Всички знаем, че футболът е колективен спорт. В случай, че някой някога го забрави, то винаги коментаторите в някой мач ни го напомнят, опитваки се да обяснят успеха или неуспеха на някой отбор. За да спечелиш, трябва всичките ти играчи да са на топ ниво.
В същото време обаче съществуват и такива личности, които могат сами да решат даден мач, разбивайки горенаписаното клише. Понякога момент на гениалност, момент на сериозна концентрация и върховно усилие могат да обърнат развоя на срещата. Тъкмо това е целта и на индивидуалните награди - да посочат най-добрият футболист, който е играл най-силно, най-постоянно и най-забележително за цялата година.
В историята на футбола има изобилие от добри примери как индивудалната класа на даден играч печели мач, трофей, купа и т.н. Колегите от GiveMeSport определиха 15-те най-добри индивудални представяния, които винаги ще се помнят.
15) Майкъл Оуен срещу Германия
Гениалните моменти на легендарния нападател не са никак малко, но това му представяне засенчва всички останали. Връщаме се до 2001-ва година, когато в квалификационна група за Мондиала в Корея и Япония спорят вечните врагове Англия и Германия. Арена на срещата е старият "Олимпиящадион" в Мюнхен, а началото на двубоя не предвещава изобщо на какво ще станат свидетели над 60-те хиляди зрители по трибуните. Немците повеждат с гол на Карстен Янкер, но отговорът на албионците е моментален. Те изравняват бързо с гол на Оуен, а на почивката "трите лъва" вече водят с 2:1. Точен е друг ливърпулец - Стивън Джерард. През втората част доминацията на мърсисайдските играчи в селекцията на Свен-Горан Ериксон продължава. Нападателният тандем Оуен-Хески разкъсва отбраната на "маншафта" като глутница озверели от глад вълци. Хески вкарва веднъж, а Оуен бележи още 2 гола, оформяйки своя хет-трик и крайното 5:1, което слисва цяла футболна Европа. Президентът на Байерн Мюнхен Ули Хьонес пък сигурно се е чувствал още по-глупаво, тъй като преди двубоя той заявява уверено: "Англичаните не можаха да спечелят тук преди 60 години, няма да спечелят и днес."
14) Димитър Бербатов срещу Ливърпул
Едва ли някой не може да се сети за кой точно мач става дума. Двубоят между Манчестър Юнайтед и Ливърпул на "Олд Трафорд" през 2010г. се превръща в истински дуел между големите звезди на двата тима Димитър Бербатов и Стивън Джерард. "Червените дяволи" поведоха с гол на Берба с глава след центриране на Райън Гигс, а малко след това българинът удвои с едно от най-красивите попадения, които английският футбол някога е виждал. Ливърпул все пак успя да се върне в мача с два бързи гола на Стивън Джерард и изглеждаше, че победата се изплъзва на момчетата на нервния сър Алекс Фъргюсън. Тогава обаче Берба отново се нагърби и минути преди последния съдийски сигнал оформи своя хет-трик, отново с глава, изпреварвайки вицекапитана на "мърсисайдци" Джейми Карагър.
13) Андрей Аршавин срещу Ливърпул
На "мърсисайдци" определено не им върви. Доста често противниковите играчи решават да направят мача на живота си тъкмо срещу тях. Още повече, че тук победата бе жизненоважна за хората на Рафа Бенитес, тъй като те бяха въвлечени в борбата за титлата. Двубоят през месец април 2009г. срещу Арсенал обаче се превърна в същински кошмар, тъй като "артилеристите" и най-вече руското крило Андрей Аршавин имаха други идеи за този сблъсък. Той вкара красив първи гол, но след това все пак Ливърпул стигна до обрат до 2:1. Аршавин обаче отново обърна развоя на събитията с още 2 попадения, оформяйки своя хет-трик. Гол на Торес донесе равенството 3:3, но руснакът не бе казал последната си дума. Той направи красиво разиграване с Тео Уолкът и след това заби топката в мрежата на Рейна за четвърти път пред слисаните погледи на мърсисайдските фенове. Картинката как Аршавин празнува, размахвайки четирите си пръста, със сигурност се е запечатала в съзнанието на всички привърженици на Ливърпул. Двубоят все пак завърши при резултат 4:4, но представянето на Аршавин в този мач бе наистина изключително.
