Ернесто Валверде започва треньорската си кариера като помощник в Атлетик Билбао. От тогава до сега е ръководил отборите на Атлетик Билбао, Еспаньол, Олимпиакос, Виляреал и Валенсия. На 27 май 2017г. година застава начело на испанския гранд Барселона, заменяйки Луис Енрике.
След пристигането си при „каталунците”, Валверде не промени постройката на тима. Той продължи да разчита на наложеното от предшественика си атакуващо 4-3-3. Разбира се, в някои срещи 55-годишният специалист експериментираше със състава си, размествайки изпълнителите и променяйки схемата на игра. Едва ли някой е смятал, че Валверде ще промени коренно стила или схемата на „блаугранас”. Дългите разигравания и офанзивната игра са характерни черти на тактиката на Барселона. Тази тактика бе въведена още от Гуардиола преди десетина години, когато нямаше кой да спре Меси и компания.
Новите играчи в клуба под ръководството на Валверде са нещо, което прави голямо впечатление. Филипе Коутиньо, Малком, Йери Мина, Осман Дембеле и Кевин-Принс Боатенг са футболисти, на които бяха възлагани големи надежди. Те сякаш така и не можаха да се напаснат дали с треньора, града или отбора. От изброените днес единствено Демебеле продължава да носи екипа на „каталунците”. Френският младок правеше фурор с Борусия Дортмунд и бързо бе привелечен в Испания за над 120 милиона евро. Скоростта, техниката и силната игра с двата крака будеха надежди у привържениците на Барса, че заместникът на Неймар е намерен. На този етап обаче Осман е много далеч от това да оказва същото влияние върху играта на „блаугранас”, каквото оказваше бразилецът. През последните няколко трансферни прозорци упорито се говореше за трансфер на Антоан Гризман в Барселона. Слуховете бяха опровергавани на няколко пъти, включително и от самия французин. В крайна сметка той премина под ръководството на Валверде през лятото на 2019г. Мощта, с която разполага наставникът в офанзива, стана космическа. Атакуващото трио от Меси, Суарез и Гризман е достатъчно плашещо, а като към тях прибавим Дембеле и полузащитници като Ракитич и Видал, изглежда че няма кой да попречи на Барселона да бележи гол след гол. На пръв поглед – да, но реално „каталунците” продължават да разчитат на едни и същи хора за попаденията си – Меси и Суарез. Валверде не успява да извлече най-доброто от новите си попълнения. Може би вината не е само в него, може би на тези футболисти им трябва време, но в Барселона едва ли някой може да чака половин-един сезон многомилионните трансфери да почнат да дават резултат.
Друга гледа точка към работата на Валверде с футболистите може да добием от представянето на Френки де Йонг и Артур. При пристигането си от Гремио Артур не бе познат на света. За него също бяха платени немалко пари – около 30 милиона евро. Бразилецът успя да се наложи в халфовата линия на „каталунците” и често попада в титулярния състав. Той определено е попадение на Ернесто Валверде. Френки де Йонг буквално избухна през миналата кампания с Аякс. Едва 21-годишен той бе на крачка да стигне до финал на Шампионската лига с отбора от холандската столица. Ненарушимото спокойствие и зрелостта в играта му изумиха всички, а оферти заваляха от всички топ-първенства. Валверде успя да си осигури услугите на Френки и до момента той не го разочарова. Трябва да адмирираме испанския специалист и за това, че се стреми да дава все повече шансове за изява на тийнейджъра Ансу Фати. 17-годишният нападател пък не се смущава от звездното си обкръжение и успява да използва потенциала си.
Проблемите пред треньора на каталунския гранд изглежда са два – единият е намирането на качествен заместник на Неймар, а другият е психологически.
Футболистите, които имаха задачата да заместят бразилеца не бяха малко – Коутиньо, Малком, Дембеле, Деулофеу, сега и Гризман. Всички те са много качествени, в някои аспекти дори и превъзхождат Неймар. Това, което ги отличава е духът им. Бразилецът е смятан за нагъл и арогантен и често е обвиняван, че играе егоистично и симулира. Въпреки тези свои отрицателни черти, Неймар игра за Барселона нахъсан до краен предел. Във всеки мач искаше да вкара колкото се може повече и да е по-добър от всички. Целта му бе да излезе от сянката на Меси. Можем да направим едно просто сравнение – при историческото 6:1 срещу ПСЖ Неймар износи на гръб тима си в следващата фаза. В края на срещата вкара два гола и направи асистенция за решителния гол на Сержи Роберто. Миналия сезон в първата среща от елиминационната фаза на Шампионската лига Барселона победи Ливърпул с 3:0, в последствие знаем какво стана. Във въпросния мач при 3:0 Дембеле изпусна две сто-процентови положения пред вратата на „мърсисайдци’’. Такива пропуски Неймар не би си позволил.
Психологическият проблем в отбора на Валверде се забелязва в европейските сблъсъци на „каталунците’’. В два последователни сезона те отпадат по абсурден начин от Шампионската лига. През сезон 2017/18 Барселона надиграва Рома с 4:1 като домакин. В реванша на „Стадио Олимпико’’ италианците бият с 3:0 – голът на чужд терен на Един Джеко праща Барса да гледа полуфиналите по телевизията у дома. Срещата с Ливърпул от миналогодишното издание на най-елитния европейки клубен турнир ще се запомни с един от най-знаменитите обрати. От 3:0 до 3:4 и „каталуцните” отново са вън от турнира. Подценяването разбива представянето на тима на Валверде. Той не съумява да запази мобилизацията на футболистите си до край. На домашната сцена това не оказва фатално влияние. Големият брой срещи от първенството дава шанс за поправка. Това помага на Барселона да спечели две поредни титли от Ла Лига под ръководството на Ернесто Валверде. В Шампионската лига обаче концентрацията не трябва да те напуска дори за минута, дори за секунда. Точно в тази секунда Трент Александър-Арнолд може да реши да те изненада с пас по земя от корнер, а Ориги да засече и да те елиминира.
За престоя си начело на Барселона, Валверде не успя да донесе някаква промяна. Изпълнителите се сменяха, но резултатът си остана същия – „само” трофеи от испански надпревари влизаха във витрината на „Камп Ноу”. Да спечелиш първенство с отбори като Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Валенсия и Севиля само по себе си е уникално постижение. В отбор като Барселона обаче, за да си успешен трябва да спечелиш всичко, иначе не си по-специален от останалите.
„Каталунците” в този момент са първи в група F Шампионската лига. Целта в този турнир пред Валверде, като имаме предвид с какви изпълнители разполага, трябва да е само една – трофей. Ако Барселона отново не успее да се пребори за отличието, треньорската рокада ще бъде наложителна.
