Малцина са италианците, които успяват да се наложат в първенство, различно от родната им Серия "А". Висшата лига на Англия пък определено не им подхожда със своята страхотна динамика и физическа доминация. И все пак има имена, които остават в историята, като например Паоло Ди Канио, Фабрицио Раванели, Масимо Макароне, та дори и левият бранител на Евертън Алесандро Пистоне.
В същото време обаче има и редица италиански футболисти, за които никой не си спомня, че са имали авантюра, макар и кратка, по английските терени. Тук ще посочим тъкмо 10 такива футболисти, които не успяват да оставят следа във Висшата лига.
10) Бернардо Коради
Ето един италианец, когото феновете на Манчестър Сити няма да запомнят с добро. Бернардо Коради никога не се е славел като голова машина, но все пак редовно бележеше по около десетина гола на сезон за Киево, Лацио и Парма. Може би това е бил и доводът на "гражданите" да го привлекат във Висшата лига. Все пак от човек, който бележи в Италия, се очаква, че може да го прави навсякъде. Или поне така казва Златан Ибрахимович. Оказва се, че Коради ще е един от множеството неуспешни трансфери на тогавашния мениджър Стюърт Пиърс. Италианецът получи червен картон в дебюта си за спречкване с Микаел Есиен от Челси, а трябваше да минат цели 13 мача, преди да вкара дебютния си гол. До преполовяването на сезона, Коради имаше толкова голове, колкото и червени картони - по 2. След края на кампанията договорът му бе прекратен по взаимно съгласие и той се завърна в родината си.
9) Марко Матераци
Бранителят успя да си създаде името на солиден играч по време на престоите си в Перуджа. Казваме "престоите", защото между тях той има кратко приключение на Острова с екипа на Евертън. Висок и все още нешлифован, Матераци постави своеобразен рекорд, като успя да получи цели три червени картона, докато се подвизаваше на "Гудисън Парк". Той вкара и 2 гола, но едва ли някой от феновете на "карамелите" би желал изобщо да си спомня, че италианецът някога е играл за неговия тим. Ръководството на Евертън бързичко го върна там, откъдето го бе взело - стадион "Ренато Кури" в Перуджа. С екипа на "грифоните" пък, Матераци успя да вкара цели 12 гола за сезон 2000/01, 7 от които от дузпи, подобрявайки рекорда на Даниел Пасарела за най-много голове, вкарани от защитник за една кампания. През лятото той премина в Интер и останалото е добре известно на всички.
8) Габриел Палета
Тук слагаме една огромна условност, че по времето, в което този бранител се подвизаваше по английските терени, той все още бе аржентинец. И то от талантливите аржентински надежди. Играч на Банфийлд, Палета записа няколко мача за младежите на Аржентина, където игра рамо до рамо със Серхио Агуеро и Лионел Меси. Може би това бе и основната причина да бъде привлечен не къде да е, а в Ливърпул през 2006г. Той обаче записа само 8 мача за "мърсисайдци", като едва 3 от тях бяха във Висшата лига, а останалите - в различните купи като ФА и Карлинг. След края на сезона Ливърпул пожела да го даде някъде под наем, но пък в крайна сметка го продаде на Бока Хуниорс. Години по-късно Палета се премести в Италия, където игра за Парма и Милан, получи италианско гражданство и записа 3 мача за "скуадра адзура".
7) Роландо Бианки
Още едно от странните решения на Манчестър Сити, този път в изпълнение на новия им мениджър Свен-Горан Ериксон. Шведът наследи на поста Стюърт Пиърс и една от първите му задачи бе да замени напусналия Бернардо Коради. Ериксон реши да стори това с друг италианец в лицето на Роландо Бианки. "Гражданите" платиха за него 13 милиона евро на Реджина за техния стрелец, който бе завършил кампанията с 18 гола в 37 мача в Серия "А", помагайки на скромния тим от "Стадио Оресте Гренило" да не изпадне. За Сити Бианки направи няколко силни мача, вкара 4 гола, след което си позволи да критикува английската кухня и навика на местните да се наливат с бира. Още на полусезона нападателят обяви, че трябва да се завърне в Италия, за да може да получи повиквателна за националния отбор, затова доигра кампанията в Лацио. След това пък премина в Торино, но колкото и да се стараеше, той така и не стана национал.
6) Матео Ферари
Тъмната кожа на този италиански бранител си има логичното обяснение. Той е роден в Алжир, но е юноша на СПАЛ и Интер. Реално Ферари започва да играе най-добрия футбол в живота си с екипа на Парма. След някои впечатляващи изяви, той бе привлечен в Рома за близо 6 милиона евро, където започна и низходящата линия в кариерата му. Разочароващ първи сезон, а Ферари получи шанс да играе втора кампания като титуляр, но отново не успя да впечатли. Така се стига до лятото на 2005г., когато той премина под наем в Евертън. Италианската връзка при "карамелите" бе доста силна, не заради гореспоменатия Матераци, а заради още по-горе споменатия Алесандро Пистоне. На Ферари обаче не му провървя и след няколко силни мача, той се контузи тежко, а след края на кампанията се завърна в Италия.
