Къде е България на европейската футболна карта?

Тази седмица стартира третата фаза от квалификациите за Евро 2020. След крайно разочароващото представяне (и то срещу какви отбори!) всички се питаме как я докарахме дотук. От четири мача срещу отборите на Чехия, Черна гора и Косово успяхме да измъкнем едва 2 точки. Идва обаче футболната мощ Англия. Очаквания нямаме, само се надяваме резултатът да не е срамен.

КЪДЕ Е ВСЪЩНОСТ БЪЛГАРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФУТБОЛНА КАРТА?

България заема 28 място в ранглистата на УЕФА. Това обаче до голяма степен се дължи на 8-кратния шампион на страната Лудогорец, където българските имена са рядко срещано нещо (в Европа това лято на мач играят не повече от трима българи*, което прави около ¼ от стартовите 11), така че считаме това място в кота 30 за „успех“ на българския КЛУБЕН футбол. В ранглистата на ФИФА България падна с шест позиции и стигна 60 място. Отборът на Черна гора, който е в групата на трикольорите ни, е с 5 позиции пред нас. 
*включително натурализираните бразилци Вандерсон и Марселиньо

Идва моментът да се запитаме защо България не се е класирала на европейски (дори вече не мечтаем за световен) форум от далечната 2004г.? Факторите, причините и виновниците са много. Най-лесният и очевиден отговор обаче е:

ЗАЩОТО НЯМАМЕ ДОПИРНА ТОЧКА С ГОЛЕМИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ФУТБОЛ.

Колко всъщност са българските футболисти, които играят на най-високо европейско ниво?
Да започнем от състезаващите се в ТОП 5 първенставата на стария континент. Единственият ни играч, подвизаващ се в отбор от тези първенства, е Илия Груев-младши. Той подписа първия си професионален договор с отбора на Вердер Бремен това лято. Но въпреки че условно е част от Бундеслигата, той все още няма записани минути за "бременските музиканти" (бе част от групата в първата победа на клуба му срещу Аугсбург). Бившият капитан на юношеската формация на немския клуб е разглеждан и от спортните медии и анализатори в Германия като един от най-качествените продукти на школата на Вердер. Интересно е, че от 2017г. той не е попадал в групата с избраниците на селекционерите на юношеските ни национални формации. Общо има едва 5 мача за всички младежки гарнитури. Съмнявам се обаче, че играч, който се представя на добро ниво в германското първенство за младежи, е с по-лоша подготовка (физическа, тактическа, та дори и ментална) от момчетата, игращи в тукашната Елитна група. Все пак знаем какви играчи излизат от немските школи (Джошуа Кимих, Кристиан Пулишич, Лерой Сане, Юлиан Дракслер и още, и още..)

И тук в същност приключва „списъкът“ с играчи в ТОП 5 европейски първенства.

Последните българи, играли в Бундеслигата, са Димитър Рангелов и Илиян Мицански през вече не толкова близката 2011г. Е, и разбира се, ако броим петнайсетината минути, които Тодор Неделев записа за Майнц 05 през 2014г..

В английската Висша лига не сме имали представители след Димитър Бербатов и Александър Тонев, тоест от 2014г..

Престоят на Мартин Петров в Еспаньол през сезон 2012/13 е най-скорошният на българин в испанската Ла Лига.

В първия ешалон на действащия световен шампион Франция отново играчът-рекордьор в надпреварата Футболист №1  на България Димитър Бербатов е последният подвизавал се. През сезон 2014г. той спечели приза Играч на сезона за Монако.

Стигаме и до Апенините. Доскоро някои оптимисти смятаха, че трансферът на Футболист №1 на България за 2018 Кирил Десподов в първодивизионния Каляри е скок нагоре и показва, че българските школи още вадят футболисти, годни за ТОП 5 първенствата. Да, ама не. Още при акостирането на Десподов на Ботуша, старши треньорът на италианци бе ясен с изказването си: „Той идва от друга реалност, която няма общо със Серия А“. Днес стана ясно, че Десподов няма да продължи с Каляри през този сезон. Той бе преотстъпен на австрийския Щурм (Грац). Със сигурност това бе по-доброто решение – да се развива в клуб, където ще му разчитат в много по-голяма степен, вместо да е играч в Серия А, но без игрова практита. Десподов има пред себе си примера на малко по-големия Антонио Вутов, който рано-рано замина за Италия, където между 2013/14 и 2016/17 общо записа 38 двубоя в мъжкия футбол, което прави средно под 10 мача на сезон – крайно недостатъчни за 19-годишен в разцвета си.
 

Тук е мястото да разгледаме и Тодор Неделев. Страхотни изяви по родните терени, изяви, които радват окото и внасят поне малко от магията на футбола в родното първенство. Е, след крайно разочароващия и незапомнен с нищо престой на Неделев в немския Майнц 05, спортният директор на клуба се изразява по сходен начин с италианския си колега за Десподов. Думите на Рувен Шрьодер са: „Неделев няма място в първия отбор“. За да бъдем максимално обективни, трябва да отбележим, че вечният ботевист бе контузен при преминаването си в Майнц. Но когато за престой от 2 сезона си записал едва 20 минути в 2 мача, това не е оправдание.

Десподов (1 място) и Неделев (3 място) оглавяват челната тройка на Футболист Номер 1 на България за 2018г. Значи според журналистите това е най-доброто налично. Да, обаче според западните отбори то не е годно за голям европейски футбол. Това е заключението.

Добре, явно това поколение футболисти все още не е дорасло, ще видим след години как ще се развият нещата.

