Най-слабите трансфери на Челси в последните 20 години

 За последните 20 години отборът на Челси постигна всичко, което можеше да бъде постигнато - спечели 5 титли от Висшата лига, още толкова трофеи от ФА Къп, Шампионската лига и Лига Европа. През това време много славни футболисти носиха синята фланелка и оставиха имената си в историята на лондонския клуб. Играчи като Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба, Еден Азар и т.н. завинаги ще останат любимци на "Стамфорд Бридж". 

 В същото време обаче има и такива, които така и не успяха да оправдаят очакванията. Роман Абрамович е доста щедър щом трябва да подсилва отбора си, но дори той има някои феноменални трансферни издънки. Тук ще проследим кои са тези футболисти, тотално разочаровали със синия екип

10) Хуан Себастиан Верон

 Безспорно аржентинецът е един от най-класните халфове, подвизавали се по европейските терени в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Верон, който носи и един от най-звучните прякори - "Малката вещица", добива широка популярност с изявите си в италианската Серия "А". Там той впечатлява с екипите на Парма, а след това и на столичния Лацио, с който дори печели Скудетото през сезон 1999/00. С краха на Серджо Краньоти, тогавашния президент на "орлите", римляните трябва да продават топ-играчите си. Верон не прави изключение, като преминава в Манчестър Юнайтед с рекорден трансфер за 28 милиона паунда. Там обаче не му потръгва, а дори великият сър Алекс Фъргюсън, виждайки класата на аржентинеца, се застъпва за него пред медиите с думите: "Верон е изключителен играч. А вие сте ши*ани идиоти!" Така или иначе халфът не може да се адаптира към английския футбол и в крайна сметка е продаден на Челси през 2003г. Той се превръща в едно от бижутата на Роман Абрамович, който е решил да изгради супер-отбор и да направи лондончани следващия доминант във Висшата лига. Платени са 15 милиона паунда, но Верон играе едва 7 мача за "сините", след което е даден под наем в Интер. Просто английският футбол не е за него, а вестник The Times го поставя сред 50-те най-ужасни трансфера в историята на Висшата лига. 

9) Асиер дел Орно

 В началото на новия век името на Дел Орно започва все по-често да се споменава. Той е част от родния му Атлетик Билбао, а силните му игри водят и до повиквателна за националния отбор на Испания. Освен че е солиден в защита, баскът прави и много добри включвания отляво и бележи сериозен брой голове като за ляв бранител. Очевидно е, че няма да остане в Билбао дълго, така че когато Челси го купува за 8 милиона паунда, никой не е изненадан. "Сините" от Лондон удрят на камък с опита да вземат Ашли Коул от Арсенал, така че им се налага да си пробват шансовете с испанеца. Дел Орно не се включва добре и игрите му далеч не са толкова впечатляващи, колкото за Атлетик. От солидната му игра в защита и опасните пробиви, гарнирани с попадения, няма и следа. В първия си и единствен сезон на "Стамфорд Бридж", той изиграва 34 мача за всички турнири и вкарва само веднъж. Единственото нещо, с което ще се запомне периодът му в Челси, е бруталното му влизане срещу 19-годишния Лионел Меси в мач от ШЛ срещу Барселона, което му носи директен червен картон, а неговият тим, останал с човек по-малко, отпада от надпреварата. Още през следващото лято е продаден на Валенсия за почти наполовина на това, което Челси плаща за него.

