През последните години присъствието на чуждестранни футболисти по родните терени се превръща във все по-често срещано явление. Броят на чужденците, минали през български клубове, е огромен, но малцина са тези, които оставят трайна следа в родните ни отбори. В днешната статия ще обърнем внимание именно на играчите, записали имената си в историята като най-дълго задържалите се чужденци в българския футбол.
8. Евертон Джилио – Том
Евертон Фернандо Джилио, по-известен по нашите ширини като Том, прави първите си стъпки като футболист в Бразилия. През 2008г. обаче къса връзката с родината си и преминава в Локомотив (Пловдив). От този момент нататък, атакуващият полузащитник не се разделя с България, минавайки през отбори като Миньор (Перник), Берое и клуба, където изкарва най-дълго време – Локомотив (София). Бразилецът се превръща в толкова важна фигура за Локомотив, че получава капитанската лента при втория си престой в тима, когато „железничарите“ участват във Втора лига. За 10 години като футболист на българска земя той изиграва общо 257 мача във всички турнири. В момента Том е в Бразилия, но е категоричен, че не иска да губи връзката си с България.
Дайо, както го наричат българските футболни фенове, е роден в Нигерия и, след като изкарва юношеските си години в местния ФК Непа Лагос, се премества за постоянно в нашата страна. През 2000г. Велбъжд (Кюстендил) дава старт на футболното му номадство из България. Нападателят облича екипите на Локомотив (Пловдив), Левски (София), Черноморец (Бургас), Вихрен (Сандански), Етър (Велико Търново), Доростол (Силистра), Марек (Дупница) и Струмска слава, а броят на мачовете му в българския футбол е минимум 263. Нигериецът на два пъти става шампион на България, а освен това е част от отбора на Левски, играл в Шампионската лига. За съжаление дните на Дайо не са толкова щастливи след края на кариерата му, тъй като през 2018г. му се наложи да изкара 10 месеца в затвора по обвинение в участие в международна банда за пране на пари.
6. Анисе Абел
@anicetabel12
Роденият в Мадагаскар полузащитник започва кариерата си във френския Оксер, но след като не успява да пробие в първия състав се пренасочва към България. През 2011г. се присъединява към тима на Черноморец (Бургас). На 6 януари 2012 г. скандално напуска „акулите“ под претекст, че прекратява състезателната си кариера. Само 17 дни по-късно обаче той акостира на „Българска армия“ с екипа на ЦСКА. Там Анисе изкарва сезон и половина преди да подпише с Ботев (Пловдив), а след 12 месеца с „канарчетата“ става част от настоящия си отбор – Лудогорец. С „разградските орли“ мадагаскарецът печели 4 шампионски титли и 2 Суперкупи на България. В четирите български клуба Анисе има записани общо 296 двубоя.
5. Козмин Моци
Една от най-противоречивите фигури в българския футбол. Първоначално обикнат заради превъплъщението му във вратар, което класира Лудогорец в Шампионската лига, сега румънецът често се забърква във всевъзможни конфликти с противниковите агитки. Централният бранител пристигна на българска земя през 2012г. след като бе изиграл над 200 двубоя в румънското първенство. За 9 години в България пък Моци се превърна в една от най-емблематичните фигури на Лудогорец. Защитникът има 297 мача с разградчани във всички турнири, а във витрината му могат да бъдат намерени 8 шампионатни медала, 4 Суперкупи и 1 Купа на България.
4. Ванчо Траянов
Траянов, който е роден в бивша Югославия и има северномакедонско гражданство, за пръв път става част от български клуб по едно и също време и място с Екундайо Джаейоба – 2000г. във Велбъжд (Кюстендил). Отново по подобие на Дайо, дефанзивният халф сменя Велбъжд с Локомотив (Пловдив) и двамата заедно допринасят за шампионската титла на „смърфовете“ през 2004г. След добрите представяния в България Траянов търси късмета си в Германия, но само 2 години по-късно се връща тук като част от отбора на Черноморец (Бургас). Следва още един неуспешен опит за пробив извън България, но впоследствие Ванчо остава верен на българския футбол и освен че играе в Миньор (Перник), прави завръщане в добре познатите за него Черноморец и Локомотив. Траянов има записани над 337 срещи по българските терени.
3. Марселиньо
@mijv84
Несъмнено един от талисманите на Лудогорец по пътя им към върха. Марсело Насименто да Коща, познат още като Марселиньо, е продукт на школата на Сао Пауло, но така и не успява да направи крачката до първия отбор. Този неуспех му отрежда да играе във второразрядни бразилски клубове и Ал Насър преди да бъде привлечен от Лудогорец през лятото на 2011г. За 9 години атакуващият полузащитник си циментира статута на ключова фигура в клуба, благодарение на константите му представяния на терена. С екипа на „разградските орли“ освен с 344 двубоя във всички турнири, бразилецът може да се похвали с 9 поредни шампионски титли, 4 Суперкупи и 1 Купа на страната. Интересното е, че Марселиньо е единственият в тази класация, който е бил част от нашия национален отбор. Той изиграва 11 мача за България, като най-паметен винаги ще си остане дебютът му, в който успя да отбележи единственото попадение при победата над Португалия с 1:0 в контрола.
2. Дарко Савич
@DarkoSavic
Савич е роден в пределите на днешна Сърбия и дава старт на футболната си кариера във ФК Смедерево, а преди да се обвърже трайно с България се подвизава в ОФК Београд. През 2002г. подписва със Спартак (Варна), където изкарва 2 сезона, а след това се присъединява към Локомотив (София). Централният защитник се превръща в основна фигура на „железничарите“ и остава в клуба в продължение на 7 години, а причината да напусне е тежкото финансово състояние на отбора. Обстоятелствата го отпращат в Ботев (Враца), въпреки че след края на сезон 2011/12 Дарко прави нов неуспешен опит да се завърне в Локомотив (София). Все пак Савич успява да се върне при „червено-черните“ през 2015г., когато „железничарите“ са принудени да играят в Трета лига. Между 2002 и 2016г. Савич изиграва 359 мача във всички турнири.
1. Небойша Йеленкович
Безспорният рекордьор в класацията посвещава почти цялата си кариера само на един клуб. Дефанзивният халф със сръбско гражданство започва ударно своята кариера, печелейки шампионата на Сърбия с Обилич едва на 19-годишна възраст. Два сезона по-късно Йеленкович подписва с Литекс (Ловеч), където успява да си изгради легендарен статут. Още в първите месеци от престоя си в Ловеч Небойша записва името си в родния футбол, ставайки първия капитан чужденец на български отбор, след като взема лентата от Росен Кирилов. В продължение на 8 сезона Йеленкович е неизменна част от халфовата линия на ловчанлии. Преди да се раздели за кратко с Литекс успява да спечели 3 Купи на България. През лятото на 2007г. бива преотстъпен под наем, но се завръща в България само след 6 месеца. Все пак раздялата с Литекс става перманентна през 2008г., а крайната дестинация е Спартак (Търнава). 12 месеца по-късно обаче Йеленкович неминуемо се завръща в Литекс, отново с капитанската лента на ръката си. Този път идването му носи бърз и зрелищен успех – „оранжевите“ печелят „А“ група в два поредни сезона (09/10 и 10/11), както и Суперкупата на страната (2010). През 2013г. сърбинът приключва своята кариера, записвайки цели 393 мача за Литекс във всички турнири.
Прочетете също:
viagra and high blood pressure medication viagra singapore buy buy viagra on line [urlhttp:llviabest.com]viagra sales austra[url] ’
Отговори 0 0