Всички добре помним онзи отбор на Байер Леверкузен, който имаше възможността да запише златен требъл през сезон 2001/02, но само в рамките на седмица от три стола седна на земята. Тогава "аспирините" отстъпиха титлата в Първа Бундеслига на Борусия Дортмунд, загубиха финала в турнира за Купата на Германия от Шалке 04, а след това бяха сразени от Реал Мадрид в спора за най-ценния клубен трофей в Европа - Шампионската лига.
Разбира се, Леверкузен далеч не са единственият отбор в историята на футбола, който губи на няколко фронта в края на сезона. Примери за това - колкото щеш. Днес обаче, с помощта на BBC, ще ви разкажем една история от преди 30 години, когато скромният английски Олдъм също бе на крачка от фамозен своеобразен требъл.
Олдъм Атлетик е основан през 1895г. като ФК Пайн Вила. "Латикс" нямат много успехи, да не кажем никакви, като имат в архива си няколко местни купи от областта Ланкашър. И толкова. В първите години на 20-ти век тимът дори играе в елита на Англия, но след като изпада през сезон 1922/23 следва едно почти 70-годишно лутане из дивизиите.
Когато през 1982г. за мениджър е назначен бившият нападател на Евертън, Манчестър Сити и националния отбор на Англия Джо Ройл, Олдъм се намира в тогавашната Втора дивизия и е главен кандидат за отпадане. Постепенно новият наставник успява да стабилизира клуба, въпреки много тежката финансова ситуация.
Целта на Ройл е да върне "латикс" в елита и той прави всичко по силите си, за да може това да се случи. Олдъм се класира за плейофите за сезон 1986/87, но губи от Лийдс. След този неуспех голяма част от водещите играчи на клуба напускат в търесене на по-добро и високоплатено бъдеще. Атлетик започват наново да изграждат боеспособен състав, част от който е и юношата на тима Анди Барлоу. Тъкмо той помага на Ройл в разказа за невероятната история на Олдъм.
"Нашето селектиране на играчи бе на много високо ниво." - казва Джо Ройл. - "Джим Касъл и аз наблюдавахме футболисти на Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Евертън и Лийдс, които главно седяха на резервната скамейка. Ние знаехме повече за техните резерви, отколкото самите те."
"През моите 12 години в Олдъм, в повечето случаи винаги бяхме на плюс от трансферите. Методиката ни беше правилна. Знаехме всичко за юношите на Манчестър Сити и взехме Пол Уорхърст и Ърл Барет. От Лийдс пък придърпахме Анди Ричи и Денис Ъруин (да, онзи Денис Ъруин, който после игра в Юнайтед), а от Евертън се сдобихме с Иан Маршал и Нийл Адамс."
Барлоу добавя:
"Джо имаше голям късмет, че ни събра в Олдъм, но също така мисля, че той добре знаеше какво прави. Той всеки път трябваше да купува и продава, но неговата цел бе да намира такива футболисти, които се чувстваха пренебрегвани в клубовете си и с подходящата мотивация щяха да постигнат добри резултати."
Ключът към сериозните мераци на Олдъм за промоция се крие още в 1986г., когато техният дом "Баундъри Парк" получава нова настилка - изцяло изкуствена. Адаптацията на играчите към този вид терен дава своите резултати в сезон 1989/90, когато те постигат сериозна победна серия между януари и март. Гостуващите клубове не се чувстват комфортно на изкуствената трева и "Баундъри Парк" започва да става ужасяващо място, където да мериш сили с Олдъм. Освен това стадионът е признат за най-студения в цялата футболна лига и е третият най-високо разположен по надморска височина в цяла Англия.
През сезон 1989/90 "латикс" успяват да победят като домакини бившите европейски клубни шампиони Астън Вила, както и многократните шампиони на Англия Евертън и Арсенал. Освен че се бе запътил към ново попадане в зоната на плейофите, които да осигурят на Олдъм елитен футбол, Атлетик също така напредваше уверено и в турнирите за местните купи - ФА и тази на Лигата.
