Най-слабите трансфери на Ювентус в последните 20 години

 Изминалите 20 години бяха като високоскоростно влакче за италианския колос Ювентус. "Бианконерите" имаха върхови постижения, като например поредните титли от Серия "А", пробивите в Шампионската лига и изиграните финали, а редом с тях и сериозни спадове, като например през сезон 2009/10 и 2010/11, когато завършваха на незавидната 7-ма позиция. В момента тимът, воден от Маурицио Сари отново се е запътил към Скудетото, а трансферната политика на тима през последните десетина години изглежда повече позитивна, отколкото разочароваща.

 Не така стояха нещата след завръщането на Юве в Лигата на майсторите след скандала "Калчополи". Логично, "бианконерите" бяха позагубили от позициите си и бяха станали непопулярна дестинация за топ-играчите, които пристигаха в Калчото. Финансовото състояние на клуба също бе поразклатено, което доведе до привличането на футболисти, които не притежават необходимото качество, за да носят черно-бялата фланелка. 

 И все пак, редом с някои наистина добри попадения, можем да отличим следните играчи и да ги заклеймим като най-слабите трансфери на Юве в последните 20 години.

10) Джонатан Зебина

 Французинът пристигна в пакет с Фабио Капело през 2004г. и след силните игри, които показа в Рома, се бе превърнал в любимец на сбръчкания тактик. Зебина обаче така и не успя да впечатли с изявите си с черно-белия екип. Въпреки че остана в клуба след скандала "Калчополи", той изигра едва 98 мача за 6 сезона. През останалото време беше или контузен, или наказан. Може да се счита за откривател на така наречения "Зебина-финт", което се състоеше в това да изрита топката напред възможно най-силно, а след това да се опита да я догони, минавайки като валяк през всички играчи, изпречили се на пътя му. По този начин той често си печелеше жълти картони докато реално ИМАШЕ ПРИТЕЖАНИЕ над кълбото. Изявите му в дефанзивен план също бяха потресаващи, като често се изнервяше, когато играта му не върви и прибягваше до грубости. Това, наред с факта, че е може би единственият играч на Юве, който да каже на собствените си тифози да отидат на майната си (два пъти) и да покаже среден пръст на оператора постила червения килим за Джонатан Зебина към нашия скромен списък.

9) Арманд Траоре

 След завръщането на Ювентус в Серия "А", какви ли не посредствени играчи се изредиха да се опитват да играят на позицията ляв защитник, но може би никой не бе толкова потресаващ, колкото този човек. Арманд Траоре, млад и бързоног французин, пристигна уж за да заздрави защитата и да придаде острота в атаките по лявото крило. Единственото разумно решение покрай неговия престой в Торино бе, че дойде само и единствено под наем от Арсенал. Така и не се разбра коя точно е силната страна на Траоре. Може да се каже, че редом с линейната си скорост, той притежаваше някаква техника, което го правеше донякъде опасен за противниците, но слабата му физика не го правеше способен да се бори с бранителите на опонента. В същото време той "забравяше" да се връща назад, след като загуби контрола над топката и оставяше огромно пространство за противниковите нападатели да се вихрят в опразнената от него зона. За съжаление, в тима вече се подвизаваха двама леви защитници като посредственият Паоло Де Челие и сериозно застаряващият Фабио Гросо, но Траоре по никакъв начин не показа, че е по-добър от тях. Логично, той бе отпратен моментално след края на наема му.

8) Фелипе Мело

 Не мина дълго, преди всеки фен на Ювентус по света да възкликне в ступор: "Боже Господи, как се прецакахме с тоя касапин." Фелипе Мело може и да направи някои впечатляващи мачове с фланелката на Фиорентина, но трансферът му в Торино за цели 25 милиона евро може да се счита за един от най-ужасните не само в историята на "старата госпожа", а на футбола като цяло. За двете си години престой на тогавашния "Олимпийски стадион" в града, бразилецът така и не показа коя реално му е силната страна, но пък противниците на Юве много бързо разбраха в какво го бива - да фаулира хората. По всякакъв възможен начин. Лакти, ритници, настъпвания и какво ли още не - това бе стилът на Фелипе Мело. Трябва да признаем, че той направи доста прилично Световно първенство през 2010г., когато дори асистира на Робиньо за един гол срещу Холандия, но след това, типично в свой стил, си вкара автогол и беше изгонен. Когато владееше топката бе опасен и за противника, и за собствените си съотборници, тъй като пасовете му най-често идваха на височината на коленете, така че другите играчи на Юве трябваше да губят ценно време да си спират топката, ако въобще можеха да го направят. Коленете бяха любима зона за Фелие, който обичаше да ги цели не само с коженото кълбо, но и с бутоните на собствените си обувки. 

