Превъзходството на Косово над България

Нов европейски квалификационен цикъл – нови треньорски рокади, куп нови млади играчи от "А Група", ново прекрояване на схемата на игра и нов дъх живот за футболна България. Сякаш само надеждите за класиране на голям европейски или световен форум си останаха стари с давност вече близо 15 години от Евро 2004, когато националният ни отбор за последно записа участие във финали на международно първенство.

В петък ръководеният от новия наставник Красимир Балъков състав записа първата си загуба в евроквалификациите след поражение с 1:2 от Чехия в Прага. След мач №3, „лъвовете“ се озоваха на 4 място от 5 отбора (заедно с отборите на Англия, Чехия, Косово, Черна гора) с актив от 2 точки след 2 равенства и 1 загуба. Предстоят още 5 от общо 8 мача в група А. Припомняме, че само първите 2 отбора в тази група се класират директно за Евро 2020, което ще се проведе в 12 града и 12 отделни европейски страни. Допълнително преимущество за триколъорите ни е добрата новина, че българите играят в една от 5-те от общо 10 групи, в които участват само 5 отбора вместо 6, какъвто пък е в случаят в Групa F do Група J.

И ако се съгласим, че фаворитът Англия няма да изпита трудности в това да си осигури лесна квота и да спечели първото място в групата, то домакинството на България срещу новопризнатия от УЕФА и ФИФА отбор на Косово се явява един от решителните мачове в битката ни за второто място. Нито позицията, нито моментното състояние на българския национален отбор обаче са повод за прекомерен оптимизъм. Въпреки изказването на Станислав Ангелов – "Пелето" след края на двубоя с Чехия, когато бившият национал и играч на Левски разкритикува медийните коментатори и фенове за обезсърчителния тон и притъпена подкрепа към отбора, поводи за разочароващо представяне определено има. Някак измамно, немалък брой от родните почитатели живеят с бляна за класиране. Този отбор обаче не е България на Пеневата чета. Не е и на триото Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. От години този национален отбор е на млади и неопитни момчета, немалка част от които все още недоказали се в Европа.

Днес, масово, националният ни отбор се изгражда с играчи от родното първенство. За първи път от падането на Берлинската стена и свободните трансферни сделки на родни състезатели на запад, цели 18 от 25-те ни национали към момента се подвизават по българските терени. Ясно е, че това не е единственото мерило за успехите на България в квалификации и първенства. Но същевременно е и обезсърчаващо, че най-популярният спорт у нас и мнозинството от национални състезатели в него все още не са демонстрирали необходимите качества за да надскочат българското клубно ниво и да се запътят в посока към по-реномирани европейпески отбори. В контраст на това статукво е подценявания състав на Косово. Колкото и да ни боли националното самосъзнание, отборът на Косово е значително по-опитен, по-успешен и с по-ясна визия от нашия представителен тим. Ето защо.

Европейски опит

Единствено Васил Божиков (Слован Братислава), Камен Хаджиев (Пушкаш), Страхил Попов (Касъмпаша), Галин Иванов (Халадаш), Георги Костадинов (Арсенал Тула), Ивелин Попов (Ростов) и Кирил Десподов (Каляри) от националите ни играят в чужбина. Погледнем ли малко по-задълбочено в ролите им на терена обаче ще открием че само Божиков, Страхил Попов и Костадинов всъщност са изиграли повече от 20 мача за изминалия сезон. Потенциално най-обещаващият български талант Кирил Десподов пък все още се налага в италианския Каляри, за които има 4 мача.

В отсрещния лагер е тимът на Косово. В него играе небезизвестният Милот Рашица, 22-годишния титулярен нападател на Вердер Бремен, завършил втория си сезон за “бременските музиканти”, който се разписа 9 пъти в 26 мача в последния сезон в Бундеслигата. Рашица отбеляза и гол в последното гостуване срещу Черна гора в петък. По-голямата опитност в редиците на Косово спрямо българските национали не спира дотук.

Вратар: Арианет Мурич - 20-годишен резервен страж на Манчестър Сити, изиграл всички срещи от турнира Карабао Къп за “гражданите” с изключение на финала; измъкнал Сити в ¼-финала срещу Лестър, когато спаси 3 дузпи за да класира „небесносините“ напред.

Защитници: Амир Рахмани – Динамо Загреб (15 мача – 3 гола), Идрис Воца – Люцерн (30 мача – 2 гола), Флорент Хадерджонай – Хъдърсфийлд (24 мача – 0 гола)

Полузащитници: Бесар Халими – Брьондби (21 мача – 2 гола), Бенджамин Кололи – Цюрих (30 мача – 10 гола)

Нападатели: Бершант Челина – Суонзи (35 мача – 5 гола), Ведад Мурики – Ризеспор (34 мача – 17 гола), Едон Жегрова – Базел (8 мача – 0 гола), Арбьер Зенели – Реймс (15 мача – 3 гола), Адхе Нихиу - Шефилд Уензди (34 мача – 4 гола)

С други думи това са общо 242 мача и 55 гола във водещи или второстепенни европейски дивизии за играчите на косоварския състав в сравнение с 127 мача и само 5(!) гола в актива на българските национали. Опитността в състава на гостите обаче не се дължи на по-сериозната възраст на съперника – дори напротив. Едва 5-ма в отбора на Косово са над 26-годишна възраст, за сметка на цели 16 играчи на България, прехвърлили тези години. Ако има подмладяване, което да оправдава незадоволителните резултати, то определено не е в нашия национален отбор.

Успехи в последните години и визия

Краткосрочният за мнозина престой на Петър Хубчев се увенча с видим подем в графа резултати – 4 победи, 4 равни и 1 загуба. Макар и назначаването му да беше окачествено като стъпка в правилната посока, Хубчев съвсем скоро заяви, че се оттегля от поста, тъй като е убеден, че е достигнал тавана на възможностите на играчите си. След едва 9 срещи начело и след изграден игрови план, макар и предимно консервативен, който се осланяше на задружност, борбеност и дефанзивна вещина, дойде ред на Красимир Балъков да наложи своите принципи и да опита да надгради успехите на Хубчев. А с тази смяна настъпиха и промените. Определено не би било редно Балъков да бъде съден за работата си на база представянето на „лъвовете“ в един единствен мач. Към момента обаче продукцията, която националите поднесоха в Чехия, беше особено притеснителна – безлична игра след гола на Исмаил Иса, ялова халфова линия без установен стил при изграждане на атаки и състав, лъхащ на незрялост.

На фона на това моментно състояние е смелата формация на Косово, ръководена от швейцареца Бернар Шаланд. В досегашните 12 мача начело, той се поздрави със 7 победи, 5 равни и нито една загуба. Преодолени бяха Албания (3:0 в Тирана) и Азербайджан (4:0). Престижно равенство през март беше записано и срещу Дания (2:2) в Прищина. Косоварите редовно играят с офанзивна постройка, бързи пробиви по крилата и чести попадения след индивидуалното майсторство на нападателите Рашица и Зенели. Предвид тези показатели Косово определено ще влезе в тазвечершния двубой с по-голямо самочувствие. Макар и добрите им резултати в последно време да са срещу отбори от тяхната черга (успехи срещу Фарьорските острови (2:0) и Малта (5:0 и 3:1) в Лигата на Нациите), играчите в тъмносиньо са особено неприятен балкански отбор и за всеки друг съперник.

Предстои да разберем колко костелив орех ще се окажат Косово за възпитаниците на Балъков. Дали вторият мач под ръководството на героя от 1994 година ще донесе така ценния успех? Или предстои нова футболна агония в центъра на София. Време е за резултат и така нужната победа.