Към настоящия момент отборът на Ливърпул изглежда се намира в най-добрата форма в цялата си история. "Мърсисайдци" са клубът, който диктува модата във футбола на Стария континент, а и защо не в целия свят. Хората на Юрген Клоп доминират безжалостно във Висшата лига, като все още нямат загуба, а е почти февруари. Представянето на тима в Шампионската лига също е успешно за момента, като голямата цел е защита на завоюваната преди година Европейска купа.
Оставяйки настрана прекрасната спортно-техническа подготовка на състава, друг аспект от работата на Юрген Клоп също впечатлява. Става въпрос за трансферите, които германецът успява да направи. Ако се замислим, от неговото пристигане на "Анфийлд" до сега, почти няма играч, който да е привлечен в града на Бийтълс и да е разочаровал. Дори твърди резерви като Джердан Шакири и Адам Лалана играят на високо ниво когато се появяват на терена.
Сега обаче ще върнем лентата малко по-назад до т.нар. "тъмни времена" - годините, в които в Ливърпул пристигаха много съмнителни играчи и то за сериозни суми. Трансферната политика на редица мениджъри на тима бе наистина крайно учудваща, а много малък процент футболисти наистина пасваха в клуба. Ето и най-разочароващите попълнения на "Анфийлд" за последните 20 години.
10) Яго Аспас
Както и да го мислим, испанецът бе едно от най-големите разочарования, пристигали някога в Ливърпул. Яго Аспас блесна в състава на Селта Виго, когато тимът се подвизаваше в Сегунда Дивисион. След промоцията в елита, острието продължи да впечатлява с изявите си и интересът към него стана доста сериозен. В крайна сметка "мърсисайдци" се пребориха за подписа му и платиха близо 11 милиона евро за услугите му. С червения екип Аспас изигра общо 15 двубоя за сезон 2013/14, като успя да се разпише едва веднъж - в мач от ФА къп срещу нискоразрядния Олдъм. Все пак той завинаги ще остане във фолклора на "Коп"-а с неговото ужасно нескопосано изпълнение на ъглов удар в мач срещу Челси, когато подари топката директно на Вилиан. Това бе и последното му отиграване като играч на Ливърпул. След това бе отдаден под наем в Севиля, а в последствие се завърна и в Селта, където в три поредни години печели трофея "Зара", който ежегодно се връчва на най-резултатния испанец в Ла Лига.
9) Кристиан Поулсен
Забавно, но този човек може да присъства в класациите на няколко клуба за най-ужасен трансфер в историята. Датчанинът е играл за редица клубуве в кариерата си, като може би най-добрите му дни са с екипа на немския Шалке 04. След това преминава през Севиля, където също играе на високо ниво, а през 2008г. е привлечен в падналия гигант Ювентус. В Италия обаче не приемат добре този трансфер, тъй като там Поулсен е мразен заради една провокация срещу Франческо Тоти на Европейското първенство в Португалия през 2004г. Така през 2010г. халфът се озовава на "Анфийлд" срещу 4,5 милиона паунда. Поулсен е един от хората, на които мениджърът Рой Ходжсън разчита редовно, въпреки недоволството на феновете, които наистина се изумяват колко лимитиран е датчанинът в качествата си. Дори след уволнението на Ходжсън и пристигането на легендата Кени Далглиш, той продължава да получава доверие, но в течение на кампанията е изместен от младежа Джей Спиъринг. В края на сезона напуска и се присъединява към френския Евиан.
8) Алберто Аквилани
Една от реликвите, докарани на "Анфийлд" от Рафаел Бенитес. Италианецът е един от качествените халфове в Калчото в средата и края на първото десетилетие на 21-ви век, като игаре на ниво както за клубния Рома, така и за националния отбор. Полузащитата няма тайни за Аквилани и той може да се подвизава както като плеймейкър, така и като треквартиста и атакуващ халф. За това когато на Бенитес му хрумва гениалната идея да продаде Шаби Алонсо на Реал Мадрид, италианецът е човекът, който е призван да го замести. Няколко напрегнати седмици и 20 милиона евро по-късно, Аквилани е играч на Ливърпул. За съжаление неговият престой на "Анфийлд" е белязан от множество травми, както и с неумението му да се адаптира към стила на игра и живота в Англия. Изиграва едва 18 мача във Висшата лига и бележи 1 гол, след което е преотстъпен на Ювентус, после на Милан, а накрая оставен да си иде за без пари и да подпише с Фиорентина. Дори след завръщането си в Италия, Аквилани така и не успява да се върне към старата си форма.