7) Кристиан Поулсен

 Преди няколко дни прочетохте защо този човек бе включен и в най-слабите трансфери на Ливърпул. Тук нещата не са коренно различни. Кристиан Поулсен започна да се излага още преди дори да бе стъпил на игрището, заявявайки, че искал да стане основният източник на креативност в полузащитата на "старата госпожа". Всичко това звучеше много обнадеждаващо, но за негово съжаление той просто бе поредният скандинавски играч с крайно лимитирани качества и нулева свобода на мислене. Поулсен не беше плеймейкър за Юве и никога не е бил плеймейкър където и да отиде и който и клуб да има неблагоразумието да го купи, накрая оставаше разочарован. Тук дори няма да взимаме под внимание факта, че датчанинът бе мразен още преди да пристигне на Апенините заради една случка с Франческо Тоти от Евро 2004. В мач между Италия и "червения динамит", халфът реши да наплюе "Принца на Рим", провокирайки го да си изкара жълт картон. Единственото позитивно нещо от престоя на Поулсен в Ювентус беше, че накрая все пак някой се излъга да даде пари за него - гореспоменатият Ливърпул, където много бързо разбраха, че ужасно са сгрешили с решението си.

6) Хорхе Мартинес

 Лауреат след лауреат. Уругваецът бе един от хората, които могат да се нарекат спокойно "чудо за един сезон". Мартинес впечатли с екипа на Катаня, което доведе до неговия 12 милионен, повтарям - 12 МИЛИОНЕН трансфер в Торино. Той пристигна и още в първия мач за сезона срещу Бари се контузи, преседя 2 месеца в лазарета, след което се завърна. Изигра точно 2 мача, преди отново да напусне със сериозна травма, пропускайки още 4 месеца от кампанията. Във времето, което Мартинес все пак изкара на терена, той изглеждаше толкова невзрачно, сякаш краката му са натопени в смола и той се опитва да бяга въпреки това. Уж се водеше "офанзивен халф", но визията му беше като на плодояден прилеп, а първото му докосване като на кол за домати. Той изигра точно 14 мача за Юве, след което започна обиколката му из Апенините. Бе отдаван под наем тук и там, а най-фрапиращото бе, че на два пъти му бе предлагано удължаване на договора. Той остана играч на Ювентус чак до 2016г., когато най-сетне му бе позволено да си тръгне. Пълен ужас!

5) Елиеро Елия

 Едно от очеизвадните доказателства, че на Бепе Марота не бива да му се дават пари, които да харчи, а трябва да се фокусира само и единствено върху свободните трансфери. По всяка вероятност Антонио Конте не е искал тъкмо Елиеро Елия в състава си, но му се наложи да приеме този трансфер на стойност 10 милиона евро. Сякаш и самият играч разбра, че не влиза особено много в плановете на треньора си, така че колкото и рядко да се появяваше на игрището, той изглеждаше тотално незаинтересован да играе добър футбол. Елия отказа да учи италиански, което много му попречи да се интегрира в отбора, а докладите за неговите тренировки, бяха отчайващи. Играч, който изобщо не си дава много зор, за да подобри представянето си, както и да преобърне мнението на всички в Торино за него. Колкото и талантлив да бе Елия, той просто бе грешният човек на грешното място. Имайки на предвид, че Конте предпочиташе да пуска тоталния анонимник и друго трансферно недоразумение Марсело Естигарибия, пристигнал под наем от някакъв си латиноамерикански клуб, вместо 10-милионния си трансфер, бързо се разбра, че холандецът няма да има никакво бъдеще при "старата госпожа" и скоропостижно бе разкаран.

