"Златното момче", което намери себе си

"Златното момче", което намери себе си

 Андрос Таунзенд е познат на любителите на английския футбол като бърз и техничен играч с убийствен ляв крак. Футболист, преминал през над 10 отбора в кариерата си, с нереализиран огромен потенциал и светло бъдеще, което му предвещаваха редица специалисти на острова. Преди няколко дни той говори пред сайта "ThePlayersTribune" за разликите в долните нива на английския футбол, за успеха и за краха, които го сполетяха като играч. Едно разтърсващо разкритие от първа ръка за борбата, начина на живот и грешките на младите футболисти. 

 "Чуйте ме, трудно е да се оплакваш. Та ти изживяваш мечтата на всяко хлапе! Не е нужно да се справяш с проблемите, с които обикновеният човек трябва да се справи. Но все пак си човек и мисля, че хората не разбират колко често футболистите минават през периоди на съмнение и депресия! Това не е история за "златното момче" - нека да е ясно още от самото начало. Не обичам да говоря за себе си, но днес го правя заради хората, които са претърпели своите удари, за тези, които са били неразбрани, депресирани, изгубени и особено за онези, които се борат със своята зависимост!" 

 На 17-годишна възраст Андрос е преотстъпен на Йоувил Таун в "Лига 1" от родния си Тотнъм. 

 "Не е шега, когато казвам, че да си играч във Висшата лига е много по-лесно, отколкото в по-долните дивизии. Ядеш сьомга в столовата, почиваш си, поспиваш, не се налага да ядеш храна от кръчмата след петчасово пътуване с автобус до Карлайл. В Йоувил бяхме в зоната на изпадащите. Съотборниците ми буквално играеха за поминъка си, колите си, къщите. В един от мачовете не си давах много зор в защита, а един от защитниците ни не спираше да крещи: "Върни се назад! Следвай си човека!" Така че му казах това, което щях да кажа на съотборниците ми в Спърс, ако ми крещяха така. Казах му да си го нач*ка! Е, той не е на 17. Той е на 26 и играе за живота си. Не ми каза нищо на терена. Чакаше. Влязох в съблекалнята на полувремето, сякаш нищо не се бе случило. Може би сега той щеше да ми каже да си го нач*кам? Може би щеше да говори с мениджъра? Може би щяхме да си разменим по някоя реплика в съблекалнята? Но това беше Първа лига! Ако кажеш на защитник в Първа лига да си го нач*ка,той не ходи пред пресата или да пише в социалните мрежи. Той влиза в съблекалнята, за да те убие! Гонеше ме из съблекалнята около минута преди другите играчи да го спрат и успокоят, не знам как му избягах! Въртях се и прелитах от шкаф на шкаф, само и само да не ме докопа."

 Бързоногият футболист си спомня с усмивка за престоя си в Ипсуич, докато начело на клуба е легендата на Манчестър Юнайтед Рой Кийн. "Бях на 19, когато се върнах в Тотнъм след не особено успешен период в Ипсуич. Всъщност беше доста смешно, защото там мениджър бе Рой Кийн. Той влизаше в съблекалнята след всеки мач и обикаляше играчите един по един, и казваше какво мисли за представянето им. Точно това, което мислеше! Няма да забравя след един мач, той дойде при мен и каза: "Тренира през цялата седмица толкова добре. Толкова добре! И тогава идва мачът и ти си абсолютно ла*но!" Такава беше обстановката в Ипсуич, затова беше нереално, когато след Коледа Тотнъм ме върнаха обратно в Лондон и направих дебют за ФА Къп на "Уайт Харт Лейн". Целия си живот си представях този момент. Не бях просто хлапе от академията, цялото ми семейство бяха фенове на "Спърс". Израстнах, искайки да бъда крило като Давид Жинола. Никога не съм мечтал за Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед. Мечтаех за Тотнъм! 

 За една седмица преминах от крещенето в лицето от Рой Кийн до това да вкарам гол в дебюта си на "Уайт Харт Лейн", да бъда избран за "Играч на мача" и да видя лицето си по страниците на всички вестници. Прибрах се у дома и прочетох всяка статия за мен, всеки един туит, всяко едно видео от мача. Натисках "replay" отново и отново, и отново."

