Дивашкия облик на тогавашната футболна игра наподобявал същински старовремски въргал. Така популярната сред масите землищна борба с топка между десетки, дори стотици мъже, излезли един срещу друг в многолюден дуел за честта на своите съселяни и съграждани, неизменно била съпроводена с голям шум и жестока блъсканица. Кръвта клокочела разгореща, а нравите се изостряли още с първия шут. За победител се признавал онзи отбор, който успеел да докара топката в центъра на “противниковия” град. Играело се с всички възможни способи и грубости. Врати, очертания, код за цивилизована джентълменска игра - всичко това щели да бъдат приумици на други, бъдещи поколения футболни личности. А в годините на средновековна Англия между 12 и 16 век зародишът на футбола изглеждал точно толкова суров и първобитен.
През 1603 година на власт в Англия застанал Джеймс I Стюърт, което ознаменувало и навлизането на огнестрелните оръжия в бойния арсенал на британските колонизатори. Простолюдието на Острова, което дотогава било задължено да упражнява ежеседмично уменията си за стрелба с лък, пред това да прекарва безразборно много часове в игра на футбол, използвало възможността да отправи нарочна молба към краля да се подновят игрите - желание, което било изпълнено. През следващите 2 века обаче футболът останал все така неопределен. Един мач траел часове, играчите на всеки отбор наброявали между 19 и 50 души, а правилата били непълни, неясни и неуеднаквени. Почти всичкo било позволено в борбата за топката. Различията били тъй големи, че преди всяко състезание капитаните на двата отбора най-напред се споразумявали по спорните върпоси и едва тогава се давало начало на мача.
Не били малко и предразсъдъците, с които трябвало да се справят футболистите. Така например английските пуритани смятали, че да се играе футбол в неделен ден е грях. Един от по-куриозните случаи е този на Джон Уонкъл от Дърхам, който пред 1779 година е осъден на седмица затвор и на покаяние в църква, защото играел футбол в неделя.
И така стигаме до лондонската кръчма “Фриймейсон”. Дата е 23 октомври, 1863 година, а по желание на Ебенезър Морли - съосновател и капитан на най-стария познат до този момент клуб в Англия на име Футболен Клуб Барнс (1858 година), в кръчмата се събират деятели и играчи на 12 до 14 английски клуба. Сред тях са ФК Барнс, Публичната служба, Крюсейдърс, Форест оф Лейтънстоун, Клуб Килбърн (познат още като отбора без име - No Names Club), Кристъл Палас (без някаква връзка с настоящия лондонски клуб), Блекхийт, училище Кенсингтън, Пърсивал Хаус, Сърбитън, частно училище Блекхийт и Чартърхаус.
В резултат на общо 6 срещи се взимат няколко ключови решения довели до създаването на 13 ясни и категорични правила. Сред тях е оповестена и забраната да се играе футбол с ръце - решение, което впоследствие разграничава завинаги футбола и ръгбито. За пръв път са въведени и ограничения за ритането на противникови играчи, както и за размерите на футболните терени. Но с най-голямо значение е общото съгласие да се основе английска футболна асоциация, която от декември същата година бива наречена еднозначно Футболна Асоциация (ФА). Не е никак изненадвашо, когато именно Ебенезър Морли е избран за първия нейн неформален президент. Вследствие на това в следващите 10 години футболът и ръгбито установяват строго различни правила, униформи, обичаи и дори жестове при тяхното провеждане.
Любопитно подробност е, че сбирката се провежда точно във “Фриймейсон” (“Freemason’s Tavern”), една от основните таверни първоначално създадени за масонски срещи. Въпреки това липсват достоверни сведения за някой участник в срещата, който да са бил част от посветителното общество.
Макар незабавното влизане в сила на оповестените правила играта продължава да се развива. Едва през 1871 година на вратарите било разрешено да пипат топката с ръка. Две години по-късно пък било въведено изпълнението на ъглови удари. През 1875 година били направени и други важни промени: приело, се че смяната на полетата трябва да става след изтичане на първото полувреме, тъй като дотогава отборите разменяли полетата си след всеки отбелязан гол. Последвало и заменяне на връвта, която до онова време свързвала отвестните стълбове предназначени за странични греди. На нейно място била поставена водоравна летва, което дало възможност да се възприеме и играта с глава. През 1876 година станало задължително наличието на футболен съдия, който да ръководи мачовете. Още по-късно - през 1882 година - страничното хвърляне започнало да се изпълнява с две ръце над главата. През 1883 година пък бил установен законния размер на топката, а през 1889 година въвели и дузпата.
Днес масонската таверна в Лондон съществува под името “Freemasons Arms” и е отворена за посещение от всички футболни любители. В нея можете да откриете немалко препратки към създаването на Футболната Асоциация, както и рамка на смятания за баща на английския футбол Ебенезър Морли.