4) Марко Мота

 Може би ще се шокирате да разберете, че този тип все още е активен играч. Сякаш беше преди цяла вечност, когато тифозите на Ювентус освиркваха неадекватните му изпълнения отдясно на защитата на "бианконерите". Мота пристигна в Торино с визитката на обещаващ млад играч, записал впечатляващи представяния в отборите на Удинезе и Рома и дори един мач за националния отбор на Италия. Той така и не успя да се възползва от множеството шансове, които му бяха предоставени за да покаже уж истинските си качества. По това време в Юве вече се подвизаваше друг посредствен десен защитник в лицето на чеха Зденек Григера, но скоростта на Мота трябваше да го направи по-раздвижен и по-полезен в предни позиции. Нищо такова! Марко бе доста лабилен когато му се налагаше да играе в защита и често шпагатите му пропускаха целта, а сякаш самият той много внимаваше да не получи някой жълт картон и действаше доста плахо. В атака пък също бе доста незабележим, сякаш на мястото, където е застанал, има празно пространство. След пристигането на Щефан Лихтщайнер, Мота се присъедини към огромния легион от футболисти, изпратени някъде под наем и си пусна грозна брада, сякаш за да не го познаят от ужасните му изяви в Юве.

3) Кристиан Молинаро

 Май крайните защитници взеха да преобладават в този списък, но пък няма как да се заговори за най-ужасни трансфери на Юве и да бъде пропуснат този човек. Кристиан Молинаро, който се присъединява към армадата от некадърни леви защитници, минали през тима в годините след завръщането в Серия "А". И докато Траоре дойде под наем, Де Челие излезе без пари защото е юноша, а Гросо бе на години, той в случая на Кристиан Молинаро той няма извинение за некомпетентността си. Единственото впечатляващо нещо около него бе, че въпреки очеизвадната липса на класа, която демонстрира, той успя да запише цели 65 мача за клуба! Разбира се, по това време Юве загуби точки от отбори като Лече, Бари и т.н. Сега за невпечатляващата част от играта на Молинаро - той притежаваше най-неточното центриране в цялата лига, даже щеше да е по-добре да му се забрани да центрира със закон. Освен това имаше много лошия навик винаги да покрива засадата, като дори ветерани като Никола Легроталие и Фабио Канаваро от втория му период в клуба (също кандидати за този списък) успяваха да издебнат по-добре момента да се изтеглят от Молинаро. Когато напусна в посока Щутгарт, феновете на Юве най-сетне успяха да си отдъхнат.

2) Карвальо Амаури

 Може би бразило-италианската версия на Капитан Джак Спароу далеч не е най-ужасният нападател, който някога се е изявявал за клуба, но определено е една от най-ужасните сделки, които Юве някога е правил. След няколко посредствени сезона за Киево и един що-годе добър за Палермо, ръководството на "старата госпожа" реши, че ще е разумно да плати 23 милиона евро за правата му! Та горе-долу по това време Милан взеха Роналдиньо за почти толкова. Роналдиньо! След сравнително успешно начало, истинските възможности на Амаури най-сетне си проличаха. Оказа се, че въпреки високия му ръст, той не е много добър в играта с глава, не е от най-комбинативните играчи, често предпочитайки сам да завършва нескопосано атаките на тима, с покъртителен дрибъл, липсващо умение да задържа топката и абсолютно скандален завършващ удар. Въпреки няколкото му читави мача за Юве, той успя да вкара само 17 гола в 71-те си мача за тима за три години. Най-пародийното от всичко, написано дотук е, че най-важния си гол за "старата госпожа", Амаури отбеляза през 2012г., когато той дори вече не играеше в клуба, тъй като вкара на действащия шампион Милан, който не успя да защити Скудетото и в крайна сметка то пристигна в Торино.

1) Никлас Бендтнер

 Какъв по-добър начин да завършим този списък от този човек? Лорд Никлас Бендтнер, който по всяка вероятност сам не разбра как се озова в Торино. Нека обрисуваме ситуацията в опита си да извиним по някакъв начин ръководството за това им злодеяние. Приближават последните дни на летния трансферен прозорец на 2012г. Юве е спечелил първото си Скудето след "Калчополи", но пък голмайстор на клуба е халфа Клаудио Маркизио. Нападателите са доста ялови и на тима му трябва класен голаджия, който да материализира добрата игра в центъра на Пирло, Видал и гореспоменатия Маркизио. Спекулира се с имена като Джампаоло Пацини и Антонио Касано, които са в пика на кариерите си и нижат гол след гол с екипа на Сампдория. В крайна сметка на летището в Торино кацна самолет, от който излезе ТОЙ - Лорд Никлас Бендтнер в цялото си великолепие и... 10 килограма наднормено тегло. Мина доста време докато датчанинът успя да влезе в добра спортна форма, а когато Антонио Конте най-сетне започна да го пуска в игра, той не успя да вкара нито веднъж в 11 мача, контузи се преди Коледа, така че Юве трябваше да направи друг панически трансфер, взимайки на негово място... Никола Анелка! Французинът пристигна под наем от Китай и също не успя да се разпише нито веднъж, а сериозно напредналата му възраст изобщо не му помогна да се интегрира в състава. Да обобщим - двама нападатели под наем, общо 14 мача и 0 гола. Превъзходно!