"Бяхме много добри на изкуствена трева, но и купихме играчи, за които знаехме, че могат да задържат топката." - спомня си Ройл
"Когато противниците ни загряваха, те носиха три различни вида футболни обувки със себе си. Чудех се защо просто не поглеждаха какво носим ние и да обуят същото? Вместо това те излизаха с тренировъчни обувки, с маратонки "Астротърф" и с гуменки. Виждах как хората сменяха новите си обувки с изтъркани гуменки в опити да се нагласят към терена, но това бе все едно да ходиш по лед, беше абсолютно безполезно. Смятам, че половината от мачовете си спечелихме психически още преди дори да бяха започнали." - допълва Барлоу.
В думите на бившия играч има голяма доза истина, тъй като в турнира за Купата на Лигата Олдъм сразява на два пъти Лийдс Юнайтед, а след това прегазва и Скарбъро със 7:0. Нападателят Франки Бън пък поставя нов клубен рекорд, забивайки 6 гола в мача. Следващото препядствие по пътя обаче се казва Арсенал.
И отново домакинството на "Баундъри Парк" се оказва сериозен коз за Атлетик. С 2 гола на Анди Ричи и един на Ник Хенри, "латикс" сломяват съпротивата на действащия шампион на Англия и печелят с 3:1, хвърляйки екзалтираната публика в пълен екстаз.
"Само поглеждаш тима на Арсенал и си казваш: "Уау, какви играчи!" Само че те бяха южняци, така че гостуванията им далеч на север, в студената вечер, със силния вятър, със ситния дъжд - те мразеха това! Дори в Бирмингам им беше трудно, а какво оставаше за малкия и скромен Олдъм." - казва Барлоу. - "Аз пазех Дейвид Рокасъл, а за тях напред играеше Алан Смит. По едно време един от техните играчи се провикна на останалите: "Момчета, дават ни по телевизията, дайте да направим шоу!" Започнах да се смея с глас. Погледнах го и му казах: "Пич, вие губите. Дори не сте играли с топката в последните 50 минути!" Те просто имаха такъв манталитет. Смятаха, че ние сме малкият стар Олдъм, но докато се усетят, че мачът бе започнал, той вече беше извън техния контрол."
Докато Джо Ройл ръководи операцията, подобно на генерал, който напътства армията си, неговата дясна ръка е бившият му съотборник в Манчестър Сити Уили Донахи, който пък има за задача да се грижи футболистите да са в добра форма по време на целия дълъг сезон. И двамата са възпитаници на така известния Малкъм Алисън, с чиято помощ Сити печели титлата на Англия в края на 60-те. В този ред на мисли тренировките на Олдъм са доста разнообразни и оригинални.
"Това бяха двама души, които правеха революция в английския футбол в този момент. Донахи бе играл в Америка, така че бе видял доста различни неща по света и се върна в Англия с много опит. Трябваше да правим медитация. Уили си падаше по такива неща, той вече правеше йога и се опита да я вкара в тренировките като метод за разтягане на мускулите." - спомня си Барлоу.
"Съпругата на клубния лекар пък беше инструктор по фитнес и гимнастика, така че с нея правехме аеробика. Влизахме в занятие, а тя носеше тънък прилепнал клин. Представете си израженията на момчетата, жената беше като модел. Иан Маршал постоянно се оплакваше, но всичките тези неща много му помагаха."
С настъпването на пролетта на 1990г. всички вече знаят, че Олдъм не са случайни. Освен че вървят добре във Втора дивизия, Атлетик успяват да добавят към колекцията си от скалпове Евертън и Астън Вила за ФА Къп, както и Саутхямптън и Уест Хям за Купата за Лига, което пък им гарантира поява на "Уембли" във финала на надпреварата.
В началото на април Олдъм трябва да се справи с най-голямото предизвикателство по пътя към втори финал за сезона - мач срещу Манчестър Юнайтед в полуфиналите от ФА къп. По правило, в тази фаза двубоите вече се играят на неутрален терен, но пък за арена на сблъсъка е посочен "Мейн Роуд", който отново се намира в Манчестър.
Въпреки това двата тима стигат до зрелищното 3:3, което налага преиграване, отново на "Мейн Роуд" само 3 дни по-късно. В него момчетата на Джо Ройл губят с 1:2 и се прощават с мечтите си за втори мач на "Уембли".
"Ето до къде стигнахме. Малкият Олдъм мереше сили с Манчестър Юнайтед, но това 3:3 ни натежа (2:2 е в редовното време, след което се играят продължения, където се стига до 3:3, дузпи не се бият), трябваше да спечелим този мач. Когато ме питаха дали съм очаквал да победим, отговорих, че съм искал да се представим по такъв начин, че хората да ни се възхищават и да ни хвалят. Играхме толкова добре." - спомня си Ройл.
