Радостин Александров: Първо са играчите, след това отборът

Радостин Александров: Първо са играчите, след това отборът

- Представи се на нашите читатели! 

- Казвам се Радостин Александров, на 28 години съм. В момента работя като директор в школата на ФК „Спартак 1919“ (Плевен). Преди това бях треньор в „Берое“, анализатор в Националния отбор на България до 17г. и треньор в международна футболна академия в Англия.

- Какво "дава" работата с подрастващите? 

- Дава изключително много, но и взима много. Положеният труд се вижда след известно време, понякога отнема дори години, но когато има деца, които дават своя максимум, удоволствието от работата е голямо. Най-вече дава удовлетворението, да работиш в най-чистата сфера на футбола.

- Защо прие предизвикателството наречено „Спартак 1919“ Плевен?

- Защото е вълнуващо и е възможност да се направи нещо изключително у нас. Проектът е много интересен и човекът, който го финансира, според мен, е най-чистият футболен човек в страната, който винаги поставя децата пред себе си и личните си интереси. Тук ми се даде свобода за работа, доверие и възможност да доразвия някои от идеите си.

- Защо не успяваме да осъществим прехода между юношеския и мъжкия футбол в България? Къде е проблемът - тактически, физически, финансов, материална база? 

- Проблемът е комплексен. Не опираме до един или два компонента, които трябва да подобрим. Всичко трябва да се оптимизира. Единна методика, философия в клубовете, насочена към развитието на млади играчи, кондиционни програми за развитието на футболистите, според съвременните изисквания на играта, по-сериозно финансиране/стимулиране за спонсориране, оптимизиране на базите, промяна на отношението и културата, професионализъм …. Проблемите са много, но решение има. Някъде успяха да „уцелят“ по-точна формула, другаде не, но още нямаме необходимият процес, за да кажем, че имаме успех в изграждането на футболисти. А е напълно възможно и постижимо…

- Защо е важно да се изграждат футболисти, а не отбори на юношеско ниво? 

- Защото след юношеските години футболистите остават, а отборите не. Всеки отбор има краен период – U19. След това остават играчите от този отбор, които най-често трябва да търсят продължение на кариерата си сами. Това е проблем, защото на тях им липсват много неща, за да успеят в професионалния футбол и понякога е късно да ги наваксат и изградят. 

 Целта на школите е да развиват играчите, не отборите, но според повечето хора у нас една школа работи добре, ако е в челните места в първенствата.

 Една школа ще функционира добре и ще има успех, ако изкарва футболисти, които играят професионален футбол, а не ако има определен брой купи и медали. Разбира се, когато играчите се развиват добре, няма как и отборните успехи да не дойдат, но приоритетът е обърнат при нас. Първо трябва да са играчите и тяхното развитие, а оттам следва прогресът на отбора, в който играят.

- При повечето си стажове или гостувания на чуждестранни отбори (Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Еспаньол, Лестър Сити, Нотингам Форест, Рединг, Нюкясъл, Бирмингам, Уест Бромич и др) водиш със себе си играч от школата. Какви впечатления оставят те по време на престоя ви? 

- Няма играч, който да е разочаровал с представянето си. За мен е важно когато имам възможност да взема някое дете с мен, да го направя. Това служи като отличен опит за тях и контакт с футбол и организация на по-различно ниво.

 До определена възраст, вярвам, че нашите играчи превъзхождат тези на запад (не всички, разбира се). Но проблемът идва в периода „младша“ – „старша“. Оттам нишката бавно, но сигурно се къса в повечето случаи.

 Често зад граница са впечатлени от себераздаването на играчите и интелекта, който имат. Взимането на решения и работоспособността им. Имам възможността да работя с изключителни играчи, които ако не всеки път са превъзхождали връстниците си зад граница, то поне със сигурност са били на тяхното ниво. И вярвам, че всеки, който е бил навън, има място в някой от тези отбори. Важно е да се разбере, че това не е „разкарване“ или „екскурзия“ за играчите, напротив – това е безценен опит, с който те от първо лице могат да видят стандарта, отношението и културата навън. Всеки, който смята тези гостувания навън за излишни, е силно ограничен в представите си за тази възможност.

- Каква оценка даваш на работата, която свършихте с твоя екип след 1 година в Спартак? 

- Спортно-технически изпълнихме много от нещата, които бяхме планирали. Някои преизпълнихме, други съвсем не успяхме, но бе много полезна и успешна година. Променихме културата в клуба и отношението на голяма част от децата. Работи се много по-професионално и играчите харесват това. Успяхме да върнем някои от талантите, които на по-ранен етап бяха напуснали Плевен в търсенето на по-добра алтернатива другаде. Привлякохме и играчи на национално ниво от други именити школи.

 Клубът се разрасна почти тройно за тази година и предстои още много накъде да се развива.

 За съжаление, проблемът с базата все още стои на преден план, но съм благодарен на собственика Мирослав Иванов и треньорския екип, че въпреки някои пречки, всеки дава максимума от себе си и успяваме да покрием нуждите на децата в нашата школа.

 Успяхме да надградим качествата на играчите тук, някои с много, други с по-малко, но единиците се развиват и продължават да се подготвят за постигането на целите си – това е най-важното.

- В началото на януари организираш „Треньорска среща 2“. Разкажи ни повече за това твое начинание! 

- Идеята е с част от колегите, които ще говорят, да споделим от придобитите знания през годините на обучения и стажове зад граница, които вярваме, че могат да бъдат полезни на треньорите, които работят в детско-юношеския футбол у нас. Никой от нас не претендира да е величие, ментор или каквото и да е – не се считаме за такива. Подготвили сме теми, които вярваме, че ще бъдат в интерес на колегите и ще са полезни в работата им занапред. Не се прави с комерсиална цел, затова и сумата, която се събира е да се покрият разходите за организацията на самото събиране. Мисля, че до момента не е правен двудневен семинар у нас, за който да се събира такава малка сума.

 Надявам се всеки да се зареди с нови и свежи знания и идеи в началото на годината и това да послужи като тонус за предстоящата работа на всички през новия период.


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Трябва ли да се дава път на младите футболисти?
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
Великите евромачове на българските клубове
Берба се кандидатира за президент на БФС?
България написа история: първият официален футболен мач на Антарктида
Българските футболисти, които попадат в предизборните листи за предстоящите избори
Българските клубове „имитатори“: когато отборите ни заимстват емблемите си едни от други (IV част)
10 от най-култовите изказвания на Батето (част 1)
ЦСКА 1948 поздравиха Рейнджърс за титлата, вдъхновила ги да спечелят efbet лигата
Българските двойници на известните футболисти
Българските клубове „имитатори“: когато малките ни отбори заимстват емблемите си от световните грандове (III част)
Най–възрастните играчи в еfbet Лига
Топ 15 най-несполучливи емблеми в българския футбол
Големите клубове от малките градове
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 1)
Младите надежди на българския футбол
Как се държат българските футболисти извън терена?
Как се държат известните футболисти извън терена?
Топ 5 от мъдростите на култовия Иво Димов