Сезонът във Висшата лига върви с пълна пара и не можем да кажем, че не липсват изненади. Някои отбори бележат сериозен прогрес спрямо миналата кампания, а други шокиращо се намират в ужасяваща форма и се представят много под очакванията.
Обръщаме внимание най-вече на тима на Шефийлд Юнайтед, който бе приятната изненада на изминалия сезон, но в момента е окупирал дъното на класирането с едва 11 спечелени точки. Темпото на "остриетата" е доста бавно, така че те спокойно могат да се превърнат в най-слабия отбор, който някога се е подвизавал във Висшата лига.
А кой в момента заема тази не особено престижна позиция? Тъкмо това ще проследим тук:
11) Брадфорд (2000/01)
Започваме класацията с отбор, който има щастието да има един-единствен престижен трофей във витрината си - този от ФА къп през 1911г. От тогава та до наши дни, Брадфорд се състезава основно из ниските дивизии на английския футбол. За изненада на мнозина, клубът от западен Йоркшир печели промоция в елита за сезон 1999/00 и още по-шокиращо запазва мястото си във Висшата лига след края на кампанията! Тогава обаче нещата изведнъж тръгват на зле. През лятото мениджърът Пол Джуъл напуска, за да поеме Шефийлд Уензди и за негов заместник е назначен Крис Хъчингс. В началото като че ли се получава - Брадфорд достига до полуфиналите на турнира Интертото (за който някак си се класира, въпреки че завършва на 17-то място), а след това в първия кръг от новия сезон побеждава Челси. До тук с позитивите. Хъчингс е освободен, тъй като за 13 кръга печели една единствена победа, и е заменен от Джим Джефърис. Отборът обаче така или иначе не успява да се вдигне, а нападателите Дийн Уиндъс и Бенито Карбоне са изключително пестеливи откъм голове. В края на кампанията Брадфорд се намира на последното 20-то място с едва 26 точки и голова разлика -42.
10) Куинс Парк Рейнджърс (2012/13)
Скромният отбор от Западен Лондон има злощастната участ да попадне в тази антикласация. "Обръчите", които от средата на 70-те до средата на 90-те са традиционен участник в английския елит, не се радват на добър период през новия век. Те печелят първа промоция във Висшата лига през 2010/11 и през следващата кампания си спасяват кожата по много драматичен начин. В последния кръг от сезон 2011/12 Куинс Парк гостува на претендента за титлата Манчестър Сити и води до последната минута с 2:1, когато "гражданите" обръщат с ОНЗИ гол на Серхио Агуеро и печелят трофея. "Обръчите" вадят късмет, че техните преки конкуренти за изпадане също губят. През следващата кампания обаче, въпреки че се подсилват с играчи като Джуниър Хойлет, Жозе Босингва, Жулио Сезар, Анди Джонсън, Робърт Грийн, Парк Жи-Сунг, Стефан Мбиа и Естебан Гранеро, Куинс Парк правят изключително разочароващо начало и мениджърът им Марк Хюз бива уволнен още през ноември. Назначеният да го замести Хари Реднап продължава със звездните покупки и през зимата на "Лофтус Роуд" пристигат още Кристофър Самба, Лоик Реми, Джърмейн Джинас и Тал Бен Хаим. Това обаче не помага особено много и след също толкова неубедителна втора част от сезона, "обръчите" изпадат, като имат в актива си само 25 точки и голова разлика -30 за разочарование на богатия си собственик Амит Батиа.
