Една от характерните черти за управлението на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед е, че феновете често ставаха свидетели на приказни истории, в които нечуван младеж е измъкнат от бедността и трудностите на обикновения живот и хвърлен да плува с акулите във Висшата лига, където, напук на очакванията, вместо в стръв, се превръща в хищник. Всички помним онзи гол на Дейвид Бекъм срещу Уимбълдън, когато той прехвърли вратаря от центъра и избухна на голямата сцена. Тогава Бекс е едва на 19. Сходна е историята на Кристиано Роналдо, който още в дебюта си срещу Болтън вдъхна нов импулс в играта на “дяволите” и помогна за крайното 4:1.
След подобни моменти тези играчи обикновено се превръщат в глобални супер звезди, обичани от фенове и разбира се, те достигат някои от най-големите футболни върхове. Същото трябваше да се случи и с италианския супер талант Федерико Македа. Младежът избухна на голямата сцена през 2009г. и буквално спаси сезона за своя Манчестър Юнайтед в един дебют, който сякаш следваше страниците на холивудски филм. Защо тогава името “Македа” днес не е изписано по рекламни билбордове или свързвано с глобални маркетинг кампании и награждавано със “Златни обувки” и “Златни топки”? Къде се обърка всичко за младия футболист?
Срив в редиците Юнайтед в края на сезон 2008/2009
В последните месеци на сезон 2008/2009 Манчестър Юнайтед и Ливърпул са вплетени в яростна битка за титлата. През голяма част от надпреварата изглежда, че “дяволите” ще триумфират за поредна година, но всичко се обръща само за седмица в средата на месец март. На 14.03 играчите на Рафа Бенитес пристигат на “Олд Трафорд” за една паметна среща, в която феновете стават свидетели на цели пет гола. За жалост на тези на Юнайтед, четири от попаденията са във вратата на Ван дер Сар. Това е прословутият мач, в който Неманя Видич е изгонен и честно казано, срещата е една от редките, в които той не се представя на ниво. Смекчаващо вината обстоятелство е, че на него му е наложено да пази Фернандо Торес (издание 2009), който се намира в смъртоносна форма. Торес преди Челси бе истински звяр.
В следващия двубой е допусната нова загуба, но този път от средняка Фулъм. Пол Скоулс и Уейн Рууни напускат терена преждевременно след груби прояви и заслужени червени картони. По всичко личи, че Манчестър Юнайтед са пред срив, а преднината им в класирането се стопява само до няколко точки. В същото време Ливърпул печелят своя следващ двубой с 5:0.
Така на 05.04.2009 в последния мач от 31 кръг на Висшата лига “червените дяволи” приемат Астън Вила с надеждата, че отново ще се върнат в правилния път. В това време Юнайтед са действащ английски, европейски и световен клубен шампион и множеството двубои за последните две години започват да оказват своята тежест върху състава. Карлос Тевес не се намира в добра кондиция, но въпреки това стартира, а и Бербатов, Видич и Фърдинанд не са на линия за срещата. Уейн Рууни и Пол Скоулс са наказани. Да, тимът все още има огнения Роналдо в състава си, но Фъргюсън е принуден да започне с О’Шей и Джони Евнъс в защита и халфова линия, състоящата се от Карик и Флетчър, които не са синоним на футболно творчество. За дълбочина в нападение шотландецът решава да бръкне в младежкия състав на Юнайтед. Там той намира италианския талант Федерико Македа, който се намира в добра форма. Младежите имат да играят с тези на Нюкясъл и преди мача сър Алекс съобщава на Кико, че добро представяне срещу “свраките”, ще му спечели място на пейката срещу Вила. Италианецът бележи хет трик.
Най-великият дебют в историята на Юнайтед
“Дяволите” излизат напред в резултата, благодарение на Кристиано Роналдо още в началото на двубоя, но Астън Вила геройски се добират до пълен обрат. Първо Джон Карю бележи преди почивката за 1:1, а Гейбриъл Агбонлахор почти погребва шампионските амбиции на Юнайтед в 58-ата минута. Това е последният двубой от кръга, като в предишния ден Ливърпул са измъкнали трите точки от Фулъм. Време е за прословутия късмет на Фъргюсън, в който отново той залага всичко срещу голямата рулетка на събдата. Залогът му е един неизвестен младеж, който едва ли е очаквал, че ще трябва да влиза на пожар и да спасява Манчестър Юнайтед. В 61-ата минута Нани е изваден от игра и мястото му е заето от Кико Македа. Смяната смущава феновете в червено по трибуните на “Олд Трафорд”, но само след 30 минути те ще пеят името му.
Роналдо връща баланса в резултата в 80-ата минута с много добре премерен удар по земя, който намира долния ляв ъгъл на Брад Фридел и дава нова надежда на “дяволите”. Те имат десетина минути, за да спасят крехката си преднина в класирането и поглеждайки програмата на отбора, бързо става ясно, че трите точки тук ще са ключови. Манчестър Юнайтед имат да играят още с Тотнъм, Манчестър Сити и Арсенал в оставащите седем двубоя. Дори и равенство с Вила би било пагубно. В типичен стил всичко се решава в продълженията. Македа получава пас от Гигс в наказателното поле. Той използва десния си крак, за да обърне посоката на топката и да заблуди бранителя.
“Трябваше да спечелим мача. Всички знаехме, че сър Алекс е човек, който не гледа възрастта на играчите си. Той ми каза да играя хладнокръвно и да дам всичко от себе си. Не ме натовари с твърде много инструкции. Смятам, че имах силата и волята да се справя. Влязох на терена без да мисля за каквото и да е.”
