Най-странните националности, присъстващи в българския футболен фолклор

 "А" група, или както е по-известна напоследък efbet лигата, може и да не е едно от най-атрактивните или силни първенства на Стария континент, но се оказва сериозна притегателна сила за футболисти от цял свят. Свикнали сме да виждаме какви ли не играчи, пристигащи от знайни и незнайни краища на планетата, да идват и да си отиват. 

 Близо 100 различни държави са имали представители в родния футбол. Разбира се, най-многобройни са бразилците, а освен това осезаем е и броят състезатели, дошли от съседните ни Сърбия, Македония и Румъния. Изненадващо сме наблюдавали още доста французи, албанци, хървати, италианци, чехи, германци и аржентинци.

 Понякога обаче дори родните скаути надминават себе си в изкопаването на играчи от екзотични държави. Тук ще подберем някои от най-странните националности, които са имали представители по терените на българските стадиони.

Чад
 Макар да е една от най-бедните страни в цяла Африка, футболист от въпросната държава все пак е успял да намери пътя до родния футбол. Чад може и никога да не се е класирала на Световно първенство, или дори за Купата на африканските нации, но пък има доста играчи, които играят по европейските терени. Един от тях е и футболистът на Порто Мариус Муандилмаджи. През 2012г. пък в Етър се появи дефанзивен халф от чад на име Азрак Махамат. След това той игра и в Локомотив София, а същевременно с това бе и национал на страната си. Поредният повод за гордост в "А" група.

Туркменистан
 Тук правим уговорката, че по времето, в което футболист от тази страна пристигна в България, Туркменистан все още бе част от Съветския съюз. Това се случи през 1990г., когато роденият в Украйна Игор Кислов подсили тима на Етър (Велико Търново). По онова време реалностите бяха различни, така че футболистите пристигаха в "А" група за да останат и да играят футбол, а не за да поцъкат 2-3 мача и междувременно да ходят по дискотеки. С екипа на Етър Кислов става шампион на България. Той играе в 3 периода за "болярите" в рамките на 6 години, а освен това рита и за Дунав (Русе).

Южна Корея
 Винаги е странно когато страна от онзи регион праща футболист, който да се състезава в Европа, особено в Източна Европа, а най-вече пък в България. След като дори японската легенда Дайсуке Мацуи мина през Славия, вече сякаш нищо не може да ни изненада. Няколко години преди него обаче, във Варна пристигна южнокореецът Хюнг-Санг Ли. Той беше халф по призвание и изигра само 6 мача за Спартак, но пък стана любимец на феновете на "соколите". Престоят му не бе особено успешен, тъй като още в предсесонната подготовка той си счупи ръката и пропусна около месец от сезона. След края на есенния полусезон напусна Спартак.

Екваториална Гвинея
 Ще забележите, че присъстват доста африкански страни. За разлика от традиционно силните Нигерия, Гана, Камерун и т.н., които също имат своите представители у нас, едва ли някой е очаквал точно футболист от Екваториална Гвинея да акостира в "А" група, но и това се случи. Става въпрос за нападателя Иван Боладо, който се оказа и едно от най-големите трансферни разочарования в историята на ЦСКА. Роденият в Сантандер, Испания, футболист изигра едва 1 мач за "армейците", в който, разбира се, пропусна да се разпише.

Сиера Леоне
 Какво знаете за футбола в тази скромна африканска държава, освен че е дала на света играч като Мохамед Калон? Нищо, предполагам. Е, това не попречи на нападател на име Сюлейман Сесай-Фула да пристигне в Българи и то отново във Велико Търново. През 2013г. въпросният играч подписа с Етър, но изигра 4 мача, в които не вкара нито веднъж. Сесай-Фула дойде със сериозна визитка - той бе юноша на италианския Интер, а след това бе носил и екипа на Парма. Играчът може и да не допринесе особено за каузата на Етър, но пък внесе още по-сериозно разнообразие в списъка с чужденци в родния футбол.

Нигер
 Не Нигерия - Нигер! За незапознатите - да, има и такава африканска държава. За разлика от своите комшии и почти съименници, нигерците не се славят с особено силен футбол. И все пак през 2013г. един играч от Нигер се озова в Стара Загора. Името му е Оливие Бон и той подписа договор с тима на Верея. Авантюрата му в България обаче не спря дотук. Той игра още за Локомотив Пловдив и Монтана, като в същото време бе национал на страната си и бе взел участие в турнира за Купата на африканските нации през 2012г. Не е малко, особено на фона на това, което сме свикнали да виждаме тук.