8) Уинстън Богард

 И преди е ставало дума за този холандски бранител и неговия период в Лондон. Уинстън Богард, който изгрява с екипа на Спарта Ротердам, а след това е част от феноменалния отбор на Аякс, е един от интересните десни защитници в европейския футбол. Той печели всичко с холандския клуб - титли от Ередивизи, купи на страната, Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Интерконтиненталната купа. По това време Аякс продава главно в 2 дестинации - Милан и Барселона. Богард първо се пробва в Италия, но там успява да изиграе едва 3 мача, след което се присъединява към своя наставник от Аякс, Луис ван Гаал, в Барса. Там помага с каквото може, но травма спира развитието му. В крайна сметка е освободен през лятото на 2000г. и като свободен агент подписва с Челси. Единственият позитив за "сините" е, че Богард идва без пари. От там нататък всичко останало, свързано с неговото пребиваване на "Стамфорд Бридж", е тотален ужас. Той изиграва едва 9 мача за клуба, но пък получава по доста сериозните за онова време 40 000 паунда на седмица. В даден момент това започва да тежи, но пък Богард не желае да напуска, защото никой не би му предложил същата заплата. Така той остава част от клуба чак до 2004г., въпреки неистовото желание на "сините" да го разкарат, което включва изваждане от първия отбор и какво ли още не, но на Богард не му пука. Той дори дава интервю, в което заявява: "В този свят всичко е пари, така че когато ти предложат милионите, взимай ги. Малцина печелят толкова, колкото печеля аз, считам се за късметлия. Може и да съм един от най-слабите трансфери в историята на Висшата лига, но не ми пука."

7) Андрий Шевченко

 За съжаление, напоследък украинецът попада в доста антикласации, вместо в позитивни такива. Въпреки че е считан за един от най-великите нападатели на времето си, Шева така и не получи грандиозния край на кариерата си, какъвто несъмнено заслужаваше. Продукт на сериозната школа на Динамо Киев, той достига невероятни висини под ръководството на легендата Валерий Лобановски. Периодът му в Милан пък е още по-славен - 296 мача и 173 гола за 7 сезона на "Сан Сиро". Шампионската лига, "Златната топка" и множество други клубни и индивидуални отличия нареждат Шевченко сред най-великите в историята на играта. И така до онова заветно лято на 2006г., когато Роман Абрамович, който изключително много се възхищава на качествата на украинеца, решава да изсипе една торба пари и да го привлече в Челси. Шева, вече почти 30-годишен, пристига в Лондон със статута на огромна звезда. Бързо обаче става ясно, че английският футбол не е за него. Още повече, че трансферът е изцяло по инициатива на Роман, докато мениджърът Жозе Моуриньо не се нуждае от такъв играч. Челси плаща колосалните 31 милиона паунда, а на Шевченко дава по 121 000 на седмица - повече, отколкото на всеки друг. И в крайна сметка за два пълни сезона на "Стамфорд Бридж", той вкарва общо 23 гола във всички турнири в 77 мача. Феновете на Челси се надяват на съвсем различни резултати, особено на база на славата и огромните суми, които са платени за нападателя. Популярността му спада толкова много, че договорът му е прекратен почти година преди да изтече и той се завръща в Динамо Киев. 

6) Матея Кежман

 На младини, сърбинът е един от най-обещаващите нападатели в Европа. Преди да започне да се вихри по холандските терени, Кежман бележи гол след гол за Партизан и става голмайстор на местното първенство. Когато обаче отборът на ПСВ Айндховен договаря да продаде звездата си Рууд ван Нистелрой на Манчестър Юнайтед, "филипсите" не търсят дълго, преди да намерят подходящия заместник в атаката си. Сръбското острие постига наистина ненормални статистики с тима от Айндховен - 129 гола в 176 мача. За всички е известно, че в Холандия по-лесно се бележат голове, но Кежман прави така, сякаш бранителите, срещу които играе, изглеждат като аутисти или слепци. Вкарва с лекота и извежда ПСВ до две титли и три купи на страната, а самият той става голмайстор на първенството цели 3 пъти. И това ако не е достатъчно да те купят от Челси пък на! През лятото на 2004г. той се озовава в Лондон и дори му е дадена тениската с номер 9, овакантена от напусналата легенда Джими Флойд Хаселбанк. Трансферът е на стойност 5,3 милиона паунда, което изглежда смехотворно на фона на днешните суми. Кежман обаче бързо разбира, че Висшата лига е много далеч от нивото на Ередивизи и никой в Англия няма да го остави да си развява коня. Вкарва само 4 пъти в първенството за цял сезон и общо 7 гола в 41 мача във всички турнири. Разбира се, в Челси няма кой да ти прощава слабите кампании и още през следващото лято е продаден на Атлетико Мадрид, където продължава с разочароващите изяви.

