Приключенията на британци и ирландци из континентална Европа

Приключенията на британци и ирландци из континентална Европа

 Едно от основните схващания за футбола на Острова е, че британските играчи много много не виреят отвъд Ла Манша. Рядко се случва някой англичанин или ирландец да напусне Висшата лига и да заиграе на континента, а и сякаш самите отбори извън Великобритания нямат особен интерес към тях.


 В разрез с това, в Италия се появиха информации, че колосите Милан и Рома следят изкъсо изявите на халфа на Бърнли Джеф Хендрик. Ирландецът определено е един от класните на поста си, но пък какъв развой на кариерата би бил това за него - да облече червено-черната фланелка на "дявола" например.

 Тук ще се спрем на един интересен списък от британци и ирландци, които играха за клубове от континенталната част на Европа, като представянето им бе доста разнопосочно.

Лий Шарп, Сампдория
 Полузащитникът бе един от надеждните играчи на Манчестър Юнайтед в първите години на Алекс Фъргюсън на "Олд Трафорд". В периода 1988-1996 той изигра близо 200 мача за клуба и се окичи с 3 златни медала от Висшата лига. След това Шарп стана последната покупка на легендарния мениджър на Лийдс Хауърд Уилкинсън, преди той да бъде уволнен. Халфът извървя късия път между Манчестър и Лийдс, но тежки контузии не му позволиха да се наложи при "пауните". Тъкмо затова Шарп бе пратен да трупа игрово време в Сампдория, където се подвизаваше неговият сънародник Дейвид Плат. Той изигра едва 3 мача за генуезци, преди да бъде върнат обратно на "Еланд Роуд". Това бе и единствената му авантюра извън Острова, а той завърши кариерата си в нискоразрядния Гарфорт Таун.

Марк Пембридж, Бенфика
 Определено можем да кажем, че уелсецът не бе една от големите звезди на световния футбол. Той направи прилична кариера в отбори като Лутън Таун, Дарби Каунти и Шефийлд Уензди. Последният му сезон на "Хилзбъро" бе доста труден и Пембридж се нуждаеше от глътка свеж въздух. "Кукумявките" бяха водени от добре познатия ни Греъм Сунес, който с лека ръка пусна халфа да напусне без пари. Интересното тук е, че Сунес е обмислял да замени Пембридж с младия тогава бразилски полузащитник Деко, но в последствие се отказал. Уелсецът подписа с Бенфика и изигра 19 мача за португалците, преди да се завърне в Англия и да доиграе кариерата си в Евертън и Фулъм. През това време пък Деко спечели Шампионската лига (не с Шефийлд Уензди обаче).

Дариус Васел, Анкарагюджу
 Напоследък стана модерно бившите британски величия да довършват кариерите си в южната ни съседка. До скоро дори там се подвизаваше бившият голаджия на Ливърпул Даниел Стъридж. Дариус Васел игра на доста високо ниво в отбори като Астън Вила и Манчестър Сити. Доста техничен и с поразяващ удар, той дори записа 22 мача за националния отбор на Англия, в които отбеляза 6 гола. Когато през 2009г. договорът му със Сити изтече, Васел реши да приеме ново предизвикателство. То се казваше Турция и по-специално слабака Ангарагюджу. Над 3000 фенове на тима приветстваха стрелеца при представянето му. Васел изкара в Суперлигата точно 1 сезон, след което се завърна на Острова и доигра кариерата си в Чемпиъншип.



Роби Кийн, Интер
 Сделка, която си беше пълна лудница отвсякъде. Краят на 90-те и началото на новия век бяха сравнително безрадостни за тима на Интер, който не успя да спечели нито един трофей на домашната сцена, но пък записа няколко триумфа в турнира за Купата на УЕФА. Може би това е подтикнало Марчело Липи да поиска от ръководството да закупи 20-годишния ирландски нападател от Ковънтри. Платена бе трансферна сума от порядъка на 13 милиона паунда. Престоят на Кийн на "Сан Сиро" обаче не бе много успешен. Той изигра 6 мача в Серия "А", в които не вкара нито веднъж, а общо в 14 мача за "нерадзурите" отбеляза 3 гола. След като Липи бе уволнен, новият наставник Марко Тардели нямаше особено високо мнение за ирландеца и още на полусезона го прати под наем в Лийдс, а след края на кампанията "пауните" го привлякоха за постоянно.

Джоуи Бартън, Олимпик Марсилия
 Помните ли онзи така емоционален последен ден от сезон 2011/12, в който Манчестър Сити грабнаха титлата в последната възможна секунда? А помните ли как Джоуи Бартън се представи в него? Опонент на "гражданите" бяха тъкмо КПР, където тогава се подвизаваше скандалният халф. Той удари с лакът Карлос Тевез, за което бе изгонен, а пътьом към съблекалнята успя да изрита Агуеро и да опита да забие глава на Компани. Бартън бе наказан за 12 мача от ФА, така че "обръчите" му потърсиха отбор извън футболната лига, където да може да играе под наем. Шокиращо, този отбор се оказа Олимпик Марсилия. Още по-шокиращо, Бартън помогна на французите да станат вицешампипни и да се класират за Шампионската лига, като престоят му на "Велодром" бе доста кротък. Единственото, с което ще се запомни бе, че се подигра на Златан Ибрахимович за големия нос.

