Всички знаем, че за един класен футболист няма по-голямо призвание от това да играе за най-звездните отбори в света. Повечето играчи, които правят страхотно впечатление с изявите за някой клуб, след това биват продавани за огромни суми в други отбори - дали още по-класни или просто по-богати. При някои се получава, но при други - не особено.
Неведнъж сме виждали как звезди се прибират в "бащината къща" с подвита опашка, след като са разочаровали в изявите си при колосите, или просто им е дошло времето да напуснат, само че завръщането им не се увенчава с успех. Тъкмо на такива футболисти ще се спрем в тази статия. Ето и най-известните от тях:
10) Фабио Канаваро, 2009г.
Човекът, който бе капитан на "скуадра адзура" по време на похода към Световната титла през 2006г. Един от редките случаи, в които "Златната топка" се присъжда на защитник. Фабио Канаваро, който е родом от Неапол, трупа солиден опит по италианските терени с екипите на Наполи, Парма, Интер и Ювентус. След скандала "Калчополи" обаче, нисичкият бранител решава да напусне "старата госпожа" и да премине в редиците на колоса Реал Мадрид. Там под ръководството на стария си познайник Фабио Капело, "Берлинската стена", както става известен Фабио, печели титлата на Испания. Когато обаче навършва 35 години и става прекалено бавен за бързата Ла Лига, Канаваро решава да се върне в Юве. "Бианконерите" извивяват тежки времена след завръщането си от Серия "Б" и опитът на бранителя е безценен за тях. Тифозите на тима обаче не могат да забравят как Канаваро ги изоставя след наказанието, а и самият Фабио не може да ги накара да променят мнението си за него. Измъчван от травми, той е доста тромав и прави куп грешки, които му костват множество жълти и червени картони. Бледа сянка на играча, който носи черно-бялата фланелка само 4 години по-рано. След един-единствен катастрофален сезон в Юве, Канаваро напуска и се мести да играе в Дубай.
9) Андрий Шевченко, 2008г.
"Дяволът от Изток" - така викаха на този велик украински голмайстор. В неговия случай той се поблазни от парите на руския милиардер Роман Абрамович и напусна Милан, където го боготворяха. Шевченко изгрява с екипа на родния Динамо Киев, като партньорството му със Серхий Ребров е феноменално. Дуото бележи гол след гол, а динамовци са сред най-коравите отбори на континента. За това когато Милан успява да спечели битката за подписа му през 1999г., тифозите на "росонерите" са на върха на щастието. Шева показва, че е замесен от шампионско тесто и успява да спечели всичко с червено-черната фланелка - титли, купи, а също така и "Златната топка". През лятото на 2006г. обаче той е изкушен да стане част от амбициозния проект на Роман Абрамович в Лондон. Челси плаща сериозна сума за правата му, но на украинеца не му потръгва на "Стамфорд Бридж". След 2 сезона и само 9 гола в 47 мача, клубът решава да го пусне под наем в бившия му клуб Милан. Шеваченко се завръща на "Сан Сиро" със статута на полу-бог, а от него се очаква да помогне на "дявола", който изпитва сериозни затруднения. Нападателят обаче изглежда тотално е забравил как се вкарва и в 18 мача не бележи нито веднъж в Калчото. Разписва се по веднъж в Европа и в турнира за Купата на Италия, след което е отпратен.
8) Джо Коул, 2013г.
Английският национал е продукт на така нашумялата школа на лондонския Уест Хям. В началото на века от академията на "чуковете" излизат футболисти като Джърмейн Дефоу, Франк Лампард, Рио Фърдинанд, Майкъл Карик и т.н. - всичките дългогодишни английски национали. Такъв е и Джо Коул - много обещаващ млад флангови играч, който буквално разбива стереотипа за английските крила. Бърз, техничен и със страхотен удар, в края на престоя си на "Ъптън Парк" той е любимец на феновете и клубен капитан. Както обаче се случва, той също е прилапан в по-голям отбор, като отново става въпрос за Челси. Коул изкарва 10 дълги години далече от дома, като изявите му за "сините" от Лондон са наистина изключителни, но след това е продаден, за да освободи място за следващата звезда-любимец на Роман Абрамович. Преминава в Ливърпул, след което дори рита и в Лил, а през 2013г., вече 32-годишен, се завръща у дома. За съжаление обаче, вторият му престой на "Ъптън Парк" е белязан от множество контузии, като за 18 месеца изиграва едва 37 мача, в които бележи 5 пъти. Понатежал и застарял, той очевидно не е онзи играч от началото на новото хилядолетие и е продаден на Астън Вила.
7) Шинджи Кагава, 2014г.
