Одисеята на крал Казу

Одисеята на крал Казу

 52-годишният нападател на ФК Йокохама Казуйоши Миура удължи договора си с втородивизионния клуб с още един сезон. По този начин най-възрастният професионален футболист в света ще запише 35-тия си професионален сезон. Откъде тръгва всичко обаче и с какво е по-специална кариерата на Миура?

 Роден на 26 февруари 1967 г. в Шизуока, Миура се увлича по футбола още в ученическа възраст. По това време обаче Страната на изгряващото слънце е далеч от професионализма и през 1982 г. Казуйоши решава да напусне гимназията, за да замине за Бразилия с надеждата да изкарва прехраната си с футбол. Нападателят прекарва 4 години в школата на Ювентус (Сао Пауло) и през 1986 г. стига до първи контракт не с кой да е, а с гранда Сантос. С екипа на „черно-белите“ обаче Миура записва само 2 срещи и скоро преминава в Палмейрас. С „прасетета“ участва на Кирин Къп в родината си, където бразилският тим е специален гост. Младокът обаче не успява да пребори огромната конкуренция и изпитва проблеми с адаптацията, тъй като живее в общежитие и често става обект на расистки обиди. Въпреки това японецът не се предава и решава да натрупа опит в по-скромни отбори като Мацубара и Клуб до Бразил.

Резултат с изображение за kazu miura santos

 Първото по-сериозно признание за Казу е с екипа на XV де Жау, когато е определен на трето място в идеалния отбор на сезона на Кампеонато Паулиста на позицията на ляво крило. Най-запомнящ се е победният му гол срещу Коринтианс, след който на първите страници в местните вестници е наречен „Карате-кид на футбола“. След добър сезон в XV де Жау става част от Коритиба и през 1989 г. помага на тима да спечели Кампеонато Паранаензе за първи път от три години. По време на почивката между полувремената в мач с Фламенго, легендата Зико стиска ръката на младия Миура с думите „Браво!“. Миура се разплаква при срещата с идола от детството си.

 След още един престой в Сантос Миура решава да се върне в Япония. През 1990 г. местната лига вече има полупрофесионален статут, а Йомиури, с които Миура подписва договор, са собственост на едноименния вестник. С натрупания опит в Бразилия Миура бързо става любимец на феновете и помага на тима да спечели две поредни титли на лигата.  При създаването на професионалната Джей Лига Йомиури е преобразуван в Токио Верди и продължава доминацията си на местната сцена. Миура е избран за капитан на отбора и с 20 гола заслужава да бъде избран за футболист на годината в Япония и най-ценен играч в първото издание на лигата. Верди безспорно е най-силният тим в страната, като печели две титли на страната, три Купи на Лигата и Купата на Императора.

Резултат с изображение за kazu miura yomiuri

 Казуйоши бързо печели славата на «марков играч» на Джей Лигата със своята нестандартна техника и отпразнуването на голове в бразилски стил със станалия популярен «Казу танц». След като печели всичко възможно, нападателят се отправя към ново предизвикателство – италианската Серия А. През лятото на 1994 г. Миура преминава под наем в Дженоа, а спонсорски фирми плащат заплатата му. На Апенините обаче нападателят се контузва още в дебюта си срещу Милан, а единственият му гол е при загубата с 2:3 в дербито със Сампдория.

Резултат с изображение за kazu miura genoa

 Въпреки че престоят му в Европа се проваля, Миура продължава да е титуляр във Верди (вече Верди Кавазаки) и националния отбор на Япония. Казу отбелязва цели 55 гола с националната фланелка, но така и не успява да играе на световно първенство. През 1994 г. Япония не успява да се класира след загуба в плейофите. Четири години по-късно треньорът Такеши Окада оставя Миура извън състава. В квалификационния цикъл Казуйоши нанизва цели 14 попадения и решението на Окада е прието като меко казано „спорно“. Единственият трофей на Миура с националния отбор е титлата в Азиатските игри през 1992 г.

 През 1999 г. Миура предприема втори опит да заиграе в Европа, като преминава в Динамо Загреб. За един полусезон обаче нападателят не успява да вкара в 12 срещи и бързо се прибира в Япония, този път с екипа на Киото Пърпъл Санга. През 2000 г. отново е избран за най-ценен играч за сезона и става първият футболист със 100 гола в историята на Джей Лигата. Годините обаче минават и за Миура е все по-трудно да се бори с по-младите играчи за място в състава. Между 2001 и 2005 г. играе с променлив успех за Висел Кобе, но за четири сезона не спечелва нито един трофей.

 Приключенията на японския първопроходец обаче не свършват дотук. В началото на 2005 г. Миура подписва с втородивизионния Йокохама, а месеци по-късно е даден под наем във ФК Сидни. С австралийците играе на Световното клубно първенство и вкарва 2 гола в А-лигата. След завръщането си в Йокохама става играещ помощник-треньор и помага на тима да спечели промоция в Джей Лигата. През 2007 г., на 40-годишна възраст, е избран да играе в Мача на звездите за отбора на Изтока и според специалистите се справя учудващо добре.

