Има голове, които носят в себе си майсторството и класата на автора им. Има голове от далеч, има и голове от малкото наказателно поле. Има голове с ляв и десен крак и с глава. Има голове с рикушети и такива, които влизат точно в ъгъла на вратата. Но рядко има такива голове, които носят такава магия и несравнима блилиянтност, че стават синонимни с името на един играч. А точно такъв е голът на Марко ван Бастен срещу СССР във финала на Европейското първенство през 1988г. Всеки уважаващ себе си футболен фен е виждал този гол или поне е чувал за него. След центриране от дясно на Мюрен, Ван Бастен намира топката по-най добрия възможен начин от воле и успява да прехвърли вратаря на СССР. Този гол все още е еманацията на футболния гении и обобщава Ван Бастен по възможно най-добрия начин – техника, увереност, мощ и елегантност.
Роден на 31 октомври 1964г, Марко още от малък мечтае да е гимнастик. Омагьосан от силата и грацията, която се изисква за този спорт, той е решен да стане гимнастик с много усилени тренировки. Но скоро тази негова мечта е много бързо заменена от една друга по-голяма мечта, която в крайна сметка ще осъществи – да играе за Аякс. Наблюдавайки Тоталния футбол на Кройф и Микелс, Марко вече има нови герои и нов идеал, към който да се стреми и който ще си личи в играта му до преждевременното му отказване на младата 28-годишна възраст.
Марко от малък е гледа и играе много различни спортове, но уменията му най-добре пасват на футболната игра. Но в началото футболът е само хоби. „Не бях много фокусиран върху футбола. Не мечтаех да стана голям футболист. Просто се наслаждавах на играта.“ Колкото повече играе обаче, толкова по-ясно става за всички около него, както и за самия Ван Бастен, че от него ще стане невероятен футболист. Силата, грацията и интелекта му позволяват да прави неща, които никой друг негов връстник не може. Баща му сякаш осъзнава, че синът му ще стане специален играч и запазва всяка изрезка от вестник, всяка една тениска, всяка една награда, капитанска лента на Марко. В момента всичко това е в стаята, в която той е израстнал. „Да, той наистина е спечелил всичко това“ – казва Ван Бастен старши.
Още от юношеските години Марко мрази да губи. Той следи всички мачове в юношеската лига и си записва всеки мач и всеки голмайстор, за да може винаги да вижда класирането и кой има най-много голове. Той следи головата разлика на всеки отбор и сравнява с това, което пише във вестниците. Марко брои колко гола вкарва във всеки мач и когато не е първи в голмайсторската листа е много често разочарован от себе си за цели седмици.
Когато се мести в Аякс, Марко се среща със своя кумир – Йохан Кройф, който се е завърнал в Амстердам след 8 години, прекарани в Барселона, Лос Анджелис, Вашингтон и Леванте. Кройф, който все още е играч, помага на треньора за развитието на младите таланти и взима младия Марко под крилото си. Нападателят попива всичко от "Ел Флако". В дебюта си, 16-годишният Ван Бастен заменя Кройф и отбелязва гол. След този дебют той сякаш не можа да спре да вкарва. В цялата си кариера в Аякс, Ван Бастен отбелязва 152 в 172 мача, което му печели и трансфер в Милан. По време на престоя си в Аякс, той печели титлата на страната и купата на страната по 3 пъти, както и Купата на носителите на купи под ръководството на Йохан Кройф през 1987г. С многобройните си голове, той печели 4 приза за голмайстор на Ередивизи.
Трансферът на Ван Бастен в Милан е осъществен за 1,01 милиона. Заедно с него пристигат и сънародниците му Рийкард и Гулит, оформяйки един от най-великите отбори на всички времена. В първия си сезон в Милано, Марко ще изиграе само 11 мача, но въпреки това ще се окаже много важен за кампанията на тима, който прекратява 8-годишна суша без Скудето. Контузията, заради която изиграва такъв малък брой мачове, ще се окаже решаваща за преждевременното прекратяване на кариерата му. Но дотогава той ще спечели много.
Въпреки класата си Сан Марко, както го наричат в Милан, за малко да не е избран в състава на Холандия за Евро 1988 заради контузията си. В крайна сметка обаче той е повикан и прави фурор по терените на Западна Германия. Вкарва повече голове от следващите двама в голмайсторската листа взети заедно. В едно сравнително скучно (откъм голове) Европейско, Ван Бастен се разписва цели 5 пъти, а на финала той успява да направи това, което ще е като синоним на виртуозните му умения и невероятната му кариера – голът на Марко ван Бастен.
Попадението му срещу Съветския Съюз е зачитано за едно от най-великите на всички времена. От тази позиция всеки един друг играч би се опитал да овладее и чак тогава да стреля или само да овладее. Но холандецът има други идеи. За по-малко от секунда той решава, че ще стреля. „Топката идваше към мен. Просто реших да пробвам да стрелям и този невероятен гол се получи.“ – обяснява „Лебедът от Утрехт“, все едно този гол не е нещо специално.
Този цитат е показателен за стила на игра на Ван Бастен. Няма много играчи в историята, които са имали увереността да стрелят от тази позиция, и има още по-малко играчи, които ще може да вкарат от тази позиция. Увереност, техника, точност, интелект са комбинирани в холандеца. Той с лекота дриблира между защитници, вкарва редовно и с двата крака и с глава. Но най впечатляващото е колко лесно Ван Бастен създава специални моменти с топката в крака. Красивите му голове не се изчерпват с попадението срещу СССР. Ван Бастен вкарва десетки невероятни голове с фланелките на Холандия, Аякс и Милан.
Триумфът на Евро 1988 ще му спечели и първата от 3-те Златни топки. С този рекорд той се изравнява със своя кумир Йохан Кройф. В Милано Ван Бастен продължава да се кичи с индивидуални награди и купи. Той печели Скудетото 3 пъти и КЕШ 2 два пъти. Става два пъти голмайстор на Серия А и веднъж на КЕШ за 5 години. В последните 2 години в кариерата си Ван Бастен не изиграва нито един двубой.
Най-тъжната част от кариерата на „Лебеда от Утрехт“ е това, че той става жертва на своя стил игра, жертва на собственото си величие. С бързината си и техниката си, Ван Бастен успява да премине през почти всеки защитник, който срещне. Но бруталният начин на игра на бранителите през онзи период означава, че Марко получава ритници в краката доста по-често от другите играчи. След като изиграва едва 22 мача през 1992/93, той се подлага на няколко операции, които в крайна сметка значат, че той вече е изиграл последната си футболна среща.
Никога няма да узнаем каква точно щеше да бъде кариерата на Ван Бастен, ако не беше тази свирепа контузия, но тези, които са го гледали, знаят какво би представлявала тя – брилянтна техника, грация, голове. Но все пак не трябва да съжаляваме, че кариерата на този виртуоз беше толкова кратка. „Аз имах страхотна кариера“ казва Марко, а всички ние трябва да сме благодарни, че тази кариера въобще се е състояла.
Марко беше велик играч!
Отговори 3 0