Рубен Колинс е едва на 19 години и прекарва по-голямата част от съзнателния си живот като футболист на Уимбълдън. За негово нещастие, той е един от хилядите футболисти, които са без клуб в момента и заради финансовите проблеми, които повечето отбори изпитват, все още не може да намери място в кой да е състав, след като бе освободен от “доновете”. Ето какво разказа младежът за живота си в последните месеци:
“Бях в Уимбълдън цели седем години. От отбора до-12 г. до края март месец. Те са първият клуб, за който играх професионално. Откриха ме в една аматьорска лига и ме взеха да тренирам при тях. Минах през всички формации на ”доновете“.”
“Честно казано, обожавам клуба, защото те ми помогнаха да се превърна в човека, който съм днес. Начинът, по който възпитават младежите в академията, е страхотен. Израстваш не само като футболист, но и като личност. Те ми дадоха възможност да играя футбол професионално.”
“Но всичко се промени в началото на карантината. Получих обаждане от треньора и той ми каза: ”Рубс, съжалявам, но трябва да те освободя, заради настоящата ситуация!” И това беше за мен, не съм ядосан, защото знам, че не е лично, а бизнес решение.“
Колинс подписва първия си професионален контракт само преди година, след което е пратен под наем, но по онова време е ясно, че намерението на клуба е да му даде шанс при мъжете. За жалост пандемията слага край на тези планове. Седмица след началото на карантината младежът разбира, че е освободен и договорът му с клуба, който го е отгледал от дете, е прекратен.
Въпреки спънката, Рубен Колинс не е готов да се откаже от мечтата си:
“Виждам, че много други млади играчи губят ентусиазъм, след като са освободени. В нашата професия определено на това се гледа с лошо око и не изглежда добре в биографията на футболистите. За мен обаче футболът е игра на мнения. Може определен мениджър да не те вижда в схемата си, но в същото време пет други да търсят състезател точно с твоите характеристики.”
“Уверен съм и вярвам, че скоро ще си намеря нов отбор и съм готов да дам всичко за него, защото имам огромна страст към играта.”
Нагласата на англичанина е показателна през изминалите месеци. Въпреки че той е свободен агент, той не е спирал да тренира (макар и сам) и дори спазва фитнес програмата си, която Уимбълдън му изготвя, докато все още е техен играч.
“Поставил съм манекени в градината си и се упражнявам срещу тях, като ги минавам с топката. Също така работя върху техниката си и контрола над топката. Ритам я в насрещната стена и се опитвам да я овладявам. Агентите ми търсят клуб, но моята работа е да съм във възможно най-добрата форма, когато отново стъпя на тренировъчното игрище. Без значение какво ще се случи в идните месеци, искам да погледна назад към лятото и да не се срамувам от работата, която съм свършил и усилията, които съм вложил.”
За търсеното на нов работодател
“Опитвам се да не мисля за трудностите при намирането на нов отбор. Фокусирам се само върху футбола. Ако се тревожа за бъдещето, това няма да се отрази добре на психическото ми здраве. Работя ден за ден и седмица за седмица.”
“Разбира се, трудно ми е да гледам мачове по телевизията и да виждам колегите си на игрището, но се старая да не давам глас на тези чувства и да се фокусирам върху целите си.”
