Ако отборите от Висшата лига можеха да назначават за мениджър само бивши свои играчи

Ако отборите от Висшата лига можеха да назначават за мениджър само бивши свои играчи

 В настоящия сезон от Висшата лига наблюдаваме нещо интересно. Цели 8 отбора са водени от английски мениджъри, което не се е случвало отдавна. Разбира се, лигата е едно от най-колоритните първенства в света и в него изобилстват какви ли не футболисти и наставници от всевъзможни националности. 

 Така например някои от отборите от така наречения топ 6 в момента биват ръководени от испанец, германец, норвежец и португалец. Интересно е още присъствието на австриеца Ралф Хазенхютъл, застанал начело на Саутхямптън, както и на аржентинеца Марсело Биелса, печелещ силни симпатии заради престоя си в Лийдс. 

 Днес ще погледнем лигата по малко по-различен начин. Ами ако отборите можеха да назначават за мениджъри само бивши свои футболисти? Нека погледнем как биха изглеждали те, спазвайки това условие.

*Мениджърът трябва да е прекарал поне 4 години като играч в съответния отбор, а също така и да има известен опит като наставник.

Започваме:

Арсенал - Дейвид О'Лиъри
 Всъщност това е един от клубовете, които така или иначе са водени от свой бивш футболист. Но дали ще успее Микел Артета да изведе "артилеристите" до полуфинал в Шампионската лига? Едва ли. Ето кой би могъл - Дейвид О'Лиъри. Той е състезател на Арсенал цели 18 години между 1975 и 1993г и обезателно има опит и като мениджър. За последно О'Лиъри води отбор във Висшата лига през 2006г., когато напусна тима на Астън Вила. Време е Дейвид да се върне в играта и да поеме тима, в който прекара почти цялата си кариера и да опита да повтори успехите от престоя си начело на Лийдс.

Астън Вила - Стийв Стоунтън
 Втори ирландец в списъка. Стоунтън е футболист на "виланите" в продължение на 10 години, разпределени в 2 периода. Железният бивш бранител има скромен опит като мениджър, като е водил само националния отбор на Република Ирландия и нискоразрядния Дарлингтън, но пък е участвал като играч в спечелването на последните 2 сравнително значими трофея от страна на Астън Вила - Купата на Лигата през 1994 и 1996г. В момента Дийн Смит се справя прекрасно от началото на сезона, но би било интересно как ли щяха да изглеждат Джак Грийлиш и Оли Уоткънс под ръководството на Стоунтън.

Брайтън - Тери Конър
 Доста налудничаво, но ТК, както е по-известен този мениджър, е единственият, който попада в тази категория. Той е играч на Брайтън между 1983 и 1987г. и се изявява на позицията нападател. Като наставник има опит във Висшата лига единствено с тима на Уулвърхямптън, като в 13 мача има 0 победи и цели 9 загуби начело на "вълците", което му отреди място в една друга наша класация. "Чайките" единствено могат да се радват, че нашето налудничаво правило за назначаване на бивши играчи за мениджъри е само една идея, защото в момента се спряват повече от добре при Греъм Потър.

Бърнли - Греъм Алекзандър
 Бившият шотландски национал е една доста интересна фигура. Той е едва вторият футболист в националните лиги на Англия и Шотландия, който има записани над 1000 мача в професионалната си кариера. Освен това е и един от най-възрастните голмайстори в историята на Висшата лига. Алекзандър игра в Бърнли между 2007 и 2011г., когато той вече наближаваше 40-тата си година. Мениджърският му опит включва престои във Флийтууд Таун, Скънторп и Салфорд Сити. Въпреки слабото представяне на Бърнли от началото на сезона, едва ли настоящият наставник Шон Дайш ще бъде уволнен, но той никога не е играл за клуба, както Алекзандър.