5) Халид Буларуз

 В днешно време всички използват прякора "Канибала" когато говорят за Луис Суарес, но няколко години преди той да се появи по големите европейски терени не беше така. Тогава, по някакви причини, всички наричаха така холандския бранител Халид Буларуз. Той дебютира в мъжкия футбол с екипа на Ваалвайк, а след това е привлечен в немския Хамбургер. На тези, които отскоро следят футбол, може и да им прозвучи странно, че само преди 15 години Хамбургер е бил фактор в Бундеслигата, но наистина е така. Отбраната на тима, включваща и Буларуз, допуска само 30 гола в 34 мача за цял сезон, а името на холандеца с марокански произход нашумява. Челси решава, че го иска и отправя оферта на стойност 8,5 милиона паунда за него. Жозе Моуриньо с удоволствие приветства такава сделка, тъй като по това време правилата във Висшата лига позволяват на резервната скамейка да има едва 5 играча. Той казва за привличането на Буларуз: "В държава, в която можеш да разчиташ само на 16 играча по време на мач, е важно да можеш да покриваш колкото се може повече позиции. Сега например имам 3 опции в центъра на защитата - Тери, Карвальо и Буларуз. Отдясно пък имам Пауло Ферейра и Буларуз, а отляво - Уейн Бридж и Буларуз." Поливалентността на играча е ключова за трансфера му, но пък той среща други трудности. Изиграва едва 13 мача за сезона, а през останалото време или е контузен, или не може да се пребори за титулярно място. Все пак получава 5 жълти и 1 червен картон. Единственото, с което ще бъде запомнен, е че носи емблематичния номер 9 на гърба си, присъщ за някой от нападателите.

4) Алваро Мората

 Че испанецът не е един от най-резултатните нападатели в света, всички го знаят. И все пак ако видим трансферните суми, които са дадени за него, можем спокойно да се задавим с каквото там ядем или пием в този момент. Мората е юноша на... общо взето всеки мадридски отбор. В най-ранните си години се подвизава в Атлетико, след това в Хетафе, но път към големия футбол получава в Реал. Появява се главно като резерва и се харесва с изявите си, а е едва на 20. Взет е в Ювентус за 20 милиона евро, като "кралете" запазват опцията да си го откупят след 2 сезона за 30 милиона. Времето в Торино е доста ползотворно за Алваро и той печели 2 пъти Скудетото и дори успява да елиминира бившия си клуб Реал Мадрид в полуфиналите в ШЛ и след това да отбележи във финала срещу Барселона. "Белият балет" все пак си го връща, но след една кампания, в която той е главно резерва на Карим Бензема, но все пак вкарва солидно количество голове, е продаден на Челси. По това време "сините" се борят да си върнат бившия си нападател Ромелу Лукаку, когото неблагоразумно са продали на Евертън, но белгиецът решава да отиде в Юнайтед. Така Челси правят доста панически трансфер и плащат рекордните 60 милиона паунда за Мората. Началото за него не е лошо, но слабата му физика и многото му пропуски започват да изнервят феновете на "сините". В края на сезона има 15 гола в 48 мача, което не е достатъчно да подсигури на Челси място в топ 4 на Висшата лига. Началото на следващата кампания също не е много обещаващо и на полусезона е даден под наем, а в последствие и продаден на Атлетико Мадрид.

