Открай време алкохолът и футболът вървят ръка за ръка. Лесно можем да проследим както традициите за барови наздравици с литри бира преди някой английски мач, така и брандирането на футболни екипи с емблемите на Карлсберг (Ливърпул), Перони (Наполи), Бъдуайзър (Ривър Плейт) и Корона (Чивас). А понякога си струва само да надзърнем в разпуснатия личен живот на знаменитите футболисти като Тони Адамс, Пол Гаскойн, Джордж Бест и дори Гаринча, за да открием пороците им да посягат ежедневно към чашката със спиртните напитки.
Бумът с навлизането на алкохолните спонсори във футбола все пак е сравнително скорошно явление. Но заслугите за самото му появяване в света на футбола остават неоспоримо приписани на Йегермайстер, чиито усилия да се наложат на спортния пазар в края на 70-те години достигнат небивал и до днес връх - посредством споразумение за прекръстването на елитния немски Айнтрахт Брауншвайг на Йегермайстер Брауншвайг и цялостната смяна на клубната емблема с познатия лик на елен.
Поначало тази налудничава идея се заражда на една тераса по време на бизнес парти организирано в централните провинции в сърцето на Германия. Домакин е главния директор на Йегермайстер Гюнтер Маст, годината е 1972, а събирането се провежда в градчето Волфенбютел в тогавашна Западна Германия. Историята разказва, че когато компанията от гости се преместила вътре, за да изгледа заедно четвъртфиналния мач между Западна Германия и Англия от Евро 72, Маст останал сам на слънчевата тераса. В онези минути, виждайки останалите си сътрудници скупчени пред екрана, му проблеснала пъклена идея - да вложи пари за рекламиране на Йегермайстер във футбола.
Хрумването не било съвсем иновативно, тъй като някои нискоразрядни отбори в по-долните дивизии в Австрия, Дания и Швейцария вече се ползвали с пари от алкохолни спонсори на екипите си. Сред елитните дивизии в Европа обаче и най-вече във футболния съюз на Западна Германия това си оставала тема табу.
За щастие на Маст централата на Йегермайстер във Волфенбютел се намирала на едва 12 километра южно от град Брауншвайг. Там местният Айнтрахт Брауншвайг все още мерил сили с клубовете от Бундеслигата, макар и да разполагал с нищожен финансов ресурс. Въпреки неочакваната титла от Бундеслигата, спечелена през 1967 година под придирчивия поглед на треньора Хелмут Йохансен, само 4 години по-късно Брауншвайг вече потъвали дълбоко в класирането под натиска на ръководния си хаос и липсата на средства. Нещастието за едни се превърнало в златна мина за други, а опитния Маст знаел точно как да процедира.
Благодарение на маркетинговата си находчивост и връзките си Маст не избързва, а търпеливо изчаква обаждането на клубния президент Ернст Фрике. Дълговете на Брауншвайг възлизали на няколко милиона немски марки, а липсата на какъвто и да е капитал не оставил много алтернативи пред Фрике. Съвсем скоро двамата стигнали до споразумение и през август 1972 година на свой ред представили маркетинговата си стратегия за спонсорство от Йегермайстер пред западногерманския футболен съюз. Отговорът - мигновено отхвърляне и порицаване на самата идея за алкохолен покровител. Фиаското обаче съвсем не съсипва кроените с месеци от Маст тактики. За да се отърве от техните непрестанни регулации, той вече бил намислил други, още по-безцеремонни планове, чиято кулминация предстояла да бъде цялостната замяна на емблемата на Айнтрахт с тази на Йегермайстер.
Новото предложение включвало изплащане на общо 500,000 немски марки в рамките на следващите 5 сезона в замяна на премахването на традиционния лъв в емблемата на Брауншвайг и замяната му с познатото Йегермайстер лого с елена на зелен фон. В желанието си марката Йегермайстер да получи още по-мащабен отзвук Маст дори настоял новата емблема да се позиционира в центъра на екипа и да се увеличи до диаметър 18 сантиметра. Но и тези надлъгвания с немските футболни власти предстоели да бъдат строго набедени.
Съвсем очаквано, германската футболен съюз осъжда действията на Маст, макар и правните им правомощия да не позволявали санкции или изхвърляне на отбора от Бундеслигата. Вместо това административните органи прибегнали до друг способ - инструктаж на реферите да не свирят първия съдийски сигнал на всеки мач, в който Брауншвайг се появят с екипи с логото на Йегермайстер. Маст също не отстъпил от позицията си и в началото на 1973 година събрал своите адвокати, с чиято ерудиция да дефинира изначално принципите, заложени в клуба, и по-конкретно да учреди елена като новия клубен символ, който да замени използвания от близо 80 години образ на лъв. Немският съюз отново наложил вето на тези намерения, но впоследствие отстъпил след над 2 месеца на правни конфликти. В крайна сметка съдът постановил разрешение за смяна на клубната емблема, но с условието нейният размер да не бъде по-голям от 14 сантиметра в диаметър и също така да включва инициалите на клуба от двете ѝ страни.
Причината футболният съюз да се поддаде и измени първоначалната си позиция била близкото местоположение между централата на Йегермайстер във Волфенбютел и Брауншвайг. Първият двубой с новите екипи пък се записва на 24 март 1973 година при домакинското равенство 1:1 срещу Шалке. В минутите преди неговото начало главният рефер Франц Венгенмайер дори е заставен лично да измери с рулетка емблемата на Айнтрахт и да потвърди, че регулациите от съюза за 14-сантиметрово лого са длъжностно спазени.