БОНУС:

Жорже Андраде
 Колкото и да ми е неприятно, просто няма как да не включа португалския бранител в този списък, макар и като honorary mention. Той игра на доста високо ниво за Депортиво Ла Коруня и когато "галисийците" срещнаха финансови проблеми, 10 милиона евро беше добра цена за него. Андраде обаче имаше огромния малшанс да счупи капачката си още в първия мач за сезона срещу Рома, пропускайки всички мачове до края. През следващата кампания той получи същата травма и след 2 години и едва 4 мача за тима, той прекрати кариерата си.

Лусио
 По време на пика на кариерата си, бразилецът бе един от най-добрите бранители в света. За нещастие, неговото пристигане в Юве бе доста след този период. Лусио бе вече почти на 35 години, а популярността му в Торино бе доста лоша, защото бе замесен в най-големите успехи на врага Интер. Въпреки това, той подписа доста скъп 2-годишен договор и дори изигра един мач за клуба, преди да стане жертва на играещото все по-добре трио BBC. Стигна се до там той да предизвика скандал на една от тренировките на тима и контрактът му бе прекратен.

Серхио Алмирон
 Халфовата линия на тима в периода 2007-2011 можеше да бъде окачествена само с една дума: посредствена. В символ на тази посредственост се превърна Серхио Алмирон, който изигра точно 1 качествен мач за Ювентус, а през останалото време нямаше никаква работа дори в близост до тима. След като надебеля и изостана с физическата подготовка, 9-те милиона, платени за него, изглеждаха като пари, хвърлени на вятъра. Той бе даван под наем тук и там преди най-сетне да напусне през 2010г.

Мохамед Сисоко
 Ако трябва да бъдем откровени, малийският полузащитник не бе чак толкова трагичен в първите си 18 месеца в клуба. Той изигра някои добри двубои в тандем с Клаудио Маркизио, но когато в края на Март 2009г. счупи стъпалото си, всичко за него свърши. От тук до края на престоя му в Юве, той постоянно бе извън строя заради различни травми, а в редките случаи, в които се появяваше на терена, се изявяваше на наистина покъртително ниво. 

Дарио Кнежевич
 Наложи ми се да проверя дали наистина този хърватин има някакви мачове за клуба. Учудващо се оказва, че има! Сега трябва да стигнем до реалната причина той да бъде взет под наем от Ливорно в състава. Аз се сещам за само една - бил е най-евтин...

Фабио Канаваро (втори престой)
 "Берлинската стена" безспорно е един от най-качествените защитници в историята на италианския футбол. Той имаше доста силен престой в Юве в началото на века, но след скандала "Калчополи" напусна в посока Реал Мадрид, където спечели "Златната топка". По някаква причина клубът го прие обратно през 2009г., когато, вече на 36, той бе тотално безполезен. Загубил от пъргавината и скоростта си, той много често беше надбягван от противниците, налагаше му се да върши фалове и получаваше тонове жълти картони. Всичко това, комбинирано с ниския му ръст, го направи един от най-ужасните бранители в Юве през последните 20 години.

Пабло Освалдо, Марко Бориело, Лука Тони
 Нападатели, пристигнали под наем, за да закърпят положението. Така или иначе очакванията към тях не бяха особено големи, но те не се и постараха да променят това. От всички най-паметен може би ще остане Бориело, който отбеляза един изключително важен гол, който в последствие се оказа решаващ в борбата за Скудетото през 2011/12.

Прочетете също:
Най-слабите трансфери на Ливърпул в последните 20 години
Най-слабите трансфери на Челси в последните 20 години