7) Бруно Шейру
Споменавали сме за одисеята на този футболист по английските терени и преди. И все пак когато пристига на "Анфийлд", той е една от големите звезди на френския футбол. Направил име за себе си в родния Лил, Шейру вкарва 11 гола за сезон 2001/02 в Лига 1. Доста добро постижение като за халф, така че той е следващата изгряваща звезда на Европа. Интересът към него е огромен, но в крайна сметка за подписа му се преборва точно Ливърпул. Заплатената сума е от порядъка на 4,5 милиона паунда. При пристигането си в Мърсисайд, Шейру е приветстван от мениджъра на клуба и негов сънародник Жерар Улие с думите: "Не правя лесно сравнения със Зидан, но Бруно има същото докосване като него. Има много сходства между двамата когато владеят топката". Може би това прави нещата още по-иронични, тъй като няма никакви сходства между класите на Шейру и Зидан. В дебютния си сезон в Ливърпул, французинът пропуска да се разпише и играе само в 19 мача. През следващата кампания отново му е даден шанс, но след 12 мача и 2 гола, ласкаещият Улие е уволнен и заменен с Рафаел Бенитес. Испанецът далеч не симпатизира толкова много на Бруно и го дава под наем последователно в Марсилия и Бордо, преди евентуално да го продаде на Рен за едва 1 милион евро.
6) Чарли Адам
Помните ли състава на Блекпул, който изкара един-единствен сезон във Висшата лига, след което изпадна, фалира и отиде да играе в дивизиите? Ако не друго, то поне "мандарините" оставиха следа в английския футбол под формата на Чарли Адам. Шотландецът ярко се открои от останалите посредствени играчи на тима, като качествата му наистина впечатлиха мнозина. Адам успя да отбележи 12 гола за сезона, което породи сериозен интерес към него, въпреки че Блекпул не запази мястото си в елита. В крайна сметка той се превърна в един от мнозината британци, които Кени Далглиш реши да докара на "Анфийлд" в опитите си да върне старото величие на Ливърпул. За негово огромно съжаление обаче, халфът се оказа поредното "чудо за един сезон". Адам разполага с точен пас и добро центриране, но това далеч не бе достатъчно за да плени сърцата на червените фенове. Играчът се оказа недостоен да плува сред големите риби и след само един сезон в Мърсисайд бе продаден на Стоук Сити за 4 милиона паунда, с почти три милиона по-малко от това, което Ливърпул плати за услугите му.
5) Фабио Борини
Сещате ли се за онази доста забавна снимка с потресаващите статистики на нападателите на Ливърпул, които за 888 минути игра бяха отправили общо един точен удар към вратите на своите опоненти? Е, Фабио Борини бе част от нея. Италианецът е юноша на Болоня, но преминава на Острова много млад и се подвизава в академията на Челси. Отдаден е под наем в Суонзи, където се харесва с изявите и головете си. След това се завръща в Италия и играе за Парма и Рома. Тъкмо при римските "вълци" е може би най-силният период в кариерата му. 24 мача и 9 гола в Серия "А" го превръщат в доста желан играч и Ливърпул решава да плати 13 милиона евро за него. Дебютният сезон на играча на "Анфийлд" не минава по най-добрия начин. Той бележи само веднъж в 13 мача във Висшата лига и е част от много разочароващата кампания на "мърсисайдци". Отдаден е под наем в Съндърланд, където се превръща в един от топ-играчите на "черните котки". След впечатляващ сезон мениджърът Брендън Роджърс решава да го върне на "Анфийлд", но представянето му е същото, както и преди - вяло и ялово. В крайна сметка е продаден окончателно на Съндърланд за 10 милиона паунда. Неумението му да бележи става пословично, а дори веднъж английски коментатор критикува капитана на Челси Джон Тери, че е фаулирал Борини, който се откъсва сам срещу вратаря с думите: "Глупаво момче! Когато Борини излезе сам срещу вратаря, по-голям е шансът да не вкара."