9) Уувърхямптън (2011/12)
Преди да станат собственост на китайския консорциум Фосун Интернешънъл, "вълците" преживяват сериозен спад. Отборът от едноименния град е водеща сила в английския футбол през 50-те, като голяма част от футболистите са и национални играчи. Наред с трите титли от старата Първа дивизия, Уувс имат спечелени и четири трофея от ФА къп. Тези дни обаче изглежда са отдавна отминали в началото на новия век, тъй като "вълците" се изявяват предимно в Чемпиъншип, а в даден момент дори и още по-надолу. Все пак през сезон 2010/11 те печелят промоция за Висшата лига. Кампанията започва по изключителен начин и Уувърхямптън, водени от Мик Макарти, дори оглавяват класирането след изиграването на първите два кръга. Те се подсилват през лятото с Джейми О'Хара от Тотнъм и Роджър Джонсън от Бирмингам. В следващите си седем мача обаче, Уувс допускат шест поражения и бързо се свличат към дъното. След поредната загуба, този път от Уест Бромич с 1:5, Макарти е уволнен и за наставник временно е назначен Тери Конър. Под негово ръководство клубът не успява да запише нито една победа и се е закотвил на дъното, а циркът е пълен когато гореспоменатият Роджър Джонсън, капитан на "вълците", пристига на тренировка пиян и е глобен. В крайна сметка Уувърхямптън изпада с едва 25 спечелени точки и голова разлика -42.
8) Ипсуич (1994/95)
Който е чел "Аутсайдери" знае в подробности историята на този тим, или поне тази до 1961/62, когато "трактористите" стават шампиони на Англия още при дебютното си участие в елита. В последствие Ипсуич са постоянно присъствие в Първа Дивизия, а освен това играят и в първия сезон на Висшата лига. За нещастие, отборът не разполага с големи имена и кампания 1994/95 се оказва доста слаба. След изненадваща победа над Манчестър Юнайтед с 3:2 през септември, "трактористите" полека-лека изпускат парата и се замесват в борбата за оцеляване. Мениджърът Джон Лиял бива заменен от временния наставник Пол Годард. Когато и това не дава ефект, Ипсуич назначават бившия си играч Джордж Бърли в отчаян опит да избегнат изпадането. Това не само че не се случва, но и през март те търпят отмъщението на "червените дяволи" в ответния мач на Олд Трафорд и губят с 0:9, което е ясен знак, че тъкмо те са най-слабият отбор в лигата през този сезон. След изиграването на всичките 42 кръга (Висшата лига е с 22 отбора по онова време), "трактористите" имат в актива си само 27 точки и ако трябва да приравним това постижение към лига с 20 отбора, то това прави само 24,4 пункта. Головата разлика на Ипсуич също е потресаваща - 36 вкарани срещу 93 допуснати попадения, или -57!!!
7) Съндърланд (2016/17)
Ако не беше толкова жалко, дори щеше да е забавно! Съндърланд е един от титулуваните английски тимове, тъй като на сметката си има шест титли и две купи на ФА. Разбира се, всичко това се случва много отдавна, но все пак "черните котки" имат силен престой в елита в началото на новия век. Те дори записват две поредни седми места през 1999/00 и 2000/01, а нападателите им Кевин Филипс и Найл Куин все още всяват страх в сърцата на защитниците от онова време. Следва изпадане през сезон 2002/03 (ще се спрем на него малко по-късно) и след това нова промоция, ново изпадане (и на него ще се спрем), за да може Съндърланд да се закрепи в елита между 2007 и 2017г. Разбира се, клубът неизменно е замесен в борбата за оцеляване, но също като котките, оказва се че има много животи. През лятото на 2016г. обаче мениджърът Сам Алардайс напуска поста за да поеме английския национален отбор. За незапознатите, големият Сам бързо бива уволнен и от "трите лъва" след като се забърква в скандал с подкупи. Човекът, който го наследява на кормилото на Съндърланд, е Дейвид Мойс. Шотландецът взима бившите си играчи в Манчестър Юнайтед Пади Макнеър и Доналд Лав, а освен това се сдобива и със Стивън Пиенаар, Джолеон Лескът и Браян Овиедо. Нещата обаче не се получават и "черните котки" печелят първата си победа чак през ноември. Въпреки 15-те гола на Джърмейн Дефоу, Съндърланд изпадат още през април, а след края на сезона имат само 24 точки и голова разлика -40.