“Денят се оказа истинска лудост! Не очаквах да стане така. Може би най-добрият дебют, който можете да си представите. Получих страхотен пас и не се сетих да направя друго, освен да стрелям. Леко се подхлъзнах, но топката отиде точно там, където исках. Ударът се получи перфектно.”
Пъзелът се нарежда перфектно: победа с 3:2 за Юнайтед и раждането на нова звезда. На следващия ден никой не говори за победата на Ливърпул, нито пък за двата гола на Роналдо. Всички прожектори са насочени към Македа - играчът, който все още е на договор за 600 паунда на седмица и син на чистачка и пазач от беден квартал в Рим.
В следващия двубой Съндърланд са сломени с 2:1, като победното попадение отново идва от крака на италианската сензация. Този път Федерико просто е на правилното място в правилното време само минута, след като влиза от пейката. В съзнанието на никой няма и капка съмнение, че това е следващото голямо име, издигнало се сцената, наречена “Олд Трафорд”. Къде тогава се обърка всичко за младежа?
Падението
В отбор като Юнайтед винаги е трудно за млади нападатели да пробият, а в онзи състав на “червените дяволи” с нападение от Рууни, Тевес и Бербатов е почти невъзможно. Въпреки че Кико се превръща в любимец на феновете, когато Фъргюсън разполага с топ играчите си, той разчита на тях. Свидетелство за тяхната мощ е обратът срещу Тотнъм Хотспър. В онази среща Юнайтед превръща пасив от два гола в разгром с 5:2. В следващите сезони е трудно за Македа да пробие в първия състав и това е разбираемо - той все още няма дори 20 години. Италианецът получава 15-20 минути където може, но бързо става ясно, че развитието му е под въпрос. През сезон 2010/2011 той дори си позволява да пренебрегне желанията на Алекс Фъргюсън, за да може да играе в родната Италия. Македа открито признава, че животът в Англия не му приляга и като типичен италианец храната и времето са от най-големите му проблеми. Когато пристига оферта за наем от Сампдория, той с удоволствие приема, но след години признава, че това е една от големите грешки, които е правил.
“Фърги искаше да отида някъде под наем и това бе разумно. Много клубове от Висшата лига ме потърсиха, включително Евертън и Съндърланд. Но аз исках да се върна в Италия, в Серия “А”. Той не бе съгласен и ми каза, че трябва да играя в Англия, където да може да ме следи отблизо.”
“Трябваше да послушам Фърги. Сампдория бяха добър тим и достигнаха плейофите в Шампионската лига. Трябваше да заместя Антонио Касано и да си партнирам с Пацини. Започнах силно и веднага вкарах срещу Удинезе. След това бях титуляр срещу Милан, Наполи, Ювентус и Рома, но те продадоха Пацини на Интер. Аз бях едва на 19 и не можех да поема отговностите му. Започнахме да пропадаме в класирането, а аз да получавам критики. За първи път в живота ми увереността ми се загуби. Появиха се и няколко контузии.”
Така се започва въртележката от неуспешни наеми за Кико, който в следващите 5 години сменя 5 клуба и в крайна сметка през лятото на 2016 се оказва без договор, а последният му тим е Кардиф. За него това е дъното и възможно най-далечната точка от славния момент срещу Вила.
Изглежда, че и в личния си живот, той се проваля с опитите да живее дисциплинирано, въпреки че има за пример най-големия работохолик, стъпвал някога на терена:
“Кристиано Роналдо е просто машина. Той правеше всичко, което може, за да се превърне в играча, който е. Чувствам се късметлия, че съм играл с него. Когато си млад не осъзнаваш тези неща, но сега като погледна назад, разбирам, че той тренираше постоянно, за да е най-добрият. Постоянно обикаляше тренировъчния комплекс. Първо бе на терена, за да се упражнява с топката, след това работеше с тежести във фитнеса и накрая завършваше с час плуване в басейна - той бе обсебен и шампионският му манталитет се пренесе върху много от младите играчи.”
В същото време Македа, който е получил нов договор за 4 години и тлъста заплата, започва да губи фокус от приоритетитте си. Той често посещава нощни клубове, обграден от красиви жени, а тренировките остават на заден план. Години по-късно Македа сам споделя, че е направил огромна грешка:
“Сега съм на 25 и работя по-здраво от всякога. Ям по-добре и тренирам преди да започне тренировката. Вече не давам минимума, който се изисква от мен, както правих в Юнайтед. Цял живот ще съжалявам за това.”
.jpg)
Изглежда, че на Кико му отнема доста години за да осъзнае защо играчи като Роналдо са сред най-добрите на терена и какви стъпки трябва да следва, за да е истински професионалист. По настоящем 28-годишният нападател се състезава за гръцкия гранд Панатинайкос, където се радва на добра форма и обич от феновете. Той бележи в почти всеки втори мач за клуба си и е на второ място в таблицата при голмайсторите в лигата.
Историта на Кико Македа винаги ще остане като една от модерните футболни трагедии. От играч, който бе смятан за следващата голяма звезда, той се превърна просто в име, което никога повече няма да се чуе на голямата европейска сцена. Тъжно е и че през сезон 2008/2009 той не успява да запише достатъчно минути, за да получи шампионски медал (според правилата на Ф.А.), въпреки че бележи цели 3 попадения за Манчестър Юнайтед. Приносът му обаче няма да се забрави от феновете, станали свидетели на онзи паметен ден и може би това ще му донесе утеха, че някъде някога името "Македа" е било прославено.
"До този момент това си остава най-добрия футболен ден от живота ми. Събудих се на следващата сутрин и видях, че името ми е на заглавната страница на вестници от цял свят. Приятелите ми, ми звъняха от Рим и плачеха по телефона. Като се появих на тренировка целия персонал ме здрависваше и поздравяваше за добрата работа."
