Сърбия ехтеше и пируваше:"Мала Маракана" озарена от историята на Цървена Звезда и Партизан

 Едва ли бихме сбъркали ако посочим Белград като едно от най-страховитите спортни огнища и футболни средища на балканската фен култура. Нишката на нейния исторически произход е толкова стара, колкото са и годините на зараждане на футбола по нашите земи. Пламенната искра у техните привърженици, днес превърнала се в неугасима стихия, възпламила футболната любов в сърцата на поколения сърби, се заражда тъкмо от онзи поробителен огън, превърнал Белград през миналия век в същински военен ад. 

 Княжеската столица бива завинаги белязана от ужасите причинени от понесените стотици бомбардировки. Te започват от изпепеляващите безумства на Втората Световна война през 1941 година и завършват чак през 1999 година с нападението на САЩ и НАТО над Югославския град. Изстрадалият Белград е превземан, изпепеляван и изравняван със земята безумните 44 пъти - далеч повече от всяко друго селище през вековете на своето просъществуване. 

 Именно в този разкъсан след края на Втората Световна война Белград отново се зараждат и футболните Цървена Звезда и Партизан Белград. Никак случайна не е и идентичната година на тяхното създаване - 1945, а времето между учредяването им е разделено от точно 7 месеца. 

 За военно-бунтовническите корени на двата клуба говорят и клубните им основоположници. При Цървена Звезда това са дружина от млади спортисти и членове на Сръбската обединена антифашистка младежка лига, които на свой ред създават Младежката физкултурна общност, променила в последвие името си на Цървена Звезда. Името пък е избрано в чест на един от най-идолопоклонническите комунистически символи за онова време - този на познатата ни червена петолъчка, преправена на звезда. Звезда става и единственият приемствен отбор за разформированите заради немската окупация и югославки ръководител Йосип Тито белградски пред-военни футболни сили СК Югославия и БСК Белград.

 Историята с основаването на Партизан Белград не е много по-различна. Клубът е наименуван в чест на комунистическата военна формация на партизаните, участвали най-дейно в съпротивата срещу фашисткия режим в Югославия през Втората световна война. Отборът е основан като част от Партизанската Югославска спортна асоциация с център Белград, като футболен тим част от спортно дружество Партизан. Псевдонимът “гробарите” пък се появява за пръв път през 1970 година, след като най-популярната фракция на Цървена Звезда “Делйе” оприличава футболистите и феновете им от южната трибуна на гробари. Причините за това са две. Първата - черно-белите цветове на екипите им досущ приличали на тънките облекла, напомнящи тези на затворници, но носени по това време от белградските гробари. А втората - заради погрешно тълкуване на името на улицата, срещу която се издига “Стадион Партизан”. Въпросната улица “Хумска” в свободен превод значи гроб или погребение, с което биват оприличени ултрасите на Партизан, въпреки че всъщност улицата е наименувана в чест на загубената в средновековието сръбска територия Хум, днес в пределите на Херцеговина и Южна Далмация. 

 В днешни дни, немалко от песните на звездаши и гробари пък припомнят за кървавите корени, дали бурното, но изстрадано и така бележито начало на техните отбори:
 

Crvena Zvezda - Zvezda mi je sve 
Ja necu nikoda,
za ovog zivota..
prestati gledati
tu zvezdu voleti
Srbiju braniti
---
Цървена Звезда - Звезда ми е всичко
Никъде не ще отида,
Докато съм още жив..
Престанете да гледате
А обичайте звездата ни
И бранете наша Сърбия

Partizan - Racunajte na Nas
Prepreke nema da bodrimo voljeni tim, 
I radost i tugu mi delimo s njim,
U borbi za trofej u bitci za spas,
Prati vas, nas gromki glas,
Racunajte na nas!!!

Pocetci nasi su i krv proliti,
Da danas imamo mi miran san,
U srca su nasa ljubav usadili
Za voljeni,nas Partizan.

---

Партизан - Разчитайте на нас
Обстоятелствата не избират за любимия ни тим,
А ние споделяме радостите и тъгите с него,
В борбата за трофей и битката за избавление,
Чуйте наши мощен глас и ни следвайте,
И разчитайте на нас.

