Какви са причините за разрушаването на Барселона?

Какви са причините за разрушаването на Барселона?

 Новините около Барселона никога не са спирали да генерират голям обществен интерес, но през последните години почти нищо хубаво не се случва на "Камп Ноу". Проблемите валят един след друг, а отговорните лица изчакаха максимално дълго, преди да поемат отговорност за действията си. Почти всички фенове обвиняват изцяло вчера подалия оставка президент на каталунците Хосеп Мария Бартомеу, но всъщност първоизточникът на упадъка в „блаугранас“ е друг. В днешната статия ще споменем в кой момент започва „началото на края“ за каталунския клуб, обезличаването на Ла Масия, разчистването на неудобни фигури и кризата на идентичността в Барселона.

 Датата е 15 юни 2003г. Президентските избори в Барселона тъкмо са приключили, а начело застават обичаният от феновете Жоан Лапорта, заедно с испанския бизнесмен Сандро Росел. Още в първите месеци като вицепрезидент, Росел дава доста оптимистичното обещание, че Дейвид Бекъм ще облече екипа на Барселона. Той заявява, че е на „80% сигурен“ в успешното финализиране на сделката. Няколко месеца по-късно англичанинът акостира на "Сантиаго Бернабеу", а Флорентино Перес за пореден път засилва враждата между двата клуба. Вторият вариант пред Барселона се казва Роналдиньо, като доста хора смятат, че отново Росел стои в основата на осъществената сделка, защото е бил на ръководен пост в „Найк“.

 С времето си проличават различията между Лапорта и Росел - през 2006г., точно преди дългоочаквания за Барселона финал в Шампионската Лига, „дясната ръка“ на президента издава книга, озаглавена „Добре дошли в истинския свят“. В нея присъстват всички разногласия между двамата най-силни в Барселона. Тези проблеми, заедно с предложения план за развитие от Лапорта, принуждават Росел да не се кандидатира на следващите избори за президент, проведени през същата година. Сандро използва времето, в което е извън брода на директорите, да напада открито преизбрания президент на каталунците, заявявайки, че той допуска грешки във „всички възможни сфери“ и обрисувайки неговото управление като „абсолютна анархия“. Все пак Росел подкрепя Лапорта в две решения - назначаването на Хосеп Гуардиола, както и сключеното споразумение с UNICEF. То не носи финансови печалби на клуба, а всъщност го задължава да плаща по 1.5 милиона евро на година.

 През 2010г. идват нови президентски избори. Лапорта отказва да се кандидатира за трети пореден мандат, което подтиква Росел да вземе участие в състезанието. Той се оказва безапелационен победител със събрани цели 61% от близо 51 000 гласували. Първата работа на новоизбрания президент е да наложи идеологията си, което довежда до няколко промени. Първият от напусналите е спортният директор Чики Бегиристайн, който е привърженик на Лапорта. Втората стъпка е премахването на Йохан Кройф от позицията почетен президент, а причината, която изтъква новото ръководство е, че тази титла на нидерландската футболна легенда е била дадена по „недемократичен“ път и е трябвало това новоназначение да подлежи на гласуване. Още една от промените, която е важна в централизираното управление на Росел, са новите изисквания за придобиване на членска карта в клуба. За да е истински член на Барселона, всеки един е трябвало да живее в Каталуния, както и да има някакви връзки с ръководни фигури в клуба. Тези хора са единствените членове на Барселона, които имат право на глас в президентските избори. Всички останали, които също имат членски карти, освен че не могат да гласуват при избирането на нов президент, дори не получават отстъпки от цените на билетите на домакински мачове.

 След като всичко е налице, Сандро Росел решава да направи нещо революционно за Барселона, а именно – да подпише със спонсор, който да дава пари на отбора. Това далеч не е нещо ново във футболните среди, но преди сезон 2011/12 каталунците никога не са имали реален спонсор. Сделката с чартърската организация Qatar Foundation е за период от 5 години на стойност 150 милиона евро. Привидното финансово благополучие по времето на Росел далеч не приключва тук – през 2012г. Барселона генерира нечуваните досега 45 милиона евро печалба, въпреки че не завоюва нито титла в Ла Лига, нито печели Шампионската Лига. Година по-късно се случва едно от най-значимите събития във всяко едно отношение за каталунците – покупката на Неймар за 57 милиона евро.

