През последните години се наложи максимата, че когато купуваш от Аталанта- купуваш качество! Разказвали сме Ви за по-големите изходящи трансфери направени в Бергамо през последните години. Сега ще Ви разкажем за един входящ.
Новото попълнение на “богинята” отпреди няколко дни се казва Ленарт Чибора. Той дойде от холандския Хераклес, като мнозина казват, че е закупен за заместник на Робин Госенс, който е гласен за трансфер през лятото на 2020 година. А кой най-добре може да замени левия бек на Аталанта? Може би, играчът, който го е наследил в предишния му клуб?! Именно Чибора заема мястото на Госенс в Хераклес, след трансфера му при “бергамаските” през 2017 година. А сега идва в Бергамо да го замести отново. Чибора е модерен краен защитник- обича да играе в противниковата половина, да центрира към наказателното поле и често да отправя удари към вратата. Разбира се, предпочитаните от него играчи играят на неговия пост: Алаба, Марсело, но най-вече любимецът му Алекс Сандро от Ювентус.
Чибора е роден на 3 май 1999 година в Берлин. Заедно с 2 години по-големия си брат Майкъл, Ленарт обикаля от игрище на игрище, за да играе футбол. Започва да тренира на 5-годишна възраст в местния Айнтрахт Вандл. 3 години по-късно преминава в Мотор Ебесвалд, където също изкарва 3 години, преди да бъде забелязан от скаути на Унион Берлин и поканен да премине в школата им. Ленарт се задържа едва един сезон в Унион, защото идва следващата стъпка- Херта Берлин и следващата- Енерги Котбус: „Това беше моят свят. Играех футбол, просто играех футбол. Като всяко малко момче имах много енергия. Спринт, отнемане, стреляй, гол! Реших, че е страхотно. Стана сериозно, когато брат ми започна да играе в Енерги Котбус. Той беше в интернат и беше много ентусиазиран. Освен това звучеше доста добре: футболът, училището и леглото ви са близо. Той каза: "Ела тук, отново ще бъдем заедно." Бях на дванадесет. Не се заблуждавайте, Котбус беше наистина голям клуб по онова време. Прекарах там четири години “.
В края на всяка седмица двамата братя изминават пътя до дома с влака до Берлин. Ден и половина със семейството и обратно към интерната и футбола. За младият Ленарт е трудно да бъде далеч от семейството си, както е трудно за майка му да е разделена с двете си момчета: ”Тя винаги плачеше, когато се прибирахме от интерната. А когато си тръгвахме на другия ден, плачеше още по-силно.” Времето определено е трудно за младия футболист, но той преследва мечтата си: “Всички бяхме заедно. Футбол, хандбал, гребане, но също така и гимнастика. Живеехме с триста момчета в една сграда, по двама в една стая. Не беше великолепно или много луксозно, но достатъчно. Всички бяха там заради спорта. За съжаление не ми беше позволено да остана в стаята с брат ми. Беше по-възрастен и на различен етаж. Живях с всички мои съученици на един и същ етаж. Беше строго, сериозно... "
През 2015 мечтата на Чибора започва да се приближава. Той преминава в Шалке 04. Академията на рурския отбор е изключително продуктивна, една от най-реномираните в Германия. В Гелзенкирхен Чибора заменя строгия живот в интернат с голяма къща, която дели с петина съотборника: “Това беше дом, който Джеферсън Фарфан нае за клуба, за младежки играчи. Имахме жена, която оправяше прането, готвеше храната и я чистеше. Много по-професионално, отколкото в Котбус. Там беше малко по-небрежно. В Шалке всички имаха същия манталитет: да станеш професионален футболист. За сметка на всичко “.
През следващите месеци Ленарт играе редовно в “А”-отбора на юношеската формация на Шалке. Стигат до мач за титлата в Германия срещу Херта, който губят драматично. Именно в тези мачове, които водят Шалке до битка за титлата, Франк Уормут забелязва качествата на защитника. “В Германия всички знаят кой е Франк. Той лично е обучил едни от най-добрите треньори у нас. Той се свърза с моя агент и посети състезание на Шалке- 19. После отидохме да хапнем. Мисля, че вечеряхме два часа. Първо ме попита дали съм готов да помисля за трансфер в Холандия. Той обясни своята футболна философия и обясни как мога да израсна на следващото ниво по-бързо, отколкото в Шалке. След това той говори още час за тактиките и концепциите на играта… Все още смятам, че Шалке е страхотен клуб, но конкуренцията е ожесточена. Като играч на под 19 години, опитайте се да направите крачката към първия отбор. Франк обясни как “Ередевизи” може да бъде моят трамплин. Там се играе моя вид футбол- офанзивно. Той каза, че мога да науча много за кратко време. Със знанието на днешния ден мога да се съглася само с него- аз съм напълно различен футболист, отколкото когато дойдох тук преди година и половина."