Резултат с изображение за kazu miura

 „Той е боготворен като Марадона. До голяма степен това се дължи на начина, по който започна кариерата си. В Япония часовете тежка работа и преодоляването на трудностите са на особена почит“, коментира журналистът Шон Керъл, занимаващ се с японски футбол.

 През 2012 г. Казуйоши решава да се пробва във футзала, като играе за националния отбор на Япония на световното първенство по футзал, където достига 1/8-финал. Записва мачове и за тима на Есполада Хокайдо.

 Пет години по-късно, през март 2017 г., 50-годишният Миура става най-възрастният голмайстор в историята на футбола, подобрявайки рекорда на Стенли Матюс. Това е и последният засега гол в кариерата му, като за последните 2 години Казу се появи на терена в 12 срещи. През изминалата 2019 г. обаче Йокохама спечели промоция в Джей Лига 1, което мотивира Миура да преподпише за още година.

 „Ще направя всичко по силите си да помогна на Йокохама да остане в елита“, споделя футболистът. – „Страстта ми за футбол не се е променила откакто станах професионалист на 18. Даже усещам, че нараства“, допълва Миура в интервю в началото на миналата година, малко преди 52-рия си рожден ден.

 Кой знае дали няма да бъде избран за участие в още един мач на звездите.

На 20 октомври 2018 година на стадион “Парк де Пренс” се срещат отборите на ПСЖ и Амиенс. Какво е любопитното за този двубой? Фактът, че в съставите на двата отбора се подвизават двамата играчи, обект на днешната статия и статут на двата отбора почти перфектно отразяват кариерата на двамата футболист в онзи момент. Сякаш срещата се състои за да бъде написана настоящата статия.

 ПСЖ са богат отбор със звездни играчи и замесен в битката за трофеите във всеки турнир в който се състезават, а амбициите им са един ден да са крале на Европа, също като рекордната им придобивка Неймар, който пристига в клуба за умопомрачителните 222 млн.

Техен съперник е непретенциозния отбор Амиенс, за който се сещате толкова често, колкото и другият футболист, за който ще ви разкажем днес - Пауло Енрике Чагас де Лима или както е по-известен на малцината фенове, които още таят надежди, че големия футбол не го е подминал - Гансо.

Звездното дуо на Сантос

 Почитателите на един от големите бразилски грандове Сантос са свикнали да имат велико нападателно дуо, което те идолизират и възхваляват.  През 50-те това са Пеле и Коутиньо. през 70-те са Пита и Жуари, а в началото на хилядолетието такива са Диего Рибаш и Робиньо.

 За феновете на клуба те са почти еквивалент на Батман и Робин за Готъм. Винаги са двама и винаги единия е далеч по-обичан от другия. А най-новата двойка, която се нагърбва с честта и отговорността да носи надеждите на цял един град се казват Неймар и Гансо.

 Двамата младежи пристигат в клуба почти по едно и също време (2008 и 2009 г. съответно) и приятелството между тях бързо пламва. Те са близки както на терена така и извън него. Гансо дори приема да стане кръстник на първия син Неймар.

 В следващите четири години те са на терена общо 143 пъти за Сантос и Бразилия и записват 78 победи, 31 равенства и 34 загуби. Заедно те печелят Купата на Бразилия, Копа Либертадорес и

Но може би ще сте изненадите от факта, че от двамата Гансо е смятан за далеч по-обещаващият футболист и очакванията са че именно някой ден ще покори европейските терени и ще изведе Бразилия до така мечтаната Световна титла. Именно той хваща окото на Бразилската легенда Сократес, който е толкова впечатлене от уменията на младежа, че споделя следните впечатления: “Пауло Енрике е най-добрият играч, който Бразилия е произвела в последните 10 години. Сантош трябва да го задържи на всяка цена. Те могат да продадат всеки друг от състава, но Гансо трябва да остане. Той е душата на отбора.”

https://youtu.be/aheIHTFkCWU?t=5

 Бразилските медии също са щедри в суперлативите си към футболиста. Мнозина от местните журналисти го провъзгласяват за новия Зидан и спокойно можем да кажем, че тези комплименти не са преувеличени.

 Защо тогава Пауло Енрике Гансо не е световна супер-звезда днес?

 След няколко триумфални кампании, усилено започва да се говори, че редица от наскоро забогателите европейски грандове в лицето на Манчестър Сити и Пари Сен Жермен имат сериозни амбиции да привлекат младия бразилец в състава си, но Гансо, може би замаян от прекаленото внимание което му се отделя в Бразилия отхвърля всички оферти с думите, че иска да играе в наистина голям клуб:

“Не искам да се състезавам за тях (Манчестър Сити). Предпочитам да съм в един от европейските грандове - като Милан, Реал Мадрид или Барселона”, доста наперени слова от момче на едва 21 години.

“Гражданите” са амбицирани да докарат младежа в Манчестър, но той усърдно моли ръководството на клуба да не го включват в каквито и да е сделки. В Сити може би отбора щеше да е изграден около него и това щеше да му послужи добре. Така или иначе никога няма да разберем какво можеше да се случи, туй като възможно най-лошата беда се сгромослява на главата на Гансо. В двубой срещу Гремио той огъва коляното си и е изнесен на носилка и привит отболка.

