Няма нищо по-засрамващо във футбола от това да отбележиш гол в собствената си врата. Подобни нежелани ситуации могат да променят тотално развитието на конкретен двубой и неговия изход. В голяма част от случаите автоголовете са плод на чиста случайност, но понякога не е точно така. В днешната статия ще ви покажем някои от най-ювелирните подобни попадения, някои от които сигурно щяха да се борят за наградата „Пушкаш“, ако бяха реализирани в правилната врата.
Хелмут Винклхофер (Байерн Мюнхен – Юрдинген 05)
Истинска красота от страна на защитника на „баварците“. Попадението му е от такъв висок калибър, че печели награда за гол на месеца в Бундеслигата през август 1985г. Това се оказва и единственият гол в мача, но въпреки загубените точки Байерн Мюнхен става шампион през същия сезон.
Джеймс Колинс (Манчестър Сити – Уест Хям)
Подобни прехвърлящи удари са типични за нападателите от световна класа или за опитващи се да изчистят топката бранители. Защитникът на Уест Хям Джеймс Колинс със сигурност попада към втората категория, като неговото изпълнение има добавена стойност, тъй като топката среща напречната греда, преди да се озове във вратата на Адриан.
Жофри Кондогбия (Интер – Челси)
Може и да е в приятелска среща, но гол от подобна величина няма как да не намери място в тази класация. Истински шедьовър от страна на бившия дефанзивен халф на Интер.
Жуниньо Бакуна (Стоук Сити – Хъдърсфийлд Таун)
За къде е една класация без участието на Стоук Сити в нея? Този път те са от страната на облагодетелстваните от ситуацията, а попадението на Жуниньо Бакуна е подобно на това на Кондогбия. Разликата е, че тук вратарят е в доста по-неизгодна позиция, което до някаква степен прехвърля вината и на стража на „териерите“ и оневинява Бакуна. Ситуацията става дори по-комична поради факта, че попадението пада в 97-та минута на срещата и чрез него „грънчарите“ си осигуряват победата и продължаване в турнира Карабао Къп.
Тони Попович (Портсмут – Кристъл Палас)
Голът на бившия централен бранител на Кристъл Палас е напълно съвършен по всеки един параграф – перфектно позициониране в наказателното поле, добре засечено центриране и неспасяем удар с пета. Единственият проблем е, че топката влиза в неговата врата.
Стайн Спиерингс (Спарта Ротердам – Дордрехт)
Преди да стане играч на Левски, Спиерингс имаше престой в Спарта Ротердам. През 2017/18 неговият отбор е пряко замесен в битката за оцеляване в елита на Нидерландия, а в един от плейофите за оставане в Ередивизи именно халфът записва името си сред голмайсторите, при това с неповторимо попадение, което обаче е в неговата врата. То е отбелязано броени секунди преди края на срещата, което е допълнителна „сол в раната“ на нидерландеца и неговите съотборници.
Адриен Гулфо (Пули – Рененс)
Пренасяме се към по-ниските дивизии на швейцарския футбол, където класата на автоголовете е дори по-висока. На тези кадри виждаме фамозната задна ножица на Адриен Гулфо, заради която неговият Пули e принуден да печели срещата с Рененс след дузпи. Мачът завършва 3:3 в редовното време и 7:6 за Пули след изпълнението на наказателни удари. Въпреки всичко, най-паметният момент от този двубой ще си остане автоголът на Гулфо.
Франк Кедрю (Бастия – Ланс)
Понякога на играчите просто им се иска да се отърват от топката и по тази причина я ритат с такава сила, че да прехвърли стадиона и да не я видят скоро. Навярно такива са били плановете на бившия футболист на Ланс Франк Кедрю, когато изритва коженото кълбо с изключителна сила. За негово нещастие няколко секунди по-късно топката попада право в неговата врата, оставяйки в шок всички на стадиона.
Павол Дурица (Дебрецен – Фехервар)
За един вратар, а и като цяло за един отбор, е истинско облекчение неговият противник да изпусне дузпа. Предотвратяването на почти сигурен гол може коренно да преобърне развитието на един мач. Нещо подобно е било напът да се случи в мача между Дебрецен и Фехервар – домакините водят с 2:1 и получават право да изпълнят наказателен удар. Той обаче е париран от вратаря, което на пръв поглед дава емоционално предимство на играчите на Фехервар да натиснат в заключителните мигове на срещата, за да измъкнат равенство. Не по този начин мислеше играчът на „червено-сините“ Павол Дурица, който секунди след изпуснатата дузпа реши сам да вкара топката в своята врата.
Иниго Мартинес (Испания U21 – Грузия U21)
За пореден път истинско майсторство от страна на защитника и лошо позициониране на вратаря се преплитат в това изпълнение. Както се вижда от резултата обаче, този автогол почти по никакъв начин не е повлиял на изхода на срещата.
Фестус Байс (Ситизен – Сун Хей)
Тук нямаме абсолютно никакво съмнение, че такова изпълнение щеше да покори футболния свят, ако бе отбелязано на по-голяма сцена и, по-важното, в правилната врата. Нигерийският защитник Фестус Байс се е подвизавал в азиатския Ситизен в продължение на цели 9 години. На 16 декември 2011г. той отбелязва този гол чудо във вратата на неговия колега Це Так Хим при победата на Ситизен с 3:2 над Сун Хей в мач от елитната дивизия на Хонг Конг. Този гол доби популярност като „Обратният удар на скорпиона“.
Иво Иванов (Левски – Лил)
Нямаше как да не включим и българско изпълнение в тази класация. Тук говорим за автогол на голямата европейска сцена в изключително възлов момент. Вторият двубой между Левски и Лил в групите на Лига Европа бе от огромна важност за „сините“, тъй като при победа те имаха реален шанс да завършат на втора позиция в Група „С“. Подобен сценарии изглеждаше възможен до 87-та минута на срещата, тъй като попадения на Гара Дембеле и Владимир Гаджев осигуриха преднина на българския представител. Именно в 87-та минута Дарко Тасевски напусна игра, а на негово място влезе централният защитник Иво Иванов с цел да пази резултата. Точно 4 секунди игра обаче бяха нужни на Иванов, за да си отбележи автогол тип „летящият холандец“. За съжаление на „сините“ фенове паритетът остана непроменен до края на срещата, което уби техните мечти за участие в елиминационната фаза на Лига Европа.