12) Джак Уилшър срещу Барселона
Всички само и единствено могат да съжаляват, че кариерата на английския халф не се разви по звездния начин, по който феновете на играта очакваха. Уилшър направи няколко фантастични представяния в моментите, в които бе здрав и в най-добрата си форма. Едно от тях дойде през 2011г. на "Емирейтс" в мач от Шампионската лига срещу гостуващия Барселона. Халфовата линия на каталунците тогава бе съставена от футболисти като Шави, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс, но всички те бяха засенчени от изключителната игра на 19-годишния Джак Уилшър. Това безспорно бе и най-силният мач, който англичанинът направи в цялата си кариера. Той просто играеше по извънземен начин, а всичко му се получаваше - пасове, дрибъл, шпагати. Арсенал спечели с 2:1, а няколко години след това легендата Шави каза за Уилшър: "Ако кариерата му не бе почернена от множеството контузии, със сигурност щяхме да говорим за него като за един от най-добрите халфове в света. Играх срещу него, видях внимателно какво може, така че ако успее да се отърси от травмите, все още може да стане един от най-добрите. С цялото ми уважение, но той не играе по типичния английски начин. Той има изключителен пас и умение да задържа топката, видно е, че Арсенал са го обучили превъзходно. В Уилшър виждам бъдещето на английския футбол, затова е толкова важно той да остане здрав." За съжаление травмите на англичанина не секнаха и той така и не успя да повтори представянето си от онзи мач през февруари 2011-та.
11) Марк Видука срещу Ливърпул
Ново потвърждение на думите ни, че срещу "мърсисайдци" мнозина са направили мачовете на живота си. Връщаме се до 2000-та година, когато в английския футбол имаше още един клуб, с който всички трябваше да се съобразяват. Това бе тимът на Лийдс, който, ръководен от Дейвид О'Лиъри, взимаше скалп след скалп в преследването на титлата. Въпросният двубой срещу Ливърпул обаче не започна никак добре, тъй като "мърсисайдци" поведоха рано-рано с 2:0, а трибуните на "Еланд Роуд" бяха тихи като гробище. Тогава на преден план обаче излезе австралийският стрелец Марк Видука, който наскоро бе пристигнал в Йоркшър от Селтик срещу 6 милиона паунда - поредната перла в короната на "пауните". Той собственоръчно успя да изравни резултата, но когато Ливърпул отново стигнаха до преднина и поведоха с 3:2, мнозина смятаха, че Лийдс са направили каквото могат. Видука обаче бе на друго мнение. Той отново успя да изравни, а след това и да отбележи победния гол в мача. Лийдс спечелиха с 4:3, а представянето на Видука остана в историята като едно от най-силните откакто съществува Висшата лига.
10) Гарет Бейл срещу Интер
Нощта, в която уелсецът се превърна от обещаващ младеж в световна суперзвезда. Качествата на Бейл бяха видни за всички, но в началото на кариерата си той бе ползван повече като ляв защитник. Срещата на "Сан Сиро" през 2010г. обаче преобърна представите на всички. Гостуването на Тотнъм в Милано се превръщаше в същински кошмар. След само 35 минути игра "шпорите" вече губеха с 0:4 от действащия европейски шампион Интер, а освен това те бяха и с човек по-малко заради изгонването на вратаря Еурелио Гомеш още в 8-ата минута. Сякаш обаче никой не бе казал на Бейл, че лондончани са обречени в този мач. През втората част той излезе крайно мотивиран и успя буквално да унищожи един от най-добрите десни защитници в Европа към онзи момент - Майкон. Някои дори казват, че бразилецът така и не се е отърсил от онова, което Бейл му причини в онази октомврийска вечер. Уелсецът първо отбеляза почетен гол, като успя тотално да заобиколи Майкон и да надбяга ветерана Хавиер Санети. В самия край на срещата Бейл успя да забие още 2 гола и то в рамките на няколко секунди, като и двете попадения бяха истински шедьоври. Тотнъм може и да загуби мача с 3:4, но звездата на Бейл изгря тъкмо в онази "обречена" среща на "Сан Сиро".
