Братя, играли за големи врагове

 Във футбола едно е сигурно - че няма нищо сигурно. Както често се убеждаваме, не е добра идея да се заричаш или да обещаваш, защото шансът да не спазиш думата си е огромен. 
 
 Героите в тази статия по всяка вероятност не са се клели в нищо, но пък съдбата си е поиграла добре с тях. Често се случва братя да играят рамо до рамо в някой отбор и примери за това има колкото щеш. Днес обаче ще завием в друга посока. Ще ви разкрием няколко двойки братя, които се състезават за отбори, разделяни от яростно съперничество. Ето ги и тях:

Хамит и Халил Алтънтоп

 Двамата братя-близнаци са родени в Гелзенкирхен, Германия. Те започват кариерите си в скромния нискоразряден Ватеншейд, а след това поемат по различни пътища. Хамит, който е халф по призвание, подписва с Шалке 04, а Халил, изявяващ се в по-предни позиции, преминава в Кайзерслаутерн. Двамата все пак се засичат за малко при "кралскосините", но след това Хамит, който изглежда като по-талантливия от двамата, е закупен от хегемона Байерн Мюнхен. Въпреки че между "баварците" и Шалке не съществува чак толкова зрелищна вражда, двата тима откровено не се обичат. Съперничеството помежду им датира още от дните преди втората световна война, когато Шалке е доминанта сила в немския футбол, а Байерн е подтискан от нацисткия режим заради еврейската си връзка по това време. Двамата братя Алтънтоп, турски национали, играят един срещу друг в сблъсъка между двата тима през сезон 2009/10. По настоящем и двамата вече не са активни играчи.

Жером и Кевин-Принс Боатенг

 Двамата са родени в западен Берлин още преди падането на берлинската стена. Кевин-Принс и Жером реално са полу-братя, като баща им е ганаец. Това им дава правото да играят както за Германия, така и за Гана. И докато Жером се превръща в един от солидните бранители и дълги години играе за Бундестима, Кевин-Принс решава да защитава цветовете на Гана, но за "черните звезди" има едва 15 мача. Боатенгови започват кариерите си в столичния Херта, след което пътищата им се разделят. Жером рита известно време за английския Манчестър Сити, след което подписва с гранда Байерн Мюнхен. Кевин-Принс пък прави солидна обиколка из Европа, като играе за отбори от Англия, Испания, Италия и Германия. Двамата играят един срещу друг на няколко пъти в периода 2013-2015, когато Жером все още е в Байерн, а Кевин-Принс носи екипа на Шалке 04. Освен тогава, Боатенг се срещат и на световното първенство в Южна Африка, тъй като Германия и Гана се падат в една група. Между тях има лека закачка, тъй като двата тима играят контрола преди Мондиала, в която Кевин-Принс прави нарушение срещу Михаел Балак, в следствие на което халфът на "маншафта" получава травма и пропуска шампионата. 

Филипо и Симоне Индзаги

 Разликата във възрастта между двамата братя е точно 3 години. Филипо, който е по-големият, дебютира в началото на 90-те с екипа на родния му клуб Пиаченца. Брат му Симоне прави същото, но 3 години по-късно. Двамата често сменят клубните си принадлежности и ритат за редица тимове от Серия "А" и Серия "Б". Най-сетне Филипо намира своя пристан в гранда Ювентус през 1997г. и формира убийствено нападение заедно с легендата на "бианконерите" Алесандро Дел Пиеро. Две години по-късно пък Симоне подписва с тима на Лацио, чиято собственост остава до самия край на кариерата си. Двата клуба не са сред най-големите врагове на Апенините, но битката за Скудетото през сезон 1999/00 е точно между тях. Ювентус, които водят в класирането до последния мач, изпускат титлата за сметка тъкмо на Лацио в един много спорен последен кръг от кампанията. През годините, братята Индзаги играят един срещу друг многократно, а през есента на 2018г. се срещнаха и като треньори. Тогава Филипо бе начело на Болоня, а Симоне успешно се изявява в любимия си Лацио.

Фабио и Паоло Канаваро

 Братята Канаваро са родени и отгледани не къде да е, а в Неапол. Фабио е с 8 години по-голям от брат си и пръв дебютира за местния Наполи през 1992г., а след това отива да играе в Парма. Паоло следва стъпките на батко си, макар и с няколкогодишно закъснение. Двамата играят рамо до рамо в продължение на 3 сезона в Парма. Фабио е безспорен титуляр и звезда на "дуковете", а Паоло по-често е резерва и получава титулярно място чак след напускането на брат си и фалита на концерна "Пармалат". По-големият Канаваро прави бляскава кариера, като дори е капитан на националния отбор на Италия по време на Световното през 2006г., спечелено от "скуадра адзура". Паоло пък се връща да играе в родния Наполи в Серия "Б". Двамата се срещат многократно, но може би най-оспорван е сблъсъкът помежду им през сезон 2009/10. Фабио вече е на преклонна футболна възраст и общо взето доиграва кариерата си в състава на Ювентус, който пък все още се съвзема от скандала "Калчополи". Паоло е капитан на Наполи, където изключително много мразят "старата госпожа". По настоящем двамата работят заедно в китайския Гуанджоу, като дори наскоро станаха шампиони в местната Суперлига.

