Всеки клуб по света има своите върхове и спадове, като, разбира се, те навсякъде са в различни измерения. Истински големите отбори се познават по това колко дълго съумяват да задържат топ формата си и за какъв период успяват да преодолеят тежките времена. В случая на един шотландски колос – ФК Рейнджърс, познат още като Глазгоу Рейнджърс, разликата между дъното и върха е 9 години. В днешната статия ще ви разкажем неговата нова история, която включва една много скъпа доминация, неизбежен фалит и възкръсване отново сред най-добрите в Шотландия и Европа.
Златните години на Глазгоу Рейнджърс
За да ви запознаем обстойно с премеждията на шотландския клуб, ще трябва да се върнем в златните му времена, а именно – през 90-те години на ХХ век. В този период Глазгоу Рейнджърс налагаше меко казано доминация в местния елит, а собственикът Дейвид Мъри успяваше да държи висок стандарт на състава. С футболисти като Брайън Лаудруп, Мо Джонстън, Али МакКойст, Ричард Гоф, Пол Гаскойн и други на „Айброкс“ се радваха на 9 поредни шампионски титли в периода 1988/89 – 1996/97, което е споделен рекорд в елита на шотландския футбол.
След кратка суша, между 2003 и 2011г. Глазгоу Рейнджърс завоюва още 5 титли от Висшата лига на Шотландия. Така общо за последните 26 сезона, „светлосините“ покориха шотландската футболна лига цели 16 пъти. Що се отнася до евротурнирите, през 2008г. отборът достигна до финала за Купата на УЕФА, познат днес като Лига Европа, след като елиминира редица клубове като Фиорентина, Вердер (Бремен) и Спортинг (Лисабон). В сблъсъка за втория най-престижен клубен трофей в Европа Глазгоу Рейнджърс загуби на „Олд Трафорд“ от „Зенит“ (Санкт Петербург), но въпреки това представянето на шотландците бе категоризирано като геройство.
Огромните харчове и неизбежният фалит
Всички тези зрелищни успехи обаче не бяха никак евтини, според собственика на тима от 1988 до 2011г. Дейвид Мъри:
За всеки 5 паунда, които Селтик харчат, ние ще похарчим 10!
Това си остава един от най-емблематичните цитати на Мъри през годините. Именно в него се корени и причината за последвалите финансови сътресения на клуба.
В началото на новия век кръвният враг на Глазгоу Рейнджърс – Селтик, се сдоби с нов собственик в лицето на ирландския милиардер Дърмът Дезмънд. По този начин „келтите“ започнаха малко по малко да стабилизират финансите си, а в другата част на града Мъри и компания изпитваха все повече затруднения да ги конкурират. Една от причините също бе разликата в капацитета на двата стадиона („Айброкс“ – 50 987 места; „Селтик Парк“ – 60 411 места), от което също се генерират немалко пари. Всичко това при положение, че Дейвид Мъри бе направил финална реконструкция на „Айброкс“ през 1997г., чрез която увеличи капацитета на стадиона от 44 000 до близо 50 000 места. Друг значителен финансов стимул за Селтик бе редовният им прогрес в евротурнирите. Нещо, с което Рейнджърс трудно можеше да се похвали през първите години на новия век.
И докато градският съперник имаше финансово спокойствие, то Глазгоу Рейнджърс генерираше огромни загуби през същото време. Това провокирало Дейвид Мъри и компания да вземат редица заеми, за да компенсират тези загуби. Напълно логично, това не бе успешен подход и, към юни 2004г., „небесносините“ имаха над 74 милиона паунда дългове към финансови институции.
Любопитен е методът, чрез който ръководството на Рейнджърс опитваше да избегне плащане на данъци. През 2001г. бе създадена компания, чрез която собствениците на клуба даваха определена сума на играчите си под формата на заеми, които тези футболисти да върнат в бъдеще. На практика обаче никой от ръководството не е правил сериозни опити да си вземе тези заеми обратно. По този начин играчите получаваха сигурен доход, а собствениците на клуба, от друга страна, не бяха длъжни да плащат данъци на тези плащания.
Друг проблем, с който Мъри бе принуден да се сблъска, бе финансовата криза през 2007г., която удари сериозно неговите най-доходоносни компании. Тези сътресения повлияха също и на „Банката на Шотландия“ – собственик на част от акциите и основен източник на приходи на Глазгоу Рейнджърс. Тя стана държавна собственост през същия този период, а новият управителен съвет нямаше интерес в активна помощ на футболния клуб.
Същевременно с тези процеси, агенцията по приходите на Великобритания започнала разследване по гореспоменатия случай с избегнатите такси. То установило, че Глазгоу Рейнджърс си бе спестил данъци в размер на 49 милиона паунда. Това принудило Мъри да действа светкавично и така, на 6 май 2011г., се стигнало до продажбата на над 85% от акциите на клуба за сумата от 1 паунд на Крейг Уайт. Той гарантирал, че ще се справи с финансовите затруднения. Те обаче били толкова големи и комплексни, че през февруари 2012г. започнал процес по обявяване на футболния клуб в несъстоятелност. Така се стигна до окончателната му ликвидация в края на шампионата.