Челси - Франк Лампард
 Перфектното попадение! Лампард определено не е най-опитният мениджър, който можеше да бъде назначен начело на "сините", но приносът му като футболист на лондончани наистина е невероятен. Тъкмо затова той изпреварва имена като Джанфранко Дзола и Джанлука Виали в този списък, а явно и в предпочитанията на собственика Роман Абрамович. Ще можем да дадем по-точна оценка за престоя на Лампард като мениджър на Челси едва след като царуването му приключи, но за момента изглежда, че той се справя добре.

Кристъл Палас - Алан Пардю
 Трудно може да се намери някой, който да заслужава повече този пост. Пардю е бивш футболист на Палас между 1987 и 1991г., а и честно казано имаше своя шанс да води клуба между 2015 и 2016г., но след апокалиптично начало на сезон 2016/17 бе уволнен. Той е същински ветеран в предвождането на клубове от Висшата лига и дори в момента може да се каже, че се усеща липсата му в шампионата. Палас обаче си имат не по-малко колоритен наставник в лицето на Рой Ходжсън. Ако се стигне до неговото освобождаване или пенсиониране обаче, със сигурност Пардю би бил сред фаворитите да го наследи, ако не предпочете да остане в ЦСКА-София, разбира се...

Евертън - Фил Невил
 По-малкият от двамата братя Невил може да се причисли към легендите на Висшата лига, а в това число и на Евертън. Фил бе футболист на "карамелите" цели 8 сезона между 2005 и 2013г., но пък в момента тимът от "Гудисън Парк" си има превъзходен наставник в лицето на Карло Анчелоти. Едва ли някой превърженик на Евертън би искал да се спазва нашето правило, тъй като да смениш Анчелоти с Невил е все едно да замениш кон за кокошка. Още повече, че Фил се специализира в една малко по-различна сфера като женския футбол. От 2018г. той е начело на женския национален отбор на Англия.

Фулъм - Луиш Боа Морте
 "Котиджърс" в момента също се класират в нашия списък, тъй като техен мениджър е бившият им футболист Скот Паркър. Замислете се обаче кой бе най-известният техен играч преди 15-тина години? Веднага в съзнанието ни излиза едно име - Луиш Боа Морте. Португалецът се състезаваше на "Крейвън Котидж" между 2001 и 2007г. и бе един от лидерите на тима. След като окачи бутонките, Боа Морте се изявява главно като асистент-мениджър в отбори като Спортинг, Макаби Хайфа и дори Евертън, а има и известен опит като наставник на скромния португалски Синтрензе.

Лийдс - Лий Бойър
 Легендарният състав на Лийдс от началото на века разполагаше с много велики играчи, но повечето от тях не останаха в играта след прекратяването на кариерите си. Това обаче не важи за Лий Бойър, който в продължение на 7 сезона бе сред лидерите в халфовата линия на клуба. Поне за момента "пауните" не изглежда да се нуждаят от нов мениджър, тъй като се справят превъзходно и под ръководството на настоящия си наставник Марсело Биелса, но пък това е перфектната възможност за Бойър да понатрупа опит начело на Чарлтън, където се подвизава от пролетта на 2018г. Наскоро Лий отново прояви чепатия си характер и бе наказан 3 мача да не седи на пейката на "адикс", тъй като доста невъздържано нападна съдия, заради спорно негово решение.

Лестър - Нийл Ленън
 Северноирландецът определено изглежда като резонен наследник на Брендън Роджърс начело на "лисиците", още повече, че той вече го наследи и в тима на Селтик. Ленън бе футболист на Лестър между 1996 и 2000г., но разбира се, най-големите му успехи дойдоха като играч на "детелините". Трябва да кажем, че той няма никакъв опит във Висшата лига, като в Англия единствено е водил тима на Болтън между 2014 и 2016г. в Чемпиъншип, но пък жъне успехи като мениджър на Селтик вече във втори престой на "Паркхед", а освен това доста успешно бе на пейката и на Хибърниън.

