52-годишният нападател на ФК Йокохама Казуйоши Миура удължи договора си с втородивизионния клуб с още един сезон. По този начин най-възрастният професионален футболист в света ще запише 35-тия си професионален сезон. Откъде тръгва всичко обаче и с какво е по-специална кариерата на Миура?
Роден на 26 февруари 1967 г. в Шизуока, Миура се увлича по футбола още в ученическа възраст. По това време обаче Страната на изгряващото слънце е далеч от професионализма и през 1982 г. Казуйоши решава да напусне гимназията, за да замине за Бразилия с надеждата да изкарва прехраната си с футбол. Нападателят прекарва 4 години в школата на Ювентус (Сао Пауло) и през 1986 г. стига до първи контракт не с кой да е, а с гранда Сантос. С екипа на „черно-белите“ обаче Миура записва само 2 срещи и скоро преминава в Палмейрас. С „прасетета“ участва на Кирин Къп в родината си, където бразилският тим е специален гост. Младокът обаче не успява да пребори огромната конкуренция и изпитва проблеми с адаптацията, тъй като живее в общежитие и често става обект на расистки обиди. Въпреки това японецът не се предава и решава да натрупа опит в по-скромни отбори като Мацубара и Клуб до Бразил.
Първото по-сериозно признание за Казу е с екипа на XV де Жау, когато е определен на трето място в идеалния отбор на сезона на Кампеонато Паулиста на позицията на ляво крило. Най-запомнящ се е победният му гол срещу Коринтианс, след който на първите страници в местните вестници е наречен „Карате-кид на футбола“. След добър сезон в XV де Жау става част от Коритиба и през 1989 г. помага на тима да спечели Кампеонато Паранаензе за първи път от три години. По време на почивката между полувремената в мач с Фламенго, легендата Зико стиска ръката на младия Миура с думите „Браво!“. Миура се разплаква при срещата с идола от детството си.
След още един престой в Сантос Миура решава да се върне в Япония. През 1990 г. местната лига вече има полупрофесионален статут, а Йомиури, с които Миура подписва договор, са собственост на едноименния вестник. С натрупания опит в Бразилия Миура бързо става любимец на феновете и помага на тима да спечели две поредни титли на лигата. При създаването на професионалната Джей Лига Йомиури е преобразуван в Токио Верди и продължава доминацията си на местната сцена. Миура е избран за капитан на отбора и с 20 гола заслужава да бъде избран за футболист на годината в Япония и най-ценен играч в първото издание на лигата. Верди безспорно е най-силният тим в страната, като печели две титли на страната, три Купи на Лигата и Купата на Императора.
Казуйоши бързо печели славата на «марков играч» на Джей Лигата със своята нестандартна техника и отпразнуването на голове в бразилски стил със станалия популярен «Казу танц». След като печели всичко възможно, нападателят се отправя към ново предизвикателство – италианската Серия А. През лятото на 1994 г. Миура преминава под наем в Дженоа, а спонсорски фирми плащат заплатата му. На Апенините обаче нападателят се контузва още в дебюта си срещу Милан, а единственият му гол е при загубата с 2:3 в дербито със Сампдория.
Въпреки че престоят му в Европа се проваля, Миура продължава да е титуляр във Верди (вече Верди Кавазаки) и националния отбор на Япония. Казу отбелязва цели 55 гола с националната фланелка, но така и не успява да играе на световно първенство. През 1994 г. Япония не успява да се класира след загуба в плейофите. Четири години по-късно треньорът Такеши Окада оставя Миура извън състава. В квалификационния цикъл Казуйоши нанизва цели 14 попадения и решението на Окада е прието като меко казано „спорно“. Единственият трофей на Миура с националния отбор е титлата в Азиатските игри през 1992 г.
През 1999 г. Миура предприема втори опит да заиграе в Европа, като преминава в Динамо Загреб. За един полусезон обаче нападателят не успява да вкара в 12 срещи и бързо се прибира в Япония, този път с екипа на Киото Пърпъл Санга. През 2000 г. отново е избран за най-ценен играч за сезона и става първият футболист със 100 гола в историята на Джей Лигата. Годините обаче минават и за Миура е все по-трудно да се бори с по-младите играчи за място в състава. Между 2001 и 2005 г. играе с променлив успех за Висел Кобе, но за четири сезона не спечелва нито един трофей.
Приключенията на японския първопроходец обаче не свършват дотук. В началото на 2005 г. Миура подписва с втородивизионния Йокохама, а месеци по-късно е даден под наем във ФК Сидни. С австралийците играе на Световното клубно първенство и вкарва 2 гола в А-лигата. След завръщането си в Йокохама става играещ помощник-треньор и помага на тима да спечели промоция в Джей Лигата. През 2007 г., на 40-годишна възраст, е избран да играе в Мача на звездите за отбора на Изтока и според специалистите се справя учудващо добре.
„Той е боготворен като Марадона. До голяма степен това се дължи на начина, по който започна кариерата си. В Япония часовете тежка работа и преодоляването на трудностите са на особена почит“, коментира журналистът Шон Керъл, занимаващ се с японски футбол.
През 2012 г. Казуйоши решава да се пробва във футзала, като играе за националния отбор на Япония на световното първенство по футзал, където достига 1/8-финал. Записва мачове и за тима на Есполада Хокайдо.
Пет години по-късно, през март 2017 г., 50-годишният Миура става най-възрастният голмайстор в историята на футбола, подобрявайки рекорда на Стенли Матюс. Това е и последният засега гол в кариерата му, като за последните 2 години Казу се появи на терена в 12 срещи. През изминалата 2019 г. обаче Йокохама спечели промоция в Джей Лига 1, което мотивира Миура да преподпише за още година.
„Ще направя всичко по силите си да помогна на Йокохама да остане в елита“, споделя футболистът. – „Страстта ми за футбол не се е променила откакто станах професионалист на 18. Даже усещам, че нараства“, допълва Миура в интервю в началото на миналата година, малко преди 52-рия си рожден ден.
Кой знае дали няма да бъде избран за участие в още един мач на звездите.
