Падението и възходът на "дявола"

Милан е в криза! Това не е тайна за никой, поне малко следящ футбол. Въпреки че "Дявола" е последният отбор, успял да спечели Скудетото преди Ювентус да наложат абсолютната си доминация, дните на слава изглеждат много много далеч за тима от Милано. В последните пет сезона, най-високото класиране на "росонерите" е третото място през сезон 2012-13. От тогава тима записа едно 8-мо, едно 10-то, едно 7-мо и две 6-ти места в края на сезона. Крайно неубедително като за отбор с историята на Милан. В момента неразбуриите в клуба са много - като започнем от съмнителния (вече бивш) собственик Ли, минем през качеството на играчите и стигнем до възможностите на треньора Гатузо. Въпреки похарчените през миналото лято близо 200 милиона евро, тимът не прогресира в крайното класиране и отново за малко да изтърве влака за Европейските клубни турнири. В крайна сметка Милан се класира за Лига Европа, от който в последствие беше дисквалифициран за нарушаване на финансовия феърплей. Разбира се, ще има обжалване, но в същото време контролният пакет акции премина в ръцете на Американският хедж фонд Elliot Management, защото собственикът Ли закъсня с плащането на заема си към дружеството. Кашата е огромна! Това обаче не е първия път, в който Милан се намира в задънена улица. Връщаме се 38 години назад до пролетта на 1980, когато в Италия гръмва страхотен скандал. Медиите му дават името Тотонеро и той се състои в това - двама римски бизнесмени (Алваро Тринча и Масимо Круциани) са обвинени в това, че са подкупвали над 30 играча да играят симулативно за клубовете си. На топа са седем клуба, като имената на Милан и Лацио изпъкват на преден план. Започва разследване, което показва, че самите Тринча и Круциани не са били особено печеливши от цялата им идея, тъй като често мачовете, манипулирани от тях, не са завършвали по желания начин. Така например приятелският мач между Лацио и Палермо в края на 1979, който е бил и първия опит на дуото за уреждане на среща, не се състоял, тъй като играчите на Лацио си изпуснали полета. След това пък уж уговореният за равенство двубой между Палермо и Таранто завършил с победа за госта, въпреки че един от играчите на Таранто опитвал с все сили да направи дузпа за Палермо през цялото второ полувреме. След известно време букмейкърите спират да приемат парите на Тринча и Круциано и така двамата задлъжняват страшно много. Срещата между Милан и Лацио, където играч на "орлите" отказва да приеме подкупа, отново не се развива според очакваното. Върха на елхата пък е мачът между Болоня и Авелино, където играчът на Болоня Саволди отбелязва победен гол, а срещата е трябвало да завърши наравно. Круциано и Тринча задлъжняват с много пари към букмейкъри и започват заплахи към тях и семействата им. Бащата на Круциано не издържа и отива в полицията, след като негов камион със зеленчуци (това е бизнесът на въпросния "бизнесмен") бива взривен. Това налага Круциано и Тринча да наемат адвокат, който предупреждава директора на италианската футболна асоциация Артемио Франки, че неговите клиенти ще отидат в полицията, ако не се направи нещо по въпроса, че някои играчи са им причинили загуби за над милиард лирети (около половин милион евро). Разбира се, това изнудване не проработва и Круциано и Тринча пропявят пред полицията, но това не води до нужния ефект поради две причини: Първо - двамата бизнесмени са също толкова виновни, колкото и играчите и Второ - по онова време в Италия няма закон против уреждането на мачове (WTF!?!?!?), а такъв е приет едва през 1989. Въпреки това са арестувани 11 играча и служители в обвинените отбори и то на почивката на мачовете по време на кръга в първенството. Полицията използва тази тактика, за да не могат играчите да си измислят алибита. Цялата съблекалня на Милан е блокирана от карабинери, за да бъдат задържани двама играчи и президентът на тима. Капитанът на Палермо Гуидо Маргинери пък е закопчан директно на трибуните, тъй като е контузен и не взима участие в мача. След 11 дни в ареста, всички са освободени, но са повдигнати обвинения на общо 33 играча и петима други, включително двамата основоположници на скандала Круциано и Тринча, както и на президентът на Милан Феличе Коломбо. Въпреки че законово не е извършено престъпление, италианският съюз на спортистите налага наказания на провинилите си. Коломбо