Радостин Александров: Първо са играчите, след това отборът

Радостин Александров: Първо са играчите, след това отборът

- Представи се на нашите читатели! 

- Казвам се Радостин Александров, на 28 години съм. В момента работя като директор в школата на ФК „Спартак 1919“ (Плевен). Преди това бях треньор в „Берое“, анализатор в Националния отбор на България до 17г. и треньор в международна футболна академия в Англия.

- Какво "дава" работата с подрастващите? 

- Дава изключително много, но и взима много. Положеният труд се вижда след известно време, понякога отнема дори години, но когато има деца, които дават своя максимум, удоволствието от работата е голямо. Най-вече дава удовлетворението, да работиш в най-чистата сфера на футбола.

- Защо прие предизвикателството наречено „Спартак 1919“ Плевен?

- Защото е вълнуващо и е възможност да се направи нещо изключително у нас. Проектът е много интересен и човекът, който го финансира, според мен, е най-чистият футболен човек в страната, който винаги поставя децата пред себе си и личните си интереси. Тук ми се даде свобода за работа, доверие и възможност да доразвия някои от идеите си.

- Защо не успяваме да осъществим прехода между юношеския и мъжкия футбол в България? Къде е проблемът - тактически, физически, финансов, материална база? 

- Проблемът е комплексен. Не опираме до един или два компонента, които трябва да подобрим. Всичко трябва да се оптимизира. Единна методика, философия в клубовете, насочена към развитието на млади играчи, кондиционни програми за развитието на футболистите, според съвременните изисквания на играта, по-сериозно финансиране/стимулиране за спонсориране, оптимизиране на базите, промяна на отношението и културата, професионализъм …. Проблемите са много, но решение има. Някъде успяха да „уцелят“ по-точна формула, другаде не, но още нямаме необходимият процес, за да кажем, че имаме успех в изграждането на футболисти. А е напълно възможно и постижимо…

- Защо е важно да се изграждат футболисти, а не отбори на юношеско ниво? 

- Защото след юношеските години футболистите остават, а отборите не. Всеки отбор има краен период – U19. След това остават играчите от този отбор, които най-често трябва да търсят продължение на кариерата си сами. Това е проблем, защото на тях им липсват много неща, за да успеят в професионалния футбол и понякога е късно да ги наваксат и изградят. 

 Целта на школите е да развиват играчите, не отборите, но според повечето хора у нас една школа работи добре, ако е в челните места в първенствата.

 Една школа ще функционира добре и ще има успех, ако изкарва футболисти, които играят професионален футбол, а не ако има определен брой купи и медали. Разбира се, когато играчите се развиват добре, няма как и отборните успехи да не дойдат, но приоритетът е обърнат при нас. Първо трябва да са играчите и тяхното развитие, а оттам следва прогресът на отбора, в който играят.

- При повечето си стажове или гостувания на чуждестранни отбори (Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Еспаньол, Лестър Сити, Нотингам Форест, Рединг, Нюкясъл, Бирмингам, Уест Бромич и др) водиш със себе си играч от школата. Какви впечатления оставят те по време на престоя ви? 

- Няма играч, който да е разочаровал с представянето си. За мен е важно когато имам възможност да взема някое дете с мен, да го направя. Това служи като отличен опит за тях и контакт с футбол и организация на по-различно ниво.

 До определена възраст, вярвам, че нашите играчи превъзхождат тези на запад (не всички, разбира се). Но проблемът идва в периода „младша“ – „старша“. Оттам нишката бавно, но сигурно се къса в повечето случаи.

 Често зад граница са впечатлени от себераздаването на играчите и интелекта, който имат. Взимането на решения и работоспособността им. Имам възможността да работя с изключителни играчи, които ако не всеки път са превъзхождали връстниците си зад граница, то поне със сигурност са били на тяхното ниво. И вярвам, че всеки, който е бил навън, има място в някой от тези отбори. Важно е да се разбере, че това не е „разкарване“ или „екскурзия“ за играчите, напротив – това е безценен опит, с който те от първо лице могат да видят стандарта, отношението и културата навън. Всеки, който смята тези гостувания навън за излишни, е силно ограничен в представите си за тази възможност.

- Каква оценка даваш на работата, която свършихте с твоя екип след 1 година в Спартак? 

- Спортно-технически изпълнихме много от нещата, които бяхме планирали. Някои преизпълнихме, други съвсем не успяхме, но бе много полезна и успешна година. Променихме културата в клуба и отношението на голяма част от децата. Работи се много по-професионално и играчите харесват това. Успяхме да върнем някои от талантите, които на по-ранен етап бяха напуснали Плевен в търсенето на по-добра алтернатива другаде. Привлякохме и играчи на национално ниво от други именити школи.

 Клубът се разрасна почти тройно за тази година и предстои още много накъде да се развива.

 За съжаление, проблемът с базата все още стои на преден план, но съм благодарен на собственика Мирослав Иванов и треньорския екип, че въпреки някои пречки, всеки дава максимума от себе си и успяваме да покрием нуждите на децата в нашата школа.

 Успяхме да надградим качествата на играчите тук, някои с много, други с по-малко, но единиците се развиват и продължават да се подготвят за постигането на целите си – това е най-важното.

- В началото на януари организираш „Треньорска среща 2“. Разкажи ни повече за това твое начинание! 

- Идеята е с част от колегите, които ще говорят, да споделим от придобитите знания през годините на обучения и стажове зад граница, които вярваме, че могат да бъдат полезни на треньорите, които работят в детско-юношеския футбол у нас. Никой от нас не претендира да е величие, ментор или каквото и да е – не се считаме за такива. Подготвили сме теми, които вярваме, че ще бъдат в интерес на колегите и ще са полезни в работата им занапред. Не се прави с комерсиална цел, затова и сумата, която се събира е да се покрият разходите за организацията на самото събиране. Мисля, че до момента не е правен двудневен семинар у нас, за който да се събира такава малка сума.

 Надявам се всеки да се зареди с нови и свежи знания и идеи в началото на годината и това да послужи като тонус за предстоящата работа на всички през новия период.


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Български трансфери в чужбина - сезон 2020-21
Последната минута - големият враг на българския футбол
Чужденците, които играха на високо ниво, след като напуснаха "А" група
Най-колоритните чужденци, играли в Североизточна България
Най-колоритните чужденци играли в Северозападна България
Най-колоритните чужденци играли в Югозападна България
Кои чудновати прякори на българските футболни персони си “партнират” най-добре?
Връща ли се Пирин там, където му е мястото?
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Кои националности бележат най-много в българското първенство (в последното десетилетие)
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Най-странните националности, присъстващи в българския футболен фолклор
Потенциалните дербита през следващия сезон
Бивш футболист на Ювентус разказва за пътя до България
УЕФА оповести нова директива, ето какво значи тя за футболна Европа
БФС прекрати сезона в Трета и Четвърта лига
Бившите шампиони, които спазват социална дистанция от титлата повече от половин век
Топ 15 футболисти с най-много автоголове в модерната история на “А” група
5 от играчите с най-много трофеи, за които не знаехте
Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи