Първият първи съдийски сигнал в Испания

Днес ще ви разкажем за един знаков футболен сблъсък, привлякъл само 120 души публика, но не става дума за плейофен мач между „Верея“ и „Витоша“ под жаркото следобедно слънце в кв. „Кольо Ганчев“, а за люлката на испанския футбол. Но нека първо се запознаем с малко предистория.

Днес Испания изглежда като една от най-футболните страни, която дори не можем да си представим без тази игра. Клишето гласи, че футболът е един вид религия за хората и в това определено има голяма доза истина. Испания обаче се запознава с този спорт едва към края на XIX в. (първите документирани свидетелства са от 70-те години на века), и то благодарение на множеството британски заселници в страната. Футболът първоначално се играе главно от британските работници и студенти, които са разположени най-вече в крайбрежните региони на Андалусия, Галисия, Баската държава, Каталуния, Канарските острови и т.н., както и в по-големите градове като Мадрид и Севиля. Местните също проявяват значително любопитство към футбола и крикета, тъй като към онзи момент английската култура вече е набрала популярност и е станала модна сред висшите общества в Испания. За тамошните големци следобедният чай с бисквитки и последващата игра на футбол, тенис или крикет на плажа или край реката се превръщат в любими занимания. Тъкмо това предполага и по-елитарното естество на ранните испански отбори, което пък обосновава много от по-късно зародилите се вечни съперничества, но това е тема за други статии.

Историческите данни са относително подвеждащи и непълни, но понастоящем за родно място на играта в Испания можем да считаме Виго, Галисия, където през 1873 английски служители в телеграфна агенция учредяват първото спортно работническо дружество – „Exiles Cable club“, което се отдава на различни спортни игри край морските пристанища в града. Шест години по-късно в Мадрид пък английски имигранти и местни аристократи създават първия вече официално регистриран спортен клуб – „Cricket y Foot-Ball club”, в който през лятото се е практикувал крикет, а зимно време – футбол. Междувременно в Андалусия през 1878 сред миньорите се ражда „Río Tinto English club“, но подобно на клуба от Виго не бива записан официално. Всичко това обаче в същността си са общи физкултурни дружества, които на любителски начала се занимават с различни модерни за онази епоха спортове, организират културни мероприятия и т.н. и по-скоро служат за разтуха на чуждестранните работници и местните джентълмени.

Постепенно обаче се приближаваме към момента, в който на бял свят формално се появява доайенът на испанския футбол, най-старият и непрекъсвал съществуването си футболен отбор – „Реал Клуб Рекреативо де Уелва“ (към момента Рекре се състезава в Сегунда Б – Група 4). Тимът всъщност се корени във вече споменатия клуб на работниците от мините край река Рио Тинто. На 12 юли 1883 г. шотландският доктор Уилямс Александър Макай подписва договор с „Rio Tinto Company Limited” и се преселва в град Уелва, където работи като лекар. Убеден в здравословното влияние на футбола, заедно със своите приятели Чарлс Адамс и Робърт Ръсел Рос, решава да основе свой клуб, в който да играят не само миньорите от региона, но и всички негови пациенти, нуждаещи се от физическа активност. Място в отбора, разбира се, намират и всички останали любители на играта сред британската общност. Така д-р Макай полага началото на това начинание в град Уелва, а първото име на клуба е „Sociedad de Juego de Pelota” (Сдружение за игра с топка). Постепенно играта привлича и местни младежи, а Макай и останалите британци нямат нищо против да приемат в редиците си испанци и по този начин хора като Хосе Гарсия Алманса, Илдефонсо Мартинес, Алфонсо Ле Бург и др. се превръщат в първите редовно играещи испански футболисти. Така се стига до две срещи на 18 и 23 декември 1889, на които официално и тържествено е основан и регистриран клуба „Huelva Recreation club“, а няколко дни след това от Лондон пристига кораб с екипировки и пълни правила на играта футбол. Три години по-късно е избрана и емблемата на клуба, символично носеща цветовете на Уелва и Шотландия – синьо и бяло.

В началото „Рекреативо“ играе срещу отбори, скалъпени от английските моряци, пристигащи с корабите на пристанището, а също и срещу други по-общи физкултурни организации от Андалусия, като например „Рио Тинто“ . В това време най-бурни процеси по създаването на друг официален футболен клуб текат в столицата на провинцията – Севиля, където в течение на две десетилетия се създават и закриват редица сдружения, което затруднява точната датировка на раждането на „Футболен клуб Севиля“, но можем да обобщим, че първият му предшественик възниква съвсем малко след „Рекреативо“ - на 25 януари 1890 и също произхожда от местната британска общност, както и от богатите и влиятелни севилци. Домът на „Севиля“ и до днес се намира в един от най-престижните и елитни квартали на града, а именно „Нервион“.

Идва време да преминем и към самия исторически, първи документиран и описан мач в Испания между два официално регистрирани футболни отбора. Ръководството на „Football Club de Sevilla”, съставено от президента Едуард Джонстън, секретаря Айзаяс Уайт и капитана на тима Хюго МакКол, изпраща до своите колеги от Уелва покана за футболен двубой, а те радушно приемат. Събитието е обявено официално на страниците на вестник „La Provincia” още на 28 февруари, макар че ръководителите на Рекреативо приемат предизвикателството публично чак на 3 март. За място на срещата е избран хиподрумът край пасището Таблада, където десет години по-рано започват да се организират първите конни състезания в страната. Управителите на хиподрума дават разрешението си и поставят греди, както и всичко друго нужно за провеждането на играта. Датата на този основополагащ мач пък е 8 март 1890 година. Играчите на „Севиля“ разказват как са провели здрава физическа подготовка в дните преди срещата и са очаквали с нетърпение мача, надъхвани от севилската преса и местната общественост. Мачът се играе по правилата на английската Футболна асоциация и започва в 16:45 часа, но уви пред едва 120 зрители, тъй като заедно с гостуващите футболисти пристига и проливен дъжд, който отказва повечето от желаещите да гледат мероприятието. След две полувремена от по 35 минути и с попадения на Ритсън и Юглес „Севиля“ се превръща в първия победител на испанската футболна сцена, печелейки с 2:0 срещу гостите от Уелва, които разбираемо са били изморени от пътуването с влак и неочаквано тежките условия, имайки предвид тогавашното ниво на подготовка на играчите. Като съдия пък се изявява британският вицеконсул, което напук на дъжда, калта и рехавата посещаемост връща част от блясъка на събитието. Епилогът на двубоя се състои в 20:00 часа в севилското кафене „Café Suizo“, където играчите и ръководителите на двата отбора в джентълменски дух поливат фундаменталното събитие сред обилна и вкусна храна и под звуците на наздравици за здравето на кралските фамилии на Англия и Испания, а също така и авторски изпълнения на пианото в заведението. Подкрепени от почерпката двата клуба смело си обещават ответна среща в Уелва в близките седмици.