АФК Бароу: аматьорският отбор, който се опита да играе като Барселона

АФК Бароу: аматьорският отбор, който се опита да играе като Барселона

 Когато говорим за аматьорски футбол, най-често го определяме като семпъл, хаотичен и разчитащ на физика, отколкото на прецизност и някаква по-сложна тактика. Отборът, който ще бъде обект на днешната статия, спокойно можеше да бъде причислен към типичните аматьорски клубове, нямащи особено желание да се развиват. Бюджетът им е в пъти по-малък от този на техните съперници в петото ниво на английския футбол, което също лимитира възможностите им. През сезон 2017/18 скромният отбор от северозападна Англия изживява най-тежкия момент в историята си - завършва на точка от зоната над изпадащите, а до края на шампионата остават само четирима футболисти в състава. Връзката клуб - фенове изглежда безвъзвратно изгубена, но идването на един млад и амбициран мениджър преобръща всичко за Бароу.

Кой е Иън Еват?

 Иън Еват е роден на 19 ноември 1981г. в Ковънтри. Като професионален футболист играе на позицията централен защитник. Подвизавал се е предимно в клубове от Чемпиъншип - Дарби Каунти, Блекпул и Куинс Парк Рейнджърс. Прекратява кариерата си на 35-годишна възраст, а броени месеци след това решава да се пробва като футболен треньор. Когато му е зададен въпросът има ли конкретен мениджър, който го е амбицирал да се захване с това начинание, Еват отговаря:

 „Иън Холоуей изигра голяма роля в моята кариера като футболист, не просто заради атакуващия стил на игра, който практикува, а защото успява да влезе подсъзнателно в главите на своите футболисти. Той искаше от нас да не се задоволяваме с посредствеността, а винаги да се стремим към съвършенство. Изискваше да имаме вяра в собствените си възможности, което с годините осъзнах, че е много важна част от футбола. Той успя коренно да промени моето мислене като човек.“

 Еват получава първи шанс като временен наставник на Честърфийлд, но остава начело едва за 3 мача, след което бива освободен. Първата постоянна работа на Еват е именно в Бароу, където е натоварен със задачата да спаси един на пръв поглед неспасяем отбор.

Началото на промяната

 Въпреки че клубът няма почти никакви ресурси, Иън иска Бароу да практикуват конкретен стил на игра. Доста бързо обаче, той и асистент мениджърът Питър Атeртън се сблъскват с реалността и осъзнават, че това ще е доста трудна задача. Еват си припомня една от първите тренировки:

 „На първата тренировка не можехме да си разменим 4 - 5 точни паса. Само че след 6 седмици усилена работа, успяхме да отбележим гол от атака, състояща се от 24 подавания.“

 Още нещо, което Еват отчита като трудност, е да промениш мисленето на играчите. Първоначално повечето от тях не вярвали в англичанина и неговата философия за играта, но едно от основните качества на Иън е неговата упоритост - той е бил напълно уверен в стила на игра, който е искал да утвърди, и е искал самите играчи да повярват във възможностите си. Точно както Холоуей е променил мисленето му като футболист и човек, сега Еват е бил поставен под същото предизвикателство в Бароу. Без никакви изненади, това се оказва доста тежка задача за изпълнение, особено когато отборът не печели двубоите си:

 „Сложно е да накараш играчите да ти вярват, а още по-трудно е да задържиш тази вяра, когато не постигаш добри резултати. Доста по-лесно е да практикуваш философията [която Еват използва] в началото на сезона, а после да се върнеш към старите тактики, след като загубиш няколко мача. Трябва да си на 100% уверен в себе си и играчите и само тогава ще бъдат постигнати резултати с този стил на игра. Винаги казвам на момчетата, че страхът не трябва да ги спира […] Когато вярваш толкова много във възможностите си, че резултатът няма значение, значи си постигнал крайната цел. Човек трябва да привикне с чувството да побеждава много преди всъщност да започне да побеждава.“

 Когато Еват прави първи опити да наложи идеологията си, получава доста негативни коментари от фенове, които го уверяват, че нищо няма да постигне с този стил на игра в аматьорските лиги на Англия. Подобни мнения само са засилвали желанието на Иън да опровергае всички, който не вярват в методите му.

