Гласът зад грохотния рев на Наполи и “Сан Паоло”: Даниеле “Децибел” Белини

Гласът зад грохотния рев на Наполи и “Сан Паоло”: Даниеле “Децибел” Белини

 Така както католическата вяра гласи, че римските папи получават властта си директно от всевишния, така и честта да държиш микрофона на стадион “Сан Паоло” е почти религиозно право завещавано на един единствен избраник. Да обуздаеш и да се слееш с екота на футболните хорди на стадион с над 50,000 неаполитански фанатици никога не е лесна задача. А за град, който не просто обожава, а обожествява футбола, призванието да се наричаш диктор на любимия Наполи е именно такава богоизбрана длъжност. Попитайте всеки суеверен южняк от крайбрежния средиземноморски град кой е той и ще чуете сърцатата история за младия гологлав радиоводещ и диджей, който от 2010 година насам се превъплъти в гласът, звукът и душата на Наполи. Неговото име - Даниеле “Децибел” Белини.

 “Децибел” е безспорно един от символите на Наполи. В пределите на Неапол той е не по-малко известен от Лоренцо Инсинье, Дрийс Мертенс или Калиду Кулибали. За останалия свят обаче Белини приковава погледите в нощта на 18 септември 2013, когато Наполи излиза на своя “Сан Паоло” срещу вицешампиона Борусия Дортмунд в мач от групите на Шампионската лига. Макар по това време да е диктор на Наполи от над 3 години, той съвсем ненадейно се превръща в култов образ и по света, чиято популярност в следващите години придоби астрономически измерения. 

 Поводът е 1-минутен видеозапис от 29-тата минута на срещата, в която мъжът с прякор “Децибел” в настръхващ изблик на възторг грабва микрофона, пуска камерата си и, крачейки нетърпеливо на олимпийската писта около терена след току-що отбелязания гол за Наполи, наддава неудържим вой, огласяйки целия стадион с три паметни срички - “Гон-за-ло!” Неговият необуздан пристъп на радост веднага е последван от друг такъв, но вече монументален на 50,000 настървени тифози. Отговорът им - могъщ гръм от три ответни пригласа - “И-гуа-ин!” Точно девет пъти Белини изревава името “Гонзало”, почитайки голмайстора, който носи номер 9 на гърба си. Точно девет пъти стадион “Сан Паоло” проехтява “Игуаин.” “Децибел” отново е опънал всяка струна на стадиона, на възрастни и невръстни, а тътенът е отчетен и по Рихтеровата скала. Дори близкия Везувий леко се поклаща. Страхопочитанието е всеобщо.    

 Вечно нажежена до октаново-червено, лудата обич на Белини към морскосиния екип на Наполи е съкровенна. Все пак тя е и семейна традиция, предавана като невидима икона от поколение на поколение в дома на неговата фамилия. Най-върла в привързаността си към Наполи, обаче, е майката на Даниеле.

 “Мама е с твърд характер и ме пазеше от много неща,” разказва Белини. “Отне ми цяла вечност да я убедя, че всичко ще бъде наред, ако посетя “Сан Паоло”. Като малък не пропусках мач на Наполи по телевизията и мечтаех някой ден да съм там на стадиона сред тифозите.” Блянът му се сбъдва чак на 16 години, а не след дълго колизеумът на футбола в Южна Италия е вече не само негов футболен дом, но и новото му работно място.   

 Вече 11 години 40-годишния Белини е неотлъчно до зеления терен за всяко домакинство на Наполи. Самият той все пак признава, че наследява ролята на диктор съвсем случайно. През 2010 година изпълнявалият дотогава тази функция е възпрепятстван да оглася “Сан Паоло” в мач срещу кръвния враг от севера Ювентус. По това време Белини печели прехраната си като диджей в местното радио “Марте”, което по-късно се преименува на популярното на Апенините “Радио Кис Кис” (б.а. “Radio Kiss Kiss”), което пък междувременно отразява на живо всички срещи на Наполи.

 “Сигурно съм бил 10-ти избор за тази длъжност,” разказва Белини. “Но няколко от избраните хора пред мен не искаха да се захващат с тази отговорност, а другите просто не бяха свободни за онзи уикенд. В крайна сметка се спряха на мен. Казах им ‘Добре, ще го направя’.” 

 В онзи ден Наполи печелят категорично с 3:0, а Белини е задължен от клуба да се върне още за следващия мач. “Нека не забравяме, че ние неаполитанците сме много суеверни хора. Продължих да съм диктор в следващата година-две, но тогава все още ме викаха мач за мач. Постоянно се страхувах, че ще загубим и ще ми кажат да не идвам повече, но имах късмет, защото в онзи период спечелихме доста мачове.”

 По това време от официалните диктори по стадионите не се изисква нищо грандиозно, затова и Белини не получава кой знае какви инструкции, когато приема работата. Към дикторите на повечето клубове по това време не се отдава особено голямо значение, тъй като задълженията им са по-скоро рутинни: изчитане на мерките за безопасност на високоговорителя; анонсиране на предупреждения да не се използват лазери, факли или фойерверки; изреждане на стартовите състави и техните резерви и обявяването на голмайсторите след всяко отбелязано попадение. 

