Обикновено сме свикнали да считаме за изключителна рядкост да виждаме английски футболисти в чуждестранни първенства. Докато някои от тях като Кевин Кийгън, Гари Линекер, Стив Макманамън и Дейвид Бекъм са оставили достатъчно ярка следа, за други съвсем се забравя фактът, че са носили екипите и на клубове извън Острова. Ето десет футболисти, чиято чуждестранна кариера често бива пропускана в биографиите им.
Джо Коул
Полузащитникът игра един сезон под наем в Лил, след като кариерата му в Ливърпул не потръгна. През сезон 2011/12 е използван като плеймейкър във френския тим и оставя добри впечатления с изявите си. Някои специалисти дори твърдят, че кариерата му претърпява истински ренесанс и Брендън Роджърс връща Коул в Ливърпул следващия сезон. Само след половин година обаче халфът е продаден на Уест Хем. В последните 3 години от кариерата си Коул защитава цветовете на Тампа Бей Роудис в САЩ, където е съотборник с българския нападател Георги Христов.
Дес Уокър
През 1992 г. Свен-Йоран Ериксон привлича централния защитник Дес Уокър в Сампдория за милион и половина паунда. „Мореплавателите“ обаче изиграват разочароващ сезон и завършват на 7-мо място в Серия А.Уокър играе като ляв бек през по-голямото време и е бледа сянка на себе си. „Още преди да подпишем почти бях сигурен, че това е лошо решение“, си спомня по-късно Ериксон. Друг е въпросът защо почти цял сезон шведският специалист залага на тази очевидно неработеща опция. След слабия престой в Калчото, Уолкър се завръща в Англия с екипа на Шефилд Уензди.
Лутър Блисет
Милан е пряко свързан с Англия исторически. Основател на клуба е англичанинът Хърбърт Килпин, през годините за „росонерите“ играят Джими Грийвс, Рей Уилкинс и Дейвид Бекъм. Нападателят Лутър Блисет е привлечен през 1983 г. в Милан, но за 30 мача се разписва едва 5 пъти, след което е върнат на Уотфорд. Трансферът все още е определян като абсурден, като се твърди, че „росонерите“ са искали да привлекат Джон Барнс, но скаутът е объркал двамата играчи и е посочил Блисет като желания нападател. Самият играч пък помни италианското си приключение с факта, че „в Милано колкото и да си богат, никъде не може да намериш оризови бисквити“.
Роби Фаулър
Боготвореният в Ливърпул нападател избира екзотични дестинации в края на кариерата си. През 2009 г. Фаулър става част от новосъздания австралийски Норт Куинсланд Фюри, като вкарва 9 гола в 26 срещи. Следва един сезон в Пърт Глори, където Фаулър отново е точен 9 пъти. Отборът обаче завършва на разочароващото 10-то място и ветеранът предпочита да продължи кариерата си в тайландския Муангтонг Юнайтед. Именитият голмасйтор е играещ треньор на клуба, но през февруари 2012 г. напуска поста си, след като за старши-треньор е назначен Славиша Йоканович. През април 2019 г. англичанинът се завърна в Австралия, вече като треньор на Брисбейн Роър.
Дейвид Джеймс
През 2013 г. ексцентричният вратар решава да пробва силите си в шампионата на Исландия. По покана на бившия си съотборник в Портсмут Херман Хрейдарсон Джеймс застава под рамката на ИБВ и същевременно е помощник-треньор. При представянето му е заявено, че играе в отбора „на добра воля“ и за да натрупа треньорски опит. На следващия сезон 44-годишният тогава страж пък става играещ треньор на индийския Керала Бластърс, като с тима достига финала на лигата. През 2018 г. Джеймс отново е треньор на Керала, като в състава по това време е и Димитър Бербатов.