Стилът на игра

 Както вече споменахме, Бароу са разполагали само с четирима играчи преди Еват да застане начело. Този факт значително усложнява целта на англичанина да наложи философията си в клуба - той трябва да намери нови и свежи лица, които да отговарят на изискванията, с почти нулев бюджет. Следващата стъпка към усъвършенстване на новия стил на игра бе самият Иън да го поднесе на най-достъпния за играчите език. Чак след като всичко това бе налице, можеше да бъде приложена тактиката.

 Методите на Еват навярно са инспирирани от Хосеп Гуардиола и Барселона, когато испанецът печели требъл с каталунците. За да успее да инструктира своите футболисти какво се очаква от тях, английският мениджър създава „изконни правила“. Първото от тях е когато топката е в едната част на полето, крилото в противоположната половина трябва да стои близо до противниковата врата, защото по този начин се създават предпоставки за контраатака на скорост, което е едно от основните оръжия на състава. Друго правило, което е абсолютно задължително в редиците на Бароу, е играчите да не почиват през 15-минутната пауза между полувремената - вместо това те са на игрището и продължават физическото натоварване. Причината за това изискване на Еват е да респектира противника и да покаже на какво са готови момчетата му, за да спечелят мача.

 Друго задължение, което играчите имат, е постепенно да изнасят топката от защитната линия с пасове по земя. Това явление е все по-често срещано в модерния футбол, но рядко може да се наблюдава подобно изграждане на атаки от аматьорски отбор. Защитниците имат за задача да определят посоката на разиграването чрез бързи пасове, а когато Бароу биват пресирани в своята половина, се налага бранителите да направят дрибъл с топка в крака или да включат вратаря в разиграването. Доста по-често обаче се случва противниците да играят много дефанзивно с нисък защитен блок. В такъв случай играчите на Еват предпочитат да владеят топката и да изграждат нападението си бавно, постепенно и със спокойствие, дебнейки за индивидуална грешка, която да отвори пространство в опасна зона. Те провокират грешки на съперника с честа размяна на позициите, както и с промяна на движението на топката. Още една незаменима част от играта на Бароу е всеизвестното „6-секундно правило“, което именно Пеп Гуардиола наложи в Барселона през годините. То се състои в това играчите да пресират противниковите футболисти в момента, в който загубят топката. В случай, че не успеят да си върнат притежанието й в период от 6 секунди, трябва да се прегрупират в стандартни позиции. За тази преса са нужни много футболисти, съсредоточени в конкретна част на полето - играчите, които са най-близо до топката, са длъжни веднага да пресират съперника, който я владее, докато футболистите, намиращи се по-далеч от ситуацията, трябва да блокират противниковите състезатели, за да не може играчът с топката да комбинира с тях. Тази интензивна преса често води до грешки или безцелно изритани топки от страна на опонентите. С това свое правило Еват иска да научи своите момчета да не се ядосват, когато загубят владение на топката, а да вложат цялата си концентрация и енергия в това да я върнат обратно в свое притежание. Подобна преса също може да влезе в действие, когато противников играч направи лошо първо докосване или сбърка подаване.

 Феновете на Бароу бързо разпознават стила на Гуардиола и съвсем естествено успяват да измислят прякор на любимия си отбор - „Бароуселона“.