Боби и Джеки Чарлтън

 Наскоро двамата бяха включени в една друга наша класация за съотборници, които се мразят. Тук става въпрос повече за мачовете на братята Чарлтън за националния отбор на Англия, тъй като на клубно ниво те никога не играят заедно. Джак е по-големият с цели 2 години, но въпреки това винаги е бил засенчван от Боби. Докато той кара своята военна служба, по-малкият му брат е приет в академията на Манчестър Юнайтед. Джак все пак получава възможността да играе за друг отбор от региона - Лийдс Юнайтед, където чичовците му играят дълги години. Той отказва и започва работа в мините, а после кандидатства в полицията. Някъде там желанието му да стане футболист надделява и той все пак приема предложението на Лийдс. Джак, по-познат сред британските фенове като Джеки Чарлтън, става лидер и капитан на йоркшърци. За Англия дебютира почти на 30 години, но все пак е част от състава, спечелил Световната купа през 1966г. Боби пък се превръща в един от най-великите английски играчи на всички времена, легенда на Манчестър Юнайтед и световния футбол. Преживял ужасната самолетна катастрофа в Мюнхен през 1958г., той печели всичко, което може да бъде спечелено, включително и "Златната топка" за 1966г. Боби и Джеки играят един срещу друг многократно, а Манчестър Юнайтед и Лийдс са локални врагове, мачовете между които стават известни като "дербито на розата".

Франко и Джузепе Барези

 Силно подобно на историята на Чарлтънови, тук двамата братя никога не играят рамо до рамо на клубно ниво. Родени в град Травалято, провинция Бреша, Барези тръгват по много различни пътища. Джузепе е по-голям с две години и пръв избира футболната си религия. В началото на 70-те двете момчета решават да започнат да играят за Интер, но само Джузепе е одобрен. Той дебютира за "нерадзурите" на 19-годишна възраст и играе за тях чак докато навърши 34. Печели по два пъти Скудетото и Купата на Италия, а по веднъж Суперкупата на Италия и Купата на УЕФА. В последните 4 години от престоя си на "Сан Сиро" е и капитан на клуба. Франко пък, отхвърлен от "нерадзурите", се пробва в градския съперник Милан. Въпреки че неговото постъпване в клуба съвпада с един от най-тежките периоди в историята на "росонерите", той става легенда и печели купища трофеи с червено-черната фланелка - титли от Серия "А", международни и междуконтинентални купи, както и Световното първенство през 1982г. За представянето си през сезон 1988/89 остава на второ място в класацията за "Златната топка". Играе за Милан чак до 1997г., когато се отказва от футбола. Франко и Джузепе играят един срещу друг в десетки мачове, като в даден момент и двамата са капитани на клубовете си. Интересното е, че когато момчетата са малки, Франко е бил известен като "Барези номер 2", тъй като брат му е бил доста по-популярен, но с течение на времето той успява да го задмине по успехи и така Джузепе е този, който остава в историята като "другият Барези".

БОНУС: Йордан и Веселин Миневи

 Ето и нещо от родната действителност. Всички знаят за братята Миневи, наложили се като най-добрите крайни бранители у нас през последните 15 години. Родом от Пазарджик, те дебютират в професионалния футбол в местния Хебър, след което минават през Беласица, а накрая играят заедно в Ботев Пловдив. През лятото на 2006г. обаче пътищата им се разделят. Веселин е продаден на софийския Левски, докато Йордан играе още 2 години за "канарчетата", след което е закупен от големия враг на "сините" - ЦСКА. Двамата играят един срещу друг в много случаи по време на "вечните дербита" между сини и червени. В националния отбор пък играят рамо до рамо. Ако теглим чертата, може да се каже, че Йордан Минев е доста по-успешният от двамата близнаци, тъй като, вече прехвърлил 30-те, става част от тима на Лудогорец, с който печели трофей след трофей, играе в групите на Шампионската лига и дори вкарва единствения гол при единствената победа на български клуб в груповата фаза на "турнира на богатите" срещу Базел. Веселин също става шампион на България с Левски, а също така печели и купата на страната. Титуляр е в онзи "син" тим, който играе в групите на Лига Европа и успява да победи Спортинг с 1:0. Към момента братя Миневи отново са съотборници, този път в новака Царско село, но вече на 39-годишна възраст, най-добрите им дни са останали далеч зад гърбовете им.