5) Атилио Ломбардо
По-младите фенове на играта по всяка вероятност не са запознати, но този играч е истинска италианска легенда. Атилио Ломбардо е основен играч на Сампдория по време на похода на генуезците към Скудетото в Серия "А" през 1990/91. Той е един от верните лейтенанти на Вуядин Бошков, заедно с хора като Джанлука Виали, Роберто Манчини, Джанлука Палюка и Пиетро Виерховод. След като печели куп трофеи с Дория, Ломбардо преминава в Ювентус, но травми сериозно ограничават участията му. Така се стига до 1997г., когато крилото подсилва новака във Висшата лига Кристъл Палас. Атилио има статута на абсолютна звезда и когато в началото на 1998г. мениджърът Стийв Копъл е "повишен" в директор, тъкмо италианецът е назначен за играещ треньор, като той споделя тези функции с шведската звезда Томас Бролин. Палас обаче изпада, а в средата на следващия сезон Ломбардо се завръща в Италия и подсилва Лацио.
4) Марко Бориело
Абсолютно нормално е да не помните, че стрелецът се е подвизавал във Висшата лига, тъй като списъкът с клубове, чиито екипи е носил, е толкова дълъг, че сигурно и той не ги помни всичките. Започваме да изброяваме: Тревизо, Триестина, Милан, Емполи, Реджина, Сампдория, Дженоа, Рома, Ювентус, Карпи, Аталанта, Каляри, СПАЛ, Ибиса (някои по два, че и по три пъти). Измежду всички тези клубове намираме и английския Уест Хям, където Бориело преминава под наем през зимата на 2014г. За "чуковете" обаче той записва 2 мача и 0 гола, което е горе-долу обичайният баланс за него, където и да се подвизава. След двете си появявания от пейката, Бориело се контузва и не играе повече до края на сезона, след което се завръща в Италия, където за трети път "подсилва" Дженоа.
3) Кристиан Панучи
Италианският бранител бе истински пример за спортно дълголетие и професионализъм. В даден период от кариерата си Панучи дори бе част от Реал Мадрид, но се превърна в един от многото, не успели да се задържат в сърцата на мнителната и взискателна публика на "Бернабеу". Въпреки че престоят му в испанската столица е доста успешен, безкрайните треньорски промени не дават на играчите и миг покой. След като се завръща в Италия и облича екипа на Интер, след като преди това е играл за Милан, Панучи не успява да върне старата си форма, заради което е даван под наем, а един от пристаните му е "Стамфорд Бридж", където той играе есенния полусезон на 2000/01 в столичния Челси. Бранителят обаче не успява да се утвърди като титуляр и след 10 мача във всички турнири се мести във Франция, където рита за Монако. След края на сезона е продаден на Рома, където демонстрира дълги години на какво всъщност е способен.
2) Роберто Манчини
Тук не става въпрос за престоя на бившия нападател на кормилото на Манчестър Сити. За да открием къде точно е играл Манчини във Висшата лига, трябва да превъртим лентата доста по-назад. Роберто е юноша на Болоня, но истинската си слава трупа с екипа на Сампдория, където се изявява в продължение на 15 години. Влиянието му в тима е толкова голямо, че той често води разборите на почивката на мачовете, присъства на срещите на ръководството и дори има думата при трансферите на играчи. След редица отличия, Манчини става и водещ голмайстор в цялата история на Самп. Когато поостарява, решава да се премести в Лацио, където отново става шампион на Италия и печели куп трофеи. Последните дни от кариерата си обаче, той играе като преотстъпен в Лестър Сити. Взима участие само в няколко двубоя за "лисиците", в които не вкарва нито веднъж, но той е на 36 години и просто се впуска в английския футбол, ей така, за приключението.
1) Дино Баджо
Съфамилникът на великия Роберто Баджо също може да се счита за легенда на италианския футбол. Разбира се, Дино остава доста по-далеч от светлината на прожекторите, тъй като е опорен халф по призвание и най-често се занимава с това да върши черната работа по терена, а това в огромен процент от случаите остава незабелязано. Играл за Торино, Интер и Ювентус, Баджо намира най-добрата си форма си в състава на Парма, където е част от един феноменален колектив, спечелил два пъти Купата на УЕФА, Купата на Италия и Суперкупата на страната. През 2000г. той бе закупен от действащия шампион и новобогаташки клуб Лацио, където обаче не успя да се справи особено добре и бе даван под наем няколко пъти, единия от които в английския Блекбърн. Там пък Дино бе използван на непривичната позиция на централен нападател от доказано не особено успешния мениджър Греъм Сунес. След 9 мача и 1 гол за един полусезон, той се завърна в Италия и подсили новака Анкона за останалата част от кампанията.