 Скоро става ясно, че той е скъсал връзки и ще се нуждае от операция. Това е една от най-тежките травми, които са прекратявали немалко футболни кариери. Пауло Енрике Гансо не играе футбол над половин година, докато се възстанови напълно.

 

На 20 октомври 2018 година на стадион “Парк де Пренс” се срещат отборите на ПСЖ и Амиенс. Какво е любопитното за този двубой? Фактът, че в съставите на двата отбора се подвизават двамата играчи, обект на днешната статия и статут на двата отбора почти перфектно отразяват кариерата на двамата футболист в онзи момент. Сякаш срещата се състои за да бъде написана настоящата статия.

 ПСЖ са богат отбор със звездни играчи и замесен в битката за трофеите във всеки турнир в който се състезават, а амбициите им са един ден да са крале на Европа, също като рекордната им придобивка Неймар, който пристига в клуба за умопомрачителните 222 млн.

Техен съперник е непретенциозния отбор Амиенс, за който се сещате толкова често, колкото и другият футболист, за който ще ви разкажем днес - Пауло Енрике Чагас де Лима или както е по-известен на малцината фенове, които още таят надежди, че големия футбол не го е подминал - Гансо.

Звездното дуо на Сантос

 Почитателите на един от големите бразилски грандове Сантос са свикнали да имат велико нападателно дуо, което те идолизират и възхваляват.  През 50-те това са Пеле и Коутиньо. през 70-те са Пита и Жуари, а в началото на хилядолетието такива са Диего Рибаш и Робиньо.

 За феновете на клуба те са почти еквивалент на Батман и Робин за Готъм. Винаги са двама и винаги единия е далеч по-обичан от другия. А най-новата двойка, която се нагърбва с честта и отговорността да носи надеждите на цял един град се казват Неймар и Гансо.

 Двамата младежи пристигат в клуба почти по едно и също време (2008 и 2009 г. съответно) и приятелството между тях бързо пламва. Те са близки както на терена така и извън него. Гансо дори приема да стане кръстник на първия син Неймар.

 В следващите четири години те са на терена общо 143 пъти за Сантос и Бразилия и записват 78 победи, 31 равенства и 34 загуби. Заедно те печелят Купата на Бразилия, Копа Либертадорес и

Но може би ще сте изненадите от факта, че от двамата Гансо е смятан за далеч по-обещаващият футболист и очакванията са че именно някой ден ще покори европейските терени и ще изведе Бразилия до така мечтаната Световна титла. Именно той хваща окото на Бразилската легенда Сократес, който е толкова впечатлене от уменията на младежа, че споделя следните впечатления: “Пауло Енрике е най-добрият играч, който Бразилия е произвела в последните 10 години. Сантош трябва да го задържи на всяка цена. Те могат да продадат всеки друг от състава, но Гансо трябва да остане. Той е душата на отбора.”

https://youtu.be/aheIHTFkCWU?t=5

 Бразилските медии също са щедри в суперлативите си към футболиста. Мнозина от местните журналисти го провъзгласяват за новия Зидан и спокойно можем да кажем, че тези комплименти не са преувеличени.

 Защо тогава Пауло Енрике Гансо не е световна супер-звезда днес?

 След няколко триумфални кампании, усилено започва да се говори, че редица от наскоро забогателите европейски грандове в лицето на Манчестър Сити и Пари Сен Жермен имат сериозни амбиции да привлекат младия бразилец в състава си, но Гансо, може би замаян от прекаленото внимание което му се отделя в Бразилия отхвърля всички оферти с думите, че иска да играе в наистина голям клуб:

“Не искам да се състезавам за тях (Манчестър Сити). Предпочитам да съм в един от европейските грандове - като Милан, Реал Мадрид или Барселона”, доста наперени слова от момче на едва 21 години.

“Гражданите” са амбицирани да докарат младежа в Манчестър, но той усърдно моли ръководството на клуба да не го включват в каквито и да е сделки. В Сити може би отбора щеше да е изграден около него и това щеше да му послужи добре. Така или иначе никога няма да разберем какво можеше да се случи, туй като възможно най-лошата беда се сгромослява на главата на Гансо. В двубой срещу Гремио той огъва коляното си и е изнесен на носилка и привит отболка.

 Скоро става ясно, че той е скъсал връзки и ще се нуждае от операция. Това е една от най-тежките травми, които са прекратявали немалко футболни кариери. Пауло Енрике Гансо не играе футбол над половин година, докато се възстанови напълно.

Прочетете също:
Батистута: титанът, дарил щастие на милиони и обречен на вечни страдания
11 от най-лудите имена на бразилски футболисти
10 похабени английски нападатели, които така и не опрадваха очакванията
Ужасните нападатели в английския елит
Братя, играли за големи врагове
10 забравени футболисти на Барселона
 

 


Гласували: 12, рейтинг: 4.8

Добави коментар