Резултати

 През първия сезон, в който Еват е начело, Бароу имат своите възходи и падения, което перфектно рефлектира върху финалното им класиране - 10-та позиция. Всички в клуба са в екстаз от доброто представяне, но Иън, научен от Холоуей да не се примирява с посредствеността, знае, че Бароу могат да постигнат много повече:

 „Първият сезон всички изпаднаха в еуфория заради 10-тата позиция, на която завършихме. Само че тук отново си говорим за тази посредственост, не мога да се задоволя с нея. Тя ме изяжда отвътре и аз знаех, че има много над какво да се работи през следващия шампионат.“

 Втората година от работата на Еват вече дава желаните резултати - преди пандемията и предсрочното прекратяване на петия английски ешелон, Бароу са на първо място със 70 точки от 37 изиграни двубоя. Те са успели да отбележат завидните 68 гола, а за сметка на това са допуснали 39. По-подробна статистика за клубове в аматьорските лиги не е общодостъпна, но пък за сметка на това статистикът на Бароу предоставя някои интересни данни за представянето на първенците:

  • През целия сезон отборът на Бароу е притежавал топката в 59% от времетраенето на срещите
  • Средно на мач играчите са успели да разменят 509 подавания
  • Най-добър показател от всички отбори относно времето, което им отнема да върнат топката в свое владение

 Още нещо интересно за отбелязване е, че в Бароу се подвизава братът на Уейн Рууни - Джон. Първоначално той е използван като дефанзивен халф, но Еват бързо забелязва потенциала му в предни позиции и му дава повече свобода в противниковата половина. Джон завършва сезона като полузащитник, но с цели 17 попадения на името си от 37 изиграни срещи.

 

 Когато добрите резултати от работата на Еват стават видни и за широката публика, неговите колеги започват да го поздравяват за смелостта да практикува подобен стил на игра. Също обаче изразяват и тяхното недоволство, че не могат да играят като него, понеже нямат нужните футболисти. На подобни коментари, Иън винаги казва:

 „Чакай малко, твоят бюджет е сигурно тройно по-голям от моя. Можеш да се вместиш във всякакви финансови рамки и, ако наистина желаеш да наложиш подобна тактика, трябва да обучиш своите играчи какво да правят. Първоначално те може да нямат нужните физически и технически данни, но с време и постоянство всичко е възможно.“

 След края на шампионата пътищата на Бароу и Еват се разделят - екипът на Иън отива да помага на потъналия в проблеми Болтън, а на негово място застава Дейвид Дън. Ще бъде интересно дали Еват ще успее да наложи идеологията си в нов отбор и какво разбиране ще проявят феновете към нея, както и дали новият наставник на Бароу ще се опита да запази поне от части новоналожената философия, която осигури място на клуба сред професионалистите в Англия за първи път от 48 години насам.

Прочетете също:
Играчи, захванали се с интересен бизнес след края на кариерата си
Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?
Барселона - Атлетико Мадрид: най-лудия мач в историята?
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони
Най-големите бисери във футбола (част 1)

 


Гласували: 15, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ето кои са 11-те номинации за най-красив гол на годината (видео)
На този ден преди 10 години Луис Суарес захапа първата си жертва (видео)
Да вкараш 6 гола и все пак да загубиш
Легендата за неостаряващия Горан Пандев
Явлението Миньор Перник (Чикаго) - един отбор на два континента
Отборите, които надхвърлят очакванията до момента през сезона
Ван Бастен: Трябваше да се откажа по-рано
22 години по-късно: Уимбълдън се завърна у дома
Шотландецът, който отказваше да остарее
Южноафрикански клуб привлече... Рой Кийн!
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Лудостта в Ередивизи продължава: Алкмаар изпусна победата за четвърти пореден път
10 години от 10:0
Когато ирландският футбол шокира света
Адил Рами: Можех да съм велик футболист, но обожавах да се тъпча
Капитанът на Армения зарязва футбола, отива на война
Когато играчът на мача получи калашник за награда
„Златните“ резерви: когато единственото, за което си нужен на отбора, е да покриеш правилата
Немски клуб загуби с 0:37, играчите спазвали социална дистанция
Повторният дебют на Робен се превърна в кошмар