9) Фабио Канаваро срещу Германия
Обикновено нападателите са тези, които блесват толкова ярко, че да си осигурят място в подобен списък. Представянето на Фабио Канаваро в полуфиналния мач срещу Германия от Световното първенство през 2006г. обаче заслужава да бъде признато за наистина великолепно. Двубоят може и да се изигра в Дортмунд, но феноменалната игра на бранителя му спечели прякора "Берлинската стена". Мнозина оспорват доколко заслужено той е спечелил "Златната топка" за 2006г., но всеки, който има някакви съмнения в качествата на Канаваро, може да върне на запис въпросния двубой и да гледа внимателно как Фабио бавно и методично убива немската мечта за триумф в Мондиала. Въпреки ниския си ръст, италианецът тотално размаза доказан майстор на играта с глава като Мирослав Клозе, а освен това допълни асортимента си от ключови намеси и с блокирани удари, пресечени пасове, избити центрирания и решаващи шпагати в последния момент. Перфектното позициониране и сърцатата игра на Канаваро в продължение на всичките 120 минути помогнаха на "скуадра адзура" да изхвърли домакина от надпреварата с голове на Гросо и Дел Пиеро в продълженията. Освен "Златната топка", Фабио спечели и Световната купа.
8) Роналдо срещу Манчестър Юнайтед
Това е и един от редките случаи, в които противниковата публика аплодира представянето на даден играч. В първите години от новия век, при споменаване на името "Роналдо" хората не питаха "Кой Роналдо? Кристиано или бразилеца?", защото Роналдо бе един-единствен, а и честно казано изобщо не изглеждаше, че някога ще се появи някой със същото име, който да е поне малко толкова добър, колкото Луиш Назарио де Лима. "Феномена" е изиграл много легендарни мачове в кариерата си, но безспорно едно от най-големите му представления бе през пролетта на 2003г. на "Олд Трафорд", а негова жертва бе вдъхновеният тим на Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" имаха да догонват Реал след загуба в Испания с 1:3 и преспокойно можеха да елиминират "белия балет", ако Роналдо не бе откраднал шоуто за себе си. Юнайтед спечели с 4:3, но хет-трикът на кариоката означаваше, че все пак Реал ще премине напред в турнира. Роналдо буквално разкъса отбраната на англичаните и вратаря Фабиен Бартез, вкарвайки три прекрасни гола, два от които индивидуални шедьоври. Когато нападателят бе заменен от треньора Висенте Дел Боске, той получи аплодисменти на крака от целия стадион, включително и от феновете на "червените дяволи", които нямаше как да не оценят изключителното му представяне.
7) Кристиано Роналдо срещу Атлетико Мадрид
Шампионската лига спокойно може да се прекръсти на "турнира на Роналдо". Португалецът винаги играе като луд, когато дойде време за решителните двубой в надпреварата. Той многократно е спасявал своя Реал Мадрид, но в този конкретен случай направи същото и за новия си клуб Ювентус. Пристигането на Кристиано в Торино значеше едно-единствено нещо - че "старата госпожа" няма да се спре пред нищо, за да задоволи амбициите си и най-сетне да триумфира с "Ушатата" след многогодишно прекъсване. През сезон 2018/19 обаче, епопеята на "бианконерите" изглеждаше обречена още след първия осминафинал, в който тимът на Макс Алегри бе надигран от Атлетико Мадрид с 2:0 на "Уанда Метрополитано". Когато играеш срещу отбор на Диего Симеоне и той води с 2 чисти гола, шансовете не са големи. Роналдо обаче отново показа, че е замесен от шампионско тесто. Реваншът в Торино бе поредното голямо шоу на португалеца. Той вкара два гола с глава и допълни хет-трика си и с попадение от бялата точка, за да изрита "дюшекчиите" от турнира и да хвърли тифозите на Юве в пълен екстаз.
