Най-добрите шансони от стадионите на Острова, част 1+1

Най-добрите шансони от стадионите на Острова, част 1+1

За тези, които чакат с нетърпение втората част на нашата класация, ето я и нея. Започваме с любимата ни категория. Приятно четене.  И не, футболистът със собствена класация не е Стивън Джерард.

 

 

 

Самоиронията. Ако сте гледали биографичния филм за Еминем „8-та миля“, няма как в съзнанието ви да не е останал епизода с финалния „батъл“, в който белият рапър възможно най-цветисто възпява жалките моменти в досегашния живот, за да остави противника си без думи и....да спечели. Именно възпяването на собствените недостъци  превръща губещия в неуязвим за противниците. След като любимият им отбор не беше вкарвал гол в няколко последователни срещи, феновете на Магдебург сочеха с гигантски стрелки на нападателите къде точно се намира вратата.  Чудесна илюстрация на самоирония от континента, но нека видим как го правят/пеят на Острова.

                6. We lose every week (2) you’re nothing special, we lose every week. Уест Хам губи с 6:0 на терена на Манчестър Сити, но с тази песен на трибуните резултатът категорично е в тяхна полза.

 

                5. Няколко години по-рано „чуковете“ гостуват на Уотфорд и побеждават с нечуваното за техните стандарти 0:4 и привържениците им запяват: We’re winning away(2) how shit you must be, we’re winning away. Със сигурност тази песничка допълнително е вгорчила вечерта на домакините.

                4.  He’s weak he’s shit he plays when no one’s fit, Jenkinson, Jenkisnon. С това не много ласкаво, но доста вярно твърдениe, феновете на Арсенал посрещат редките появи на Карл Дженкисън в стартовия състав.

                3.  Третото място се заема с гордост от привържениците на KПР със великото We are the Rangers, the mighty Rangers, we never win again- с мелодията на вечната класика The lion sleeps  tonight.  Пробвайте да я запеете. Ако ви се получи, ще си я пеете до края на деня.

                2. Момчетата от Нюпорт Каунти, южен Уелс, заемат още една престижна позиция с умопомрачително We know what we are (2) sheep shagging bastards, we know what we are. Пожелаваме им горещо финал за ФА. Заслужават концерт на Уембли.

                1. „Златeн Орфей“ за цялостно творчество в тази категория категорично се печели от феновете на Тотнъм със серия от песни и скандирания в един печално загубен мач на Анфийлд с 0:4.  Lets pretend (2) we score a goal, последвало от искренo избухване на гостуващия сектор, което кара самите футболисти на Тотнъм да помислят, че са вкарали. Малко по-късно момчетата с бели шалове запяват It’s only 4:0(2) how shit you must be, it’s only 4:0. Но все пак откровението след загубата от Стоук Сити с 3:0 на 10.05.2015-  We are fucking shit (118) безспорно заслужава признание.

 

Адебайор. Тогоанецът е толкова мразен от феновете на Арсенал, че творчеството за него заслужава отделна категория.Наскоро Адебайор сподели, че е бил продаден на Сити против волята си, но на времето бе заклеймен за предател и сребролюбец. На всичко отгоре, той вкара на Етихад срещу „топчиите“ и пробяга целия терен, за да отпразнува гола си пред гостуващата агитка. Както написа някой в туитър „ Никога не съм виждал Адебейор да тича толкова бързо, само за да се превърне в една омразна ...личност...“ А след като няколко години по-късно заигра за Тотнъм, спокойно може да кажем, че популярността му сред бяло-червената общност в северен Лондон беше съизмерима с тази на Милко Калайджиев сред феновете на Металика.

                5. Не бива да забравяме обаче, че бившата звезда  на Монако беше отличен нападател и вкара доста голове за Арсенал, за което получи своето песенно признание от трибуните на Емиратс - Adebayor! Adebayor! Give him the ball and he will score!

 

                4. Докато не се обърна палачинката и същата мелодия не зазвуча с нелицеприятното Adebayor! Adebayor! your dad washes elephants, your mom is a whore. Мисля, че именно този рефрен провокира неистовата и не особено уместна радост пред привържениците на Арсенал в онзи слънчев ден на Етихад. Но ако мога да перефразирам един класик - каквото му е било на него тогава, само той си знае какво му е било.

                3.Малко след като Адебайор напусна Арсенал, клубът счупи трансферния си рекорд с привличането на Аршавин от Зенит.  Нисичкият техничар  беше посрещнат с He’s five foot four (2) we’ve got Arshavin, fuck Adebayor.