Прецедентът с алкохолния спонсор на Брауншвайг бързо се разпространил като практика и между други елитни немски отбори, в това число Айнтрахт Франкфурт, Фортуна Дюселдорф и Хамбургер, които също набързо подписали подобни сделки. Междувременно в края на сезона Айнтрахт Брауншвайг добавят още едно допълнително огромно лого на Йегермайстер под емблемата на клуба.
За Маст това било само началото. Удовлетворен от рекордния пик на алкохолните си продажби, той все по-добре осъзнавал пълния потенциал на своята маркетингова стратегия. През 1977 година клубът подписва със световния шампион Пол Брайтнер от Реал Мадрид за колосалната сума от 1.6 милиона немски марки и макар мустакатия полузащитник често да се въвлича в противоречия и препирни със своите съотборници, самото му присъствие в Брауншвайг единствено засилило интереса на света към клуба.
Няколко сезона по-късно през 1983 година Маст се решил да осъществи най-амбициозната част от своите намерения. Клубът постепенно затъвал в дългове, които достигнали 3 милиона немски марки, и били на прага на банкрута, когато Маст обявил своята кандидатура за клубен президент. На 10 октомври същата година той съобщава своите условия - погасяване на всички парични задължения на Брауншвайг в замяна на прекръстването на клуба от Айнтрахт Брауншвайг на Йегермайстер Брауншвайг. Месец по-късно Маст е тържествено гласуван за президент, а допълнителния вот на 14 декември отчита мажоритарния дял от ръководителите, които дават своето съгласие за промяната на името. Натискът - банкрут или ново наименование - несъмнено ги притиснал в полза на това решение.
Тези събития отново навлекли на Маст гнева на западногерманския футболен съюз. След отстъпените позиции в предходните правни битки този път немската футболна асоциация излиза със заповед срещу Брауншвайг. Президентът ѝ Херман Нойбергер заявява “Ако дори само един клуб смени името си поради рекламни причини това ще премахне напълно доста други ограничения. Много други клубове също ще последват техния пример и съвсем скоро ще имаме отбори с имена като ‘Форд Кьолн’ и ‘Сода за Хляб Билефелд.’”
Думите на Нойбергер не спират Маст, който обжалва решението пред Федералния правен съд в Германия. На 17 ноември 1986 година крайната присъда сензационно признава протестите на асоциацията за нелегитимни и дава право на Брауншвайг да разменят представката ‘Айнтрахт’ с ‘Йегермайстер’.
Но историята далеч не свършва дотук. Футболната асоциация в Долна Саксония от своя страна също заплашва Брауншвайг, но със забрана за участие на младежките им формации в националните турнири, ако името бъде променено. Основание за това са предпоставките, в които малолетни биха промотирали алкохол. Това в крайна сметка слага окончателния край на усилията за смяна на името на клуба.
На този етап Маст е вече загубил всякакъв стимул да ръководи клуба. През декември 1985 година той претърпява провал във вота за преизбирането му като президент, а около година по-късно едностранно напуска клуба заради различия с останалите директори. Години по-късно той дори признава, че определено не е схващал разбиранията за футбола като средство за удоволствие и спортен спектакъл: “Целта оправда средствата. Можех да ви кажа кога топката влизаше във вратата, но не можех да ви обясня какво е засада.” Впоследствие от клуба признават, че за целия му период начело на Брауншвайг Маст се появил да наблюдава на живо едва 2 мача.
Друг любопитен момент от историята за спасението на задлъжнелия бивш шампион на Германия е предложението за подкрепа от Карл-Хайнц Бриам, представител на отдела по трудовите отношения във Фолксваген. Опитите за съдействие и желанието му да се кандидатира за нов президент на Брауншвайг получават отпора на Маст, който се зарича: “Докато все още имам някаква останала власт тук обещавам никакъв синдикалист няма да става президент на Айнтрахт.” В отговор на крайната му позиция от Фолксваген пренасочват вниманието си към тима на Волфсбург и наливат значителни средства, за да успее клуба да се изкачи за пръв път до Бундеслигата през 1997 година.
Колкото до Брауншвайг, логото на Йегермайстер продължава да краси екипите им чак до 1987 година, когато най-сетне традиционния символ на лъва се завръща и заменя този на елена. Той обаче остава толкова емблематичен за онзи сравнително успешен период, че и днес могат да бъдат открити и закупени ретро туники с огромното футболно лого на Йегермайстер. Оттогава клубът от Брауншвайг е измъчван от постоянни вътрешни сътресения и след като дори изпада до трета дивизия през 1987 година играе само още един сезон обратно в Бундеслигата.
Статутът на тима като новатор в ерата на модерния футбол, обаче, остава всепризнат. Популярен почитател на хрумванията на Маст е и бившия президент на Байерн Ули Хьонес, който говори за завета му дни след кончината на Маст през 2011 година. “Той преоткри футбола като средство за реклама.”
Понастоящем присъствието на Йегермайстер във бундес-футболът е заличено. Онези 35 процента алкохолно съдържание го правят прекалено опияняваща напитка, за да може тя да бъде законно промотирана. А на сайта на Брауншвайг и днес може да намерите сантименталното съобщение, което гласи, че “алкохолът и спортът не трябва да бъдат комбинирани.”