Ливърпул - Стивън Джерард
 Едва ли можем да намерим някъде по-подходяща комбинация от тази. Това, че Стиви Джи ще бъде назначен начело на Ливърпул, е въпрос само и единствено на време. Още повече, че в момента той показва сериозни мениджърски качества като наставник на шотландския гранд Рейнджърс. Бившият халф изкара на "Анфийлд" между 1998 и 2015г., а в по-голямата част от този период бе и капитан на тима. Дали точно Джерард ще е следващият мениджър на Ливърпул след 
Юрген Клоп не се знае, но той определено е перфектният човек за този пост, ако Висшата лига следваше нашите правила.

Манчестър Сити - Джоуи Бартън
 Признаваме, че тук залагаме повече на майтапа, отколкото на реалността. Ако се разровим в историята на Манчестър Сити, със сигурност ще се намери някой, който ще заслужава повече да води "гражданите", но ние скандално ще се спрем на кибритлията Джоуи Бартън. В момента той е наставник на третодивизионния Флийтууд Таун, като дори успя да класира тима в плейофите за влизане в Чемпиъншип. Бартън бе играч на Сити в периода 2002-2007, като освен това е и юноша на клуба. Определено ще е крайно интересно да видим как бесният Джоуи би се справил като мениджър на отбор от Висшата лига.

Манчестър Юнайтед - Оле Гунар Солскяер
 "Червените дяволи" имат редица бивши футболисти, които в момента се занимават с менажиране на отбори, но определено най-подходящ за поста си остава Оле Гунар Солскяер. Норвежецът е предпочетен за наставник на Юнайтед дори пред легенди като Рой Кийн и Райън Гигс, защото, за разлика от тях, Оле има доста по-сериозен опит и дори няколко завоювани трофея начело на Мьолде. В реалността Солскяер не се справя особено добре като мениджър на Манчестър Юнайтед, тъй като отборът му играе на приливи и отливи, но поне към момента се ползва с доверието на всички, свързани по някакъв начин с "червените дяволи".

Нюкасъл - Нолберто Солано
 Със сигурност бихме претърпяли критики за това решение, тъй като логичен избор за този пост изглежда легендата Алан Шиърър. Трябва обаче да се аргументираме за избора си и да кажем, че бившият нападател имаше своя шанс да води "свраките" и не се справи особено добре. Затова поглеждаме към друг култов играч на Нюкасъл от близкото минало - Нолберто Солано. Той носи черно-белия екип цели 7 сезона, а след като прекрати кариерата си, Солано веднага се насочи към треньорската професия. Той работи в редица перуански отбори, а в момента предвожда олимпийския футболен състав на родината си.

Шефийлд Юнайтед - Крис Уайлдър
 Колкото и да гледаме, няма по-подходящ човек за поста мениджър на Шефийлд Юнайтед. Крис Уайлдър е родом от град Шефийлд, освен това е юноша на клуба, изкарал е цели 7 сезона на "Брамал Лейн" като футболист в началото на 90-те, а и в реалността е наставник на "остриетата" вече 4 години. Представянето на тима през миналия сезон във Висшата лига бе наистина фантастично, взимайки се в предвид, че Уайлдър нямаше никакъв опит като мениджър във Висшата лига. Той е бил начело на отбори като Халифакс, Оксфорд и Нортхямптън, което явно му е помогнало да оформи своя стил, с който в момента работи в най-комерсиалното първенство в света.

Саутхямптън - Джеймс Бийти
 Предизвикваме ви да назовете по-култов играч на "светците" от началото на века. Няма, нали? Определено Джеймс Бийти бе истински лидер и икона на Саутхямптън между 1998 и 2005г., когато носеше червено-бялата фланелка. Трябва да отбележим, че неговият мениджърски опит се простира едва в няколко месеца между 2013 и 2014г., когато той бе начело на Акрингтън Стенли. И все пак би било интересно да го видим отново във Висшата лига.