 Тук Андрос открехва вратата и споделя за най-неприятния момент от кариерата си. Как се пристрастява към залаганията и как това едва не слага край на кариерата му. 

 "В съзнанието си аз вече бях част от Тотнъм. Никой не можеше да ми каже нищо. Изживявах мечтата си! Точно 10 дни по-късно бях пратен под наем в Уотфорд. 

 Уотфорд. Милуол. Лийдс. Бирмингам. КПР. Сигурно забравям някой. 

 Всичко се превърна в хотелски стаи за мен. Играх в пет или шест клуба преди да се завърна в Тотнъм. И мисля, че всичко започна там някъде. От скука, ако трябва да бъда честен. Скучаех в някаква хотелска стая вечерта преди мач и видях по телевизията реклама за приложение с безплатен залог. Изтеглих приложението и направих залог, за да минава времето. 

 След няколко месеца ме беше погълнало изцяло. Такава е личността ми. Ако ме победиш на FIFA, ще играя на FIFA, докато не не се върна и тотално да те разбия. Ако ме победиш на тенис на маса или дартс, ще прекарам всяка свободна минута в продължение на месец, докато не мога да се върна и да те разбия на тенис на маса и дартс. Трябва да бъда добър във всичко, което правя! 

 След няколко месеца бях извън контрол! Продължавах да губя. 

 Спомням си когато бях в Бирмингам. Беше нощта преди полуфиналния ни мач от плейофите, най-важният ни мач за сезона и не можех да заспя. Постоянно проверявах телефона си и пусках още залози. До сутринта бях загубил 46 000 паунда. 

 Това беше дъното! Мисля, че тогава заработвах някъде около 3000 паунда на седмица. Точно когато трябва да си фокусиран върху футбола, нещото, което обичаш и винаги си искал да правиш, а единствената ти мисъл е: "Как да си върна парите?" Спрях! Спрях, защото ме хванаха! И слава Богу, че ме хванаха! Когато ме обвиниха от ФА и бях изправен пред възможността да спра с футбола, това ми подейства отрезвяващо. Бях изправен пред 12-месечна забрана и наистина се страхувах за цялостната си кариера. Когато нещото, което обичате, може да бъде отнето от вас, това променя цялата ви перспектива. Толкова съм благодарен на ФА, че разбра, че няма нищо злонамерено, че бях просто глупаво хлапе, което направи грешка. Прекъснаха по-голямата част от наказанието ми и аз отидох да получа помощ за моята хазартна зависимост. Това не само спаси футболната ми кариера, но вероятно ме спаси и като човешко същество, защото ми се даде възможността да говоря с някого за това, през което преминавах. "

 Казват, че животът е най-добрият сценарист. Преминал през забрана да играе, заради хазартна зависимост, 22-годишният Таузенд прави дебют за националния отбор на Англия. Рой Ходжсън пуска титуляр младото крило в европейска квалификация срещу Черна гора и той се отплаща с гол. До момента е записал 13 мача за родината си и е реализирал 3 гола. 

 "Бях на 21 и продължавах да се мъча в Чемпиъншип. Имах висяща хазартна присъда над главата си и ако погледнете видео от някой мой мач тогава, със сигурност няма да видите играч за Висшата лига. Какво се промени ли? Хората често ме питат как така изведнъж станах друг играч!? И ако това беше приказка щях да ви кажа как съм започнал да се трудя по-усърдно, как съм давал всичко от себе си и всички други такива заучени неща! Не, истината е винаги толкова проста. Андре Вилаш-Бояш ме премести от лявата страна на дясната! Бях прекарал цялата си кариера в спринтове отляво и непрестанни центрирания, отново и отново. Но когато се върнах в Тотнъм на 22, в състава си имахме един от най-добрите играчи в света на лявото крило - Гарет Бейл. Нямаше как да се меря с него! Затова мениджърът ме постави отдясно, за да видим дали мога да се справя. И всичко сякаш си дойде на мястото. Просто се получи! Можех да получа топката надолу по тъча или да вляза навътре и да си отворя място за стрелба. Понякога наистина е толкова просто!... 

