10 забравени футболисти на Милан

В „10 забравени футболисти“ си припомняме играчи, за които сме забравили, или дори не сме подозирали, че са играли в даден клуб. След като класирахме десетките в Реал Мадрид, Барселона и Байерн Мюнхен наред е седемкратният европейски клубен шампион Милан. В последните години „росонерите“ не преживяват много радостни моменти, затова не се учудвайте, че в класацията попадат и доста скорошни имена по мерките на футболната история. Въпреки това тук има доста доказали се във времето футболисти.

Патрик Виера/Едгар Давидс

Започваме с двама еблематични опорни полузащитници. Виера все още само на 19, когато подписва с Милан през 1995 г. Роденият в Сенегал французин обаче се появява на терена едва два пъти за първия тим, като играе предимно в Примаверата. На следващата година Патрик преминава в Арсенал, където току-що на треньорския пост е пристигнал сънародника му Арсен Венгер. Именно с екипа на „артилеристите“ Виера се превръща в един от най-добрите на своята позиция.

Давидс пристига на „Сан Сиро“ през лятото на 1996 г. и вече е направил име с Аякс. Изявите на Питбула в Милан обаче са съпътствани от поредица неприятни събития. В един от първите си мачове сърцатият халф чупи крак. Следват сбиване на тренировка с Алесандро Костакурта и скандал с треньора Фабио Капело. В резултат на това Давидс записва скромните 19 мача за година и половина. По думите на холандеца трансферът му в Милан е бил „голяма грешка“.

Антонио Ночерино

„Росонерите“ привличат халфа от Палермо буквално в последния момент на летния трансферен прозорец през 2011 г. Ночерино бързо се вписва в отбора и е на високо ниво цял сезон, вкарвайки 10 гола в 35 срещи. Милан се бори до последно да защити шампионската титла, но завършва втори на 4 точки зад Ювентус. Ночерино е избран в отбора на сезона в Серия А и играе на Евро 2012. Полузащитникът обаче не успява да задържи формата си от дебютния сезон и постепенно губи мястото си в тима. Следват наеми в Уест Хем, Торино, Парма, докато през 2016 г. някогашният национал не подписва с Орландо Сити.

Йон Дал Томасон

Датският голмайтор изкарва три нелоши сезона на „Сан Сиро“ и дори печели Шампионската лига през 2003 г. и Серия А следващата година. Да си само добър нападател обаче не е достатъчно да си титуляр. Томасон е в сянката на звезди като Шевченко, Индзаги и Креспо и е повечето му изяви са появявания като резерва. Все пак датчанинът вкарва 35 гола във всички турнири за три сезона, а трудолюбието му е високо оценено от Карло Анчелоти. „Никога не му беше лесно, но той се труди и опита да се възползва от всеки шанс, който получи“ – спомня си Анчелоти.

Найджъл Де Йонг

Холандецът отигра достойно три години и половина на „Сан Сиро“. За съжаление обаче периодът, в който се подвизаваше, беше далеч от успешен за „росонерите“. Едва ли някой от червено-черната част на Милано иска да си спомня как тимът се бори за класиране в първата половина на таблицата. И все пак Найджъл де Йонг ще бъде запомнен най-вече с победния си гол във вратата на Интер през май 2014 г. – един от малкото радостни моменти в кампания, в която Милан завършва чак на осма позиция. Де Йонг продължава кариерата си в Ла Галакси, след което играе и за Галатасарай и Майнц 05.

Роберто Аяла

Определян като последният аржентински защитник от световна класа, Аяла играе три сезона за Наполи. През 1998 г. става част от Милан, но ролята му е предимно на ротация на Паоло Малдини и Алесандро Костакурта. Така Аяла изиграва скромните 24 мача за два сезона на „Сан Сиро“ и печели титлата на Италия през сезон 1998/99. В търсене на повече игрово време Аяла става част от Валенсия, където дълги години е водещ защитник в тима. В Милан пък не страдат особено за продажбата на Аяла, тъй като през 2002 г. в тима пристига Алесандро Неста, който и заменя Костакурта в стартовите 11.

Микаел Есиен

Ганаецът е един от символите на възхода на Челси под ръководството на Жозе Моуриньо, но най-голямата пречка пред него винаги са били травмите в коляното. Дори наемът в Реал Мадрид не позволява на играча да върне предишната си форма. Така в началото на 2014 г. Есиен преминава в Милан със свободен трансфер. За съжаление обаче последствията от контузиите са осезаеми, а специалистите на Апенините описват играта му като „на приключващ кариерата си футболист“. За година и половина Есиен записва едва 20 мача за „росонерите“, а след това играе в Панатинайкос и индонезийския Персиб, за да стигне до Азербайджан, където е играещ треньор в Сабаил.

Адел Таарабт

Мароканският халф е най-известен с изявите си в Куинс Парк Рейнджърс. След като КПР изпадат от Висшата лига е даден под наем първо на Фулъм, а в началото на 2014 г. става част от Милан. Още в дебютния си мач Таарабт вкарва във вратата на Наполи след само 8 минути игра. Изглежда че Таарабт е необходимият за Милан футболист на фона на разочароващия сезон за „росонерите“, като вкарва 4 гола в 14 срещи. След като Филипо Индзаги поема тима, до постоянен трансфер на Таарабт не се стига. Мароканецът споделя, че това е станало огромно разочарование за него. Впоследствие той се бори с излишните килограми и записва посредствени сезони в КПР, втория отбор на Бенфика и Дженоа.

Йенс Леман

Германският вратар става част от Милан през 1998 г., присъединявайки се към клуба със свободен трансфер. По това време Леман е вече национал на страната и носител на Купата на УЕФА с Шалке 04. Вратарят обаче изиграва едва 5 мача за Милан, а в двубоя с Каляри е заменен след като извършва нарушение и е дадена дузпа за противника. Впоследствие Алберто Дзакерони връща под рамката Себастиано Роси, а Леман остава на скамейката в следващите срещи. Стражът желае да играе редовно и още през зимата на 1999 г. се връща в Германия с екипа на Борусия Дортмунд.

Пиетро Виеховод

Легендата на Сампдория, по прозвище Царя, записва и сезон в Ювентус, като на 37 години печели за първи път Шампионската лига. През лятото на 1996 г. Виерховод е трансфериран в Милан и въпреки напредналата си футболна възраст, успява да запише 16 двубоя и да вкара гол във вратата на Рома. Милан обаче завършва сезона на разочароващото 11-то място в Серия А. Впоследствие железният бранител играе до 41-годишна възраст с екипа на Пиаченца и дори е един от най-възрастните играчи, отбелязвали гол в Калчото.

Фернандо Торес

Все още изглежда абсурдно, когато намерим снимка на Ел Ниньо с екипа на Милан. Кариерата му в Италия сякаш траеше един единствен миг. Торес дойде на „Сан Сиро“ през лятото на 2014 г. под наем от Челси. За 10 изиграни мача обаче Торес остави след себе си точно един гол във вратата на Емполи. Макар Милан да откупи правата на футболиста през януари 2015 г., испанецът беше използван като разменна монета и се завърна в родния си Атлетико Мадрид. В обратна посока пристигна Алесио Черчи, впрочем също провален трансфер.

Прочетете също:
10 забравени футболисти на Реал Мадрид
10 забравени футболисти на Барселона
10 забравени футболисти на Байерн Мюнхен
10 забравени футболисти на Интер
10 забравени футболисти на Ювентус
10 забравени футболисти на Челси
10 забравени футболисти на Манчестър Юнайтед
10 забравени футболисти на Арсенал
10 забравени футболисти на Ливърпул