Ленарт преминава в състава на Хераклес, като Шалке си запазват правото да го откупят обратно срещу 5 милиона евро. Началото в новото първенство е трудно за играча. Преходът от юношеския към мъжкия футбол не преминава гладно за защитника: “Мисля, че играх пет пъти преди зимната пауза, включително един в стартовия състав. Не бях много щастлив от това. Бях разочарован. Това, което помогна, беше, че треньорът ми говори много. Той може да бъде невероятно твърд, но в същото време добър. Изградихме отношения на доверие. В началото имах малко критики към него. Той каза, че съм играл младежки футбол и затова е избрал по-опитния Барт ван Хинтум. Трябва да се съглася с него със задна дата. Дойдох от Шалке- 19, наистина бях младежки играч. Аз бях това, което в Холандия наричате “недопечено”. Когато получавах топката, исках да премина трима противника и да асистирам. Това е възможно при юношите, но не и срещу мъже на тридесет години, с повече от двеста мача в “Ередивизи” в кариерата си. Освен това всичко се случва много бързо, играта е на различна скорост при мъжете. Трябваше да гледам, да уча и да слушам. Това е трудно, ако сте нетърпеливи.”
Уормут често критикува Чибора за понякога небрежното му поведение, но не пропуска да отбелязва, че е млад състезател и всички в клуба вярват в неговите качества, стига играчът да попива от “старите” играчи, които са преминали по същия път като него. Моментът за пробив на младия защитник идва при домакинския мач срещу Аякс. Хераклес са в серия от 5 последователни загуби, като Чибора играе във всички тях, а при загубата от ПСВ е изгонен с директен червен картон в последната минута. “Треньорът дойде при мен и каза: „Всъщност не можеш да играеш срещу Аякс, Ленарт. Резултатите са разочароващи. Това не е твоя вина, но се случва точно в периода, когато играеш на титулярното място. Феновете ще посочат теб за виновник, а медиите чакат само това. С Барт имаме силен, опитен защитник на пейката. В момента той е по-стабилен от теб. Нуждаем се от това срещу Аякс…. Но знаеш ли Ленарт? Не ме интересува! Вярвам в теб и твоето развитие! Просто играй! ”. Мислех, че това е невероятно готино от негова страна. Това ми даде толкова много увереност. В крайна сметка спечелихме с 1-0 и първото нещо, което направих след като съдията даде край на срещата, бе да отида при него и да го прегърна.”
Постепенно Ленарт се отпуска сред съотборниците си и много често е причината за смеха в съблекалнята на отбора. Дали ще е заради “мръсен” виц, който разказва или заради нескопосано пеене с цяло гърло, което озвучава цялата съблекалня, всички в Хераклес се забавляват с младежа. За един период от време треньорите решават да заменят сутрешните занимания на футболистите с плуване. Всички изпадат в неистов смях, когато Ленарт влиза в басейна с оранжеви пояси около двете ръце. Това не е поредната шега на младежа, а просто застраховка, защото той не умее да плува. “Да влязох с пояси, иначе щях да се удавя. Поради всички тези футболни трансфери, често съм сменял училищата. Имах нещастието, че не ме научиха да плувам. Никога не съм изпитвал това като проблем. Ако отивах на басейн със семейството си, аз бях онова момче, което стоеше в плиткото. Слагах си слънчевите очила и се стремях да изглеждам готино. Колин дьо Грааф (треньор в клуба) искаше да ме научи как да плувам онази сутрин. Опитвахме се от половин час и резултатът бе, че сега успявам да премина около пет метра, после потъвам на дъното като тухла. Всички казват, че плуването е добър начин да се отпуснете. Намирам го уморителен."
Мечтата на Чибора е да играе на Световно първенство с Германия. Той има записани 6 мача за младежите, но се надява скоро да успее да запише среща и с първия състав. “Израснах неимоверно през последната година и половина и все още има накъде да се развивам. Най-високото място?! Националният отбор! Сега играя на възраст под 20 години в Германия и бих искал някой ден да играя за моята страна. А на ниво клуб? Всеки би искал да играе в състав в топ пет на Европа. Така и аз.”
Ето, че първата крачка към голямата цел е направена. Сега след трансфера си в Аталанта, Чибора ще играе в италианското “калчо”, а само след месец ще има възможност да запише и дебют на най-високото клубно равнище- Шампионската лига. Сега “маншафтът” e с една идея по-близо!