 …Влязох в съблекалнята на "Уембли" и видях Рууни. Цялото ми тяло започна да се поти. Не помня да съм казал повече от две думи до момента, в който напуснах стадиона. Тази вечер играх 80 минути и вкарах с шут от дистанция, но нещото, което си спомням най-добре е, как се прибрах в къщата си и се качих направо в спалнята. Затворих вратата и започнах да плача. Плаках с часове… 

 Сега, поглеждайки назад, осъзнавам, колко не съм бил готов за това, което ми се случи. Всички ме описваха като следващото "златно момче" на Англия. Натискът започна да става наистина сериозен. Започнах да чета всичко за мен в Туитър. Ще ви кажат как не се обръща внимание на тези неща. Лъжат! Не можеш да игнорираш всичко това! Невъзможно е! 

 Няколко месеца след дебюта ми за Англия получих контузия в коляното, която не изглеждаше да беше нещо особено. Но тази контузия изцяло промени начина ми на игра. Вече не можех да съм същия футболист. Нямах скоростта, експлозивността си беше отишла. За жалост ми отне много време да го приема… Чуйте ме добре, най-доброто нещо, което съм правил е да говоря със спортен психолог. Един ден вдигаш поглед и трябва да приемеш, че вече не си дете. Трябва да пораснеш и да гледаш в бъдещето, а не назад. С това наистина психологът ми помогна много. Последните няколко сезона в Кристъл Палас бяха за това, че се намирам в мир със себе си, като играч и като човек. 

 Знаете ли кое е забавното? Ако сега попитате някого за мен, той ще каже: "О, Таузенд! Той беше наистина невероятен в миналото!" Но онзи сезон, за който говорят, беше 2013/14. Знаете ли колко гола вкарах тогава? Един! Знаете ли колко асистенции направих? Нула! 

 Тогава бях вълнуващ, но не невероятен. Има разлика! Миналия сезон в Палас имах 6 гола и 4 асистенции. Ако това е скучно, предпочитам да съм скучен и последователен и в мир със себе си. Отне ми 19 години, за да играя за "Шпорите" - най-гордият ден в живота ми. 

 Отне ми 22 години, за да играя за Англия - вторият ми най-горд ден в живота. 

 Отне ми 28 години, за да бъда в мир със себе си. Това е номер три в списъка ми. 

 Може да не се оказах следващото "златно момче" на Англия, но се надявам да съм се превърнал в по-добър човек! "

Източник: theplayerstribune.com

 


Гласували: 8, рейтинг: 5.0

Коментари
Владимир Трифонов - Главе 09.12.2019 17:54

Много интересен материал - поздрави за ОтЗасада за превода! Симпатичен играч наистина, никога не блестял, но винаги е интересно да видиш човека отвътре. А футбола не е живота , и да бъдеш човек е много по-ценно! В този смисъл, само поздрави за Таунзенд за извървения път :))

Отговори 1 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Бивш халф на Юнайтед разкри проблемите на играчите при Ван Гаал
Световно известните футболисти, които мразят футбола
Майсторите на асистенции във Висшата лига
Първата титла: Манчестър Юнайтед
Скритите гениални трансфери на Манчестър Юнайтед, за които никой не говори
Арсенал съкрати талисмана си, за да намали разходите
Най-големите загуби в историята на Ливърпул
Мениджърът на Бърнли нападна вербално Рахим Стърлинг (ВИДЕО)
Изненадващите голмайстори до момента през сезона
Златните резерви на Висшата лига, реализирали хет-трик
Португалският ренесанс в Улвърхемптън: каква е причината?
Легенда на Ливърпул към ФИФА: Разваляте футбола!
Майсторите на греди във Висшата лига
Може ли съдия да отсъди дузпа след като е дал край на мача?
Дебютът на стойност 10 000 паунда
Седем провалени носители на званието “Новият Роналдо”
Ето датите на които започват любимите ви първенства
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига