Наскоро излезе информация, че в началото на следващия сезон (2020/21) ще бъде даден стартът на нов футболен турнир на УЕФА. Той ще се казва Лига на конференциите и ще дава шанс на отбори от така наречената "втора ръка" да се състезават на международно ниво, което до голяма степен облагодетелства първенствата на страните от втората половина на ранглистата на футболната централа.
Някои побързаха да нарекат новото състезание "преобразено Интертото" и донякъде с право. Лигата на конференциите ще дава право на победителя да играе в Лига Европа през следващия сезон. Тъкмо това бе голямата награда и в несъществуващия вече Интертото. Други пък обвиниха УЕФА, че прекалено лесно са се отказали от турнира за КНК, който противопоставя носители на национални купи, а сега въвеждат нов измислен турнир, в който ще се състезават тимове, които са останали доста далеч от какъвто и да било трофей.
Защо обаче КНК не просъществува по-дълго? 39-те му издания определено предложиха някои доста вълнуващи мачове, неочаквани резултати и победители, както и европейска слава за по-скромните клубове, които никога не биха могли да спечелят КЕШ.
Купата за носители на купи дебютира през 1960/61, но началото на проекта не е чак толкова успешно. Оказва се, че в голяма част от страните не съществува турнир за национална купа. Топ-клубовете пък предпочитат да се състезават в набиращия популярност турнир за Купата на европейските шампиони. Така в КНК се състезават едва 10 отбора, но пък изданието генерира стабилен интерес от страна на фенове и медии.
До 1968г. вече всички членове на УЕФА разполагат с турнири за купата на страната, така че КНК става второ по интерес и престиж международно клубно състезание на Стария континент. И все пак остава старият проблем - че клубовете, спечелили дубъл на страната си, предпочитат да участват в КЕШ, вместо да мерят сили в КНК. Така до европейски футбол се докосват отбори, които иначе не биха получили шанс да играят в ЕКТ.
В 39-годишната си история, нито един шампион от КНК не е успявал да защити трофея - прецедент в международните клубни турнири. Случвало се е първенецът да откаже участие, както го прави Милан през 1968г. например. Освен това в отсъствието на суперотбори като Реал Мадрид, Бенфика, Аякс, Байерн и т.н., купата често е завоювана от скромни откъм история и евроуспехи клубове - Андерлехт, Уест Хям, Фиорентина, Слован Братислава, Магдебург, Абърдийн, Динамо Тбилиси, Мехелен, Сарагоса и т.н.
Въпреки множеството интересни мачове, както и непредвидимостта на турнира, КНК понеже тежък удар през 1992г. С учредяването на Шампионската лига, все повече топ-клубове от големите европейски първенства получиха шанс за участие. Завишените финансови параметри на "турнира на богатите" привличаха все по-голям интерес, докато в КНК започнаха да се състезават все по-скромни тимове.
Така вместо Барселона, Аякс и Байерн Мюнхен, КНК получи участници като Бетис, Рода Керкраде и Дуисбург. Още по-фрапиращо пък е участието на Хееренвеен, който бе поканен да се включи в надпреварата, въпреки че бе едва полуфиналист в турнира за нидерландската купа, просто защото и двата финалиста вече се бяха класирали за Шампионската лига.
Качеството на участниците в КНК сериозно спадна и някога атрактивният и непредвидим турнир започна да страда от липса на интерес. Още повече, че освен Шампионската лига, надпреварата за Купата на УЕФА също набираше все по-голяма популярност през 90-те. Решението на УЕФА изглежда логично, тъй като машината за пари ШЛ буквално уби КНК за едва няколко години.
През сезон 1998/99 Купата на носители на купи е проведена за последен път. Последният носител на отличието е италианският Лацио и той получава правото да участва в Купата на УЕФА за следващата кампания.
С края на КНК, престижът, който носят националните купи в европейските първенства, сериозно губи от своя блясък. Победа в тези надпревари вече осигурява билет за Купата на УЕФА, по настоящем Лига Европа, където се състезават още отбори, завършили на 5,6 и дори 7 място в собствените си шампионати. Всички велики моменти биват загърбени - единственият европейски триумф на източногермански отбор, легендата за Абърдийн на Алекс Фъргюсън, както и победата на Уест Хям.
В статистиките на КНК е записано, че отборът с най-много титли от турнира е Барселона - 4. След това започва да става щуро. Отборът с най-много участия в надпреварата е Кардиф - 14 пъти, следван от Барселона с 13 и Стяуа и Левски София с по 11. Най-резултатните мачове пък остават победата на Спортинг над АПОЕЛ с 16:1, както и тази на Левски над Лахден с 12:2. Най-резултатният сблъсък в 2 мача пък е тъкмо този на "сините" от София над финландския Лахден, по-известен в наши дни като Лахти - 19:3. Най-резултатните футболисти на всички времена пък са Роб Рензенбринг (25 гола), следван от Герд Мюлер (20) и Джанлука Виали (19).
Определено турнирът за КНК не бе лесно прежален от масовия футболен запалянко в Европа. Истината обаче бе, че той нямаше как да се мери с финансово мощната Шампионска лига, така че крахът му бе доста резонен. Въпреки това призивът на феновете е УЕФА да помисли как отново да върне блясъка в турнирите за национални купи, които напоследък стават все по-маловажни и безинтересни за големите отбори.