6) Стивън Джерард срещу Уест Хям
Финалът на ФА Къп през 2006г. може да носи името "Мачът на Стиви Джи". Капитанът на Ливърпул направи едно от най-феноменалните си представяния тъкмо в този двубой на "Милениъм Стейдиъм" в Кардиф, където се играеше решаващият мач от най-стария футболен турнир в света, тъй като традиционната арена, която приемаше финала "Уембли", бе разрушена и се строеше наново. Срещата не започна никак добре за "мърсисайдци" и до 30-ата минута Уест Хям вече водеше с 2:0, а Джейми Карагър си бе отбелязал автогол. Тогава обаче Джерард взе нещата в свои ръце. Той първо асистира по брилянтен начин на Джибрил Сисе за да бъде намален резултата, а малко след почивката собственоръчно вкара за 2:2. "Чуковете" обаче успяха отново да поведат с един доста късметлийски гол на Кончески и да запазят преднината си до самия край на двубоя. Те бяха безкрайно близо до това да тримуфират с купата, но Стиви Джи не бе казал последната си дума. В даденото от съдията продължение, Ливърпул бяха обсадили вратата на Шака Хислоп и една отбита топка попадна на крака на капитана на "мърсисайдци". Той се намираше на около 30 метра от вратата и бе изтощен максимално, така че просто изстреля кълбото с все сила с един от марковите си шутове от далечна дистанция. Топката се извъртя и се заби в долния ъгъл неспасяемо за стража на Уест Хям за 3:3. Стигна се до дузпи, в които Джерард отново отбеляза, за да помогне на своите да спечелят трофея.
5) Шави срещу Реал Мадрид
Това легендарно представяне на халфа срещу "белия балет" съвпада и с една от най-срамните загуби на мадридчани в цялата им история. В последните 15 години Барселона успя многократно да унижи своя голям враг, за удоволствие на всички каталунци, които презират столицата и всичко, което символизира тя. Уменията на Шави безспорно са един от ключовите фактори за успехите на Барса в последните 2 десетилетия, но този му рецитал срещу Реал и то насред "Стантиаго Бернабеу" трудно може да бъде забравен. В това издание на "Ел Класико" през 2009г., каталунците спечелиха безапелационно с 6:2, а нисичкият халф бе пълен господар в средата на терена. Освен това той даде цели 4 асистенции на своите съотборници. След негово центриране от пряк свободен удар Карлес Пуйол даде начало на шоуто, а след това Шави успя да асистира на два пъти на Лео Меси и веднъж на Тиери Анри. Последният голов пас, който маестрото даде за Меси, бе особено зрелищен. Шави преодоля технично Фернандо Гаго и Фабио Канаваро, след което матира Габриел Хайнце с изключително подаване на крака на неговия аржентински съотборник.
4) Лионел Меси срещу Арсенал
Много мачове на "Бълхата" могат да влязат в този списък. Какво ще кажете за дебютния му хет-трик, който падна в мрежата на Реал Мадрид? Или онзи път, в който вкара 5 гола на Байер Леверкузен? Или хет-трика му срещу Бетис от миналия сезон, когато феновете на севилци станаха и ръкопляскаха на крака на нисичкия гений? Този път обаче ще изберем друго представяне на Меси от Шампионската лига, тъй като мачът бе истински шедьовър на европейския футбол. Става въпрос за реванша срещу Арсенал от турнира на богатите от 2009/10. Първият мач в Лондон бе завършил при резултат 2:2, а срещата на "Камп Ноу" започна наистина кошмарно за Барса, тъй като Никлас Бендтнер откри рано. Вместо да направят голяма крачка към класиране напред, "артилеристите" просто раздразниха звяра. Изравнителният гол падна след минути. Меси успя да вкара, въпреки че бе заобграден от четирима бранители на Арсенал. Неговият рецитал продължи до последните минути на срещата, а английската отбрана така и не измисли как да го спре. В крайна сметка Меси завърши двубоя с 4 гола на сметката си, а Барса спечели с 4:1 и продължи напред.