Адебайо Акинфенва
Култовият герой на долните дивизии на Англия започва кариерата си в Литва. Още като тийнейджър попада в отбора на Атлантас, тъй като литовската съпруга на агента му има връзки с ръководството на клуба. Когато подписва с Атлантас през 2001 г., Акинфенва става първият тъмнокож футболист в първенството и феновете го посрещат с расистки обиди. Все пак нападателят записва 22 мача, вкарва 5 гола и с негово попадение Атлантас побеждава Жалгирис във финала на Купата на страната. След като агент на играча става Джон Фашану, Акинфенва продължава кариерата си в Бари Таун.
Лес Фърдинанд
Още един първопроходец е Лес Фърдинанд – първият англичанин в турското първенство. Нападателят трудно се адаптира в професионалния футбол, когато е привлечен в Куинс Парк Рейнджърс. Когато през 1988 г. обаче е даден под наем на турския Бешикташ, Фърдинанд показва класа и вкарва 19 гола в 30 срещи във всички турнири. Англичанинът печели Купата на Турция, а победният гол във вратата на Фенербахче е определян за един от най-красивите в местния шампионат. „Беше невероятно не само като футболен урок, но и като урок за живота“, споделя нападателят.
Боби Мур
Легендарният защитник е най-известен с изявите си за Уест Хем, но през 1976 г. става част от Сан Антонио Тъндър в тогавашната Северноамериканска футболна лига, като изиграва 24 срещи и вкарва 1 гол. През 1978 г. изиграва 7 срещи за Сиатъл Саундърс, след което се отправя в Дания. Страната прави първите си крачки в професионализирането на шампионата и привличането на световния шампион в тима на Хернинг Фремад (днешният Мидтиланд) е голяма реклама за скандинавската страна. Последните мачове на Мур пък са отново в САЩ, в тима на Калифорния Лайтнинг.
Ерик Дайър
Халфът на Тотнъм е израстнал в Португалия и първите му стъпки във футбола са в школата на Спортинг Лисабон. Дайър прекарва и 1 сезон в юношеския тим на Евертън, където е даден под наем, но след това играе за първия тим на Спортинг в продължение на 2 сезона. Полузащитникът не успява да спечели трофей с „лъвовете“, но опитът е ценен и през 2014 г. „шпорите“ плащат 4 милиона паунда. Португалската федерация пък дълго време преговаря с Дайър да представлява пиринейската страна, но футболистът избира Англия.
Теди Шерингам/Питър Крауч
През пролетта на 1985 г. Теди Шерингам играе за шведския Юргорден под наем от Милоул. 19-годишният тогава младеж нанизва 13 гола в 23 срещи и помага на тима да спечели зона Север във Втора лига на Швеция. Атмосферата за нападателя е благоприятна, тъй като повечето от съотборниците му знаят английски и общуват свободно с него, а клубът му отпуска BMW втора употреба, което е и първият автомобил на играча. След престоя си в Юргорден Шерингам печели доверието на треньора Джордж Греъм и започва да играе редовно в Милоул.
Подобен път извървява и Питър Крауч. През 2000 г. Тотнъм взима младия защитник Йон Йонсон от третодивизионния шведски Хасълсхолм, а Крауч и Алтон Телуел. Нападателят записва 8 мача, в които вкарва 3 гола, а след края на наема „шпорите“ не виждат перспектива в дългуча и го освобождават. Треньорът в Хасълсхолм по това време Александър Сьодебер описва престоя на Крауч само в едно изречение: „Тогава той пиеше повече бира, отколкото вода“.
БОНУС: Брайън Хауърд
Трима са англичаните, играли в българския елит - Брайън Хауърд, Рон Дженкинс и Вив-Соломон Отабор. Първият, пристигнал в България, е Хауърд, който през 2013 г. подписва с ЦСКА. Полузащитникът изиграва 11 мача, в които не се отличава нито веднъж, а поради забавянето на заплатите още през зимата на 2014 г. се завръща на Острова с екипа на Бирмингам. "Всеки ден преди тренировка имаш среща, на която се говори за заплати и пари. Така не се живее. Всеки ден си проверяваш сметката, а те ти обещават „утре“, „утре“. Първата дума българска дума, която научих бе „утре“. Там всичко се случва утре.", си спомня Хауърд за престоя си в ЦСКА.
