„10 забравени футболисти“ се отправя към Англия в поредното си издание. На фокус в рубриката този път е отборът на Челси. Сините от Лондон разполагат с някои интересни имена и от преди ерата на Абрамович, а и някои многомилионни трансфери от близкото минало не изникват веднага в съзнанието на феновете.
Марко Марин
Вероятно един от най-разочароващите транфери на „сините“. Германецът от словенски произход стана част от Челси през 2012 г. , но записва едва 6 срещи за тима и се разписа във вратата на Уигън. Крилото получава контузия още в предсезонната подготовка и след това трудно набира форма. От 2013 г. до края на договора си през 2016 г. е даван под наем – първо в Севиля, където играе в 18 мача, след това във Фиорентина. За „виола“ Марин не се появява нито веднъж на терена през целия сезон. Впоследствие се пробва в по-малко класни отбори – Андерлехт, Трабзонспор. След като договорът му с Челси изтича подписва с Олимпиакос, а в момента е в Цървена звезда.
Брайън Лаудруп
По-малкият от братята Лаудруп също има солидна визитка – Байерн Мюнхен, Фиорентина, Милан. Пикът на формата му обаче идва в Глазгоу Рейнджърс, където е смятан и за най-добрият чужденец в историята на отбора. През лятото на 1998 г. става част от Челси, въпреки че интерес към него има и Манчестър Юнайтед. Лаудруп обаче не се чувства щастлив в Лондон, а коато разбира, че мениджърът Джанлука Виали ще залага на чести ротации, дори опитва да прекрати договора си. Плеймейкърът остава на „Стамфорд Бридж“ само един полусезон, а единствения си гол вкарва в турнира за КНК срещу ФК Копенхаген. Въпреки че периодът в Челси е труден за Лаудруп, съотборниците му по това време го определят като един от най-големите професионалисти в тима.
Уинстън Богард
Историята на холандеца е доста по-популярна – той се оказва ненужен в Челси почти веднага след като е привлечен от Барселона. Причината е, че сезон 2000/01 е започнат от Джанлука Виали, който и взима Богард. Поради напрежение в съблекалнята обаче Виали е уволнен,и на треньорския пост е назначен Клаудио Раниери. Раниери веднага се опитва да се отърве от Богард, но бранителят отказва да напусне „Стамфорд Бридж“ и отработва контракта си до 2004 г. За този период записва едва 12 мача във всички турнири и така без особени усилия холандецът заработва по 2 милиона паунда годишно.
Алексей Смертин
Руският опорен халф е взет от „сините“ през лятото на 2003 г. след силни сезони с Бордо. Даден е веднага под наем в Портсмут, където става титуляр и помага на тима да се закрепи в средата на таблицата. Когато Жозе Моуриньо поема Челси през 2004 г., Смертин е върнат в тима. Макар че португалецът цени високо полузащитника, той не успява да измести от стартовия състав Клод Макелеле. Изиграва 16 мача и печели Висшата лига със „сините“, но на следващия сезон е даден под наем в Чарлтън, където получава повече игрово време. След това играе още в Динамо Москва и Фулъм.
Ласана Диара
Диара е определян за заместник на Клод Макелеле, когато е привлечен през лятото на 2005 г. През първия си сезон печели титлата на Англия и е избран за най-добър млад футболист на клуба, макар да записва само 7 мача във всички турнири. През сезон 2006/07 играе като десен бек в някои от срещите, тъй като тимът има проблеми с контузии. Французинът не успява да се пребори окончателно за място в средата на терена с футболисти като Микаел Есиен и Джон Оби Микел и играе предимно в мачовете за ФА Къп и Купата на Лигата. През лятото на 2007 г. напуска в посока Арсенал, където обаче се задържа само половин сезон.
Минейро
Халфът играе за бразилския национален отбор на Световното първенство през 2006 г. и е основен играч на Херта. След като през лятото на 2008 г. Микаел Есиен получава тежка контузия, Минейро е привлечен за дълбочина в състава. Вече на 33 години обаче Минейро се появява на терена точно два пъти. Единственият му мач във Висшата лига при победата срещу Съндърланд с 5:0, когато влиза като резерва. Полузащитникът започва като титуляр в срещата с Бърнли в Купата на Лигата. През август 2009 г. напуска в посока Шалке 04, но и там не успява да се наложи.
Алешандре Пато
Бразилецът е взет под наем през януари 2016 г. от Коринтианс и дебютира за „сините“ по най-добрия начин – в двубоя с Астън Вила бившата звезда на Милан влиза като резерва вместо контузения Лоик Реми и се разписва от дузпа за победата с 4:0. Въпреки страхотния старт, нападателят е дълбока резерва и до края на сезона се появява на терена още само веднъж. Естествено, бразилецът се оказва напълно ненужен и не остава за постоянно на „Стамфорд Бридж“. Впоследсвие кариерата му преминава през Виляреал и китайския Тянджин, преди да се завърне в Сао Пауло.
Баудевейн Зенден
Полузащитникът пристига на „Стамфорд Бридж“ след три сезона в Барселона за 7.5 млн евро. Още в дебютния си мач холандецът вкарва на Нюкасъл и помага на отбора да достигне финала на ФА Къп през сезон 2001/02. Като цяло Зенден играе на приливи и отливи, а контузиите му пречат да достигне оптималната си форма по време на престоя си в Челси. През сезон 2002/03 е често оставян на резервната скамейка и записва само 2 мача по 90 минути. След като Роман Абрамович купува тима, Зенден е даден под наем в Мидълзбро, за да получава повече шансове за изява. Впоследствие „Боро“ купуват играча.
Петър Борота
Югославският страж впечатлява с екипа на Партизан и в началото на 1979 г. е купен от Челси за 70 00 паунда. Пред Борота стои нелеката задача да замести легендата Питър Бонети. За нещастие „сините“ изпадат от Първа дивизия и следващите няколко сезона са във втория ешелон на английския футбол. Даже във Втора дивизия по това време „сините“ завършват в средата на таблицата. Борота става един от любимците на феновете поради ексцентричния си стил – той често излиза напред и дори финтира противникови нападатели, а през 1980 г. става и капитан на отбора. Рисковият му стил на игра обаче води до много голове и Борота напуска през 1982 г. след скандал с мениджъра Джон Нийл.
Кристиян Панучи
Италианкият бранител е взет под наем в Челси от Интер през лятото на 2000 г. Панучи започва сезона като титуляр в центъра на отбраната, а по-късно е преместен като десен бек. Въпреки това обаче италианецът има проблеми с адаптацията, а най-запомнящото му се представяне в срещу Санкт Гален в Купата на УЕФА. В първия двубой Панучи е героя на тима и вкарва победния гол. В реванша обаче „сините“ губят с 0:2, а бранителят е заменен още в края на първото полувреме. Клаудио Раниери бързо се разочарова от Панучи и през зимата на 2001 г. защитникът се озовава в Монако.
Прочетете също:
10 забравени футболисти на Реал Мадрид
10 забравени футболисти на Барселона
10 забравени футболисти на Байерн Мюнхен
10 забравени футболисти на Милан
10 забравени футболисти на Интер
10 забравени футболисти на Ювентус
10 забравени футболисти на Манчестър Юнайтед
10 забравени футболисти на Арсенал
10 забравени футболисти на Ливърпул
