Последният футболен ден в Чернобил

Събота сутрин, 26 април, 1986 година. Сивкав съветски хеликоптер “Мил” ненадейно каца насред скромно футболно игрище в северна Украйна. Мъже в сребърни високозащитни костюми бързо наизкачат от него, всеки с гайгеров брояч в ръка, с помощта на който започват да измерват радиацията на терена, докато публиката и играчите на домакинския отбор гледат в неведение. Няколко от специално облечените химици и учени се приближават до играчите с простото, но еднозначно съобщение: ”Няма да има мач днес. Имаше инцидент в близкия реактор на атомна електроцентрала ‘Владимир Илич Ленин” - съоръжение от реактори, днес познато на света като Чернобил.  

Настроението по дървените трибуни на стадион “Авангард” само минути по-рано е особено приповдигнато - рядък признак на въодушевление за посърналото ежедневие на работническата класа, подкрепяща местния ФК Строител Припят. В ранните часове на този необикновен ден е разпоредено провеждането на полуфиналния мач на петодивизионния състав на Строител за регионалната купа срещу ФК Бородянка. Витае футболна тръпка, дъх на спортна наслада и мисъл за победа и финал. Но събитията от 8 часа по-рано пренасочват в изцяло друг, пагубен житейски коловоз всичко, което предстои. Тези събития са с начален час 1:23 вечерта, в минути на безумна небрежност и поредица от опустошителни последствия. Редица фатални решения в централата на реактор 4 на електроцентрала “Владимир Илич Ленин” предопределят гибелта както на ФК Строител Припят, така и близо 60,000 други жители в днешна Украйна, Беларус и ред други съседни страни. В резултат на най-голямата химично-ядрена катастрофа в цялата човешката история, с до 400 пъти по-големи радиоактивни вълни от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, експозицията в атомната електроцентрала на Чернобил оставя всичко в своята смъртна сянка, в това число и футбола в Припят.    

Припят поначало е малък работнически град, основан през 1970 година от пролетариата, трудещ се на около 10 километра в Чернобилската електроцентрала. Селището е деветият на брой ‘атомен’ град, основан от Съветския съюз. До дните на ядрената експлозия там живеят близо 50,000 души. През първите си години градът е далеч от това да предостави нужното разнообразие от увеселения за работното население - отмора са единствено градският басейн, киното, увеселителният парк и мачовете на стадиона на ФК Строител Припят. 

“В Припят всеки обичаше футбол,” разказва по това време бившият защитник на Строител Александър Вишневски пред Soviet Sport. “Поне 2000 души ни подкпрепяха на мачовете ни.” 

Създаването на отбора съвпада и с откриването на първия атомен реактор в Чернобил през 1977 година. Най-младият играч на отбора във въпросната година е Валентин Литвин, който е все още студент и един от шестима братя футболисти. Наред с останалите играчи в Припят, които работят до 4 смени в Чернобил като него, Литвин получавал футболна отстъпка в размер на 2 рубли и 50 копейки на месец, равносилни на около 7 лева, за изиграните мачове от петото футболно ниво на Съветския съюз, и 5 рубли, или 14 лева бонуси върху заплатата, за участието му в регионалните мачове от купата. Някои от съотборниците му обаче са изрично привлечени от съседни селища и провинции за да играят за отбора. 

“Наричахме ги ‘снежинките’,” разказва Литвин за псевдонима на новите си съотборници, който те получават заради преселването си в края на зимния период през първата година на съществуване на ФК Строител Прирят. “Получаваха заплати и бяха записани във ведомствата. Но те изобщо не работеха.”

С подкрепата на електроцентралата и със ‘снежинки’ в състава си, ФК Строител Припят неколкократно шурмуват класиране в четвъртото, вече полу-аматьорско ниво на съветския футбол. 

Въпреки привличането като треньор на небезизвестния бивш нападател на Динамо Киев Анатолий Шепол и спечелването на 3 последователни регионални купи през 1981, 1982 и 1983 година, ФК Строител Припят така и не успяват да сглобят боеспособен отбор, който да ги изведе до четвъртата дивизия. 

През 1986 година отборът открива и новия си терен - Стадион “Авангард” - мащабно съоръжение с по-добри инсталации, нови прожектори, с голяма козирка над основната трибуна и капацитет от 11 хиляди зрители. Откриването му съвпада и с годината, когато съветските власти планират да открият пети реактор в Чернобил и да увеличат с още поне 5 хиляди работническото население в Припят.

“Стадионът е толкова важен за града, колкото и самият реактор,” заявява директорът по индустриално устройство тогава Василий Кезима. 

Архитектите му предвиждат, че вече изцяло новоизграденият стадион ще приеме първия си мач на 1 Май, 1986 година. Но преди това за отбора от Припят предстои въпросният полуфинален мач за регионалната купа срещу ФК Бородянка на 26 април, 1986 година.

