“Няма никакво съмнение, че целият турнир е нагласен в полза на Бразилия.”
Изреклият тези думи Лионел Меси с нескрита ярост сочеше към неправдата, обрекла аржентинския национален отбор на нов провал. Горчивият привкус в думите му дойде дни след загубения полуфинал срещу домакина “Селесао” в Копа Америка през лятото на 2019 година, а изкупителната жертва за краха в Бело Оризонте, Бразилия, според “Ла Пулга” (б.пр. “бълхата”) беше именно арбитърът Роди Замбрано. Гневът на аржентинската 10-ка беше провокиран от поредната наглед тенденциозна неохота, с която еквадорският съдия не се консултира с въведената за пръв път в турнира система за видеоповторение VAR.
При една от тези дискусионни ситуации в мача Дани Алвеш влезе остро в краката на Серхио Агуеро след извеждащ пас в наказателното поле към него от страна на Меси в 70-ата минута при резултат 1:0 за бразилците. И докато “гаучосите” настървено протестираха, Габриел Жезус пое топката, изплъзна се от опеката на няколко защитници, изведе Роберто Фирмино на 7-8 метра пред опразнената от Франко Армани врата, а нападателят покачи за крайното 2:0, обливайки Аржентина в хиляди сълзи и узаконявайки поредния неуспех да се завоюва първа международна титла от 1993 година насам.
(Минута 8:30)
“Надявам се VAR и съдиите да не окажат влияние във финала и да се даде възможност на Перу да се съревновава, но това изглежда трудно,” продължи възмущението си Меси. “Не сме длъжни да сме част от тази корупция и неуважение, което те ни демонстрираха по време на целия турнир. За жалост корупцията и съдиите не позволиха на никой да играе футбол.”
И докато упрекът на Меси беше строго порицан - 3-месечна забрана да се състезава за Аржентина и глоба в размер на 50,000 долара, то казусите около използването на VAR в турнира бяха само предвестник на разразилата се буря, която достигна до европейските терени и продължава да създава отявлено недолюбване у играчи, треньори и фенове.
Ролята на VAR в топ първенствата
По официален регламент системата VAR е длъжна да се намеси в 4 вида игрови ситуации - зачитане или отмяна на гол, присъждане или отменяне на дузпа, потенциално нарушение за червен картон (но не и такова за втори жълт картон) и за объркана самоличност на играч, който неправомерно е бил санкциониран.
Сухата статистика сочи, че системата VAR беше официално въведена в Бундеслигата и Серия А в началото на сезон 2017-2018, а видеоповторения бяха длъжностно използвани и от реферите на Световното първенство в Русия през 2018 година. Дългоочакваният момент за Висшата лига пък настъпи в началото на настоящия сезон, а днес, 6 месеца по-късно, в регистрите на английската съдийска комисия вече присъстват цели 72 случая, в които VAR e взел кардинално решение.
Сред тези 72 ситуации фигурират:
Решения, довели до гол: 18
Отменени попадения: 38
Отсъдени дузпи: 11(4 пропуснати)
Отменени дузпи: 4 (1 за засада)
Повторно изпълнени дузпи: 4(1 отбелязана, 3 пропуснати)
Отменени голове заради засада: 25
Присъдени голове след неправилно отсъдена засада: 7
Отменени голове за игра с ръка: 7
Присъдени голове след неправилно отсъдена игра с ръка: 1
Червени картони: 5
Отменени червени картони: 2
Кулминацията на тези отсъждания и видимата роля, която VAR е в състояние да изиграе в хода на всеки един двубой, дойде в последния кръг за 2019 година на 28 и 29 декември. В рамките на два следобеда системата пое лавина от критики заради цели 5 гола, които бяха отменени заради безпрецедентно тънки положения на засада. Незачетените попадения бяха съответно на Уулвърхемптън (загуба с 0:1 от Ливърпул), Кристъл Палас (равенство 1:1 със Саутхемптън), Норич (равенство 2:2 с Тотнъм), Брайтън (победа 2:0 срещу Борнемут) и Шефийлд Юнайтед (загуба с 0:2 от Манчестър Сити).
И ако обективната преценка за правдивостта на решенията на VAR e все още в сянката на донякъде подвеждащи класации за тези отбори, които са били най-облагодетелствани от решения след видеоповторение, то нека за момент се откъснем от клубните принадлежности и откроим предимствата и недостатъците в използването на този тип технология.
Предимства
Върховната цел, с която VAR се установи като окончателен съдник в елитните футболни дивизии в Европа, беше за да донесе справедливо и хирургически точно съдийство във всяко едно отсъждане с относително решителни последствия. Предложението се зароди от Холандската футболна асоциация, която първа беше тествала, макар и спорадично, системата VAR още през сезон 2012-2013 в Ередивизи.
Малко признат факт е, че за периода на последните 7-8 години, VAR навлезе във футбола като безапелационен отговор на полемиките сред футболното общество и наболялата нужда за изкореняване на тенденциозността сред съдиите и съмненията за пристрастни отсъждания. В сравнение с настоящия момент, до преди едва година недоверието на запалянковците към футболните отсъждания беше недвусмислено, въпреки наличието на цели 4 съдии на терена. Нагнетената обстановка не беше само пред екраните, а и на стадионите, където видео стените на повечето стадиони от топ 5 дивизиите в Европа моментално представяха видео повторение на ключовите ситуации и някои очевидни грешки на съдиите в реално време, които обаче не биваха преразгледани от рефера на терена.
Ако системата VAR, със своето триизмерно-разграфено игрище и ястребов поглед от 3-4 камери научиха запалянковците на нещо, то беше, че всяка дискусионна игрова ситуация вече може да бъде отсъдена с абсолютна, клинична точност. И най-малкото съмнение може да бъде разсеяно, и наглед най-дребното провинение - сурово наказано.
Да - честотата, с която се прибягва до VAR от съдиите, продължава да е проблем, особено в Англия, където дори шефът на съдиите Майк Райли наскоро се изказа в подкрепа на съдийската колегия и доверието, с което е нужно да се ползват те сред 22-мата на терена, преди изобщо да се пристъпи към VAR.
А дали дадена засада е отсъдена заради няколко сантиметра - било то на части от тялото като крак, коляно, рамо, глава или шеговито подмятаната сред албионските коментатори “засада на подмишницата” говори за болезнената, но математически необорима прецизност на тези отсъждания. Безспорен факт е, че тези отсъждания са точни. Но дали абсолютната крайност, до която стигат те, е необходима? И ако не е така - то трябва ли да бъде поставена граница за това колко осезаема е една засада, за да бъде свирена тя като такава?
Недостатъци
Спомняте ли си колко време продължи най-краткото преглеждане на решение с VAR? А най-дългото? Истина е, че и в двата случая видеоповторенията спират изцяло играта и имат потенциала да убият темпото и устрема на някой от двата отбора. Ако до момента футболистите създаваха умишлено тези забавяния чрез учестени фалове с цел да накъсат играта на противниковия тим, то по правилник VAR e в сила да прави това по няколко пъти на мач - често с паузи от по няколко минути.
Но може би най-голямата слабост на системата VAR, която вече започна я да превръща в технологичен злодеятел в очите на запалянковците, са ситуациите на преразгледан гол, които секват първичната еуфория след попадение. Съмненията, които остават след реализиран гол са все по-често уважавани с VAR повторение от съдиите. Забавянето и моментите на неведение често стигат до няколко минути. С това намалява и увереността за сигурен гол, както и броят на станалите емблематични за последните две десетилетия отпразнувания на попадение, като например радостният робо-танц на Питър Крауч, салтата на Пиер-Емерик Обамеянг или гладиаторският жест с ръка на Пауло Дибала. Рискът е съвсем реален в следващите години този тип празнувания да се понижат драстично, с което да се загуби още от инстинктивния първоначален радостен рев по трибуните.
Споменахме и положението, в което беше заварена съдийската комисия, начело с Майк Райли на Острова по отношение на VAR. Традиционно безкомпромисни, английските арбитри от години носят на гърба си славата на рефери, които позволяват по-свободна и груба игра в единоборствата. Прикритото нежелание, с което някои от тях решават да не прибягнат до VAR в редица от мачове, въпреки наличието на системата, е меко казано обезпокоително. За пример ще дадем двубоя между Брайтън и Евертън на 26 октомври, завършил с победа на домакините с 3:2. При резултат 1:1 реферът Анди Мадли подминава изключително съмнително положение, при което Ричарлисон бе съборен в наказателното поле след изпълнен корнер.
(Минута 0:25)
Погледнато под различен ъгъл, присъствието на VAR помага да се загуби и уважението към решенията на съдията, като уронва тежестта на неговото първоначално отсъждане, което следва да бъде окончателно и недискусионно.
Крайно спорни остават и няколко наглед по-незначителни ситуации. Сред тях са получените картони на играчи за протест заради първоначално нежелание на съдията да преразгледа ситуация, след която тя все пак се разглежда от VAR и се взима решение в полза на същите тези играчи, но картонът не се отменя. В това положение се оказа и Давид де Хеа в мача с Ливърпул, когато Върджил ван Дайк попречи на вратаря на Манчестър Юнайтед да улови висока топка, след което последва гол на Фирмино, впоследствие отменен. С подобно натрупване на жълти картони заради резонни спорове със съдията можем да отличим и Алесио Романьоли от Милан.