4) Рики Ламбърт
Един от първите, преминали по оста Саутхямптън - Ливърпул, заедно с Адам Лалана. Кариерата на Ламбърт започва доста мудно и до 29-тата си годишнина той се подвизава главно в тимове, състезаващи се в Лига 1 и Лига 2. Последователно играе за Блекпул, Макълсфийлд, Стокпорт, Рочдейл и Бристол Роувърс. Все пак през лятото на 2009г. преминава при "светците" от Саутхямптън. Тимът е доста закъсал и се намира в Лига 1, но благодарение на множеството попадения на снажния нападател, успява да се завърне в Чемпиъншип за сезон 2011/12. Изненадващо Саутхямптън веднага качва още едно стъпало и прави първо появяване във Висшата лига от доста години насам. Отборът разполага с няколко впечатляващи играчи като гореспоменатия Лалана, Натаниъл Клайн, Джей Родригес и Рики Ламбърт. Четиримата дори получават повиквателни за националния отбор на Англия още в дебютния си сезон в елита, а "светците" са един от приятните тимове във Висшата лига. В два поредни сезона Ламбърт отбелязва над 10 гола в първенството, което е достатъчно за Ливърпул да го купи за 4 милиона евро. Проблемът е, че той е вече на 32 и на всички е ясно, че той ще бъде просто алтернатива в нападението на тима, но самият Ламбърт е много ентусиазиран, тъй като това е любимият му отбор. Задържа се на "Анфийлд" само един сезон, в който бележи 2 гола в 25 мача. След това е продаден на Уест Бромич.
3) Кристиан Бентеке
Не мисля, че някой може да вини Брендан Роджърс за този трансфер. До пристигането си на "Анфийлд", Кристиан Бентеке изглежда като нападател-мечта. Висок, здрав физически, със завидна линейна скорост и много мощен шут, белгиецът за пръв път привлича погледите с изявите си за местния Генк. След сезон, в който той бележи 19 гола в 37 мача, английският Астън Вила решава да го привлече. В състав, лишен от стария блясък, Бентеке ярко се отличава с голмайсторските си и лидерски способности. Седемте милиона паунда, платени от "виланите" за услугите му, са си направо нищо в замяна за нападателя, който те получават. Така през лятото на 2015г. Бентеке е закупен от Ливърпул за доста сериозните 32,5 милиона паунда, което го прави втория най-скъп трансфер в цялата история на клуба до тогава (до номер 1 ще стигнем след малко). За съжаление нападателят не прави най-доброто начало на сезона, получава травма и отсъства няколко седмици. Въпреки това успява да вкара красив гол в дербито с Манчестър Юнайтед, но до края на сезона общият му брой попадения във Висшата лига е 9. След уволнението на Роджърс и назначаването на Юрген Клоп, Бентеке губи титулярното си място и се появява в игра главно когато "мърсисайдци" догонват в резултата и просто им трябва солидно присъствие в противниковото наказателно поле. В края на сезона е обявен за непотребен и продаден на Кристъл Палас за 27 милиона паунда, което пък е рекорден трансфер за "орлите".
2) Анди Керъл
Колкото повече се приближаваме към върха, толкова повече "лауреати" намираме. Керъл безспорно е един от най-ужасните трансфери, който не само Ливърпул, но всеки един клуб е правил. Още повече, че той бе призван да замести не кой да е, а Фернандо Торес. Керъл е юноша на отбора на Нюкасъл, като за пръв път се появява във Висшата лига докато е на 17. И все пак "свраките" започват да разчитат главно на него след като изпадат в Чемпиъншип. Керъл е едва на 21, но бележи 17 гола, за да помогне на тима да се завърне в елита. Превръща се в основен играч и голмайстор на "джордитата". При завръщането им във Висшата лига, Керъл прави изключителен есенен полусезон, бележейки 11 пъти в първите 19 мача на тима. През януарския трансферен прозорец на 2011г. Ливърпул продава Торес на Челси за колосална сума и купува двама играчи, за да го замести. Единият е Луис Суарес, за когото са платени приемливите 22,5 милиона паунда и той пристига в Мърсисайд в последните часове на 31 януари, а броени минути след него Пуул изръсва още 35 милиона за Анди Керъл! Англичанинът е едно от горещите имена в лигата към момента, но изявите му с червената фланелка тотално разочароват. За пролетния полусезон той бележи едва 2 гола, а в първия си цял сезон за Ливърпул вкарва само 4 пъти във Висшата лига. Скоропостижно е отдаден под наем, а в последствие и продаден на Уест Хям за 15 милиона.
