В следващите редове ще се опитам да ви предам впечатленията си от мача между „Севиля“ и „Бетис“, който гордо носи етикета „Голямото дерби“. Според някои той е главният сблъсък на Андалусия, но за повечето фенове това всъщност е най-голямото дерби в цяла Испания. И предпоставките за това са много.
Видео: Изпълнение на химна на Севиля преди дербито
В самото начало двата отбора се противопоставят на социален принцип. „Севиля“, както е видно и от определението в името им – „Футбол Клуб“, произхожда от английските имигранти и местните големци, докато „Бетис“, който ползва изцяло испанския термин „Баломпие“, е отборът на масите, на обикновения андалусиец. Днес това разделение не е валидно, но съперничеството е закодирано още там. Исторически пък двата отбора са доста изравнени с променливи силни периоди и макар „Севиля“ да се наслаждава на изключително силни две десетилетия, то „Бетис“ остава една идея по-популярен отбор. Не трябва да подценяваме и факта, че Андалусия е най-топлият и слънчев регион на Испания, с най-дълбоко мавърско влияние и страстта, горещата кръв просто кипят във вените на местните. Кипят толкова буйно, колкото никъде другаде в Европа. Севиля пък е град, в който постоянно нещо се случва, постоянно нещо се празнува. Този път дербито съвпадаше с началото на католическата Страстна седмица и многобройните процесии, които властват по улиците целодневно от съботата преди Цветница до Великден. През тези дни целият град излиза по площадите и улиците, жегата става почти непоносима дори и в осем вечерта, всички са облекли най-красивите си дрехи и с почит наблюдават преминаващите процесии и с две думи животът кипи с пълна сила. Така дербито се явяваше като отличен отдушник за и без това приповдигнатите емоции сред хората.
Подготовката за самия мач започна още сутринта, тъй като билет може да се получи единствено на касите на стадиона срещу предоставен личен документ, дори пропускът да е купен предварително онлайн. За щастие повечето фенове разполагат със сезонни карти и опашките не бяха толкова стряскащи. Стадионът пък се намира на относително централно място и е напълно достъпен пеша, а има и удобен, чест градски транспорт. Нетърпеливото очакване витаеше във въздуха още тогава, в 10 сутринта пред касите. Всеки тихо си тананикаше някоя фенска песен или разпалено обсъждаше новините преди мача с хората наоколо. Приятно впечатление правеше това, че край стадиона спокойно се разхождаха и привърженици с тениски на „Бетис“ и между двата лагера непрестанно се подмятаха остроумни шегички. Темите и закачките около дербито бяха завладели и масите на кафенетата и таверните из града. Всички се готвеха за сблъсъка по-късно вечерта.
Отправих се обратно към „Санчес Писхуан“ около два часа преди началото на мача и улиците наоколо вече бяха препълнени със запалянковци, които очакваха любимците им да излязат от хотела. Обстановката беше отлична, във въздуха кънтяха най-обичаните песни на севилските фенове, носеше се дим от факли и димки, вееха се знамена и шалове, а всичко това беше отлична загрявка за предстоящото шоу на стадиона. Убеден съм, че тази подкрепа е много ценна и за футболистите, които парадно преминаха с клубния автобус петстотинте метра от хотела си до „Рамон Санчес Писхуан“.
Самото съоръжение не е от най-модерните и нови в Европа, но несъмнено предлага всичко нужно за едно добро прекарване на вечерта. Многобройните каравани около него предлагат всевъзможни неща за хапване. На почивката в коридорите към трибуните също може да се набави обратно енергията, загубена в песни и подскоци през първата част. Самите коридори, трибуните, тоалетните, входовете, площите пред стадиона са достатъчно чисти и поддържани, а също и широки, така че никъде не се получаваха огромни тълпи.
Нека обаче минем към най-съществената част. Атмосферата на стадиона се нажежи още с излизането на стража на „Бетис“ Пау Лопес за дежурната загрявка и оттам насетне трибуните не замлъкнаха нито за миг. Първият от кулминационните моменти беше разкриването на специалната хореография, която гласеше „Севиля е страст“ и препращаше към предстоящата Страстна седмица, а също и към духа на отбора и града. Последва и впечатляващото акапелно изпълнение на химна, който безспорно е един от най-магнетичните в Европа. По трибуните бяха провесени и множество надписи в подкрепа на старши треньорът Хоакин Капарос, който дни преди дербито обяви, че страда от левкемия. Говорейки за него трябва да спомена, че имах щастието да седя близо до скамейката на „Севиля“ и да наблюдавам отблизо поведението му. Емоцията и енергията, които Капарос излъчва наистина те оставят без думи. Наставникът може и да е на 63 години, но съм убеден, че изминава повече разстояние и извършва повече движения по време на мач от например Адебайор.
Феновете от своя страна също бяха достатъчно активни и не спираха да окуражават играчите дори след головете на „Бетис“. Привържениците на „зелено-белите“, макар и малко на брой, също даваха всички от себе си. Отново приятна гледка беше наличието на спорадично разпръснати техни почитатели сред домакинската публика, което не предизвикваше никакви проблеми или разправии. Наличието им също така бе съвсем обяснимо. По улиците се виждаха редица семейства, в които мъжът подкрепя единия отбор, а жената – другия. Не бяха малко и случаите, в които пък децата носеха различни фланелки. Това на свой ред ме подсеща да отбележа друго приятно впечатление, а именно присъствието на много семейства, млади хора и деца. Знаем, че у нас футболът привлича предимно мъже на средна възраст, но в страни като Испания, Германия, Англия и др. той определено има много по-голяма социална функция и това си личи в далеч по-разнообразния демографски профил на привържениците. Цялостното усещане преди, по време и след мача беше за едно празнично, весело и много емоционално събитие, едно яростно, но същевременно изцяло здравословно съперничество, което определено те зарежда с енергия за дни напред.
Що са касае играта на двата отбора, тя също спомогна страхотната обстановка. Мачът започна леко тромаво, но в течение на времето играта ставаше все по-двуостра и качествена. Петте гола пък бяха нейното логично украшение. За мен ключова роля през първото полувреме имаше умението на „рохибланкос“ тотално да неутрализират типичния игрови стил на „Бетис“ и предимството от 1 гол беше напълно заслужено. През втората част играчите на Кике Сетиен успяха да напипат ритъма си и бързо изравниха, а и като цяло създадоха добри положения. Двата бързи гола на Сарабия и Васкес обаче се оказаха решаващи и „Бетикос“ просто нямаха достатъчно сили, за да върнат цели две попадения, макар че упражниха опасен натиск в края на мача. Създаде се и усещането, че Сетиен закъсня с промените. Първата му смяна беше чак в 68-ата минута, когато в игра влезе зелено-бялата легенда Хоакин, а тогава дойдоха и най-оглушителните освирквания, които някога съм чувал.
В заключение мога да препоръчам на всеки футболен фен, дори и ако не подкрепя някой от двата отбора, при възможност да посети това наистина голямо дерби. Атмосферата сред феновете, качеството на играта, а и самият град, неговите хора, страхотната му архитектура, история, култура и храна няма да разочароват никого.
Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!
