В последните няколко седмици се случиха няколко подобни инцидента на играчи, станали жертва на расистки обиди от фенове, било то в социалните мрежи или от трибуните. Дори и няколко известни футболни анализатори си позволиха да се изкажат по темата, а други, правейки изказвания за цветнокожите играчи, сипаха още масло в огъня. По всичко личи, че този проблем се задълбочава и все повече чуваме за расизъм по европейските терени. Но трябва да се запитаме откъде точно идва това и колко е сериозно наистина.
На първо място трябва да се каже, че футболът е емоционален спорт. При толкова много чувства и емоции е нормално да се ядосваш и да си изкараш яда на някой футболист от твоя отбор или от противниковия. Това дори се случва дори и между самите играчи (случаят Евра – Суарес). И когато няма за какво друго да обидиш играча, обикновено се прибягва до расизъм. Но обиждането по стереотипи се случва на всички, независимо от цвета на кожата, народността и възрастта. Колко често се случва да бъден обиден съдия или играч само защото е от друга народност? Изключително често се случва и играч на противников отбор да бъде разсейван от феновете с расистки обиди. Но това не е оправдание за расизма, емоцията и желанието за победа може да служи за обяснение на феномена, но в никакъв случай не лишава извършилите го от вина.
„Обикновеният“ футболен расист, може да се каже, е „90-минутен“ расист. Това е един емоционален човек, опитващ се да нарани чувствата на играч милионер, за да провали представянето му по време на двубоя. Това се случва с всякакви средства - думи, песни, всякакви звуци, а дори и хвърлени предмети. Почти всеки път в неговия отбор също има играч от тази раса, но той не бива обиждан. Скоро след мача тези обиди биват забравяни.
Греъм Сунес – анализатор за Скай Спортс, направи доста противоречиво изказване през уикенда, говорейки за 30-милионния трансфер на Мойс Кийн от Ювентус в Евертън. Според шотландеца, щом Кийн си тръгнал от Юве на 19 години, това значи че нещо не е наред в държанието извън терена на младежа и че точно затова Сари не го е искал в своя тим. В защита на Сунес, италианецът не бе избран в състава на родината си заради закъснение за отборна среща по време на Европейското първенство под 21 години. Но малко след това Сунес направи подобна забележка и за продажбата на Адебайор от Арсенал в Сити, причината за която, според Сунес, била, че Венгер смятал държанието извън терена на играча за лошо. Но и двата случая Сунес сгреши – и при Кийн и при Адебайор трансферът бил иницииран от самия играч, а не от мениджъра им, както шотландецът твърди. Това добавя съвсем друг нюанс на казаното и предвид миналата история на Сунес с расизъм (подобни изказвания на други цветнокожи играчи и отношението му към анализаторката Алекс Скот) няма как да не си помислим, че това е случай на подсъзнателен расизъм от страна на Сунес.
В първите 3 мача се сезона Манчестър Юнайтед получи 3 дузпи, изпускайки 2 от тях. В медиите веднага се появиха изключително много информации за расистки обиди към изпълнителите на изпуснатите дузпи. Скоро след това започна кратка кампания против расизма, която изглеждаше напълно оправдана. Такива обиди имаше и към футболиста на Челси Тами Ейбрахам, а в близкото минало жертви станаха Калиду Кулибали, Рахийм Стърлинг, Дани Роуз, Вилфред Заха и други.
Всички обаче знаем основните трикове на журнализма и медиите. Надушат ли история, повечето медии гледат да я раздуят, за да спечелят дори само още един читател. И този случай беше подобен. Изглежда доста съмнително, че първите информации за расизъм от феновете на „червените дяволи“ към Погба и Рашфорд се появиха почти веднага след изпуснатите дузпи. Буквално минути след това. Вероятно това, което се е случило е: журналистите веднага след изпуснатите дузпи са потърсили в търсачката на “Twitter” думи, свързани с двамата играчи и някоя от по-често употребяваните расистките обиди. И бинго. Някой фен в гнева си към Погба или Рашфорд е написал остър туит, обиждайки играчите. Скоро след това в интернет се появя статия за расизма във футбола.
Това, което правят тези журналисти е грозно и цинично (какъвто е и расизма). Този проблем не трябва да се ползва за привличане на нови читатели. А расизмът определено е голям проблем по футболните терени и в света изобщо и такива публикации само го раздуват. Трябва обаче да се запитаме дали проблемът във футбола наистина е толкова сериозен, колкото ни бива представян или това, което се случва, са просто десетина пияни, 16-годишни пубери, решили да се правят на интересни в социалните мрежи и няколко журналисти, решили да припечелят от това. Това, което правят тези журналисти, е лишено от всякакъв морал. Те се опитват да върнат живота на сериозен проблем, който почти е изцяло заличен. От 2011г. насам арестите, свързани с расизъм и хомофобия по британските стадиони, са намалели драстично.
Расизъм има и той е един много сериозен проблем. Играчи стават жертви на расизъм все по-често в социалните мрежи. Фактът, че някои се крият зад оправданието, че прибягват до расизъм само заради емоцията от играта, звучи абсурдно. Но и това, което правят медиите, не е по-малко цинично. Гласността, която се дава на този проблем, е прекалено голяма за размера му във футбола и единствената цел е приличането на читатели. В същото време в „истинския свят“ се срещат много повече расистки обиди и дискриминация и никой не обръща кой знае колко внимание на този проблем. В голяма част от света цветнокожите получат по-малки заплати и търпят много по-лошо отношение от работодателите си, но това някак си не се отразява по този гласовит начин в медиите.
През далечната 1967г. Пол Макартни от „Бийтълс“ дава интервю, в което признава за честото си използване на ЛСД и след критика от журналиста към музиканта, че младото поколение ще последва примера му, Макартни казва: „Аз не искам да направя новина. Вие журналистите го искате и когато това, което казах, стигне до младите хора, вината ще е ваша. Вие искате да направите голямо заглавие, вестниците искат да привлекат читатели, а вие от телевизията искате зрители и затова ще излъчите това, което казах.“ Проблемът с наркотиците при младите съществува, но медиите обичат да обръщат внимание на звездите, защото това носи зрители и читататели и съответно повече пари.
Подобна е и ситуацията с расизма. Той получава повече гласност заради журналистите и медиите, които искат голямо заглавие по изкуствено създаден проблем. Но все пак расизма съществува във футбола в много по-малка степен, отколкото извън него. В свят със социални мрежи и интернет, злобата и дискриминацията могат да се разпростират много по-бързо от преди. Всеки може да напише нещо в интернет, обиждайки някой друг. Въпреки, че в последните години се взимат все повече адекватни мерки спрямо расизма, наша отговорност като общество е да не спрем да се борим с дискриминацията, докато не бъде изкоренена напълно.