 “Това бяха основните акценти,” споделя Белини. “Всичко останало бе един спектакъл, едно шоу.” 

 А именно там блесва гласовитостта на вдъхновения Белини. 

 Музата на “Децибел” идва още от ранна възраст. Едва на 7 той е сред хилядите други хлапета тичащи по улиците в бурна радост след историческото първо скудето за “партенопей” през 1987 година. Вечен топъл спомен пък остава романтиката на терена, предоставена от триото в нападение “Ma-Gi-Ca” - Диего Марадона, Бруно Джордано и Карека.  

 “Бях голям фен на Марадона. За нас Наполи не е просто футболен клуб, той е като наша приятелка. Затова обожаваме отбора си и не позволяваме на никой да обижда приятелката ни. Така е с всички фенове на Наполи - ние сме изключително предани.”
 

 Въпреки, че отрича да е главният виновник за страховитата атмосфера на “Сан Паоло”, Белини добре осъзнава своя принос. И макар идеята да огласява стадиона с името на всеки голмайстор да не е негова, неговата традицията в това отношение започва още в началото на миналото десетилетие. Първоначално футболният му ритуал включва призоваването на първото име точно 5 пъти, след което феновете отговарят с екота на неговата фамилия. 

 “Всичко се промени с Единсон Кавани,” заявява той.

 По време на престоя си в Неапол от 2010 до 2013 година Кавани бележи изобилие от голове - общо 104 попадения в 138 мача. Рекордът за Наполи по това време кара Белини да намисли специален поздрав.

 “Той носеше номер 7. Затова преди един двубой взех решение да призова името му цели 7 пъти. Това беше началото на всичко.” 

 Съвсем скоро ритуалът му се прочува, за което спомагат и видеата озвучени от бойния рев на Белини, които се качват в профилите му във Facebook, Instagram и Youtube, привличайки погледите на стотици хиляди потребители. Впоследствие цифрата на повторенията стига до 9 след плеядата от голове на Гонзало Игуаин. За него, впрочем, Белини отдавна не таи симпатии след трансфера на аржентинеца в недолюбваните Ювентус.

 “Гонзало е вече в миналото. Той направи своя избор, а ние продължихме напред.”

 В опит да увеличи с още повторенията на всяко име “Децибел” признава, че не иска да прекалява. Неговото най-голямо предизвикателство все още остават головете на Дрийс Мертенс. Отчетливото произнасяне на всяка сричка от името му е продължава да е малко трудно, но не и колко броя повторения спрямо номера на екипа му.
 “Мертенс носи номер 14. Успявал съм да стигна най-много до 11 (повторения),” споделя той.  

 В последните години широката популярност на Белини често изненадва дори самия него.

 “Помня, че преди няколко години бях на ваканция в Ямайка,” разказва той. “Намирах се в Тренчтаун - мястото, където е роден Боб Марли. С моя гид се бяхме се озовали в някакъв бар, където група момчета гледаха мач от Висшата лига. По едно време едно от тях се обърна и започна да ме гледа втренчено. Изведнъж се ококори и започна да вика разпалено: ‘Това си ти! Хей, човек, Гон-за-ло! Гон-за-ло! И-гуа-ин! И-гуа-ин!’ Нямах представа как се бяха докопали до видеозаписите ми - та те имаха само стари телефони, без никаква мобилна връзка. Не знаеха нито къде е Неапол, нито къде се намира Италия. Но явно ме бяха виждали и то чак там - в Тренчтаун, Ямайка.”

 Другото голямо преимущество на Белини е ексклузивната близост с всички играчи на Наполи. С голяма част от тях той си общува на малко име, а доста често дори се включва в пътуванията за лагери на отбора, като например това през 2016 година, когато заминава с тима за курорта Димаро в подножието на Алпите. Там е и новата покупка на Наполи - Аркадиуш Милик. В полета на връщане към Неапол Белини сяда именно до поляка, привлечен да замести Игуаин. Заедно с неговия агент, Милик и Белини отделят близо час, за да измислят най-удачния начин, по който “Децибел” да обяви името му след като Милик отбележи първия си гол в Неапол. 

 “Играчите определено проявяват интерес към това,” признава неаполитанецът. ”Добре знаят, че името им ще бъде изкрещяно пред целия стадион, така че е логично те да искат това да се случи по най-добрия начин. Говорил съм си с абсолютно всички играчи за начина, по който искат да произнасям имената им.”
 

 Белини е дотолкова внедрен в идентичността и културата на Наполи, че често се озовава и на сватбите на звездите в отбора. През лятото на 2016 година той е нает като диджей на сватбата на Жоржиньо, а само година по-рано е поканен и като почетен гост на брачната церемония на Дрийс Мертенс.

 “Спомням си, че цялата церемония беше на фламандски (б.а. диалектен нидерландски, който се говори във Белгия). Идея си нямах какво се случва. Но след като двамата младоженци си казаха ‘Да’ Дрийс се обърна към мен и ме привика ‘Даниеле, Даниеле, ела тук.’ Не исках много да отивам но го направих. Подадоха ми микрофона. Поех дъх и извиках с цяло гърло на италиански:

 Дами и господа, играчът с номер 14: Дри-йс! Мер-тенс!”


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар