Шампиони, които изпадат още през следващия сезон

 В последните дни от съседна Северна Македония долетя новината, че рекордьорът по титли в местната Първа футболна лига и настоящ шампион на страната Вардар Скопие е изпаднал от елита. Столичният клуб се окичи със златните медали в първенството през сезон 2019/20, но едва 12 месеца по-късно се намери на другия край на класирането.

 С напускането на собственика на Вардар - руския бизнесмен Сергей Самсоненко, тимът започна да изпитва финансови трудности и след една отчайваща кампания стана един от двата изпадащи отбора - заедно с този на Беласица. 

 Това ни накара да се замислим дали изпадането на Вардар е безпрецендентен случай в световния футбол, но се оказва, че това не е така. И в миналото се е случвало шампиони да направят апокалиптична защита на своята титла и вместо да затвърдят доминацията си, да се намерят на дъното.

 Ето и някои от тях:

Манчестър Сити
 Ето ви едно доказателство, че "гражданите" далеч не са отбор с 10-годишна история, както обичат да казват феновете на техните съперници. За пръв път Сити стъпва на футболния връх в Англия през сезон 1936/37, изпреварвайки коравия по онова време Чарлтън с 3 точки. За да бъде още по-сладка титлата за синята част от града, местният враг Манчестър Юнайтед пък се проваля тотално и изпада от елита. "Гражданите" губят едва 7 срещи в първенство с формат от 22 отбора и завършват кампанията със серия от 22 мача без поражение, от които 15 победи. Цели четирима техни футболисти финишират сезона с по над 10 гола - Алек Херд и Фред Тилсън с по 15, Ерик Брук с 20 и Питър Дохърти с цели 30 попадения на сметката си. Едва година по-късно обаче Сити изглеждат напълно неузнаваеми. Те губят цели 20 мача, а защитата им допуска кошмарните 77 гола. Така небесносините завършват предпоследни и се сбогуват с елитния си статут. 

Нюрнберг
 Чудили ли сте се кой отбор е на второ място по титли в Германия след хегемона Байерн Мюнхен? Не, не е никоя от Борусиите, а тъкмо тимът на Нюрнберг. "Легендата", както е прозвището на този немски клуб, има спечелени цели 9 салатиери, като последната от тях идва през сезон 1967/68. Тогава Нюрнберг триумфира с 3 точки преднина пред Вердер Бремен, а голмайсторите на отбора Франц Брунгс и Хайнц Щрел записват респективно 25 и 18 гола за кампанията. Шокиращо обаче, мениджърът на "легендата" Макс Меркел решава да прави масови реформи и да изгони огромна част от футболистите, за да отвори място за местни млади играчи от школата. Дори голмайсторът Брунгс не бива пожален и преминава в Херта. Резултатът е покъртителен. До средата на сезона Нюрнберг се задържа в началото на втората половина на таблицата, но след това се срива и се забива на дъното. Естествено, Меркел е уволнен през март, а неговият наследник Куно Клотцер не успява да оправи кашите, забъркани от Меркел. Така Нюрнберг остава на предпоследно място в крайното класиране и се сбогува с елита, а легендата на клуба Макс Морлок обявява сезона за "пълен кошмар".

Херфьолге
 По всяка вероятност името на този тим не ви говори нищо, което е напълно в реда на нещата. Херфьолге е датски клуб, основан преди точно 100 години и печелил титлата на страната точно веднъж - през сезон 1999/00. Форматът на Суперлигата повелява всички 12 клуба да играят по три пъти помежду си, така че за 33 мача Херфьолге печели 16 пъти, губи 9 и завършва 8 пъти наравно при голова разлика 52:49. Това далеч не са показателите на шампион, но пък сезонът се развива по прекрасен начин за тима, плюс това те бият големия конкурент Брьондби в решаващия мач, който ги извежда на върха с преднина от 2 точки. В състава липсват известните имена, като топ голмайстори за кампанията са халфовете Йеспер Фалк и Кенет Янсен, които отбелязват по 10 гола, но си поделят осмото място по този показател в лигата. През следващия сезон Херфьолге все пак се сдобива с голмайстор, като нападателят на тима Крис Хермансен нанизва 13 попадения, но за сметка на това шампионите печелят едва 7 от 33-те си мача при 9 равенства и 17 загуби. В края на кампанията Херфьогле изпада, а няколко години по-късно се обединява с друг отбор и в момента носи името Херфьолге Болдклуб и се състезава в регионалните датски лиги.