Джей Ботройд, Перуджа
 Едва ли някой може да забрави, че този нападател реално има мач и за националния отбор на Англия, и то докато се подвизаваше в Чемпиъншип с екипа на Кардиф. Няколко години преди това обаче, кариерата на Ботройд бе направила интересен завой. Той бе футболист на Ковънтри, но когато договорът му изтече, той бе привлечен от... италианския Перуджа. Там Ботройд получи възможността да се сприятели със сина на Муамар Кадафи - Ал-Саади, който, по някаква логика, беше решил да става футболист и по някаква още по-шантава логика, Перуджа бяха решили да му дадат шанс за изява. Разбира се, след края на сезона и двамата напуснаха "Стадио Ренато Кури". Ботройд не можа да свикне с живота в Италия и се върна на Острова, за да играе за Блекбърн, а Кадафи осъществи още по-шокиращ трансфер в Удинезе.

Дейвид Бентли, Ростов
 Кариерата на този футболист приключи доста бързо, като той окачи бутонките едва на 29 години. Юноша на Арсенал, Бентли проби в тима на Блекбърн и дори записа няколко мача за националния отбор на Англия, което провокира Тотнъм да го купят за 7 милиона паунда. По това време той бе смятан за наследник на самия Дейвид Бекъм. Може би Бентли ще остане в историята с онзи гол срещу Арсенал, който той успя да отбележи почти от центъра. За съжаление, това бе едно от двете му попадения за "шпорите", които започнаха да го отдават под наем. Периодите му в Бирмингам и Уест Хям бяха доста стандартни в сравнение със следващия му отбор - руския Ростов. Бентли изкара там едва половин година и записа 7 мача, тъй като през останалото време бе контузен. Малко след това той прекрати кариерата си.

Кайл Лафърти, къде ли не
 Този толкова обещаващ някога северноирландски нападател се превърна в истински футболен номад. Спокойно можем да го окачествим като "ирландската Божинка", тъй като до момента е обиколил 12 клуба, кой от кой по-любопитни. Лафърти бе играч на Рейнджърс, когато шотландците бяха застигнати от фалит, което наложи неговото напускане. Следващият му отбор е първият, който буди любопитство - швейцарският Сион. Този след него пък е още по-странен - втородивизионният италиански Палермо, където Лафърти си партнира с Пауло Дибала. След като и тази авантюра приключи, северноирландецът се завърна на Острова и игра за Норич, които го преотстъпиха под наем в... Ризеспор! В момента Лафърти е играч на Съндърланд, към които се присъедини през януари от норвежкия Сарпсборг...

Тони Каскарино, Олимпик Марсилия
 Ирландският национал направи добра кариера в Англия с отборите на Джилингам, Милуол, Астън Вила и Челси, а освен това играе един сезон и за шотландския Селтик. Периодите му на "Паркхед" и "Стамфорд Бридж" не бяха особено успешни и критиките към неговото представяне бяха сериозни, което принуди Каскарино да потърси друга посока. Тя се оказа Франция и по-конкретно прясно изваденият от Лига 1 заради скандала с уредени мачове Олимпик Марсилия. Каскарино успя да наниже 31 гола още в дебютния си сезон на "Велодром", а ОМ си спечели промоция в елита, която обаче бе отказана от Френската футболна федерация заради продължаващите разследвания срещу клуба. Във втория си сезон той отново мина границата от 30 гола и марсилци най-сетне получиха шанса да играят отново в Лига 1. Ирландецът обаче бе продаден на Нанси, където игра още 3 сезона.




БОНУС:

Тони Уот - кариерата на крилото започна по брилянтен начин. Още преди да навърши 19, той бе успял да вкара гол на Барселона в онази паметна за Селтик вечер на "Паркхед", в която те спечелиха с рекордно малко притежание на топката. Шотландецът обаче не се задържа там и започна да обикаля редица интересни клубове. Част от тях са белгийските Лиерс, Стандарт Лиеж и Лювен. Най-любопитен обаче бе престоят му на стадион "Българска Армия", където Уот игра за родния ЦСКА. В 13 мача за "червените" в efbet лигата, той вкара 3 гола.

Джон Ингълс - слагаме друг шотландец в този списък, за да не се чувстват левскарите пренебрегнати. Джон Ингълс не успя да запише постиженията на Уот, но пък дълги години игра за Абърдийн. Когато изненадващо се появи по нашите географски ширини и подписа с тима на Левски, той вече бе на 33 години. Все пак, с високия си ръст и типичния шотландски пламък в очите, Ингълс стана любимец на сините фенове. Последните мачове в кариерата си пък той записа за Ботев Пловдив.


Гласували: 4, рейтинг: 4.5

Коментари
ЦСКА умре 23.06.2020 11:37

А Английската Берба Дейвид Бекъм?

Отговори 1 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Марина Грановская - желязната дама зад трансферната и бизнес империя на Челси (част 1)
Моуриньо отговори остро на закачката на Арсенал
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Легенда на Юнайтед отдаде дължимото на Ливърпул
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
SkySports: Къде е Гари Невил? (видео)
Колко точно голямо бе влиянието на Рой Кийн в Юнайтед?
Българите, покорили топ първенствата на Европа
Потенциалният отбор на Юнайтед, който Мойс така и не успя да събере
Какъв бе Манчестър Сити преди парите?
Емпирични доказателства, че Арсенал е най-откаченият и злополучен отбор в света
Капитанът на Астън Вила счупи интересен рекорд
Манчестър Юнайтед ли е най-дузпаджийският отбор в последното десетилетие?
Кои са играчите от съответните националности с най-много мачове във Висшата лига (част 1)
5 неща, които научихме след подновяването на Висшата лига
30-те секунди, в които Кико Македа бе най-горещият талант в света
Най-добрият отбор, изпадал някога от Висшата лига
Извинения и треньорска самоирония - разкритията зад неотсъдения гол-фантом на Шефилд Юнайтед
Легендарната история на "Осемте от Аштън Гейт"