Прозвището "El Cachavacha", или "вещицата", на жаргонен уругвайски диалект, срещан в залива на Рио де ла Плата, от дълги години се използва подигравателно към прегърбените старици с дълга коса и островръх нос - шега на хлапетата по приморските квартали на столицата Монтевидео, които са препълнени със застаряващо население. Закачката е разбираемо иронична към повечето възрастни дами с този образ. Няма нищо комично, обаче, в лика на Диего Форлан - единственият мъж уругваец, който споделя този причудлив прякор с тях.
На 40-годишна възраст, след 21 години по клубните футболните терени на 3 континента и със Златна топка от Световно първенство под мишница, Диего Форлан обяви официално своето оттегляне от най-популярната игра. Фурорът на нападателя с екипите на Манчестър Юнайтед, Виляреал и Атлетико Мадрид между 2002 и 2011 година несъмнено оставиха ярка диря и немалко обезверени вратари по европейските терени. Но не в това се крие пълният чар на футболното наследство, което Форлан завеща на запалянковците.
"El Cachavacha" е боготворен в Уругвай, нещо впрочем, почти богохулно за играч с прякор "вещерът" в държава с дълбоки католически ценности. Под ръководството на неслонимия Оскар Табарес, селекционерът на националния отбор на "урусите," Диего Форлан, заедно с Единсон Кавани, Луис Суарес и Диего Годин, възродиха и върнаха "гаучосите" сред топ 4 на най-силните световни футболни сили. Направиха го през 2010 година, в години на тежки президентски избори и национални разединения покрай икономическата и социална криза в страната си, завоювайки паметното четвърто място на Мондиала в ЮАР.
"Всеки има проблеми в живота, но в края на краищата футболът е най-евтиният терапевт," казва Форлан през 2010 година.
.jpg)
Сред имена като тези на Мирослав Клозе, Томас Мюлер и Гонзало Игуаин, именно Форлан се превърна в символа на Световното първенство и вдъхна надежда на измъчените от нищета, но луди по футбола уругвайци. Незаменимите 5 попадения, които 32-годишният по това време Форлан отбеляза, му спечелиха и Златната топка на Мондиала, превръщайки го в едва втория уругваец с това отличие в цялата история на световните първенства и първия от 80 години насам "урус" спечелил този трофей. А попаденията - откриващите 2 гола в мача срещу домакините от ЮАР, онзи превъзходен пряк свободен удар срещу Гана на четвъртфиналите, с който Уругвай изравни и се добра до дузпи; нов изравнителен гол, също от над 25 метра, срещу Холандия на полуфиналите, оказал се недостатъчен при загубата с 2:3 и почетно попадение в малкия финал срещу Германия, загубен отново с 2:3.
Преминал през 10 клуба за 21 години на професионален футбол, решихме да се спрем на малка част от постиженията на Форлан от 1997 година до днес:
Бележи 2 пъти във вратата на Йежи Дудек насред "Анфийлд" за Манчестър Юнайтед през декември 2002 година. Форлан приключва периода си при "червените дяволи" със 17 гола в 98 мача.
Печели наградата "Пичичи" за голмайстор на Ла Лига с Виляреал още в първия си сезон за "жълтата подводница." Уругваецът отбелязва 25 попадения още в дебютната си кампания след трансфера си от Англия през лятото на 2004 година. Цели 5 от тези попадения падат във вратата на Барселона, срещу които реализира хет-трик на "Камп Ноу." В края на годината Форлан си дели и трофея за Златната обувка на Европа с Тиери Анри.
Грабва втората си награда "Пичичи" с екипа на Атлетико Мадрид през сезон 2008/09 с цели 32 попадения в Ла Лига. Достойно замества заминалия в посока Ливърпул Фернандо Торес и гарантира място на "дюшекчиите" обратно в Шампионската лига.
Вкарва на Ливърпул и Фулъм по два пъти в полуфиналите и финала на Лига Европа през 2010 година. Форлан печели и наградата за играч на мача във въпросния финал.
Вдига Копа Америка с Уругвай, рекорден 15 път за страната, през 2011 година. Форлан бележи 2 попадения във финала срещу Парагвай, спечелен с 3:0 и прекъсва сушата без трофей за "небесносините" продължила 16 години.
Става голмайстор с Интернасионал в бразилската "Кампеонато Гаучо" и печели трофея за есенния полусезон през 2013 година.
Ликува с шампионата на родния си клуб Пенярол в Уругвай през 2015 година, сбъдвайки една от мечтите си от малък - да облече екипа на уругвайския хегемон.
И ако днес 40-годишният Форлан вече се увековечи като един от титаничните образи на пламенната уругвайската страст във футбола, 28 години по-рано, през 1991 година, нищо не подсказва, че 12-годишното момче от Монтевидео изобщо ще избере футбола. Трето поколение син на футболно семейство - дядо му Пабло Форлан е селекционер и дългогодишен национал на Уругвай, какъвто впрочем е и баща му Пабло Форлан - невръстният все още Диего Форлан е на прага да избере кариера в тениса на корт. Печели и не малко тенис мачове на клей. Не се усеща и особен родителски натиск да последва стъпките на бащиния си род.
Но именно през 1991 година идва повратната точка в неговата кариера и житейски път. Сестрата на Диего, Алехандра, става част от ужасяваща катастрофа, която за огромно нещастие на семейството й я парализира тежко. Нейният приятел, пътувал до нея, загива на място. По това време семейството се бори неистово с това да си позволи продължителните тежки лечения докато на помощ не идва не кой да е, а самия Диего Марадона, приятел на Пабло Форлан, който на свой ред прави щедро дарение за да покрие разходите на семейството.
Дълбоко признателен на Марадона, 12-годишният Диего Форлан дава обещание пред сестра си, че ще посвети живота си на футбола за да помогне финансово за пълното и възстановяване.
"Първото нещо, което той ми каза докато лежах в болничното легло беше, че иска да стане известен футболен играч и да припечели пари за да ми осигури най-добрите доктори в света," споделя години по късно сестра му.
Към днешна дата Алеханда продължава да е в инвалидна количка, но е вече оптимално възстановена. Завършва Католическият университет в Уругвай, после и Университета на Балеарските острови с магистратура по човешки ресурси, а преди две години, през 2017, Алехандра става и първата дама с диплома от ФИФА за жена-футболен агент в Уругвай. А можете ли да познаете първия човек, на който тя благодари на награждаването си?