е наказан да не се занимава повече с футбол доживот. Вратарят на "дявола" Албертози (титуляр в "Мачът на века" - виж статията от преди няколко дни) е наказан за 4 години. Паоло Роси, по онова време играч на Перуджа, изгаря за 3 години, но в последствие е реабилитиран и взет на Световното първенство през 1982. Наказанията на Милан и Лацио са сурови. И двата тима са извадени от Серия А и започват участието си за сезон 1980-81 в Серия Б. Наказани с по -5 точки за новия сезон са Авелино, Болоня, Перуджа, Палермо и Таранто. Наказаните футболисти са общо 20, като получават забрана да играят футбол между 3 месеца и 6 години. Президентът на Милан Коломбо е наказан доживот, а президентът на Болоня Томазо Фабрети - за 1 година. Това е само началото на кошмара за "Дявола". Милан печели Серия Б още същия сезон и се завръща в елита, но след само една година престой отново изпада - този път заради слаби резултати. Следва нова промоция, но с оглед на разклатените позиции на "росонерите" в Калчото и посредствените им представяния през сезон 1983-84 и 1984-85, тимът е заплашен от фалит. Дните са мрачни за Европейския клубен шампион за 1963 и 1969, а лидери като Чезаре Малдини и Джани Ривера липсват. Тогава на хоризонта се появява медийният магнат Силвио Берлускони. Той закупува тима от предишният собственик Джузепе Фарина през февруари 1986 с думите: "Искаме да изградим отбор, който ще издържи през годините, отбор с класа, сърце и стил. Ще играе смело и като домакин и като гост! Зрелищен и успешно печелещ трофеи. Този, който вярва, печели!" Първият трансфер в ерата Берлускони идва да покаже, че Милан е прероден. Закупен е капитанът на Аталанта Роберто Донадони, което е същинска сензация, тъй като към Донадони има интерес и от далеч по-балансираният и силен отбор на Ювентус. Лятото на 1987 пък е може би най-силното в трансферната история на "Дявола". В тима идват холандските гении Рууд Гулит и Марко Ван Бастен съответно от ПСВ Айндховен и Аякс. Парите, платени за Гулит пък са рекордни за Милан - 18 милиона холандски гилдери! В допълнение състава разполага с капитана Франко Барези, железния Алесандро Костакурта и изгряващия младеж Паоло Малдини. Още един силен ход е привличането на старши треньора Ариго Саки. По онова време Саки е тотално безизвестен, но воденият от него втородивизионен тим на Парма успява да победи Милан в турнира за Купата на Италия, което привлича погледа на Берлускони и той решава да назначи гологлавия спец, тъй като Саки очевидно е много силен тактически. Резултатите са поразяващи! Още същия сезон (1987-88) Милан печели Скудетото с 3 точки преднина пред Наполи на Марадона. През лятото е взето още едно "лале" - Франк Рийкард. През сезон 1988-89 "Дявола" пък печели КЕШ, а Ван Бастен изригва с 32 гола. През 1989-90 тимът повтаря успеха и отново става властелин на Европа, а медиите в Италия дават нов прякор на отбора - "Безсмъртните". Саки напуска Милан през 1991, а на негово място е назначен бившият халф на клуба от края на 70-те Фабио Капело. Новият треньор е крайно амбициран и печели три пъти поред Скудето, като през 1991-92 отново тима стъпва на Европейския връх. Края на 80-те и началото на 90-те са златен период в историята на "росонерите". Клубът е доминиращ и на домашната и на европейската футболна сцена. В състава се подвизават играчи, които редовно печелят златната топка - Рууд Гулит, Ван Бастен на три пъти, Джордж Уеа... а сред номинираните са още Рийкард, Барези и Малдини. По време на 31-годишното управление на Силвио Берлускони, отборът на Милан печели: - 8 пъти Серия А - 1 път Купа на Италия - 7 пъти Суперкупата на Италия - 5 пъти Шампионската лига/КЕШ - 5 пъти Суперкупата на Европа - 3 пъти Междуконтиненталната купа а в клуба се състезават легенди като гореспоменатите Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Барези, Донадони, Уеа, Малдини, но също така и Жан-Пиер Папен, Оливер Бирхоф, Андрий Шевченко, Кака, Филипо Индзаги, Алесандро Неста, Андреа Пирло и още много много други. И до ден днешен "росонерите" са втори след Реал Мадрид по спечелени Купа на Европейските Шампиони, въпреки че от 5 години не са се състезавали в надпреварата. А имаше времена, когато името "Милан" будеше страх в сърцата на съперниците им. Дали скоро "Дявола" ще успее да си върне стария блясък? Разбира се, че да! Защо ли? Защото където е текло, пак ще тече!