Милан
 Потъваме в потайностите и интригите на италианския футбол. И докато "Калчополи" е последният и най-прословут скандал на Апенините, той определено не е първият по рода си. Говорили сме на дълго и на широко за събитията от март 1980г., останали известни в историята с името "Тотонеро". Отборът на Милан печели Скудетото за сезон 1978/79, а на втора позиция остава тимът на Перуджа, който пък не допуска нито едно поражение през цялата кампания, но многото равенства на "грифоните" ги оставят на 3 точки от върха. В шампионския състав на "росонерите" можем да намерим клубната легенда Джани Ривера, за когото това е последен сезон в кариерата и след спечелването на титлата той окачва бутонките на пирона. Франко Барези пък, друг символ на "дявола", е в ролята си на бледен юноша. Година по-късно Милан остава на трето място в крайното класиране след големите си противници Интер и Ювентус, но благодарение на скандала "Тотонеро", "росонерите" са изхвърлени от елита и изпадат - за пръв път в историята си. Милан осъществява мигновено завръщане, за да изпадне отново. Годините са турболентни за тима, който тогава бива спасен от фалит от един млад бизнесмен на име Силвио Берлускони.

Ювентус
 Едва ли може да се намери някой футболен запалянко на тази планета, който да не е запознат със събитията от лятото на 2006г. И не, тук не става въпрос за световната титла на Италия, а за най-големия скандал на "Ботуша" през 21-ви век до момента. Местните медии му лепват името "Калчополи", а той изцяло преобразява италианския футбол за години напред. Коронясаният за първенец на Серия "А" Ювентус, който губи едва веднъж за цял сезон и приключва 2005/06 със завидните 93 точки в актива си, дори не получава шанс да защити своята шампионска титла. Изтича информация, че тогавашните ръководители на клуба Лучано Моджи и Антонио Джираудо са имали думата в избирането на съдиите, които да реферират мачовете на "бианконерите", както и кои противникови играчи да получават картони. Целият запис на телефонните разговори между Моджи и шефа на съдийската комисия е публикуван във вестниците. В резултат на това титлата на Юве бива отнета, както и тази за сезон 2004/05, която "старата госпожа" също печели, а клубът бива пратен в Серия "Б", където започва следващата кампания с минус 9 точки. Голяма част от звездите на Ювентус напускат потъващия кораб и заиграват на високо ниво в най-силните отбори в Европа - Реал Мадрид, Барселона, Интер и Милан. Разбира се, "бианконерите", в чиито редици тогава е дори младият талант Валери Божинов, печелят моментална промоция и се завръщат в елита, но трябва да почакат няколко сезона, преди да се върнат на върха.

Олимпик Марсилия
 Доста популярен случай, заради който марсилци все още са един от най-мразените отбори в Европа. В края на 80-те и началото на 90-те, Олимпик Марсилия е един от най-силните тимове на континента. В състава може да се намери цяло съзвездие с национални играчи, сред които бъдещи световни шампиони като Дидие Дешан, Марсел Десаи и Фабиен Бартез. Амбицията на президента Бернар Тапи е Олимпик да стъпи на европейския клубен връх и така да се превърне в първия френски клуб, който ще спечели Купата на европейските шампиони. След като марсилци губят на дузпи финала през 1991г. от Цървена Звезда, те отново си осигуряват пряк мач за "Ушатата" през 1993г. Същервеменно с това, Олимпик налага и сериозна доминация в родната си Лига 1. ОМ са на крачка от нова титла, но голямата цел на Тапи е триумф в новоучредената Шампионска лига. Всички усилия се съсредоточават върху въпросния финал срещу Милан, а президентът на Олимпик иска неговият тим да разполага с всичко най-добро за този футболен празник. Той разпорежда на своите хора да предложат пари на отбора на Валансиен, който е следващият противник на Марсилия в Лига 1, за да играе симулативно, така че французите да са свежи за финала. Машинациите на Тапи обаче излизат наяве няколко седмици по-късно и спечелената от Марсилия титла на Лига 1 бива отнета, а клубът - изхвърлен от елита. На Марсилия все пак бива позволено да задържи Европейската купа, която ОМ печели, но в официалната история на Лига 1, шампион за 1992/93 не е излъчен.