Във футбола няма такова нещо като "гарантиран успех". Годините са го доказали, а примерите за това са колкото щеш. Това, че в даден момент си на върха, не означава, че ще останеш там задълго.
Представяме ви Диего Боунаноте, аржентинският футболист, за когото медиите в страната считаха, че ще стане по-добър от Пабло Аймар. За съжаление обаче, кариерата на Боунаноте не само, че не се доближи особено много до тази на Аймар, но по-скоро прилича малко на тази на Валери Божинов.
Боунаноте е роден през април 1988г. в Теоделина, малко предградие в Санта Фе. Като всички в страната е луд по футбола, още повече, че по онова време Аржентина са Световен шампион от 1986г. и финалист от Мондиала през 1990г. в Италия.
Постъпва в школата на Ривър Плейт на 13 години, а на 17 вече прави своя дебют за "милионерите". Това се случва през 2006г., само броени дни преди да стане пълнолетен. Тогавашният наставник на тима Даниел Пасарела вкарва младока в игра в мач срещу Инситуто на мястото на също толкова надеждния млад футболист Гонзало Игуаин.
Много бързо Боунаноте се превръща в следващата изгряваща звезда на аржентинския футбол. Година по-късно той е включен в списъка на футболното списание "Световен футбол" в топ 50 на най-добрите тийнейджъри на планетата. "Ел Енано" (в пряк превод "Джуджето" заради ниския му ръст от 161 см) попада под номер 12 в тази класация, изпреварвайки бъдещи световни шампиони като Тони Кроос, Месут Йозил и Хуан Мата.
И макар че гадаенето на бъдещето не може да бъде базирано на попадане в разни списъци и е много далеч от точна наука, от Боунаноте се очакваха велики неща. Потенциалът му определено бе забелязан и изявите му се следяха под лупа от редица европейски грандове.
Междувременно нисичкият техничар, доближаващ се доста до играта на легендата Лео Меси, продължава да печели сърцата на феновете на Ривър Плейт. През юни 2008г. той помага на "милионерите" да подпечатат своята 33-та титла на страната, забивайки и двата гола за победата с 2:1 над Олимпо в последния кръг от сезона.
Той първо бележи с марков шут с левия крак след заучено изпълнение на пряк свободен удар, но след като противникът изравнява, той отново вкарва, този път с прецизен удар по земя покрай вратаря с десния крак. Претъпканият "Ел Монументал" полудява, а след последния съдийски сигнал Боунаноте празнува в прегръдките на своите съотборници и треньора Диего Симеоне.
Два месеца по-късно "Ел Енано" попада в състава на Аржентина за летните Олимпийски игри в Пекин. В тима личат имената на титани като Хуан Роман Рикелме, Лионел Меси, Хавиер Масчерано, Серхио Агуеро и Анхел Ди Мария. В тази епична конкуренция Боунаноте играе едва веднъж - в третия мач от групата срещу Сърбия. Бележи знаменит гол от пряк свободен удар, въпреки присъствието на майстори на фаулове като Рикелме и Евер Банега. "Албиселесте" печелят златните медали и младият Диего като част от отбора получава своя такъв, макар че не играе повече до края.
През 2009г. пък Боунаноте отново се проявява на много високо ниво, този път на Младежкия фестивал в Тулон. Макар аржентинците да завършват на трето място, той е една от най-ярките звезди в състава им и завършва като голмайстор турнира с 4 гола, колкото има и чилиецът Жерсон Мартинес. "Джуджето" определено изглеждаше като талантливият полузащитник, на когото "гаучосите" ще разчитат в следващите 10 години.
Тогава обаче нещо ужасно се обърка. През декември същата година, Боунаноте и трима негови приятели се прибират от купон. Младата звезда шофира Пежото на баща си, но на един завой губи контрол и излита от пътя. Колата се забива в дърво и се размазва до неузнаваемост.
Боунаноте единствен носи своя предпазен колан и макар и тежко ранен оцелява. Чупи рамото и ключицата на дясната си ръка, а също така целият е в прорезни рани и с увреден бял дроб. Неговите трима приятели обаче, които се возят с него в колата, умират на място.