В даден момент японецът е един от най-исканите хора на Стария континент. След трансфера си от родния Серезо Осака, той бързо се превръща в неизменна част от състава на Борусия Дортмунд. При "жълто-черните" изобилства от млади и перспективни играчи, а треньорът Юрген Клоп тотално преобразува затъналия финансово клуб и го прави един от най-успешните и атрактивни отбори в света. Кагава изиграва сериозна роля в този проект, като магическите му отигравания не остават незабелязани и редица европейски грандове питат за него. В крайна сметка се озовава на "Олд Трафорд", където е част от последния засега шампионски отбор на Манчестър Юнайтед. Не се изявява на познатото високо ниво, но пък всички очакват, че той ще се климатизира към футбола на Острова и ще свикне с физическите единоборства. Уви, това не става и след крайно разочароващ втори сезон в Манчестър, той е продаден обратно на Борусия на сериозна загуба, разбира се. В един момент изглежда, че нещата ще се наредят добре за него, само че отборът от Дортмунд е позагубил сериозна част от блясъка си и на Кагава му е трудно да бъде основен играч, тъй като цялата отговорност пада на него. Бележи двойно по-малко и цялостно не е на старото си ниво, така че Борусия първо го дава под наем в Бешикташ, а след това го и продава на втородивизионния испански Сарагоса.
6) Фернандо Торес, 2015г.
Нападателят е може би един от най-успешните играчи на всички времена. Реално погледнато, "Хлапето" е спечелил всичко, освен шампионска титла на първенството, в което се състезава. Двукратен Европейски и Световен шампион с националния отбор на Испания, носител на КЕШ, Лига Европа, трети в класацията за "Златната топка" за 2008г. Сериозна визитка на сериозен футболист. След като става капитан на Атлетико Мадрид още докато е ненавършил 20 години, Торес е един от най-желаните играчи в цяла Европа. За подписа му се преборва Ливърпул и там испанецът разгръща истинския си потенциал. Превръща се в играча, реализирал най-бързо 50 гола за мърсисайдския клуб, а освен това марковите му изпълнения шашват хората по света. Знаем какво следва нататък за Фернандо. Мултимилионен трансфер в Челси, където започва и залезът. Той така и не намира головите си обувки със синята фланелка и въпреки че бележи някои доста важни попадения, сделката е окачествена като провал. През 2015г. Торес все пак се завръща в Атлетико, но за три сезона и половина вкарва едва 27 гола в 107 мача. Спира да играе за националния отбор още докато е на 30. В крайна сметка завършва кариерата си в японската Джей лига, като и там не е никак успешен - 5 гола в 35 мача.
5) Марио Гьотце, 2016г.
Някогашното "златно момче" на немския футбол толкова даде назад в последните няколко години, че не е играл за националния отбор от 2017г. Гьотце е продукт на така интригуващата школа на Борусия Дортмунд, като дебютът му за мъжкия отбор е доста впечатляващ. Той се превръща в един от множеството млади и много перспективни играчи на "жълто-черните", които играят феноменален футбол под ръководството на Юрген Клоп. И както тенденцията повелява, най-впечатляващите футболисти в Бундеслигата в един или друг момент се озовават в Байерн Мюнхен. Дълго време трансферът на Гьотце е рекорден за немски футболист, а от ръководството на Борусия са крайно недоволни от събитията около тази сделка. Феновете също роптаят, но парите са си пари. Плюс това играчът много иска да играе под ръководството на Пеп Гуардиола, така че нищо не е в състояние да го спре. След няколко посредствени сезона за Байерн, Гьотце става излишен на "Алианц Арена" и избира да се завърне в Дортмунд, окачествявайки трансфера си в Мюнхен като грешка. Само че той вече изобщо не е същият играч. Понатежал, той трудно влиза във форма, а освен това му откриват и здравословен проблем, който сериозно пречи на играта му. Към днешна дата доста се говори, че след края на сезона той ще напусне Борусия. Спомените за "златното момче", което отбеляза във финала на Световното първенство през 2014г. и донесе титлата на Германия, са далеч назад в миналото.
4) Кака, 2013г.
Един от последните бразилски магьосници, поне до момента. Рикардо Изексон дош Сантош Лейте, по-известен с простичкото Кака, изгрява в тима на Сао Пауло в началото на хилядолетието. Изявите му са толкова впечатляващи, че дори е включен в състава на Бразилия за Световното първенство през 2002г., като на няколко пъти влиза като смяна. На пръв поглед изглежда едър и тромав за офанзивен полузащитник, но феноменалната техника, страхотния удар и точните му пасове го правят един от най-добрите в света. Когато през 2003г. Милан го купува за сумата от 8,5 милиона евро, Силвио Берлускони определя парите, платени за него, като пари за "фъстъци". Толкова евтин излиза, а толкова много дава на "росонерите". Помага на миланския гранд да спечели всичко - Скудетото, Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство. Логично попада в полезрението на друг европейски колос - Реал Мадрид. Трансфер на стойност 68,5 милиона евро го праща в испанската столица, където не му потръгва. Често страда от травми, а и е използван на лявото крило, където не се справя толкова добре. В крайна сметка след 4 сезона с бялата фланелка, Реал се съгласява да го пусне да си тръгне. Завръща се в Милан, но вече на 31 и преживял доста тежки периоди в Мадрид, Кака изобщо не е месията, който тифозите на "росонерите" очакват. Времената са трудни за "росонерите", а кариоката така и не успява да си върне старата форма. След само един сезон в Милано напуска и се завръща в родния Сао Пауло.