Мартиника
 Отново ще трябва да даваме пояснения. Мартиника е остров под френско владение, намиращ се в карибския басейн. Да, страната има свой собствен национален отбор, но най-престижният играч се състезава в ирански клуб на име Трактор. Това е така, защото за Мартиника скоро не е играл по всяка вероятност най-известният футболист на страната - Матиас Курьор, който носи екипа на родния Черно Море. Без да подценяваме останалите играчи, но Курьор игра на високо ниво в "А" група и дори донесе Купата на България на "моряците" през 2015г., превръщайки се в абсолютен любимец на варненските привърженици.

Хаити
 Явно не се изисква особено много, за да станеш национал на островна страна от карибския басейн. Това с пълна сила важи за футболист на име Жан Амброуз, който записа 1 мач за Хаити и то докато бе футболист на Локомотив (Горна Оряховица). Преди това защитникът бе част от френския Седан, но бе отстранен заради дисциплинарни проблеми. Общо взето Амброуз имаше перфектната визитка като за "А" група - безизвестен и с лош нрав. Разбира се, той извъртя същия номер и на Локо, напускайки без разрешение, заради което се стигна до дело във ФИФА.

Ирак
 Когато имаш възможност да избираш дали да представяш Нидерландия, след като си играл в 3 възрастови национални формации, или да играеш за Ирак, решението изглежда лесно. Поне за халфа Осама Рашид е било такова. Роден в Ирак, но емигрирал в "ниската земя" още в ранна детска възраст, той е юноша на Фейенорд. Вместо сред челниците в Ередивизи, пътят му го отвежда до Пловдив и местния Локомотив. По това време Рашид вече е и национал на Ирак. За "смърфовете" обаче изигра едва 5 мача, след което напуска, защото не може да се климатизира към начина на живот в България.

Монсерат
 Поредната островна карибска държава, която успя да изпрати футболист не къде да е, а в Северозападна България. Корин Брукс-Меад е вратар, роден в лондонски квартал и дори е юноша на тима на Фулъм, но никога не играе за "котиджърс". Вместо това е даван под наем тук и там, а най-сетне напуска и започва да обикаля гръцки и кипърски отбори. Междувременно е и национал на Монсерат, който е английска територия. Изведнъж през 2017г. Брукс-Меад се озовава в Монтана и дори търка пейката, но все пак записва 8 мача за тима от града на Огоста. В края на сезона напуска, защото Монтана изпада. 

Достойни за споменаване:

Саудитска Арабия - един-единствен играч от тази страна се е появявал по българските терени и това бе 40-годишният Хюсеин Абдулгани, който изигра 13 мача за Верея през сезон 2017/18. 

Тринидад и Тобаго - ако името Брент Рахим не ви говори нищо, то е защото той е единственият футболист от тази страна, играл в България и то за Левски в периода 2001-2003. "Сините" дори успяват да го дадат под наем в Уест Хям...

Узбекистан - човекът на име Фавзи Давлетов бе национал на страната си и същевременно с това игра в Беласица. Две неща, които към днешна дата изглеждат наистина несъвместими.

Панама - вероятно помните нападателя на ЦСКА Хосе Луис Гарсес, който носеше звучния прякор "Ел Пистолеро", но не защото вкарваше като луд, а защото бе лежал в затвора.

Мавриций - разбира се, че няма как да говорим за странни националности и да пропуснем ментето Кевин Бру, който дойде с внушителна визитка, не направи нищо и си замина.

Мадагаскар - колкото и да сме свикнали с присъствието на Абел Анисе, Мадагаскар си е странна дестинация...

Люксембург - помните ли футболист на име Аурелиан Йоаким? Периодът му в ЦСКА не бе кой знае какво, но пък след това той успя да забие 2 гола във вратата на националния отбор в мач между нашите и Люксембург.

Гамбия - шокиращо, дори в момента има представител на тази нация в efbet лигата - Али Соу от ЦСКА.

Кюрасао - като бивша холандска колония, страната има солиден брой представители в европейските първенства. При нас това бяха Джереми де Нойер, Дъстли Мулдер и Сивард Спрокел.

Буркина Фасо - може би един от най-именитите чужденци, играли някога в "А" група бе тъкмо Хабиб Бамого, който бе бивш играч на Олимпик Марсилия, Монпелие и Ница, а у нас игра за Ботев (Пловдив).

Афганистан - казвайте каквото искате, но юношата на Твенте и Хееренвеен, носещ името Файзал Шайестех, получи път в "големия" футбол в тима на Етър. 

Прочетете също:
Абсурдни футболни правила, които не просъществуваха дълго
Звездни играчи, отритнати от топ клубове като юноши
Играчи, които са били богати и преди футбол