Тотнъм - Крис Хютън
 Очаквахте някой доста по-звезден, нали? Е, ние се спираме на Крис Хютън, който е титулярен краен защитник на Тотнъм в периода 1977-1990. Освен това, той има доста сериозен опит като наставник, въпреки че все му се налагаше да менажира скромни клубове или такива, потънали в невероятна криза. Хютън определено е мениджър, когото отборите назначават, за да гаси пожари и да стабилизира. Така той бе начело на Нюкасъл, Бирмингам, Норич и Брайтън, а от съвсем скоро е наставник и на закъсалия Нотингам Форест.

Уест Бромич - Браян Робсън
 Това е един от най-известните и качествени футболисти, произлизали някога от школата на "дроздовете". Робсън е играч на Уест Бром между 1975 и 1981, когато преминава в Манчестър Юнайтед с рекордна за Осторва сума по онова време. Той е и един от типичните представители на така наречените "играещи треньори", когато едновременно се състезава и менажира тима на Мидълзбро между 1994 и 1997г. Робсън вече има един период начело на Уест Бромич между 2004 и 2006г., като дори успя да спаси отбора от изпадане от Висшата лига в края на сезон 2004/05. За последно той работи като наставник на националния отбор на Тайланд през 2011г., така че определено бихме били заинтересовани да видим завръщането му в лигата.

Уест Хям - Тони Котий
 В ДНК-то на клуба е най-големите му икони да остават нападателите. Изключаем легендата Боби Мур, разбира се. Ако трябва да изберем някого от периода на "чуковете" във Висшата лига, то това би бил Карлтън Коул, но той изобщо не се е занимавал с треньорство, откакто окачи бутонките. Затова избираме друг легендарен нападател на Уест Хям от 80-те - Тони Котий. Той е играч на клуба между 1982 и 1988г., а единственият му мениджърски опит е от преди близо 20 години, когато за кратко е наставник на отбора на Барнет. И все пак поемаме този риск...

Уулвърхямптън - Кени Милър
 Ще ви изненадаме, като заявим, че този бивш нападател прекрати кариерата си на футболист едва преди няколко месеца. Милър бе играч на Уулвс между 2001 и 2006г., но най-големите му успехи дойдоха с екипа на Глазгоу Рейнджърс. Въпреки че до февруари той все още се водеше футболист, шотландецът направи своите първи стъпки като играещ треньор на Ливингстън през 2018г. След това Милър замина за Австралия, където бе асистент в няколко отбора. Едва ли това е биография на мениджър, който би бил назначен в отбор с претенции за европейски футбол, но пък човек никога не знае.


  Прочетете също:  


Гласували: 4, рейтинг: 4.3

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Висшата лига - шампионите, които изпадат бързо
Шампионите от Лестър - къде са те сега?
Изненади и разочарования - сезонът във Висшата лига е история
"Битката за Брамал Лейн" - мач без аналог в английския футбол
Какво се "счупи" в Тотнъм и защо "шпорите" ще са извън топ 4?
Греъм Потър - изкупителната жертва на Челси?
Когато големият Алан Шийрър отряза Юнайтед... два пъти!
Ла Лига скочи на английските клубове, обвини ги в измама
Салах срази Ман Сити (видео)
Клубовете, пропилели най-много пари за трансфери
Случи се: Роналдо се разписа (видео)
"ТОВА е моята победа!", Патрис Евра за най-вдъхновяващата реч на Сър Алекс
Случаят „Айвън Тони“ – когато разумът надделее над емоцията
Застигна ли възрастта Роналдо най-после? (видео)
Мечтан дебют за Антони (видео)
Колосалните трансферни разхищения - британски монопол присъщ на една Супер Лига
Драматичният гол на Ливърпул в 98-ата минута (видео)
"Колонизираните" футболни клубове на Европа (част 1)
Нападателите на елитните клубове в Европа
Събужда ли се заспалият английски гигант Арсенал?