3) Диего Коща, 2018г.
Испанският нападател с бразилски корени се присъединява към този списък, въпреки че все още е играч на Атлетико Мадрид. Реално погледнато, Коща прави един много силен сезон за "дюшекчиите", след което е трансфериран в английския Челси. Сделката е на стойност 32 милиона паунда, а нападателят подписва договор за 150 000 на седмица. И защо не? По това време Диего Коща тъкмо е помогнал на Атлетико да стане шампион на Ла Лига, а също така е награден с трофея "Зара", който ежегодно се дава на най-резултатния испански играч в дивизията. Следват 3 години и две титли от Висшата лига, а Коща е избран в идеалния отбор на сезон 2014/15. Голмайсторските му способности впечатляват, но той също така си печели славата на кибритлия, провокатор и подмолен играч. Опонентите на Челси пропищяват от постоянните му нечестни опити да си спечели преимущество, като репертоарът му е разнообразен. След пристигането на Антонио Конте в Лондон, Коща не се вписва в неговите виждания и се заговаря за трансфер. Все пак той отново помага на Челси да спечели титлата, след което е уведомен със СМС, че е ненужен в състава. Продаден е обратно на Атлетико, но заради наказанието на "дюшекчиите" да не правят трансфери, изкарва половин година извън игра. Когато все пак се завръща на терена често страда от контузии, пропуска доста мачове заради наказания и до момента за почти 2 години в Мадрид е отбелязал само 7 гола в Ла Лига...
2) Роби Фаулър, 2006г.
Хищническият голов инстинкт на юношата на Ливърпул му печели редица прякори, но най-звучните от тях може би са "Убиецът от Токстет" и "Господ". Роби Фаулър безмилостно бележи гол след гол в противниковите мрежи в средата на 90-те, превръщайки се в истинска легенда на "мърсисайдци". В две поредни години печели наградата за Най-добър млад играч на Висшата лига, както и повиквателна за националния отбор на Англия. Фаулър е част и от онзи състав на Ливърпул, който печели требъл през 2001г., завоювайки Купата на УЕФА, ФА Къп и Купата на Лигата, но по това време партньорството в атаката на тима между Майкъл Оуен и Емил Хески е по-продуктивно и Роби все по-често се озовава на резервната скамейка. В крайна сметка той напуска "Анфийлд" след скандал с мениджъра Жерар Улие и се присъединява към Лийдс, а след това рита и за Манчестър Сити. През зимния трансферен прозорец на сезон 2005/06 в Ливърпул преценяват, че Фаулър отново им трябва и решават да го върнат в състава за удоволствие на феновете, които го боготворят. Самият футболист казва за завръщането си в клуба: "Това е също както когато си младо момче и си имаш приятелка, но изведнъж я загубиш и винаги искаш да си я върнеш." За съжаление, Фаулър вече е преминал пика си и е на 31 години. За година и половина бележи само 8 гола в 30 мача, но все пак това е достатъчно, за да задмине Кени Далглиш във вечната ранглиста на голмайсторите на Ливърпул.
1) Роби Кийн, 2009г.
Първите няколко години в кариерата на ирландския нападател представляват дълго лутане между отборите. Той дебютира за Уулвърхямптън в тогавашната Първа дивизия (по настоящем Чемпиъншип), но след това все пак е закупен от отбор от Висшата лига - Ковънтри. Когато тимът изпада, Кийн сменя посоката и се пробва в италианския Интер, но след разочароващи изяви се завръща на Острова и рита за Лийдс. Все пак щастието му се усмихва и в началото на сезон 2002/03 той е трансфериран в Тотнъм, което се оказва повратен момент в кариерата му. Ирландецът започва да бележи гол след гол с бялата фланелка, а след пристигането на Димитър Бербатов на "Уайт Харт Лейн", партньорството между двамата става наистина легендарно. Тотнъм печели Купата на Лигата, а тандемът Кийн-Бербо се скъсва да вкарва. След края на сезон 2007/08 и двамата напускат "шпорите", като Роби е закупен за сериозната сума от 19 милиона паунда от Ливърпул. Надеждите са големи, а самият играч признава, че винаги е бил фен на "мърсисайдци" още от дете. Изявите му обаче не са на нивото, на което всички се надяват. След 19 мача и 5 гола на "Анфийлд", Кийн е засилен обратно към Тотнъм още през зимата, а Ливърпул го продава на сериозна загуба. Изглежда трансферът не е печеливш за никой, тъй като нападателят изобщо не успява да намери старата си форма при "шпорите", вкарвайки още 5 гола до края на сезона. През следващата кампания продължава да разочарова и е даден под наем в Селтик, след което и на Уест Хям, а накрая продаден в Щатите.