"Юнайтед ни уважаваха също толкова, колкото и ние ги уважавахме. Това беше разликата. За нас това беше голямо дерби срещу един от най-силните отбори в света, но те подходиха към мача по същия начин, както и ние. И двата отбора не изпитваха страх. Може и индивидуално да не бяхме на тяхното ниво, но бяхме много уверени в нашите възможности." - добавя Барлоу.
Само 18 дни след това разочарование, Олдъм правят тяхната първа побява на "Уембли" в цялата им история, за да мерят сили във финала в турнира за Купата на Лигата срещу Нотингам Форест на великия Брайън Клъф. Това е и техният 61-ви мач за сезона, а хиляди фенове на "латикс" хващат магистралата М6, която свързва северния Олдъм с английската столица.
Под яркото слънце, Атлетик претърпяват второто си голямо фиаско за кампанията. Найджъл Джемсън вкарва гол в началото на втората част, за да даде победата на Нотингам с 1:0. Олдъм остава с празни ръце, а телевизионният коментатор Брайън Мур заявява: "Това попадения задуши мечтите и надеждите на един превъзходен отбор от Втора дивизия."
"Играх във Форест по време на ученическите ми години, но те ме освободиха през сезон 1981/82, когато Клъф бе мениджър. Когато стигнахме до този мач срещу тях, аз усещах, че трябва да се докажа, за да видят, че са направили голяма грешка спрямо мен." - спомня си Барлоу. - "Синът на Джо Ройл, Дарън, работеше във софтуерна фирма, която разработваше програма за анализи. Той направи симулация на този финален мач срещу Нотингам и ни каза: "Уау, трябва да видите статистиката, превъзхождаме ги по всеки показател!" Да, но не успяхме да вкараме гол."
"Това беше огромно разочарование. Това беше първият път през сезона, в който седяхме в събелаклнята и наистина бяхме напълно разбити. Всички бяхме замаяни, а Джо обикаляше и се опитваше да ни вдигне, защото все още имахме своите шансове за промоция. Проблемът беше, че графикът бе доста сгъстен и трябваше да играем на всеки два дни."
В битката за влизане в елита, шансовете са против Олдъм. Те играят толкова много мачове за двете купи, тъй като преиграват цели 5 от тях и това най-сетне натежава. Финалът за Купата на Лигата се играе на 29 април, а последният кръг от сезона във Втора дивизия на 7 май. Между тези две дати Олдъм трябва да изиграе цели 4 мача. В крайна сметка те пропускат плейофите само с три точки по-малко от Съндърланд, Блекбърн и Суиндън.
"Играехме на всеки два дни. Трябваше да играя като централен защитник* срещу Съндърланд и срещу Брадфорд. Бяхме останали без никакви сили. Сякаш нямах крака, всичките ми сили ме бяха напуснали. Изиграхме 65 мача и не спечелихме нищо. Ядрото от играчи искаше да поправим това през следващия сезон и ние наистина успяхме." - завършва Барлоу.
Добрата работа на Ройл успява да запази голяма част от състава и за следващата кампания, когато Олдъм не прави такива легендарни пробиви в различните турнири за купите, а в края на сезона става шампион на Втора дивизия и си осигурява директна промоция в елита, за пръв път от почти 70 години.
През декември 1990-та година пък, Атлетик играят приятелски мач на малки вратички срещу тима на Балтимор Бласт. На него присъства и капитанът на Нотингам Форест - точно този, който е вдигнал Купата на лигата под носовете на играчите на "латикс". Неговото име е Стюърт Пиърс, по-известен с прякора си "Психото". Виждайки момчетата на Ройл да се появяват, Пиърс извиква подигравателно: "Ето ги, вижте, това са Олдъм - шампиона на народа."
Това определение остава нарицателно за клуба и въпреки че от онази пролет на 1990-та изминаха вече точно 30 години, футболните хора в Англия помнят интригуващия и симпатичен отбор на Олдъм, който бе толкова близо до това да влезе в историята.
*титулярната позиция на Анди Барлоу е ляв защитник.
Следващия тим да бъде ЦСКА (истинското, дето умре).
Отговори 1 0