6) Уотфорд (1999/00)
Има ли някой, който да е запознат с големите постижения на "стършелите" през годините? Ами... то няма такива... Отборът на Уотфорд исторически се състезава главно в ниските дивизии, най-вече втора и трета, с изключение на кратък период в началото на 80-те, когато той дебютира в елита и се задържа там за няколко сезона. Следващият в случай, в който "стършелите" играят във Висшата лига, е сезон 1999/00, тъй като печелят плейофите в Чемпиъншип. Наставник по това време е специалистът Греъм Тейлър, но конкуренцията с най-добрите отбори на Острова се оказва прекалено трудна за него. Въпреки доброто начало и победите над Ливърпул, Брадфорд и Челси, след края на септември Уотфорд влиза в трудна серия и се отправя с бързи темпове към дъното. Привлечените през лятото играчи Хейдар Хелгусон и Норди Уутър, които трябва да гарантират голове, бележат само 10 пъти за сезона. Общо. До края на кампанията "стършелите" печелят само още три мача и изпадат, като постижението им от 24 точки е най-слабото в цялата им история в английския елит. Освен това те допускат и 77 попадения, а головата им разлика е -42.
5) Норич (2019/20)
Интересното тук е, че "канарчетата" тръгнаха никак нелошо миналия сезон, записвайки 2 победи в първите си 5 мача, което е сравнително приемлива статистика за отбор-новак. Друго интересно е, че една от тези две победи дойде срещу шампиона Манчестър Сити с 3:2, а нападателят на тима Теему Пукки дори оглавяваше голмайсторската листа във Висшата лига в даден момент. До тук обаче свършва всичко хубаво за Норич. До края на сезон 2019/20 тима от "Кароу Роуд" записа едва още 2 победи, завършвайки кампанията с ужасяваща серия от 10 поредни загуби. Общият брой събрани точки от "канарчетата" бе само 21, а головата разлика -49. Заслужава да се отбележи, че въпреки огромния крах, мениджърът Даниел Фарке, който изкара цялата кампания, продължава да е начело на клуба.
4) Съндърланд (2002/03)
Ето че се върнахме към това изпадане на "черните котки", което споменахме малко по-рано. То идва за да сложи край на стабилния тим на Съндърланд от края на 90-те и началото на новия век. След двете седми места, тимът записва и едно 17-то през сезон 2001/02 и като по чудо се спасява от изпадане още тогава. Тази кампания започва, като начело на тима е Питър Рийд. В последствие той бива заменен от Хауърд Уилкинсън, а в края на сезона Съндърланд е предвождан от Мик Макарти, общо взето все мениджъри, които са специалисти в изпадането. Отборът печели само 4 мача, последният от които през декември срещу Ливърпул. От там до края на кампанията, "черните котки" редуват поражения и равенства (предимно поражения) и печелят отново чак на 23 август 2003 когато вече са в Чемпиъншип. За сезон 2002/03 те завоюват скромните 19 точки и отбелязват само 21 гола, а допускат 65. Мнозина биха си помислили, че по-трагично от това няма накъде, но шокиращо ще разкрием, че това не е най-слабото представяне на клуба в английския елит.
3) Астън Вила (2015/16)
Поглеждайки към вечната ранглиста на титлите в английския елит, откриваме имената на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал, Евертън ииии Астън Вила! Точно така, бирмингамският клуб е печелил трофея точно седем пъти, а в още десет случая е оставал на второ място. В добавка на това, "виланите" имат в шкафа си и Европейската купа за 1981/82, което идва да подскаже, че клубът е от традиционно силните на Острова. Освен това от средата на 70-те та чак до сезон 2015/16, Астън Вила е изпадал само веднъж. Не така стоят нещата обаче през гореспоменатата кампания. Още в края на сезон 2014/15, отборът оцелява в елита като по чудо под ръководството на Тим Шърууд, а футболните хора в Англия очакват със затаен дъх да видят какво може да направи младият мениджър в първия си пълен сезон. За изненада, Шърууд е освободен още през октомври, тъй като Вила не може да се отърси от загубата на реализатора си Кристиан Бентеке, продаден на Ливърпул, както и на Фабиан Делф, заминал в посока Манчестър Сити. Преди уволнението на Шърууд, отборът записва победа (в първия кръг) и шест загуби след това. Новият мениджър Реми Гард се справя маааалко по-добре. Под негово ръководство отборът печели две победи, но завършва сезона с 11 последователни загуби. В крайна сметка активът на Астън Вила е 17 точки и голова разлика -49, което значи сбогуване с елита.