3) Кепа Арисабалага

 Може би е рано да заклеймяваме трансфера на младия вратар като провал, но точно натам отиват нещата. Кепа Арисабалага е баск и юноша на Атлетик Билбао. Той дълго време е даван под наем, но в крайна сметка се налага на вратата на Атлетик когато е само на 22, измествайки абсолютния титуляр по това време и ветеран Горка Ирайсос. Още през следващата година е повикан и в националния отбор на Испания, което му вдига акциите много сериозно. Различни отбори започват да го желаят, като се спекулира с трансфер в Реал Мадрид, но пък Кепа преподписва с Билбао и в договора му е заложена клауза за откупуване в размер на 80 милиона евро. Едва ли баските са смятали, че някой ще я активира, но не са предвиждали паричките на чичо Роман. В това време Челси отчаяно търси заместник на напусналия Тибо Куртоа. Само няколко дни след като Алисон Бекер става най-скъпият вратар в света, преминавайки от Рома в Ливърпул, "сините" от Лондон подобряват този рекорд. Те плащат откупната клауза на Кепа и той се мести в английската столица. В началото се справя добре, но идва онази заветна дата 24 февруари и финалът за Купата на лигата срещу Манчестър Сити. Кепа получава крампа секунди преди края на продълженията и мениджърът Маурицио Сари желае да го смени с далеч по-опитния Уили Кабайеро. Кепа игнорира заповедите на своя наставник и остава на терена, а Челси губи при изпълнението на дузпи. Бесен от това, Сари го вади от отбора за следващия мач. През настоящия сезон пък Арисабалага е вратарят с най-нисък процент спасени удари в цялата Висша лига, което води до все по-сериозните слухове, че ще бъде продаден (едва ли за 80 милиона де).

2) Шон Райт-Филипс

 В първите години от царуването на Роман Абрамович в Челси, "сините" имаха навика да прибират всеки, който направи добро впечатление във Висшата лига. Този случай не е никак различен. Шон Райт-Филипс е доведен син на легендата на Арсенал, сър Иън Райт. Двамата с малкия му брат Брадли стават част от академията на Манчестър Сити и дори пробиват в първия отбор рамо до рамо. Шон обаче е далеч по-талантливият от двамата, като се налага като абсолютна сензация по крилото на "гражданите". Нисък, но бърз и техничен, по-големият Райт-Филипс става и английски национал, което е аларма за Абрамович, че трябва да го купи задължително. Челси плаща 21 милиона паунда за острието, въпреки изявленията на играча, че няма никога да напусне Манчестър Сити. Както можете да предположите, неговият първи сезон в Лондон е тотално разочарование. Той главно седи на пейката, а когато влиза като смяна е неефективен. Не успява да се разпише нито веднъж в 27 участия във Висшата лига, което натежава той да не бъде включен в отбора на Англия за Световното първенство през 2006г. През следващите сезони ситуацията не се променя и Райт-Филипс записва общо 125 мача за Челси, но над половината от тях са като резерва. Бележи само 10 гола и в крайна сметка е върнат на родния Манчестър Сити, където обаче вече са потекли парите и на Шон му е трудно да се пребори отново за титулярно място.

1) Фернандо Торес

 Също както Шева, "Хлапето" все по-често се появява в негативни класации, въпреки огромната си слава преди години. Фернандо Торес, капитан на Атлетико Мадрид още ненавършил и 20 години, е един от най-клиничните нападатели в света в средата на първите 10 години на новия век. Блеснал с екипа на "дюшекчиите", той се превръща в апетитна хапка за западноевропейските колоси. В крайна сметка преминава в Ливърпул след сериозни преговори, отнели месеци. Там Торес наистина се превръща в легенда, а липсата на сериозни трофеи в клубната витрина все по-често кара медиите да спекулират с неговото напускане. Когато в крайна сметка наистина се стига до трансфер на "Хлапето", той е изненадващ за всички. Торес сменя Ливърпул с друг голям английски отбор - Челси, като сделката е на стойност 50 милиона паунда и е рекордна в рамките на Висшата лига. Трансферът се извършва през зимния трансферен прозорец, а Торес вече има тежък есенен полусезон, в който не бележи редовно. На "Стамфорд Бридж" обаче се надяват да излекуват яловостта му. Не се получава. На испанеца са му необходими над 900 игрови минути за да отбележи първия си гол за клуба, а през това време той става обект на подигравки заради редицата фрапантни пропуски, които прави. Може би най-знаков е онзи на "Олд Трафорд", когато "Хлапето" не успява да оцели опразнената врата на Юнайтед от чиста позиция. В крайна сметка вкарва 45 гола в 172 мача за "сините", като най-важният от тях със сигурност е в онзи драматичен полуфинал срещу Барселона. Във Висшата лига обаче записва едва 20 попадения за три сезона и половина.