 Привидно всичко изглежда спокойно в Барселона, а Росел и компания се издигат в очите на феновете като едни от най-добрите управници на „блаугранас“. Още през 2012г. обаче водата започва отново да се мъти в спортно-технически план след напускането на уважавания от каталунците Хосеп Гуардиола. Испанският специалист наруши мълчанието си повече от година след като напусна тима:

 „Казах им [на президента и директорите], че отивам в Ню Йорк, за да си почина, и не искам да ме безпокоят, но те не си удържаха на думата. Направих каквото можах [за Барселона] и реших, че е време да си отида […] Прекалено много неща се случиха, които прекрачиха границата. Никога няма да забравя как използваха болестта на Тито [Виланова] да ме наранят. Лъжа е, че никога не съм го посетил в Ню Йорк. Видяхме се веднъж и, за съжаление, беше невъзможно да го посещавам по-често, което е моя вина. Да кажат, че не мисля най-доброто за мой дългогодишен колега, е много неприятно нещо и никога не съм го очаквал. Ако могат да опровергаят казаното от мен, нека го сторят, но искам лично те [Росел и директорите] да го направят, а не чрез всевъзможни посредници […] Единственото, което искам, е директорите да ме оставят на мира и да не използват моето име или това на мои приятели, за да ме наранят.“

 Доброто финансово представяне на Барселона доста е усъмнило органите, отговорни за спазването на финансовия феърплей. При разследване на ФИФА е открито неправомерно трансфериране на младежи в Ла Масия, както и близо 12 милиона евро неплатени данъци. В резултат на тези нарушения Барселона подлежат на парична глоба и биват лишени от правото да участват в 2 трансферни прозореца. След като става ясно, че ФИФА ще направят ново разследване през 2014г., касаещо покупката на Неймар, Сандро Росел доброволно напуска президентския пост. 3 години по-късно делото срещу испанеца приключва, а той е осъден на 20 месеца лишаване от свобода, заради неправомерното разпределение на парите от трансфера на бразилеца, както и пране на пари. За нов президент бива избран Хосеп Мария Бартомеу, който малко или много е повлиян от модела на управление, наложен от Росел, но не е толкова директен в действията си, тъй като е видял какви са последствията.

 През последните години човекът, който беше обвиняван за трагичното състояние на отбора в спортно-техническо естество, се казваше Ернесто Валверде. Под негово ръководство Барселона изживя едни от най-унизителните си загуби и по нищо не приличаше на отбора, спечелил требъл само преди няколко години с Луис Енрике. Въпреки това не можем да търсим вината само във Валверде – на първо място трябва да отчетем, че бившият мениджър на Атлетик Билбао не се слави с непоклатим характер и надали е най-непокорният треньор във футбола. Още повече, че това е първият „голям клуб“, който той ръководи. Тези два факта може би често са били ключови в очите на ръководните фигури в клуба, когато мнението на Валверде е взимано предвид за входящи и изходящи трансфери за първия отбор и Ла Масия, както и за уволнение и назначаване на хора в спортно-техническия щаб. Влиянието на директорите в Барселона си личеше най-силно при последните двама треньори – Кике Сетиен и Роналд Куман. Запитан каква е ситуацията около тогава готвещия се трансфер на Артур Мело по посока Ювентус, Сетиен отговори лаконично:

 „Не мога да кажа със сигурност, че ще напусне. Клубът не ме е информирал, че Артур ще напуска.“

 Ако трябва да тълкуваме думите на испанския специалист, можем да предположим, че мнението му е относно това трябва ли Артур да остане или не, не е било особено важно за представителите на Барселона, които са участвали в преговорите за финализиране на сделката.

 Разногласия също си личаха и през изминалия трансферен прозорец, в който Роналд Куман беше наставник на каталунците. Тогава нидерландецът беше в спор с ръководството относно това кой полузащитник трябва да бъде закупен – Куман публично заяви своите интереси към сънародника си Жоржиньо Вайналдум, докато директорите на клуба са имали желание да върнат един от отринатите от тях таланти Тиаго Алкантара. В крайна сметка нито един от двамата не пристигна на Камп Ноу, а някои хора си задават въпросите дали преди е имало такива проблеми между треньор и ръководство, както и дали, ако треньор като Ернесто Валверде или Кике Сетиен беше начело на отбора, подобни вътрешни разногласия щяха да имат такъв широк публичен отзвук.