Нека слезем малко по-надолу в ранглистата нa УЕФА, където на шеста позиция се намира Русия. Като „глътка въздух“ ни идват Ивелин Попов, Георги Костадинов и Николай Димитров (и Михаил Александров доскоро, който обаче след тежка контузия вече не е част от състава на Арсенал Тула). И тримата са важна част за отборите си в руската Висша лига и логично, и тримата са включени в групата за идния мача с Англия. Само че има едно уточнение. Хичо и Попето са 30+, и двамата през октомври правят 32. Костадинов пък е на 28. Е, значи част от по-опитните ни играчи са достигнали едно прилично ниво, а за нашите стандарти това се оказва и най-високото. Костадинов игра и в Лига Европа с неговия Арсенал Тула, но отпадна още във втория квалификационен кръг.

Слизаме още една позиция надолу в ранглистата на УЕФА. Там на 7 място се нарежда Португалия. Тук имаме един футболист, който като по чудо е доста далеч от 30-те. 22-годишният Божидар Краев премина в новака в португалския шампионат това лято Жил Висенте. Той направи мечтан дебют там като бе с огромна заслуга за крайната победа. В първия си мач за Жил Висенте, който беше за Купата на лигата, Краев се разписа с асистенция и гол, отбелязвайки за 3:2. Дни по-късно Краев шокира и гранда Порто. Младокът се разписа за 2:1 и донесе неочаквана победа за Жил Висенте срещу финиширалия на второ място миналия сезон Порто.

Това звучи обнадеждаващо,но всъщност не съвсем. Футболните основи на Краев са положени далеч от България. Един от най-важните периоди в изграждането на всеки спортист Краев прекарва в Испания в една от школите на носителя на Златна топка от 1994г. Христо Стоичков, където за период от 2 години се разгръща потенциала на малкия тогава Божидар. И ето, че явно един от най-успелите ни играчи, който не е качил все още стълбичка номер 30, не е с напълно българска подготовка. Изводите са ясни: българската методика на тренировки и цялостна организация явно е на ниско ниво. Кое е това ниво обаче?

На 8 и 9 място са както следва Белгия и Украйна, където няма никакво българско присъствие.

ТОП 10 затваря южната ни съседка Турция. В турската Суперлига се подвизава българският национал Страхил Попов. Е, тук поне имаме допирателна с футбола на най-високо ниво. Европейският шампион Рикардо Куарешма е съотборник на Попов в Касъмпаша, макар и на 35 години. Иначе родният защитник получава редовно доверието на треньора и е титуляр.

След като преминахме кота 10 в ранглистата на УЕФА няма нужда от повече подробности. Отбелязваме все пак имената на Стивън Петков и Борислав Цонев. Бившите младежки национали играят съответно в Чехия и Хърватия. В Хърватия Борислав Цонев играе редовно, откакто премина в Интер Запрешич през зимната пауза тази година. Има записан гол срещу тамошния шампион Динамо Загреб.

Ами, това е наличното в момента. Нека обаче направим сравнителна характеристика между 2019 и 2004г. – последното участие на страната ни на Европейско първенство.

Стилян Петров (Селтик, Шотландия), Росен Кирилов (Литекс), Ивайло Петков (Фенербахче, Турция), Мартин Петков (Волфсбург, Германия), Георги Пеев (Динамо Киев, Украйна), Зоран Янкович (Литекс), Предраг Пажин (Шахтьор Донецк, Украйна), Здравко Здравков (Литекс), Димитър Бербатов (Байер Леверкузен, Германия), Даниел Боримиров (Мюнхен 1860, Германия), Радостин Кишишев (Чарлтън, Английска Висша лига), Мариян Христов (Волфсбург, Германия), Велизар Димитров (ЦСКА), Владимир Манчев (Лил, Франция), Милен Петков (АЕК, Гърция), Георги Чиликов (Левски), Димитър Иванков (Левски), Илиан Стоянов (Левски), Николай Кръстев (Нефтохимик Бургас), Светослав Тодоров (Портсмут, Английска Висша лига), Георги Петков (Левски), Георги Иванов (Рен, Франция), Мартин Станков (Левски), Светослав Петров (Кубан, Русия), Александър Александров (Истанбулспор, Турция), Живко Желев (Литекс), Златомир Загорчич (Литекс)

Спрямо тогавашната ранглистата на УЕФА за 2004 общо 12 играчи в първите дивизии на ТОП10 страните. Тук всички играят в първо футболно равнище на страната, в която се подвизават. България пък тогава е била на 20 място, a Русия точно след нея на 21. Така че равносметката е, че е нямало играч, попаднал в групата за Евро 04, който да се състезава извън първите ешалони на първите 21 страни в ранглистата на УЕФА.

Положението през 2019г. е тотално различно. Повече от половината от избраниците на Красимир Балъков играят в нашата efbet лига. България обаче към днешна дата, както вече споменахме в началото, се намира на 28 позиция, с 8 по-надолу от 2004г., следователно българското първенство е смъкнало класата си. Ако броим Десподов за играч на Каляри (както е към днешна дата, трансферният прозорец затваря довечера), общо 5* са играещите в ТОП10 първенствата на нашия континент. Наполовина в сравнение с 2004г. Останалите играят в Азербайджан, Армения, Унгария...и Трета немска дивизия. Азербайджан е на 26 позиция, с 2 пред нас, Унгария пък заема 33 и Армения с 44 място. 

Та, обобщението, което вече споменахме като теза в началото, явно е най-показателната и видна причина за падението на България в Европа през последните 15 години, а именно БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОПИРНА ТОЧКА С ГОЛЕМИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ФУТБОЛ. Това обаче е следствие, причините, за което се коренят много надълбоко. И за финал прегледайте групата на западната ни съседка Сърбия, забележете възрастта на играчите и най-вече в кои отбори играят.