Когато Болтън събра световен "Дрийм тийм" за без пари

 Времената не изглеждат никак розови за английския Болтън Уондърърс. "Тротърс" по всяка вероятност ще изпадант в четвъртото ниво на футбола в страната, което дори може да се счита за най-малкия им проблем.

В началото на сезона Уондърърс бяха изправени пред фалит, но в последния момент се намери кой да вкара финансова инжекция в клуба и той да продължи съществуването си.

 Връщаме се в първите години на 21-ви век, когато ситуацията бе съвсем различна. Болтън бяха новаци във Висшата лига, а техен мениджър бе знаковият Сам Алардайс. Големият Сам, който шеговито заяви, че ако се казваше "Алардичи" със сигурност щеше да получи шанс да води европейски грандове, успя да сглоби отбор, достоен за възхищение. 

 На "Рийбок Стейдиъм" пристигнаха футболисти, за които редица футболни колоси само могат да мечтаят. Хора, вряли и кипяли в играта, постигнали невиждани успехи се съгласиха да носят бялата фланелка. Кое е най-хубавото във всичко това ли? Че те не струваха нито стотинка на Болтън.

 Големият Сам събра в отбора си такива състезатели, че между 2002 и 2004г. "тротърс" изглеждаха като един мини-Галактико, "Дрийм тийм" в Голям Манчестър.

Идолът на Роналдиньо
 За който не е запознат, става дума за нигериеца Джей-Джей Окоча. Халфът, за който има интересен анекдот, че бил толкова добър, че едно "Джей" в името му не стигало, притежава толкова голяма класа, че самият Роналдиньо го нарича "една от най-добрите "десетки", които някога е виждал". Двамата се засичат във френския ПСЖ, където реално Рони заема мястото на Окоча, което го принуждава да напусне и да се присъедини към Болтън за без пари. За четири години в Англия, нигериецът остави купища страхотни спомени на феновете не само на "тротърс", но и на футбола като цяло. Феноменалните му голове и финтове посрамиха не един и двама велики играчи, с които Окоча просто се подиграваше на терена. И това за без пари!

Европейските шампиони
 Едва ли ако на средностатистическия фен на Болтън му беше казано, че в любимия му тим ще пристигнат двукратния носител на КЕШ Иван Кампо и трикратния носител на КЕШ Фернандо Йеро, щеше да е убеден, че това е реалност. Е, истина беше. Кампо дойде под наем на "Рийбок" веднага след като Реал завоюва "Ушатата" през сезон 2001/02 и с екзотичната си афро-прическа и отпуснатото си шкембе веднага влезе във футболния фолклор на Острова, както и в сърцата на привържениците на "тротърс". Животът в Голям Манчестър толкова много му хареса, че той подписа за още пет години с Уондърърс, вкарвайки някои запомнящи се голове. Йеро пък, след като приключи одисеята си с Реал, първо порита в Близкия изток, а през лятото на 2004г. също акостира на "Рийбок Стейдиъм", за да заформи зверски тандем със своя сънародник Кампо в центъра на терена. Макар и вече на 36, Фернандо толкова се понрави с изявите си, че феновете на Болтън го молеха да остане още година, но той реши да приключи с футбола след края на сезона.

Златната обувка
 Представете си, че имаше времена, в които Златната обувка не се печелеше само от Лео Меси, Луис Суарес и Кристиано Роналдо. Някога тя бе притежание на бразилеца Марио Жардел, който успя да наниже 42 гола за португалския Спортинг през сезон 2001/02. След това обаче, голмайсторът се контузи и посегна към наркотиците, а от това се възползва Големият Сам, привличайки Марио през 2003г. за без пари в Болтън. Понатежал и извън всякаква кондиция, Жардел се разписа едва 3 пъти в 11 срещи за "тротърс", но пък продаде солиден брой тениски за един полусезон, след което премина под наем в италианския Анкона.

Повелителят на Скудетото
 Ако трябва да сме честни, легендата на Ибраим Ба както бързо изгря, така и скорострелно залезе. Той бе сред един от най-обещаващите младежи, когато дебютира за Льо Авър едва 17-годишен. Кариерата му се разви доста добре, като той премина и през Бордо, а най-сетне акостира в италианския гранд Милан. Въпреки че той не бе част от националния отбор на Франция, който вдигна Световната купа през 1998г., Ба спечели Скудетото година по-късно. Той остана в Милан чак до 2003г., което също така го прави и европейски клубен шампион. След като напусна "росонерите", французинът пристигна тъкмо в Болтън, като помогна на "тротърс" да стигнат до финала в турнира за Купата на Лигата през 2004г. Това обаче бе и последното нещо, което той направи за клуба, тъй като през лятото напусна в посока Турция.

Футболист номер 1 на Гърция
 Един от най-високо ценените играчи на Болтън за всички времена. Стелиос Янакопулос бе 7-кратен шампион на Гърция и носител на Купата на страната с гранда Олимпиакос. Той бе прясно избран за футболист номер 1 на южната ни съседка, когато Алардайс реши да го прибере (отново за без пари) в Болтън. Той веднага започна да тормози противниковите бранители с непрестанните си пробиви по дясното крило и въпреки че вкара само 2 гола в дебютния си сезон, халфът бе взет от Ото Рехагел в състава на "елините" за Евро 2004. Стелиос се завърна в Англия за новата кампания като европейски шампион, добавяйки още към блясъка, който по това време и без това преобладаваше в тима на Уондърърс. 

Бъдещият английски национал
 Ще ни се да кажем, че това е Кевин Нолан, но за съжаление той така и не игра за "трите лъва" в кариерата си. Освен това е и юноша на Болтън, така че изобщо не се котира в класацията. Става въпрос за друга легенда на Уондърърс - Кевин Дейвис. Нападателят, който може би реализира рекордно малък брой голове, като за нападател, пристигна на "Рийбок" като прокуден от Саутхямптън. Дейвис веднага показа, че има стойност, вкарвайки 10 гола в дебютния си сезон за "белите". Умението му да играе превъзходно на "втория етаж", както и добрата му игра с гръб към вратата, направиха така, че той да изиграе точно 1 мач за националния отбор на Англия в европейска квалификация срещу Черна гора. Не само, че не вкара, но и успя да си извади жълт картон за само 21 минути игра.

Прочетете също:
Десетте големи без "Златната топка"
5 икони на Висшата лига, които никога няма да я спечелят
10 футболисти, които са "прекалено добри" за своя отбор