3) Рой Кийн срещу Ювентус
Двубоят, който осигури на ирландеца легендарен статут сред феновете на Манчестър Юнайтед. Става въпрос за полуфиналния мач от Шампионската лига между "червените дяволи" и Ювентус, изиграл се на "Деле Алпи" през 1999г. Първата среща в Англия бе завършила наравно 1:1, което сериозно намаляваше шансовете на Юнайтед да се класират за първи път на финал в турнира от далечната 1968г. насам. Вероятността това да се случи стана буквално нулева, тъй като Ювентус поведе с 2:0 още след само 11 минути. Изглеждаше, че момчетата на Алекс Фъргюсън нямаха отговор на вдъхновената игра на възпитаниците на Марчело Липи. Капитанът Рой Кийн обаче не бе съгласен с развоя на срещата. Той успя да върне един гол още в 24-ата минута след като засече с глава в мрежата на Перуци. След половин час игра обаче стана ясно, че Кийн ще пропусне евентуалния финал. В типично свой стил, ирландецът извърши груб фал срещу Зидан в центъра и получи жълт картон, който щеше да го извади от решаващия мач. Мнозина биха се обезкуражили от този развой, но не и Рой Кийн. В крайна сметка Юнайтед успяха да постигнат знаменит обрат до 3:2, а през втората част ирландецът титално властваше в центъра на терена, обезличавайки футболисти като Зинедин Зидан, Дидие Дешан и Едгар Давидс. Фъргюсън пък доста точно описва представянето на Кийн през този мач: "Не мисля, че можеше да имам по-високо мнение за някой, както имах за него, но през тази вечер той напълно затвърди позициите си. В момента, в който получи картона, той сякаш удвои усилията си, за да помогне на тима. Това беше най-голямата демонстрация на себеотрицание, която някога съм виждал на терена. Той провеждаше битки по цялото игрище и изглеждаше, че е по-вероятно да умре от изтощение, отколкото да загуби. Това вдъхнови целия отбор. Почувствах се специален, само защото имах възможността да съм от една и съща страна с този човек."
2) Роналдиньо срещу Реал Мадрид
Един от много малкото случаи, в които феновете на "Сантиаго Бернабеу" изпращат с аплодисменти футболист на Барселона. Усмихнатият бразилец играеше с такава лекота, че просто бе невъзможно човек да го мрази, дори да се състезава за кръвния ти враг. Представянето на Роналдиньо в онова издание на "Ел Класико" през 2005г. тотално удиви масовия футболен запалянко. Кариоката тъкмо бе спечелил наградата за най-добър футболист на Европа, а доминантната му игра в мача срещу Реал затвърди всеобщото впечатление. Рони буквално бе с класи над всички останали на терена. Той многократно направи така, че топ защитници като Мичел Салгадо и Серхио Рамос да изглеждат като ученици, излезли да потичат в парка. Самуел Ето'о вече бе открил резултата в полза на Барса, когато Роналдиньо започна с фиестата си. Той на два пъти направи феноменални рейдове, за да матира не само отбраната, но и вратаря на Реал Икер Касияс. Феновете на Реал, които бяха изпълнили "Бернабеу" до краен предел, знаеха, че стават свидетели на нещо необикновено и изпратиха усмихнатия кариока с аплодисменти. Самият играч каза след края на двубоя: "Това беше перфектният мач. Никога няма да го забравя, защото толкова рядко се случва някой футболист да бъде изпратен на крака от феновете на противника." Е, не е бил в грешка...
1) Зинедин Зидан срещу Бразилия
Ще ви изненадаме максимално като кажем, че не става въпрос за финала на Световното през 1998г., когато Зизу наниза два гола във вратата на Клаудио Тафарел и собственоръчно спечели купата за Франция. Разбира се, че и това представяне заслужава всякакъв вид аплодисменти, но тук ще обърнем внимание на изключителната игра на гологлавия халф в четвъртфиналите на Световното първенство в Германия през 2006г., която, по ирония на съдбата, отново дойде срещу "салесао". Бразилците бяха абсолютни фаворити в този мач, като към вече съществуващия състав, който бе спечелил Световната купа през 2002г., бяха добавили още и още звезди. На Зидан обаче му отне едва половин минута, за да покаже на кариоките, че макар и на 34 години, той им е приготвил нещо специално. Първото му отиграване срещу Зе Роберто, Кака и Жилберто Силва буквално им "скри шапката", а в цялото продължение на мача Зизу играеше с такова хладнокръвие и спокойствие, сякаш рита на игрището в квартала. Още през първата част коментаторът на ВВС Клайв Тилдъсли възкликна: "Това е магически Зидан... магически Зидан..." Освен че разпердушини цялата халфова линия на Бразилия, Зидан подаде и за единствения гол в мача, дело на Тиери Анри. Ако някой не си спомня или е пропуснал да гледа този спектакъл, може спокойно да потърси мача на запис и да се наслади на най-великото индивидуално представяне в модерния футбол, дело на легендарния французин.
Прочетете също:
Братя, играли за големи врагове
Нов измамник на хоризонта: фалшив футболист подписа с четири клуба за една година
В търсене на 7:7 - най-странните футболни резултати в историята
Десет топ играчи, които неуспешно се завръщат в старите си отбори
