Най-колоритните чужденци играли в Северозападна България

След като случайно реших да опиша част от най-колоритните чуждестранни футболисти, играли по терените на Югозападна България, се реших да опиша и за другите краища на страната. Днес ще разгледаме кои са най-култовите чужденци, пробвали се в този така красив и пъстър за народния фолклор край.

Набил Еженави
 Когато обмислях кого да поставя на първо място, при всички положения мисълта ме насочи именно към родения на 16 февруари 1994-та година в Марсилия алжирец. Не че футболната му кариера у нас бе нещо кой знае колко впечатляващо, но... на някои хора просто им е писано да станат известни със значението на името си в страна като нашата. След като записва не особено успешни периоди във втория отбор на Сент Етиен, Истр и алжирския АСО Шлеф, той акостира в Монтана и за нула време става звезда, а момчето доста време се е чудило защо всички се смеят на произношението на името му.

Тиаго Силва
 Тиаго Силва дош Сантош е бивш младежки национал на Бразилия, играл като халф-бек. Роден е на 4 април 1979 г. в Такуари. През зимата на 2002 година е привлечен в редиците на Литекс (Ловеч). Във визитката му се откроява престой в местния гранд Палмейрас, където може да се похвали, че е имал честта да работи и спечели доста купи с известния треньор Луиш Фелипе Сколари. Бразилецът бързо се превръща във водеща фигура за Литекс и се утвърждава като най-добрия ляв халфбек в България. Можем да кажем, че бе един от най-качествените чужденци, подвизавали се в родната „А“ група. С типичната си бразилска техника и пробиви по фланга, Тиаго печели уважението и симпатиите на феновете и специалистите. В началото на 2005 г. е продаден на ЦСКА. Има един мач за националния отбор на България срещу Турция, но след това от ФИФА забраняват на играча да облича бялата фланелка, след като става ясно, че се е подвизавал в младежки формации на националния отбор на Бразилия.

Том
 Уелингтон Брито да Силва или само Том е роден на 23 юли 1984 година в Аружа. Атакуващ полузащитник, играещ еднакво добре както по фланговете, така и в центъра на халфовата линия. Играл е за „Ботафого“, „Португеза“ и „Лондриненсе“ (Бразилия), а към отбора на Литекс се присъединява през ноември 2006-та година и не след дълго става любимец на феновете. Получава българско гражданство и изявява публично желанието си да играе за националния ни отбор. След повече от 100 мача за "оранжевите" бива продаден на Истанбул ББ, а през 2014-та се завръща в Ловеч под наем за кратко. Понастоящем е футболист на друг отбор от региона - Ботев (Враца).

Майкъл Тевия
 Ето това е футболист, за когото може да се говори много, но едва ли за хубаво. И до днес е загадка как този играч стигна до Левски, а след това пообиколи доста отбори в страната, сред които Калиакра, Любимец, Хасково, Поморие и Верея. Присъствието му в този материал е благодарение на Локомотив (Мездра) и именно при "железничари" през 2009-а година изгрява звездата му и започва дългият му път из българската футболна действителност. Той има още един кратък период в отбора от Мездра през 2016-а, а Тевия може да се похвали с факта, че е изиграл един мач за младежкия национален отбор на Гана. В заключение се убеждавам в това, че поне половината левскари в страната или не си спомнят този футболист, или не го помнят с добро.

Виктор Дениран
 Виктор Очуко Дениран e роден на 27 май 1990 в Лагос, Нигерия. Виктор е брат на друг футболист направил име в нашата страна - Дениран Ортега. По-малкият брат пробва късмета си в Славия, но нещата не се получават от начало и бива предостъпен в Спортист (Своге). След като се завръща при "белите" записва 22 мача, има нещастието да си отбележи автогол и в края на сезон 2010/11 напуска за да отиде в Ботев (Враца). Скоро след това получава пристан в Монтана, но и там не успява да покаже качествата си и да блесне.

Предраг Пажин
 Култовият защитник и всеобщ любимец на малко по-възрастните левскари е известен със своята сърцата и борбена игра. Накратко кариерата му започва в сръбските (югославските) Сутиеска, Рудар и Партизан (Белград), а малко преди началото на новия век преминава в редиците на Левски. Връзката му със северозапада започва още през 2001-а след като преминава закратко в Спартак (Плевен) преди да заиграе в Китай (Бейджинг Гуан и Шандон Лунен) и Украйна (Шахтьор Донецк), а в самия край на кариерата си е в редиците на Локомотив (Мездра) и Ботев (Козлодуй), откъдето започват и първите му треньорски стъпки.

Пол Ададо
 Ще завърша материала именно с нестандартния тогоанец, който до такава степен се влива в представите на живот в северозапада, че феновете на Видима-Раковски продължават да се сещат за него. Преди да акостира първо в Литекс, Пол е играл за отбор в родината му и такъв в Либия, а след това прекарва година в Аполон Смирнис, за да дойде трансферът му в Ловеч. След два сезона за "оранжевите" междувременно взелия българско гражданство футболист бива предостъпен в Севлиево, като по този начин става първия чернокож футболист в състава, но подвизите му на терена и извън него са красноречиви сами по себе си. Единственото му попадение за състава е след гол от центъра, а легендата гласи, че нашият герой е бил сериозно почерпен по време на срещата. След този наем продължава кариерата си в гръцки отбори, като има мачове за националния отбор на родината си.