Едва ли има футболен запалянко в България, който да не знае за "Пирин" от Благоевград. Родният клуб на една дузина наши национални състезатели с успешни кариери у нас и чужбина (като само името на Димитър Бербатов говори само по себе си) доскоро нямаше особено голяма перспектива пред себе си, но в момента преживява своето "възраждане" и отново ще търси мястото си сред големите в елита ни.
Годините след последния до този момент финал за купата на България (през 2009-та загубен от Литекс с 0:3) бяха бурни за "орлетата"... ту стремглаво биваха изхвърляни заради натрупани задължения, ту борчески успяваха отново да влязат в Първа лига и след като няколко сезона бяха част от елитния ешалон, отново изпаднаха във Втора лига, защото схемата на първенството ни от баражи отреди Витоша Бистрица, които през сезона имаха само една победа, да победят първо именно Пирин, а след това и Локомотив София и така да запазят мястото си в елитния ешалон.
Е, добре...обаче за Пирин стана страшно! Тъкмо изграден - отборът, воден от Милен Радуканов ,се разотиде кой където хване и клубът започна от нулата. През първия си сезон едва не изпаднаха от Втора лига, а на следващата година се случи едно повратно събитие, като фирмата Emirates Weaths дойде със свежи инвестиционни намерения на "Дъбравска 1" и промени из основи клуба. Бяха инвестирани средства в базата на стадион "Христо Ботев", а и проектите за модернизации по съоръжението продължават, тъй като се планира изграждането на козирка на централната трибуна и изграждането на нов сектор за привърженици.
Ново начало или въртене в омагьосан кръг?
Началото изглеждаше да бъде обещаващо, но се прокрадваше и съмнението сред някои привърженици... може би с право, не знам. В навечерието на местните избори идва някой напълно непознат до този момент и започва да налива пари, дава гръмки обещания за бъдещето на отбора... и като се замисли човек, това звучи твърде хубаво.
Ива Уорън (дъщеря на местна футболна легенда, обичана и уважавана от футболната общественост в Благоевград) изведнъж стана силният човек в "Пирин". Започна се със селекция, беше сменен треньорският екип, като начело застана северноирландецът Уорън Фийни, а също така бе обявен конкурс за нова емблема и в крайна сметка бе избрана такава. (по мое мнение старата бе по-добра, но... )
Нещо обаче Пирин зацикли отново и допреди прекъсването на първенството поради епидемията от Covid-19 никой не бе доволен от временното класиране, което в крайна сметка стана и крайно, а сезонът с няколко думи бе тотално незадоволителен (в турнира за купата "орлетата" отпаднаха рано-рано от аматьорския Загорец).
С очаквания към новия сезон
Афишират се амбиции за влизане в efbet лига и респективно на това се очакваше амбициите да бъдат подплатени със солидни имена, тъй като в медийното пространство излезе информацията, че клубът ще се раздели с поне десет играчи и се затвърди тенденцията за последните години у българските предсезонни селекции (като изключим Лудогорец) да се махат и привличат по една дузина и отгоре футболисти.
Първото "орле", което се завърна, бе Антон Карачанаков като гръмката селекция бе допълнена от Александър Дюлгеров, Стилиян Николов, Спас Георгиев, Джон Айна, Преслав Йорданов, Петър Петров, Красимир Станоев и Джордж Оукли. В последния момент нещо в преговорите с Борис Галчев зациклиха и той така и не подписа с "Пирин", а исканият Светослав Дяков преподписа с "Лудогорец", но Николай Бодуров и Станислав Манолев се завърнаха и сега очакванията на всички, свързани с този клуб, са промоция в efbet лига.
Амбициите на Ива Уорън явно не свършват само с представителния тим и бе сформиран женския отбор "Пирин Лейдис", а за основа на отбора бяха привлечени всичките футболистки на благоевградския "Спортика" и това създаде леки търкания в публичното пространство. Преструктурира се и прочутата школа, която е дала толкова много имена на българския футбол и за целта бе назначен Радостин Александров за директор, но почти веднага той се въвлече в скандал, след като двама треньори бяха уволнени, а деца бяха изгонени и това отприщи вълнения сред част от благоевградското общество.
Въпреки това се наблюдава оживление в Благоевград и надеждите на всички обичащи този клуб за завръщане и утвърждаване в елита ни са голями, а моето скромно мнение е, че Пирин и като цяло отборите от югозападния край заслужават да са фактор в българския футбол.