Бонус: Хъдърсфийлд (2018/19)
Тъй като статията е писана преди края на сезон 2018/19, то трябва да вкараме лек ъпдейт. Това е представянето на Хъдърсфийлд през последната кампания. "Териерите" блестят със златни букви в историята на английския футбол, тъй като са един от четирите тима, печелили три пъти подред титлата на странта. Останалите са Манчестър Юнайтед, Арсенал и Ливърпул. Само че това постижение е от средата на 20-те години на изминалия век. От там нататък тимът се лута из дивизиите. В периода 2004-2012 той дори се намира в Лига 1. Благодарение на американския мениджър Дейвид Вагнер, Хъдърсфийлд печели промоция за Висшата лига за сезон 2017/18 и дори успява да оцелее. Не така стоят нещата през следващата кампания обаче. За 22 мача "териерите" печелят едва 2 пъти и завършват 4 пъти наравно. Останалото е поражения. Пръснатите през лятото 50 милиона за нови попълнения се оказват крайно недостатъчни за вдигане класата на тима. Вагнер е уволнен през януари и заменен от германеца Ян Циверт. Той не успява да преобрази тима и Хъдърсфийлд продължава с ужасяващите представяния, като дори записва рекорден брой поражения като домакин - 14. Под ръководството на Циверт, "териерите" печелят точно 5 точки и в края на кампанията в актива си имат едва 16 пункта. Головата разлика показва 22:76 или -54.
2) Съндърланд (2005/06)
Започваме трудно да намираме думи за да опишем разочарованията, които "черните котки" поднасят на своите изстрадали привърженици в ерата на Висшата лига. "Е, едва ли може да бъде толкова лошо, колкото миналия път." по всяка вероятност са си казали те. Оказва се, че може! Съндърланд завършва сезон 2002/03 със серия от 15 поредни загуби в елита, която бива продължена от още 5 след завръщането им за кампанията през 2005/06. Начело на тима все още се намира Мик Макарти, който изкарва два сезона в Чемпиъншип, но успява да върне "черните котки" във Висшата лига. Решен да не повтори лошото представяне от "предния път", той привлича сензацията Джонатан Стед, Антъни Льо Талек от Ливърпул и Келвин Дейвис. В крайна сметка Съндърланд не само че повтаря, а и задминава ужасното представяне от 2002/03 с още по-апокалиптично такова и печели само 15 точки за цял сезон! Отборът губи невероятните 29 мача, а записаните победи са точно 3. Само за сравнение, отборът, който завършва на 19-то място Уест Бромич има с 15 точки повече от "черните котки" в крайното класиране.
1) Дарби Каунти (2007/08)
Официално, това е отборът с най-ужасното представяне в историята на Висшата лига, което е и леко тъжно, тъй като именно "овните" дават път на легендарния Брайън Клъф. Дарби са двукратни шампиони на Англия през 70-те, а освен това са носители веднъж и на ФА къп. За тяхно съжаление, последният им престой в английския елит е меко казано разочароващ. "Овните" достигат до промоция чрез спечелване на плейофите в Чемпиъншип, а настроенията са за добра кампания. След изпадането си през 2001/02, това е първият досег на тима с Висшата лига. През лятото на 2006 Дарби назначава за мениджър Били Дейвис, който обещава да ги върне в елита до три години. Успява още при първия си опит и година след обещанието си готви тима за участието му в Премиър лийг. Той привлича десет нови, но сезонът не тръгва добре и през януари взима още девет играча. В резултат на това, тимът постига една-единствена победа за целия сезон - с 1:0 срещу местния съперник Нюкасъл. Разбира се, Дейвис е уволнен и заменен с Пол Джуъл, който не успява да подобри представянето на "овните". Освен че печелят само 11 точки, Дарби допускат и главоломните 89 гола, докато успяват да отбележат едва 20! След тази срамна кампания, тимът повече не е участвал в елита, като на няколко пъти се проваля в плейофите.