1) Марио Балотели
Определено Ливърпул не се справя никак добре когато се налага да замества водещия си голмайстор. Вече видяхме как реагират "мърсисайдци" при напускането на Фернандо Торес. Не по-различна е ситуацията 4 години по-късно, когато Луис Суарес се присъединява към Барселона. Ливърпул получава 65 милиона паунда за уругваеца, но не ги инвестира разумно, или поне така се оказва. Може би към тогавашния момент трансферът на "Супер Марио" е изглеждал логичен, но той се превръща в истинска трагедия. Историята на Балотели е добре позната на всички. Тъмнокожият италианец, дебютирал в големия футбол за тима на Интер, има сериозен опит по английските терени заради престоя си в Манчестър Сити. Марио е изключително талантлив, но буйният му нрав сериозно му пречи да държи постоянно високо ниво. Забърква се в редица скандали, което в Англия не се толерира и е изпратен обратно в Милано, този път в Милан. Там нападателят показва добри игри, а в същото време Ливърпул все още не са намерили качествен заместник на Суарес. Към края на летния трансферен прозорец през 2015г., мениджърът Брендан Роджърс вика при себе си капитана Стивън Джерард и му съобщава: "Нямам много опции, освен да поема риск... този риск се казва Марио Балотели." Реакцията на Стиви Джи е красноречива: "Ъъъ, какво?" Все пак "Супер Марио" акостира на "Анфийлд", но за единствения си сезон с червената фланелка бележи веднъж в 16 мача във Висшата лига, след което отново е отпратен в посока Милано.
БОНУС:
Джей Спиъринг
Един от хората, закърмени с обичта към Ливърпул, тъй като е техен юноша. Спиъринг се подвизава на позицията на дефанзивен халф. Нисък и не особено бърз, той изобщо няма нужната класа за такъв клуб. Изкарва на "Анфийлд" общо 5 сезона, за които изиграва 30 мача, след което напуска в посока Болтън.
Милан Йованович
Сърбинът е крайно впечатляващ с изявите си за националния отбор на Сърбия, особено по време на Световното първенство в Южна Африка през 2010г. В клубния си Стандарт Лиеж също бележи обилно количество голове - 69 в 153 мача, което за крило си е впечатляващо. Когато пристига на "Анфийлд" със свободен трансфер, всички са на мнение, че Ливърпул са "ударили кьоравото". Йованович играе в само 10 мача във Висшата лига, не бележи нито веднъж и изкарва втората половина на единствения си сезон в клуба извън групата за мачовете.
Набил Ел Жар
Чак е чудно да си представим, че този мароканец има 5 сезона на "Анфийлд", като само в един от тях е пратен под наем в ПАОК. Ел Жар пристига в Ливърпул на 20 години от френския Сент Етиен, но за петте си сезона с червената фланелка не се разписва нито веднъж във Висшата лига. Има едва 21 мача, като главно е ползван в различните турнири за купите в Англия. В крайна сметка е освободен.
Давид Н'Гог
Рафаел Бенитес приветства пристигането на младия французин в Ливърпул, хвалейки скаутите на клуба с думите: "Супер е, че има такива попадения като Н'Гог, играчи с качества, които да вземем на ниска цена." О, Рафа... За трите си сезона в тима, нападателят бележи общо 9 гола във Висшата лига в 63 мача. Главно влиза като резерва и когато "червените" се нуждаят спешно от гол, но рядко го постига. Продаден е на Болтън за 4 милиона паунда.
Стюърт Даунинг
Крилото е един от много интригуващите английски футболисти, като играе на доста високо ниво в родния Мидълзбро, а след това и в Астън Вила. Силният му ляв крак и добрите изпълнения на статични положения го правят много ценен за футбола във Висшата лига. Когато Ливърпул все пак плаща 20 милиона паунда за него, той изкарва цял сезон на "Анфийлд" без да отбележи нито веднъж. След края на втората му кампания на "Анфийлд" е продаден на Уест Хям за едва 5 милиона.
Ел Хаджи Диуф и Салиф Диао
Тук слагаме двамата сенеалци, които пристигнаха в пакет в Ливърпул след солидно представяне във френската Лига 1. Диуф направи силен сезон в тима на Ланс и си осигури трансфер на "Анфийлд" точно преди началото на Световното първенство през 2002г., а Диао впечатли в Седан. В крайна сметка и двамата се оказаха не достатъчно класни за Висшата лига и не само, че не успяха да оставят следа, но и бяха крайно неубедителни в мачовете на своите. Диуф остана играч на Ливърпул до 2005г., като успя да се скара с лидерите Джейми Карагър и Стивън Джерард, а Диао официално бе играч на клуба до 2007г., макар и да изкара сериозни периоди под наем.
Прочетете също:
Най-слабите трансфери на Ювентус в последните 20 години
Най-слабите трансфери на Челси в последните 20 години
Пол Кончески и Лорис Кариус са задължителни.
Отговори 3 0