БОНУС:

Адриан Муту
 Румънецът е една от сензациите в Серия "А" в началото на новия век, което му носи мултимилионен трансфер в Челси. Всъщност, той е една от първите покупки на Роман Абрамович, а мисията му е да замени напускащата легенда Джанфранко Дзола. Само че вместо това, Муту влиза в пререкания с мениджъра Жозе Моуриньо, а малко след това и се проваля на допинг тест, като дава позитивна проба за кокаин. Наказан е да не играе футбол 7 месеца и е глобен с 20 000 паунда. На всичкото отгоре клубът завежда дело срещу играча, който се изнизва по терлички и отива да играе в Ювентус.

Марк Боснич
 Австралийският вратар остава в историята като единствения, който сър Алекс Фъргюсън продава на два пъти. Когато легендата Питър Шмайхел напуска Юнайтед, Боснич е човекът, който трябва да го замести, но той се проваля в това. В крайна сметка след пристигането на Фабиен Бартез, той се мести в Челси през януари 2001г., но заради контузии не играе до края на сезона. Когато все пак записва 5 мача в началото на следващата кампания, австралиецът също е хванат с наркотици по време на допинг тест и наказан да не играе 9 месеца. Челси решава кардинално въпроса и просто го уволнява.

Йоси Бенаюн
 В даден момент от кариерата си, израелецът дори изкарва една година в школата на Аякс, тъкмо когато "божиите синове" са спечелили Шампионската лига. Той обаче така и не играе за тях, а вместо това дебютира в родината си, след което носи екипа и на испанския Расинг Сантандер. В Англия пък рита за Уест Хям, а след това и за Ливърпул. Когато Челси го купува, Бенаюн вече е на 30 години и сякаш най-добрите му дни са зад гърба му. Така и не успява да се наложи, главно влиза като резерва и за 3 сезона като играч на клуба записва само 24 мача и 1 гол във всички турнири. Показателен за формата му е фактът, че Челси дори се съгласява да го даде под наем на градския съперник Арсенал.

Мичи Батшуай
 По принцип не обичаме да даваме оценки на настоящи играчи на клубовете, но в случая с белгиеца, сякаш няма как той да обори присъствието си в този списък. Батшуай нашумява първо с екипа на Стандарт Лиеж, а след това и на Олимпик Марсилия. Челси го купува през лятото на 2016г. за сумата от 38 милиона евро. Той обаче така и не успява да се наложи, а дори когато се появява като резерва е разочароващ. Периодите му под наем също са отчайващи, а хората ще го запомнят най-вече с онзи случай по време на Световното първенство в Русия, когато, радвайки се на гол на своите, той се уцели сам с топката в лицето.

Абдул Баба Рахман
 За този човек също писахме наскоро. Шокиращият трансфер на Баба Рахман от Аугсбург в Челси през 2015г. за 14 милиона паунда така и не се отплаща. Ганаецът играе едва 23 мача за клуба в дебютния си сезон за всички турнири, след което започва одисеята му с наемите. Играе в Шалке, Реймс, а по настоящем в Майорка. Продължава да се води играч на Челси, въпреки че едва ли някога ще облече отново синята фланелка. 

Франко Ди Санто
 Наистина ли ви трябват аргументи?

Прочетете също:
Най-слабите трансфери на Ливърпул в последните 20 години
Най-слабите трансфери на Ювентус в последните 20 години