(Минута 0:16)
Пореден проблем пък представлява играта с ръка. Въпреки изричната промяна в общопризнатия правилник за отсъждането на фал или дузпа при всяко умишлено или неумишлено отиграване с ръка, подобни ситуации продължават да се подминават от съдиите, дори и след преразглеждането им на видео повторение.
Ако пък решим да задълбочим още в категоричната прецизност на VAR, бихме могли да поспорим, че даден играч не е в засада, защото точната милисекунда, в която се изпълнява паса към него не е тази, която VAR всъщност отчита на екраните. Казано с други думи - накъсването на кадри на определени времеви сегменти не дава гаранция, че най-точният видео момент сред тях е непременно този, който ние виждаме на стоп кадър. А това слага сериозна въпросителна върху това дали този момент е ориентир за да се вземе правилно решение при някои от изключително тънките положения на засада.
Ето и математически аргумент в полза на тази теза (прочетете и коментарите в Twitter):
Мнението на треньори, ръководители и … Пиерлуиджи Колина
Ули Хьонес (член на борда на Байерн Мюнхен):
“Това е шегата на годината, защото решението видимо беше грешно (при отменен гол на Горецка в края на сезон 2018/2019). Целта на VAR е да поправя видими грешки. Един милиметър не е никакво предимство.”
Леон Горецка (Байерн Мюнхен):
“Почувствах се като идиот. Това беше като емоционална рулетка. Бях сигурен, че съм отбелязал гола, който ни печели и титлата, и то в първия ми сезон.”
Гари Линекер (коментатор в Sky Sports):
“Още веднъж се видя, че технологията не може да се намеси добре при тънките ситуации. Две повторения са максимумът, който е нужен, за да се определи дали съдията е сбъркал. Разкарайте тези глупави линийки и точки. Ако е толкова тънка ситуация нека просто се пристъпи към зачитане на съдийското решение.”
Крис Уайлдър (мениджър на Шефилд Юнайтед):
“Отново имаме отменен гол заради VAR (при спомената загуба от Манчестър Сити). С тази, ситуациите само за този уикенд набъбват на 8 или 9. Това не помага по никакъв начин на играта. В Англия, думата VAR се използва от феновете с четири букви (б.пр. sh*t).”
Лукас Бръд (генерален секретар на Борда на Международната футболна асоциация):
“Правилото за ясни и очевидни грешки все още е в сила. Това е основният ни принцип.Не трябва да се отделя толкова време за такива тънки решения.”
Маурисио Почетино (бивш треньор на Тотнъм):
“В миналото бях критичен към VAR, но хората не искат да слушат оплакванията на мениджърите през цялото време. В днешно време видео повторенията са част от играта, правилата са правила и трябва да ги приемем. Аз лично все още обичам да гледам стари мачове от преди години, в които съдията беше шеф, но нещата вече се промениха. Живеем в ерата на VAR.”
Пиерлуиджи Колина:
“Ако технологията помага да бъде забелязано нещо допълнително, то не трябва да не се пренебрегва - без значение дали са 2 или 20 сантиметра. Няма такова понятие като малка или голяма засада.”
Финална присъда
Съдим ли по думите на Пиерлуиджи Колина, VAR не може да се използва половинчато. Все по-чести са мненията, че видеоповторенията са точно този подкрепителен инструмент, който или се използва докрай, или забравя. Но дали има трето решение?
Може ли VAR все пак да бъде ограничен? Възможно ли е да се пренебрегне видео повторението след, да речем, 1 минута на преразглеждане? Или пък когато засадата е по-малка от 5 сантиметра? И кой би определил колко точно е тънката граница, която ще е новото златно правило? Ами ако на треньорите се даде право да изискат точно определен брой преразглеждания на мач, както е и сред тенис играчите?
Навлизаме в лабиринт от хипотези и теории, чиито главен съдник не бива да е УЕФА, а почитателите на играта, ако феновете искат да запазят част от романтика и спонтанността във футбола.
Ако въвеждането на VAR беше сравнилтелно лесно - монтиране на видео стени, изграждане на зали и добавяне на съдийски екрани до тъч линията на всеки стадион, то вече е много по-трудно да се отговори на нуждата от всички тези промени, за да се запази естетиката и духът във спорта. А дотогава опасността те да бъдат все по-пренебрегнати и дори забравени ще бъде на няколко видео повторения разстояние.
