Мениджърът на Атлетик (Билбао) Гайзка Гаритано разпалено обяснява, че неговият клуб е антидота на модерния футбол: " Различно е, когато играеш не само за парите и трофеите. Ние играем за фланелката, за ценностите ни, за семействата и приятелите ни, което ни прави уникален клуб.
Атлетик използва само баски играчи, родени в североизточна Испания или югозападна Франция, концепция, която спазват неотклонно от въвеждането й през далечната 1912 година. Старши-треньорът Гаритано въплъщава всички ценности на "червено-белите": роден и израстнал на 10 минути от клубната база, той е продукт на академията, но играе само веднъж за Атлетик. "Нашата политика е наистина специална. Горди сме, от това, че я спазваме повече от век. Според мен, сме най-уникалния футболен отбор в света, защото разчитаме само на баски футболисти."
Честта е чувство, което е трудно да бъде изключечно. От момента, в който зърнете Гаритано, си личи блясъкът му, когато носи клубните одежди. Той обърна миналата кампания за Атлетик, след като бе назначен през декември, а тимът му бе в зоната на изпадащите, а през май бе на косъм да се класира за Лига Европа. Въпреки че имат много ограничен избор от играчи, "баските" са на 4-то място по успехи в Примера и никога не са изпадали - единствените други отбори, които могат да се похвалят с това са Реал (Мадрид) и Барселона.
"Това е чудо. За 100 години никога не сме изпадали и, да чукна на дърво, няма да изпаднем. Да постигнеш това само с баски футболисти е изключително трудно, особено в наши дни, когато другите отбори увеличават бюджетите си и е трудно да се мерим с тях, но мисля, че никога няма да сменим идеологията си", казва Гайзка Гаритано."Хората в Страната на Баските чувстват, че това е нашата философия от десетилетия насам и не можем да я променим. Дори когато имаме трудности, можем да предложим нещо специално и трябва да продължим традицията, да играем само с местни момчета."
Липсата на трофеи в последните 30 години не доведе до промяна в клубната политика и Гаритано се смее на възможността да привлече "чужденци", за да върне успехите от миналото. "В последните години се породи полемика, гледайки тимът да страда понякога. Хората казват: "ОК, нека променим философията си и да привлечем чужденци", но по мое мнение, трябва да сме още по-задружни в трудните моменти, както миналия сезон, когато поехме тима в зоната на изпадащите. Точно в тези моменти трябва да се гордеем от философията си и да се опитаме да работим качествено в академията, да произведем млади таланти, които да добавят класа към отбора. Някои от най-добрите ни играчи са твърде стари и трябва да обновим тима, налага се да работим много в академията, но да продължим традицията."
Гаритано водеше резервния отбор на Билбао, когато му бе предложено да замени Едуардо Берисо начело на баските. Той не се е замислил и за момент и успя да завърши на 8-мо място и да върне надеждата във феновете. " За мен е чест и сбъдната мечта да водя Атлетик. Любопитното е, че съм роден близо до Лезама (там се намира академията на Атлетик) и когато се ожених, си купих апартамент точно до тренировъчната база. От терасата си виждах чудесно игрищата. Невероятно е, че имам възможността да ръководя този велик клуб. От друга страна, понякога усещам напрежение, тъй като всичките ми приятели, родителите ми и жена ми са фенове на Атлетик. Трудно е да се прибера вкъщи след загуба и да видя жена си и дъщерите си тъжни, заради загубата на любимия им отбор."
Бившият треньор на Ейбар е научил английски, четейки книги на езика на Шекспир. Гаритано обича да изучава другите треньори: " Много харесвам Юрген Клоп заради качествата му, харизмата му и играта на неговите отбори. Директен, бърз футбол, висока защита, която пресира непрестанно - това е стилът, който харесвам и мисля, че се доближава до нашия.
Връзките на Атлетик с Англия датират от основаването на клуба преди 121 години. Двама от най-успешните им мениджъри са Фред Пентланд и Хауърд Кендъл - хора, на които Гаритано иска да подражава. "Без съмнение сме свързани духовно с Англия. Смятат ни за английски отбор заради стила ни на игра и атмосферата на "Сан Мамес". Гордеем се от стила си и няма да го променим, защото през годините се е доказал като успешен."
С идването на Гаритано, феновете на баските започнаха да мечтаят за трофеи, а президентът на клуба дори е подготвил специалния автобус за паради. След 35 години без отличие, треньорът споделя: " Трябва да опитаме. Мечтата ми е да спечеля трофей, начело на Атлетик."