Първо кръвта ни бе пролята,
Но днес имаме мирната мечта,
Да поставим любовта в сърцата ни,
За нашият любим и единствен Партизан.

 Вечното дерби, което пламти вече 75 години над тлеещите развалини на новосъграждания десетки пъти Белград, днес продължава да събира сърцата на почти цяла Сърбия на само две трибуни разстояние. Отбори, завинаги разкъсани между небесните огньове на червената звезда, пламнала над Белград, и мракът на стохилядните загубени животи, заровени покрай реките Дунав и Сава от гробарите. През изминалия уикенд футболният пир и грохотът, скъсал не една и две гласни струни, продължи в нова, 162-ра люта битка на стадион “Райко Митич”. А ето как се развиха събитията НЕ на футболното игрище, а между феновете на Цървена Звезда и Партизан по трибуните:

15 минути преди началото на мача:

 Буферната зона между две от фракциите на гробарите се пропуква, а за отрицателно време двете агитки изкъртват към 30-40 седалки, които подмятат една към друга, въпреки делящото ги метално заграждение. Кордони от 40 военни с бронирани жилетки, каски и удароустойчиви щитове успяват да помирят буйстващите фенове.
 
10 минути преди мача:

 От уредбата на стадиона ехтят вечни хитове на Звезда, сред които такива увековечаващи Европейската им титла през 1991 година и за любовта към голямата звезда донесла толкова щастие в живота им. При третата песен, един от стиховете звучи така: "Звезда е йедна", което се изпява в един дъх от 30,000 звездаши, само за да бъде последвано от други 12,000 хиляди гробари, добавящи към този пасаж звучното "к*рва!". “Упражнението” се повтаря към 8-10 пъти, а “Мала Маракана” е вече готова да посрещне футболистите в червено-бяло и черно-бяло. 

Начало на мача: 

 Фракцията на Звезда “Делйе” опъват могъщ транспарант, гласящ: “Тук сме се родили, тук и се залюбихме.” Най-обширната агитка на Звезда в мащаб 12,000 души развява и море от червено-бели балони. Първите 3 реда от северната им трибуна изстрелват първи от общо 4 залпа фойерверки. Домакинът на стадиона пък прави първи неуспешен опит да предупреди феновете по уредбата да спрат с изстрелването на пиротехника.

15 минути след началото на мача: 

 Ултрасите на Партизан започват да палят седалки, които в продължение на следващите 45-60 Мин се разрастват във фестивални по големина огньове, почти невъзможни за потушаване. Няколко пожарникари неуспешно се опитват да пробият през фанатизираната трибуна от 8,000 ултраси за да погасят огъня.

30-та минута на мача: 

 Звездаши вече громят с втори залп фойерверки. Междувременно Партизан гърмят с първи 7-8 самоделни бомбички по полицейския брониран кордон пред трибуната им.

50-та минута на мача: 

 Стадионът в трибуна “Юг” грейва като екран на телевизор в непрогледно тъмна стая: Всички 8,000 ултраси на Партизан вече са осветили цялата си трибуна с 40-50 бели на цвят факли запалени наведнъж. Пее се до премаляване. Димът е утопично обширен и бързо поглъща “Райко Митич”, превръщайки действията на терена в гробищни мъгли на ужасите. Мачът се прекратява за 10 минути.

60-та минута на мача:

 Сред развиделяването над стадиона играта е подновена. Ред е на Звезда да демонстрира нескончаемия си фенски дух и обич. Колосални 8 димни факли са запалени в основата на “Делйе” в бели и червени цветове, а мощни фойерверки, бомбички и факли в зелен и червен цвят украсяват мегатрибуната. “Мала Маракана” сияе и празнува.

Край на мача: 
Цървена Звезда 0:0 Партизан Белград 

 Въпреки липсата на футболни достойнства в това безрезултатно 162-ро вечно дерби, феновете отново успяха да превърнат “Мала Маракана” във врящ котел и футболен фестивал, достоен да засенчи дори величието на големия си бразилски събратим - “Маракана”. Но сред тях няма да откриете нищо латиноамериканско, никак дори. Посетите ли стадион “Райко Митич” ще откриете необузданата страст на привърженици и велик народ, роден да почита историята си и оставя духа си между четири футболни греди.