Нови инвеститори и завръщането в елита на ФК Рейнджърс
Покрай всички тези процеси, през юни 2012г. се появи компанията „SevCo Scotland“, впоследствие преименувана на „Рейнджърс ФК Ltd“, която откупи акциите на фалиралото дружество. По този начин съществуваше опцията ФК Рейнджърс да заеме мястото на Глазгоу Рейнджърс в елита на страната. За тази цел бе проведено гласуване на всички отбори във Висшата лига на Шотландия, но то определи, че мнозинството от клубовете са против тези действия. Впоследствие, преди началото на сезон 2012/13, ФК Рейнджърс бе поканен в шотландската Трета дивизия, която всъщност е четвъртото ниво на футбола в страната.
Инвестициите на новите собственици не закъсняха, макар и немалка част от лидерите и качествените играчи на Глазгоу Рейнджърс да бяха решили, че ще останат в клуба дори в четвъртия ешелон. Любопитното е, че още в дебютния сезон бе закупен футболист за трансферна сума в лицето на Дейвид Темпелтън (700 000 паунда). В края на сезон 2012/13 клубът имаше приходи в размер на над 19 милиона паунда.
ФК Рейнджърс успя да покори четвъртото и третото нива на шотландския футбол още в дебютните си сезони, а за шампионските медали във втория ешелон бяха нужни 2 години. През сезон 2016/17 „небесносините“ се завърнаха в елита на Шотландия.
Надграждане в шотландското първенство и срам в евротурнирите
Очаквано бе Рейнджърс да не се стабилизира още в първия си сезон след 4-годишно прекъсване и да гони шампионската позиция. Въпреки това, третото място все пак бе задоволително в очите на феновете. Това крайно класиране означаваше завръщане в Лига Европа за „джърс“, което обаче се превърна в един от най-големите провали в историята на клуба. Отпадането дойде още на първия квалификационен кръг от надпреварата, и то от никому известния люксембургски Прогрес Нидеркорн с 2:1 общ резултат. През същия този шампионат Рейнджърс отново завърши с бронзовите медали, но си проличаваше, че клубът не може да намери правилния треньор, което провокира 3 рокади на този пост, като нито един от тези мениджъри не остана на работа след края на футболната година. Така преди началото на 2018/19 шотландският хегемон отново си търсеше треньор.
Стивън Джерард
Макар и да е в клуба само от 3 години, легендарният футболист на Ливърпул вече може да се похвали със същия статут като треньор в Рейнджърс. Работата му имаше мигновен ефект с влизането на клуба в групите на Лига Европа, а финансовата стабилност му позволяваше да бъде активен и на трансферния пазар. Всъщност Рейнджърс осъществи най-скъпия си трансфер след ликвидацията на тима буквално след 5-ия официален мач на Джерард. Борна Баришич бе оставил много силни впечатления след доброто си представяне именно срещу шотландския отбор с екипа на Осиек във втория квалификационен кръг на Лига Европа. Само 5 дни след мача реванш между двата отбора хърватският бранител официално подписа с Рейнджърс за сумата от 2 200 000 паунда.
Освен влизането в груповата фаза на Лига Европа, през сезон 2018/19 Джерард и компания успяха да си върнат ролята на подгласник в първенството, а дистанцията между тях и Селтик малко по малко се стопяваше. Тенденцията за надграждане се запази и през следващата кампания, в която „небесносините“ отново взеха сребърните медали в първенството, но осъществиха пробив в Лига Европа. С Алфердо Морелос и Джермейн Дефоу в нападение, Рейнджърс успя да стигне до осминафиналната фаза във втория най-престижен клубен евротурнир, където бе елиминиран от Байер Леверкузен.
Титла № 55
Дойде и моментът за Рейнджърс, в който да атакува титлата в Шотландия. Причината бе ясна – рекордът на „небесносините“ от 9 поредни шампионски титли щеше да бъде задминат именно от градския съперник. Жадуваният 55-и трофей бе постигнат по безапелационен начин – момчетата на Стивън Джерард хванаха първата позиция още от 3-ия кръг и я задържаха до последния 38-ми. Те го направиха без нито една загуба, с едва 13 допуснати попадения и цели 25 точки пред Селтик. Интересно е да се отбележи, че в този шампионски сезон голмайстор на отбора във всички турнири бе не кой да е, а десният бек на „дъжрс“ Джеймс Таверние с впечатляващите 19 гола. Доброто представяне и в Лига Европа направи златния шампионат дори още по-приятен за синята част на Глазгоу, която ликуваше из улиците на града напук на всички противоепидемични мерки.
Колкото и обширно да говорим за премеждията на Рейнджърс и волята им да ги преодолеят, те самите най-добре могат да го опишат:
Ние бяхме долу, следвахме, вдигахме наздравици, плакахме, губихме, печелехме, борихме се, отбелязвахме, празнувахме, доверихме се, вярвахме, мечтаехме. Ние сме "Рейнджърс", ние сме несломими, ние сме шампиони.