 На последно място накратко ще засегнем темата „Ла Масия“ и загубеното ДНК на Барселона. През последните години Барселона съумя да изпусне немалък брой талантливи футболисти, като личат имената на Ектор Белерин, Мауро Икарди, Андре Онана, Грималдо, Адама Траоре и гореспоменатия Тиаго Алкантара. Една от основните причини за това е желанието на собствениците да заимстват модела на управление, който Флорентино Перес наложи в Реал Мадрид, а именно – вместо да се разчита на играчи, излезли от академията, да се закупуват скъпи попълнения, които да заместят тръгващите си футболисти. Примерите за това не са един и два – Усман Дембеле и Филипе Коутиньо бяха взети да заместят Неймар, Антоан Гризман беше поливалентният играч, който да заиграе на позициите на Коутиньо и/или Суарес, Френки де Йонг и Артур Мело дойдоха с визитките на следващите Шави и Иниеста, а Луис Суарес беше достойният наследник на Давид Вия. Ако каталунците действаха по стария модел на работа, може би Де Йонг щеше да бъде в някой друг световно признат клуб, а Тиаго Алкантара щеше да е една от легендите на Барселона. Не ни разбирайте погрешно – никой не казва, че е неправилно да се купуват скъпи футболисти или че привличането на Де Йонг е лошо решение, но когато това се случва регулярно за сметка на талантите в Ла Масия, значи има нещо, което не е наред. Идеологията на каталунската школа е много ясна и точна – привличане на талантливи деца, които още от ранна детска възраст да бъдат тренирани и обучени с философията на клуба, а когато са готови за първия отбор, да покажат какво са научили, играейки по „начина на Барселона“. Кризата на идентичността в клуба се дължи именно на липсата на играчи, преминали през Ла Масия – изключвайки Лео Меси, Жерар Пике и Серхио Бускетс, които са израснали в школата по време на управлението на Лапорта, в момента в първия отбор на „блаугранас“ могат да бъдат намерени четирима играчи, които са тренирали в Ла Масия от деца. Това са Ансу Фати, Сержи Роберто, Карлос Аленя и Рики Пуч. Същевременно се наблюдава едно постоянно закупуване на играчи над 16-годишна възраст за школата на клуба – за последните 3 години Ла Масия се е подсилила с 29 новодошли играчи надвишили възрастта 16 години (без да броим тези, които са дошли за един сезон под наем). От тях за момента е успял да влезе в първия отбор на каталунците единствено уругвайският централен защитник Роналд Араухо.

 Снощната новина за напускането на Хосеп Мария Бартомеу и неговия екип със сигурност е повод за радост на каталунците. Задачата на следващия президент на клуба ще бъде внимателно да разгледа какво са правили неговите предшественици в продължение на едно десетилетие и да се стреми да не повтаря техните грешки. По този начин Барселона отново ще може да се завърне там, където Жоан Лапорта я бе издигнал. 


  Прочетете също: 


Гласували: 8, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Роналдо и Меси отхвърлиха парите на Саудитска Арабия
Еден Азар се завърна с гол бижу (видео)
Барса не иска да плаща обезщетение на Сетиен
Депортиво Алкояно: третодивизионният клуб, който дори с 10 човека победи Реал Мадрид
Фернандо Торес влиза в треньорския щаб на втория отбор на Атлетико Мадрид
Съдят Бензема за изнудването срещу Валбуена
Кои отбори получават най-много дузпи в топ първенствата?
Английски национал изгоря за 10 седмици
Ройстън Дренте: пътят от блясъка на Реал Мадрид до провал и банкрут
Отбори, които силно разочароват от началото на сезона
Ако спечеля Шампионската лига, ти трябва да спреш с алкохола и наркотиците
Създаването на един легендарен клуб (Историята на ФК Барселона)
Ето кои са 11-те номинации за най-красив гол на годината (видео)
Най-добрите попадения от уикенда (21 и 22 ноември)
ФИФА обмисля "VAR Light" и автоматизирана засада
Роналдиньо сподели кои са тримата играчи, които са по-добри от Лионел Меси
Самуел Ето'о претърпя тежка катастрофа?
Отборите, които надхвърлят очакванията до момента през сезона
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Барселона ще съди журналист за расистки коментари по адрес на Ансу Фати