                2. Спомняте ли си Я Я Саного? Един дългокрак, не особено ориентиран централен нападател, дошъл в Арсенал със свободен трансфер от Оксер. След като вкара 4 !? гола на Бенфика в предсезонна контрола, той накара хората на трибуните да запеят в ритъма на хита от 80-те - Wake me up Ya Ya Sanogo we hope you better that that cunt from Togo.  Надеждите, уви, се оказаха напразни и приносът на французина към клуба може да се измери с този на Кристофър Джъстис за Левски.

                1. Безспорният шампион в тази класация на брутално хомофобско отношение е песента родена след като бандити откриват огън по автобуса, презвозващ националите на Того за пореден мач от турнира на КАФ в Ангола. Няколко футболисти са леко ранени, шофьорът умира, а футболната общественост е потресена. Но феновете на Арсенал намират в това чудесен повод да запеят It should have been you(2) shot In Angola, it should have been you.  Няма две мнения, че хората, измислили тази песен, заслужават минимум вазектомия, но все пак е чудесна илюстрация до къде могат да достигнат футболните привърженици в своята омраза.

 

За финал, ето и топ 5 в категория „Разни“.

 

                5. Много силно послание от привържениците на Манчестър Юнайтед към най-омразните им съперници – Лъвърпул носи песента, посветена на южнокорейската им звезда Парк Джи Сун -  Park, Park, wherever you may be, You eat dogs in your country, It could be worse, You could be scouse, Eating rats in your council house.

 

                4. Четвъртото място е за  феновете на Евертън и песента им посветена на Маруан Фелайни, който направи огромите грешки да премине в Юнайтед и малко след това да се подстриже. Ето какво звучеше на Гудисън парк в негова чест Marouane Fellaini, You are the love of my life, Marouane Fellaini, I'd let you shаg my wife. Marouane Fellaini, I want curly hair too с мелодията на класиката- Can’t take my eyes of you.

                3. Бронзовите медали делят две композиции посветени на две ключови подхлъзвания на двама велики футболисти. Едното костваше шампионската титла на Ливърпул преди 5 сезона, другото- спечелването на ШЛ от страна на Челси. Да, правилно се досетихте става дума за Стивън Джерард и Джон Тери. Ето и текстовете Steve Gerrard Gerrard, He slips on his fucking arse, He gave it to Demba Ba, Steve Gerrard Gerrard =  Viva John Terry, Viva John Terry, Could've won the cup But he fucked it up, Viva John Terry.  Футболните привърженици са безпощадни.

                2. Зад следващия шансон се крие една великолепна история от Кардиф. Нейтън Блейк, бивш уелски национал, играл за отбора в периода 1990-1994-та година, е арестуван в обвинение за кражба в увеселителния парк в града. В последствие се оказва, че самият Блейк е несправедливо обвинен заради приликата си с крадеца. Това обаче не пречи на привържените на Кардиф да го посрещат със следния възглас  He’s black, He’s mean, He’ll robb your fruit machine , Nathan Blake, Nathan Blake. Със същата мелодия, феновете на Арсенал посрещаха най-богатия футболист в света в момента Hes French, hes free, hell break your fucking knee, Flamini Flamini

                1.  Шампионската титла тук отива при феновете на Арсенал с We won the league At White Hart Lane! (3), We won the league at the shithole, We won the league at White Hart Lane. „Артилеристите“ печелят два пъти титлата на терена на вековните си врагове и не спират да им го напомнят, както и че последният успех на „шпорите“ датира от далечната 1961 с втория куплет  You won the league in black and white (3), you won the league in the  Sixties, you won the league in black and white, което завършва с тежката клетва-  Sixty one never again, което работи и до ден-днешен.


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Португалският ренесанс в Улвърхемптън: каква е причината?
Легенда на Ливърпул към ФИФА: Разваляте футбола!
Майсторите на греди във Висшата лига
Може ли съдия да отсъди дузпа след като е дал край на мача?
Дебютът на стойност 10 000 паунда
Седем провалени носители на званието “Новият Роналдо”
Ето датите на които започват любимите ви първенства
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Отборите в най-добра форма след Covid-19 паузата
Ето колко добър е 8-годишният Лео Меси с топката (видео)
Футболни вампири: Ето защо трябва да мразите фамилия Глейзър
Защо Челси може да си позволи Кай Хаверц?
Отборите, чиито сезони бяха провалени от Covid-19
Какво е да си мениджър на Нюкасъл?
20 момента от сезон 2019-20 във Висшата лига, които ще се помнят дълго
Бруно Фернандеш коментира инцидента си с Виктор Линдельоф
"Лошото момче" Найл Рейнджър и дългият му списък с провинения
Как Алекс Фъргюсън е отказал да купи Роналдо