Вечерта на 25 срещу 26 април на 1986 година е паметна. Четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира. Жителите на Припят виждат блясък и разтърсващ грохот. В далечината се виждат пламъци, а скоро пожарникарите в града са призовани да се включат в потушаването им. Това обаче далеч не е първият инцидент в Чернобил по това време и затова до паника не се стига. Частично разтопяване на главното ядро на един от реакторите създава авария още през 1982 година, а през нощта на 1986 година жителите предполагат, че този инцидент не е по-различен от онзи 4 години по-рано и че пожарът бързо ще бъде овладян.      

С настъпването на изгрева и привидното потушаване на пожара, нищо не подсказва, че градът е преживял най-голямата атомна и екологична катастрофа в историята на човечеството. Единствено возилата, пръскащи анти-замърсители по улиците индикират за нещо по-обезпокоително. Към този сутрешен час все още не предстои да настъпи фазата на евакуация, която ще влезе в ход след 36 часа. Жителите на Припят продължават рутинното си ежедневие всяка събота - пазаруване, подготовка за предстоящата традиционна първомайска манифестация и насочване към футболния стадион за големия мач.

Валентин Литвин прекарва нощта преди мача в съседното село Ямпил със семейството си. Връщайки се за тренировка в 9 сутринта на 26 Април, той е спрян от полиция в постъпите на Припят. 

“Попитах ги какво е станало, но те не знаеха нищо за случилото се. Затова пресякох моста и се запътих директно към стадиона,” споделя Литвин.   

Там играчът се присъединява към наставника и останалите играчи и научава следните новини: Автобусът на ФК Бородянка е спрян някъде в близост до Чернобил и му е изрично забранено да премине към града и стадиона.

Литвин тогава решава да се запъти до централата на отбора за да разбере дали мачът ще бъде отменен. Малко след като стига до 9-етажната сграда, Литвин научава за кацането на хеликоптера на игрището. Тогава взима решение да се качи до последния етаж на централата и да наблюдава случващото в посоката на стадиона и тази към Чернобил.

“Видях непрестанния дим, който се извисяваше от четвърти реактор в Чернобил,” разказва Литвин. “Информацията, която получавахме от властите и военните не само, че беше крайно недостатъчна, но беше и абсурдна. Дори и не помисляхме, че реакторът би могъл да експлодира. Разбрахме за случилото се, едва когато във Швеция на разстояние от над 1200 километра беше засечено невъобразимо високо ниво на радиоактивност.” 

Близо седмица след аварията се установява 30-километрова високо радиоактивна зона, а жителите на Припят са евакуирани. За последен път те виждат града си и се сбогуват набързо с отбора си. Голям брой от тях се изселват във съседния град Славутич. Футболистите, които се задомяват там, създават на свой ред временния наследник на отбора си - ФК Строител Славутич. Валентин Литвин пък се озовава в Обуков, където заиграва за ФК Заря Владиславка.

Насред отливите от хора, които се евакуират от региона, намиращ се на север от днешната украинска столица, е и 9-годишният Андрий Шевченко. Все още млад юноша в Динамо, Шевченко е временно евакуиран от областта Оболон в северен Киев, където се провеждат спортните му тренировки, ръководени от Олександър Шпаков, заминава на юг за дълъг лагер някъде по съветските брегове на Черно море.

На 2 май, 1986 година, по-малко от седмица след злополуката в Чернобил, идва ред на отбора на Динамо Киев да се изправя срещу Атлетико Мадрид в първи европейски финал за КНК от 11 години. Непосредствено преди мача Валерий Лобановски, треньорът на украинския гранд, споделя мнението си за случващото се в родината му: “Що се отнася до събитията около Чернобил,” казва той, “моите играчи знаеха за случилото се, но не бяха разтревожени по никакъв начин в подготовката си за мача.” Динамо Киев - отборът, в който по това време играят националите и легенди Олег Блохин, Василий Рац и Игор Беленов, разбиват Атлетико с 3:0 в Лион, Франция.   

Днес стадион “Авангард” в Припят си остава забравеният мавзолей на футболни сенки - с прожектори, сляли се със своята ръжда и униние, терен, погълнат от бурени и дървета, и приглушен вече ек на 2000 забравени фенове на работническия отбор ФК Строител Припят. Малък отбор с немалко мечти, за 16 години съществуване тимът на Чернобил остава без бъдеще по черна съдба. А ако прогнозите се сбъднат, за това че Чернобилската забранена зона с площ от 2600 километра ще остане замърсена с радиоактивни елементи в следващите 3000 години, то съвсем няма да е скоро денят, в който отново ще видим и чуем за футбол в град Припят. 

Част от този материал е апаптиран по информация от подкаст предаване на списание FourFourTwo.