Голяма част от футболните фенове са свикнали да гледат на отборите в Южна Америка като на производители на млади таланти, които да дойдат в Европа. Скорошните трансфери на Даниеле де Роси и Хуанфран съответно в Бока Хуниорс и Сао Пауло показаха, че европейските футболисти също могат да потърсят предизвикателства в Новия свят и да продължат кариерите си там. Представяме Ви десет футболисти от Стария континент, които играха в южноамерикански отбори.
Фернандо Перес
Португалското крило защитава екипа на Спортинг Лисабон в продължение на дълги години, като печели две титли и две купи на страната. През 1966 г. е част от националния отбор, който достига до третото място на Световното първенство в Англия. През 1974 г. 31-годишният тогава Перес става част от тима на Вашко да Гама и става шампион на Бразилия в състава на „мореплавателите“. На следващата година Перес е част от Спорт Ресифе и печели щатското първенство на Пернамбукано. Приключва кариерата си в далеч по-скромния тим на Трезе (Параиба) през сезон 1976.
Джордж Саундърс
Англичанинът е юноша на Арсенал, като кариерата му минава и през школите на Еспаньол и Виляреал. Дори има повиквателна в сборния отбор на Каталуния. През 2013 г. решава да подпише с колумбийския Америка де Кали, където остава половин сезон. Следват изяви за Форталеза СЕИФ, Унион Магдалена, Патриотас, а от 2015 г. Саундърс е част от Енвигадо. Така 30-годишният опорен халф е първият представител на Острова в колумбийския футбол от десетилетия насам, след като в началото на 50-те години в страната играят Нийл Франклин, Джордж Маунтфорд и Чарли Митън по време на епохата „Ел Дорадо“.
Кшиштоф Новак
Полузащитникът няма кой знае колко бляскава кариера, когато през 1996 г. подписва с Атлетико Паранаензе. Играе в Сокол Пневи, ГКС Тихи, гръцкия Панахайки. С екипа на Атлетико Новак полякът успява да блесне и да си спечели място в националния отбор, за който до 1999 г. изиграва 10 мача. След като спечелва шампионската титла на щата Парана през 1998 г., Новак е продаден на Волфсбург. В Германия става една от звездите на тима и в продължение на 3 сезона е водещ играч в полузащитата на отбора. Слага край на кариерата си през 2001 г., тъй като му е открита амиотрофическа склероза. Болестта се оказва неизлечима и Новак си отива от този свят през 2005 г., само на 29 години.
Казим-Казим
Роденият в Англия като Колин-Казим Ричардс нападател прави име в европейския футбол с тимовете на Фенербахче, Галатасарай, Олимпиакос, Фейенорд и Селтик. През 2008 г. е част от турския национален отбор, достигнал полуфиналите на европейското първенство в Австрия и Швейцария. През 2016 г. изненадващо подписва с Коритиба. Още в дебюта си печели феновете, като влиза като резерва и вкарва гол в дербито с Атлетико Паранаензе. След силен сезон в Коритиба става част от Коринтианс, където печели бразилската Серия А и два пъти щатското първенство Паулиста. Пътешествието на Казим продължава, като от 2019 г. той играе в мексиканския Веракруз.
Витаутас Кришчинаускас
Литовският вратар емигрира с родителите си в Аржентина по време на Втората световна война. Там през 1944 г. дебютира под рамката с екипа на Килмес и е титулярен страж в продължение на 5 сезона. След като през 1949 г. Килмес печели промоция в Примера Насионал за кратко играе в Платенсе и Ел Порвенир. Скоро след тези неуспешни престои, Кришчинаускас се премества в колумбийския Депортес Калдас. Високият 190 см Витаутас бързо се превръща в любимец на феновете с изявите си и дори си спечелва прякора „Феномена“. През 1950 г. Калдас печели първата си и единствена титла на Колумбия, като изпреварва с 2 точки звездния тим на Мийионариос. След края на сезона Кришчинаускас обаче предпочита семейния бизнес пред футбола и се завръща в Аржентина, където е управител на дърводелска работилница.
Дани Гуиса
Последният засега испанец, ставал голмайстор на Ла Лига, играе в продължение на два сезона в шампионата на Парагвай. С екипа на Серо Портеньо Гуиса вкарва гол след гол и през 2013 г. печели Кампеонато Клаусура. На следващия сезон помага на тима да достигне 1/8-финал в Копа Либертадорес и вкарва 13 гола в 32 мача. Самият играч се чувства добре в Южна Америка и заявява: „Сърцето ми е тук, още от първия ден, тук се привързаха към мен от самото начало. Затова оставам тук“. През 2015 г. обаче новият треньор Леонардо Астрада решава да не разчита на испанския голмайстор и Гуиса се завръща в родината си, като подписва с Кадиз.
Велко Йотов
Няма как да пропуснем и българската следа. Юношата на Левски играе два сезона в Еспаньол, като печели Сегунда дивисион с каталунците. През 1995 г. националът приема нестандартното решение да подпише с аржентинския Нюелс Олд Бойс, въпреки оферти от Тенерифе и Албасете. Йотов прекарва 4 сезона в Олд Бойс, където играе предимно като ляво крило и в 106 мача вкарва 35 попадения. По-късно в интервю бившият футболист признава, че напуска тима поради неизплатени заплати и продължава да се съди с отбора, за да си получи парите. Продължава кариерата си в САЩ, където играе до 2005 г., а в момента е директор на детско-юношеска школа.
Давид Трезеге
Дългогодишният френски национал е син на аржентинския футболист с френски корени Хорхе Трезеге и израства в Буенос Айрес, макар да е роден в град Руан в Нормандия. Трезеге прави първите си стъпки във футбола в отбора на Платензе, като дебютира на 16-годишна възраст. Само след 5 изиграни мача обаче Трезеге изкарва проби в Монако, където треньорът Жан Тигана му дава шанс да се докаже в Европа. Вече в статуса си на Световен и Европейски шампион и легенда на Ювентус, Трезеге подписва с Ривър Плейт през 2012 г. и помага на тима да се завърне в аржентинската Примера дивисион. След два сезона в любимия си тим от детството, Трезегол изкарва и година в Нюелс Олд Бойс. През 2014 г. завършва кариерата си в индийския Пуна Сити.
Кларънс Зеедорф
Макар да е роден в Суринам, полузащитниктът израства в Холандия, където семейството му емигрира, когато Кларънс е на 2 години. След като покорява европейския връх с отборите на Аякс, Реал Мадрид и Милан, халфът преминава в Ботафого през 2012 г. Въпреки че е на 36 години, Зеедорф продължава да се намира в страхотна форма и вкарва 8 гола в 24 срещи, включително и 2 попадения във вратата на Крузейро в рамките на една минута. През 2013 г. помага на тима от Рио да спечели Кампеонато Кариока и Гуанабара къп. Холандецът е във вихъра си и помага на тима да завърши четвърти в Серия А, а в края на годината е избран и в отбора на сезона. Напуска Бразилия през януари 2014 г., когато става треньор на Милан.
Деян Петкович
Категоричен номер едно в тази класация е Деян Петкович. Сърбинът е истинска легенда в Бразилия и любимец на агитките на вечните врагове Фламенго и Флуминензе. Плеймейкърът се появява в страната на кафето през 1997 г., когато преминава във Витория Баия. Заедно с Бебето и Тулио Коща са водещата сила на Витория, като тимът печели два щатски шампионата и Купата на Североизтока. Феновете дори избират Петкович за футболист на века в клубната история. Нещо повече: бразилската федерация желае да натурализира играча и да го повика в националния отбор. Това обаче не се осъществява, тъй като по това време халфът вече има мачове за Югославия. Следват два сезона във Фламенго, където Кампеонато Кариока е спечелен два пъти, както и престои в градските съперници Вашко да Гама и Флуминензе. След не толкова успешни периоди в Гояс, Сантос и Атлетико Минейро, през май 2009 г. 37-годишният Петкович се завръща във Фламенго и помага на тима да спечели шампионската титла с 8 гола в 23 срещи. След като окачва бутонките, Петкович е почетен консул на Сърбия в Бразилия, а миналото лято коментира мачовете от Световното първенство в Русия.