След 4 месеца възстановяване в болницата, Диего се завръща в игра в много важен за Ривър момент. Тимът се намира в серия от 5 мача без отбелязан гол и също така е спечелил едва 14 точки от последните си също толкова двубои, което ги приближава повече до дъното, отколкото до върха на класирането.
Минава известно време преди той два вкара отново. Завършва полусезона само с 2 отбелязани гола и е видно, че той не е същият футболист. Нервен е и плах. Очевидно трагедията е взела своя дан и е оставила белег у него до края на живота му. Оплаква се от липса на подкрепа в клуба, който решава да го продаде.
Така Боунаноте се оказва в Малага, които по това време разполагат с милионите на катарския шейх Насер бин Абдула Ал Тани. Испанският тим плаща 4 милиона евро за правата му, но го оставя да доиграе сезона в Ривър. Когато най-сетне акостира в Андалусия, очакванията към него са големи.
Междувременно Диего получава известна утеха. Призивите на местния прокурор той да бъде съден за непредумишлено убийство са секнати. Рискът "Джуджето" да отиде в затвора за 5 години отпада. Той е оправдан от съдията, който отчита, че в кръвта на играча не са открити алкохол или наркотици, нито е шофирал с превишена скорост. Като основна причина за ужасния инцидент са определени лошото състояние на пътя, както и дъждовното време, което е образувало аквапланинги, в един от които е влязла колата на Боунаноте.
Въпреки това противниковите аржентински агитки не пропускат шанса да скандират "убиец" по негов адрес. Преместването в Испания трябва да е глътка свеж въздух за Диего. Той се озовава в тим, разполагащ със смесица от млади талантки като него и Иско, както и с опитни бойци като Рууд ван Нистелрой и Мартин Демикелис.
Малага прави един от най-силните сезони в историята си и завършва сезон 2011/12 на 4-то място в Ла Лига, но заслугата на Боунаноте е минимална. Едва 454 игрови минути, разпокъсани в 15 мача и нито 1 гол в лигата не са перфектният старт, но по-лошото тепърва предстои.
Ал Тани бързо губи интерес към клуба и буквално го зарязва, което води до разпродаването на голяма част от звездите на тима. Боунаноте е сред тези, които остават, но дори тогава мениджърът Мануел Пелегрини не разчита на него. Още на полусезона е продаден на Гранада за 2 милиона евро. Там за сезон и половина той бележи едва веднъж в 40 мача.
"Джуджето" се превръща в истински пътешественик. Пращан е под наем в Пачука в мексиканската лига, след което и в родината му Аржентина, но в скромния тим на Килмес. По-късно се озовава в гръцката Суперлига, където носи екипа на АЕК Атина. Това е и последният досег до европейския футбол за него.
През 2016г. преминава в чилийския Университат Католика, който е сред водещите в страната. Печели редица трофеи, но споменът от онази дъждовна нощ на декември 2009г. не го напуска. Противниковите футболисти и фенове, добре запознати с историята му, не спират да му я припомнят.
Веднъж в дерби срещу големия враг Коло Коло, халфът на противника Естебан Павес дори крещи в лицето му: "Ей, убиецо! Утрепа тримата си приятели!" Вместо да потърси физическа саморазправа, Боунаноте културно се оплаква на съдията. В края на мача се прибира съкрушен в съблекалнята, а играчите на Коло Коло идват, за да се извинят от името на Павес.
"Да бях умрял аз." - казва Боунаноте в интервю години по-късно. Само че съдбата не работи по този начин.
През 2017г. тя отново му напомня, че просто не му е предопределено да мисли само а футбол. Докато играе за Университат Католика го информират, че баща му е получил инфаркт. Диего се прибира в родината си и пропуска редица мачове за клуба. Все пак остава в Чили до 2022г., когато е освободен от тима си и предприема нов завой - към Перу и местния Спортинг Кристал.
Вече на 34, определено Боунаноте не постигна и половината от това, което му предвещаваха в началото на неговия футболен път. Онази декемврийска нощ го беляза за цял живот и не му даде да се отърси. Може би и без нея Диего нямаше да се нареди сред най-великите аржентинци в историята, но тя определено зададе курса на кариерата му.
